Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.02.18 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, II-д гражданско
отделение, в публичното заседание на двадесет
и втори ноември през 2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.АНДРЕЙ
ГЕОРГИЕВ
при секретаря И.Коцева , като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 3266 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение от 23.12.16 г. СРС, 34 с-в,
по гр.д.№ 73561/15 г. е осъдил
„Ю.Б.” АД да заплати солидарно на И.Д.И.
и Т.М.М.- И. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 2 850,74 лв., представляваща
надвнесена сума над първоначално договорения размер на месечните вноски, за
периода 19.10.07 г. /датата на сключване на договор за кредит/ до 27.11.15 г.
/датата на депозиране на исковата молба/ ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба-27.11.15 г. до изплащане на вземането;
сума в размер на 19,03 лв., представляваща надвнесена сума за
такса за управление на кредита за периода от 19.10.07 г. /датата на сключване
на договор за кредит/ до 27.11.15 г. ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба - 27.11.15 г. до изплащане на вземането.С решението
са отхвърлени предявените от И.Д.И. и Т.М.М.-И. срещу „Ю.Б.” АД обективно
съединени искове за заплащане на следните суми: сумата от 24 699,53 лв.,
представляваща едностранно определена от ответника надплатена сума, получена
поради валутната разлика между швейцарски франк и лева за периода от 19.10.07 г.
/датата на сключване на договор за кредит/ до 27.12.15г. /датата на депозиране
на исковата молба/; искът за разликата над сумата от 2 850,74 лв. до
пълния предявен размер от 9 009,91 лв., представляваща надвнесена сума над
първоначално договорения размер на месечните вноски за периода 19.10.07 г. /датата
на сключване на договор за кредит/ до 27.11.15 г. /датата на депозиране на
исковата молба/ ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба- 27.11.15г. до изплащане на вземането; искът за разликата над
сумата от 19,03 лв. до пълния предявен размер от 23,05 лв., представляваща
надвнесена сума за такса за управление на кредита за периода от 19.10.07г.
/датата на сключване на договор за кредит/ до 27.11.15 г. ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба – 27.11.15 г. до изплащане
на вземането; искът за сумата от 400 лв., представляваща недължимо платена
сума, поради валутната разлика, получена от превалутирането на сумата по
кредита към момента на усвояването му, като неоснователни.
С
решение от 08.02.17 г. СРС е оставил без уважение депозираната от И.Д.И. и Т.М.М.-
И. молба по чл.250 ГПК за допълване на решението от 23.12.16 г.
Срещу решението от 23.12.16 г. е
постъпила въззивна жалба от ищците-
И.Д.И. и Т.М.М. –И. в частта, с която са отхвърлени исковете им с оплаквания,
че в посочената част решението е неправилно, немотивирано и несъобразено със
събраните доказателства.Въззивницине твърдят, че
първоинстанционният съд е обсъдил неравноправността само на три от договорните
клаузи, като липсва произнасяне относно нищожността на останалите оспорени от
тях клаузи на процесния договор.Излагат доводи, че съдът не е съобразил, че
кредитът е изтеглен и усвоен в лева и следва да се връща в лева.Твърдят, че те
не са се съгласили за размер и стойност на кредита в швейцарски франкове, че
курсът на швейцарските франкове е определен пет дни след подписване на
договора, че в договора не е посочено какъв ще бъде приложимия валутен курс на
швейцарски франк към лева, нито датата, на която курсът ще бъде определен.Неправилно
районният съд е приел, че банката-кредитор не може да определя и влияе върху
валутния курс, тъй като видно от Приложение № 1 към договора за банков кредит HL28112/19.10.07 г. от 01.11.07 г.
точният размер на швейцарските франкове се определя по курс „купува“ на
„Българска пощенска банка“ АД, а не по курс „купува“ на БНБ.От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза е установено, че месечните вноски са
определяни в зависимост от курс „купува“ на швейцарски франк към лева на
банката ответник, а не на БНБ.Т.е. реално швейцарски франкове не са отпускани
от банката и валутата на получения от тях кредит е в лева.Въззивниците излагат
оплаквания, че съдът неправилно е приел, че кредитополучателите следва да
понесат целия риск от покачването на валута, която не са усвоили, като
изразяват становище, че банката е имала за цел изкуствено повишаване на
печалбата си за сметка на другата страна по правоотношението, което е увреждащо
за потребителя и чрез невъзстановяване на валутните разлики се стига до
накърняване на договорното равноправие в отношенията.Твърдят, че ответникът не
е доказал, че оспорените клаузи са индивидуално договорени, и че районният съд
необосновано е приел, че ищците са се съгласили усвоеният кредит да бъде върнат
в друга валута-швейцарски франкове.Неправилно съдът е счел за ирелевантно
обстоятелството дали при предоставяне на паричните средства банката е
престирала швейцарски франкове или лева, тъй като съгласно чл.240 ЗЗД с договора
за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от
същия вид, количество и качество.Ответникът не е престирал швейцарски франкове,
а лева, поради което липсва валидно правно основание за погасяване на кредита в
тази валута.Незаконосъобразно съдът е приел, че клаузите на чл.6, ал.2 и чл.23
от договора за кредит не са сключени в противоречие на нито една императивна
законова норма и не се създава неравновесие между правата и задълженията на
банката и кредитополучателя и те не са неравноправни.Излагат доводи, че банката
е поставила изпълнението на задълженията си да отпусне кредит в определен
размер в зависимост от условие, което зависи единствено от нейната воля-курс
„купува“ за швейцарски франкове на банката за съответната дата по смисъла на
чл.143, т.3 ЗЗП и клаузата е неравноправна съгласно чл.143, т.10 ЗЗП, тъй като
позволява на банката да променя
едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.Твърдят,
че клаузите на чл.6, ал.2 от договора са във вреда на потребителя, тъй като
въвежда различна валута на насрещните задължения на търговеца и потребителя по
договора за кредит и се нарушава важен икономически принцип-дългосрочното
задължение на потребителя да е във валутата, в която получава доходите си или в
резервната валута-евро.Твърдят, че цитираната клауза не отговаря и на
изискването на чл.147, ал.1 ЗЗП и чл.5 от Директива 93/13, че клаузите на
потребителските договори трябва да бъдат съставени ясно и по недвусмислен
начин.В случая задължението на банката е на фиксирана стойност в лева и не се
влияе от курса на швейцарския франк, а насрещното задължение на потребителя е
неопределено и неговият размер се определя от едната от страните по договора,
без да е договорена приложимостта на официалния курс или други обективни
критерии, с които да е съобразен основният курс на банката, поради което
стойността на месечните вноски в национална валута е непредвидима и неясна.Клаузата
на чл.6, ал.2 не отговаря на изискването за прозрачност, тъй като към момента
на сключване на договора потребителят е лишен от информация за съществени
негови условия относно размера на задължението му, механизма за определяне на
този размер, размера намесечните вноски, икономическите причини за въвеждане на
механизма за индексация, икономическите последствия от въвеждането на този
механизъм, конкретните икономически дадености към момента на сключване на
договора.Въззивниците излагат оплаквания, че съдът не се е произнесъл по
възражението им, че при иск за връщане на дадено по нищожен договор институтът
на погасителната давност не се прилага.Поддържат становище, че реституционните
последици, свързани с обявяването по съдебен път на неравноправността не се
ограничава във времето, като се
позовават на решение на Съда на ЕС по съединени дела С-154/15, С-307/15 и
С-308/15.Дори и да се приеме, че този правен институт е приложим, неправилно е
приложена 3-годишната давност, а е общият давностен срок.Неправилно е изчислен
и размера на сумите, които не са погасени по давност.Молят съда да отмени
решението в обжалваната от тях част и да уважи исковете.
Ответникът
по въззивната жалба на ищците оспорва същата.Твърди, че в обжалваната от тях част решението е правилно и законосъобразно.Твърди,
че оплакването, че съдът не се е произнесъл по всички оспорени клаузи,
представлява искане по чл.250 ГПК, и че не са предявени искове за прогласяване
на тяхната нищожност.Оспорва въведените доводи за нищожност на клаузите.Излага
твърдения, че банката е предоставила кредитен лимит в швейцарски франкове в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 107 880 лв. по курс
купува на банката в деня на усвояване на кредита.В деня на усвояване на кредита
е подписано приложение № 1 с посочен валутен курс на банката и конкретно
определен размер на кредита, който е усвоен на 24.10.07 г. в размер на
93 161 швейцарски франка, като ищците са поели задължение да погасяват
кредита в същата валута.Поддържа становище, че предметът на договора е ясен и
отразява общата воля на страните, и че промяната в обменната валута е риск,
който и двете страни поемат и този риск е известен на страната предвид клаузата
на чл.23 от договорите.Твърди, че задължението за плащане на парична сума е
дълг за стойност и погасяването във валута, различна от уговорената, не е порок
на договора.Излага доводи, че не е налице нито една от посочените хипотези на
ЗЗП и ЗЗД, и че промените във валутните курсове не зависят от банката, нито тя
би могла да влияе на тях.Излага становище, че са налице и двете изключения на
чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП, и че ищците не са възразили срещу договорните
клаузи.Твърди, че договорните клаузи са декларативни и не подлежат на
изследване по смисъла на чл.26 ЗЗД вр. чл.143 ЗЗП вр. чл.124 ЗЗП.Клаузите са индивидуално
уговорени след проведени предварителни преговори, налице са условията на
чл.144, ал.2, т.1 ЗЗП и на чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.Не са налице основанията на
чл.143 вр. чл.146 ЗЗП.Поддържа, че при претендиране на суми, платени при
начална липса на основание задължението за връщане възниква от момента на
извършване на престацията, като в случая е налице периодично плащане и
давността е 3-годишна.Моли съда да остави въззивната жалба на ищците без
уважение.
Постъпила е въззивна жалба и от
ответика-„Ю.Б.” АД в частта,
с която са уважени исковете с оплаквания, че в тази част решението на СРС е
недопустимо, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните
доказателства.Излага доводи, че съдът неправилно е приравнил дължимата по
договора възнаградителна лихва и приложимия БЛП на банката като неин компонент
и е приел, че договореният размер на лихвата е фиксиран.Съдът не е обсъдил, че
за дългия срок на действие на договора промените в лихвата може да носят полза
както на банката, така и на кредитополучателя, като това зависи от напълно
обективни фактори.Поддържа, че страните са се съгласили цената на кредита
/годишния лихвен процент/ да се определя в съвкупност от няколко компонента,
единият от които е променлива величина /БЛП/, което не противоречи на чл.58,
ал.2 ЗКИ.Обвързването на лихвения процент със стойностите на пазарен механизъм,
какъвто е либорът, изключва приложението на чл.143, т.12 ЗЗП.Твърди, че в
процесния договор няма уговорки, които да са във вреда на
кредитополучателя.Моли съда да отмени решението в обжалваната от него
част.Претендира разноски.
Ответниците
по въззивната жалба на „Ю.Б.” АД оспорват същата.Оспорват доводите за
недопустимост на исковете, като поддържат, че не е необходимо клаузите да бъдат
прогласени за нищожни, за да се претендира връщането на полученото без
основание, тъй като това право възниква още с осъществяването на фактическия
състав-плащане на месечната вноска.Поддържат становище, че ответникът не е
доказал, че клаузите са индивидуално договорени, и че в договора не се съдържат
основанията, при които банката може да променя своя БЛП и какво включва
той.Твърдят, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя и не е
нужно той предварително да е оспорил успешно такава клауза, още повече, че
съдът е длъжен служебно да разгледа неравноправния й характер.Оспорват и
доводите, че договорът за паричен заем не може да бъде приравняван на договор
за банков кредит по ТЗ.Твърдят, че въззивникът-ответник неоснователно твърди,
че е приложимо изключението на чл.145, ал.2 ЗЗП, тъй като процесните клаузи от договора
не касаят основния предмет на договора, а акцесорното задължение.Твърдят, че
процесните клаузи нямат декларативен
характер.Поддържат становище, че съдът правилно е приел, че клаузата на чл.3,
ал.5 от договора е неравноправна, тъй като попада в приложното поле на чл.143
ЗЗП.Оспорват като необосновано и твърдението, че е недопустимо приравняване на
договорната лихва и приложимия БЛП като компонент от нея, като твърди, че съдът
не е извършил такова приравняване.Молят съда да остави без уважение въззивната
жалба на ответника.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с
правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищците-И.Д.И. и Т.М.М.- И. твърдят, че с
ответника са сключили договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL28112/2007 r., по силата на който като кредитополучатели са получили сумата от
107 800 лв. Погасяването на кредита е следвало да стане на месечни вноски,
дължими на 25-то число всеки месец.За обезпечаване на кредита са ипотекирали
свои недвижими имоти-апартамент № 17 в гр.Варна, ул. „Хан ********с площ от
91,25 кв.м. и подземно паркомясто № 7 в същата жилищна сграда.Твърдят, че през
целия период на договора не са получавали и на са разполагали с швейцарски
франкове, тъй като кредитът им е бил отпуснат и усвоен в лева, но през целия
период са били принудени да плащат месечни вноски в швейцарски франкове.Излагат
твърдения, че по този начин е бил нарушен основния принцип, че кредитът следва
да се издължи във валутата, в която е усвоен.Твърдят, че банката многократно е
увеличила и лихвата по кредита, въпреки че в чл.3, ал.1 от договора е посочено,
че лихвата е сбор от базов лихвен процент в размер на 4,5% и надбавка от 0,95
пункта.Твърдят, че договорът съдържа неравноправни клаузи, както следва: чл. 1, ал. 1; чл. 1, ал. 3; чл. 2,
ал. 1; чл. 2, ал. 3; чл. 3, ал.1; чл. 3, ал. 3; чл. 3, ал.5; чл. 6, ал. 2; чл.
8, ал. 2; чл. 12, ал. 1, чл. 23, ал. 1 и чл. 23, ал. 2.Излагат твърдения, че
при погасяване на кредита банката е преизчислила размера на сумата, подлежаща
на връщане, съответно размера на месечните вноски, като е приложила определен
от нея курс на швейцарския франк, който от сключване на договора до момента се
е увеличил значително.Обвързването на размера на погасителните вноски с курса
на валута, различна от лева, която е валутата на усвояване, е в противоречие с
националното и европейското законодателство, поради което банката се е
обогатила неоснователно с разликите вследствие едностранното превалутиране по
кредита и дължи връщане на неоснователно платените суми.Твърдят, че са налице
две групи неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, т. 9, т. 10, т. 11, т.
12, т. 13 и т. 14 от ЗЗП, и че платените в повече от първоначално договорените
суми по кредита са получени без основание.Твърдят, че при сключване на договора
не са могли да знаят какъв ще е размера на задължението им в швейцарски франкове,
тъй като той е поставен в зависимост от волята на банката ,която едностранно
променя валутния курс.Молят съда да осъди ответника да им заплати на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
сумата от 24 699,53 лв. /съгласно допуснато изменение на иска/,
представляваща надплатена сума поради валутна разлика между швейцарски франк и
лева за периода от датата на сключване на договора за кредит 19.10.07 г. до
27.11.15 г. -датата на предявяване на иска; сумата от 9 009,91 лв.,
представляваща разлика от предварително договорените месечни вноски и
заплатените завишени такива за същия период; сумата от 23,05 лв.,
представляваща надвнесена сума за такса за управление на кредита за същия
период ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до изплащане на вземането; сумата от 400 лв., представляваща недължимо платена
сума поради валутната разлика, получена от превалутирането на сумата по кредита
към момента на усвояването му.При условията на евентуалност при отхвърляне на
иска по т.2 от исковата молба се претендира осъждане на ответника да заплати
сумата от 9 009.91 лв.- надплатена сума, поради неправилно изчисление на
дължимата лихва за периода 19.10.07 г.-27.11.15г. със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
На
19.10.07 г. страните по делото са подписали договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL28112, по силата
на който ответникът /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ е
предоставил на кредитополучателите И.Д.И. и Т.М.М. - И. кредитен лимит в размер
на равностойността на швейцарски франкове на 107 880 лв. по курс „купува” за
швейцарския франк към лева на ответника в деня на усвояване на кредита /чл.1/. В
чл.3 е предвидено, че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,95 пункта. Към момента на
сключване на процесния договор БЛП на ответника е в размер на 4,5%. В чл.З,
ал.5 от договора е предвидено, че действащият БЛП на ответното дружество не
подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за
страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП и датата,
от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Крайният
срок за погасяване на кредита е 300 месеца, считано от датата на усвояване на
кредита /чл.5/.Кредитополучателят заплаща такса за управление на кредита-1,5%
върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по
кредита; в началото на всяка следваща година, считано от датата на усвояване на
кредита-годишна такса за управление в размер на 0,3% върху размера на
непогасената главница към същата дата и 20 лв.-административна такса да
обработка на документи еднократно при подаване на молбата за кредит.Съгласно
чл.6, ал.2 от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в
която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на
съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката
си, но има средства в лева по своите сметки в банката, погасяването на кредита
се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите
швейцарски франкове по курс „продава” на ответника за швейцарския франк към
лева, за което кредитополучателите с подписване на договора дават своето
неотменимо и безусловно съгласие. В чл.12 от договора е предвидено, че банката
запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя
Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които ответното
дружество прилага при операциите си, като измененията влизат в сила от деня на
приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по
процесния договор.Кредитополучателят е декларилал, че е запознат и е съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към български лев, както и превалутирането по чл.20 от
договора може да има за последица вкл. в случаите по чл.6, ал.2 повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че съгласен да поеме всички вреди, включително и пропуснати ползи,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит, и че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и
правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2 и чл.21-23 от договора и е
съгласен с настъпването им /чл.23, ал.1
и 2/.
От
заключенията на основната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи на
в.л. В.П. е установено, че датата на усвояване на кредита по процесния договор
е 24.10.07 г., първата погасителна вноска е начислена и погасена на 24.11.07 г.
и е в размер на 732,65 шв. фр., в това число лихва – 423,11 шв.фр. и главница –
309,54 шв. фр.Считано от 07.07.08 г. на
основание промяна в БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове , увеличение с
50 б. пункта, се променя и прилагания лихвен процент по договора за кредит - от
5.45% на 5.95%;
от 16.10.2008г. годишният
лихвен процент отново е променен и е в размер 6.95%.Реално платените месечни вноски за процесния период
са общо в размер на 89 172,61 щв.франка.Левовата равностойност на всички
платени месечни вноски при обменен курс 1,19828 шв.фр. за 1 лев е 106 853,76
лв.Левовата равностойност на всички платени месечни вноски при обменни курсове
на швейцарски франкове за лева за съответните дати е 131 553,29 лв. Размерът
на надвзетите суми под формата на курсови разлики е 24 699,53 лв.Платената
в повече сума за лихва в резултат на промените в БЛП и съответно годишна лихва
за процесния период е 5 989,13 шв. фр. с левова равностойност 9 009,91
лв. Компонентите, които определят БЛП съгласно методологията на банката, се
определя като сбор от: трансферна цена на ресурса и буферна надбавка.Трансферната
цена на ресурса представлява цената на ресурса /в процентно изражение/, на
която банката оценява, че би могла да привлича ресурс от депозитари и външни
финансирания при равни други условия. Трансферната цена на ресурса се влияе
/формира/ от следните фактори: пазарните /бенчмаркови/ лихвени мерители -
Софибор, Юрибор, Либор; рисковата премия, приложима за банката при привличане
на финансов ресурс; директни нелихвени разходи на банката по привличания
паричен ресурс.Буферната надбавка изразява оценката под формата на лихвена
премия на нивото на риска при най-кредитоспособните клиенти и абсорбира
временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до 0,5% на годишна
база.От описаните елементи като обективни и независещи от банката могат да се
приемат пазарните /бенчмаркови/ лихвени мерители, минимални задължителни
резерви, фонд за гарантиране на влоговете в банките.Върху размера на годишната
лихва влияе единствено определения от банката БЛП.От м.02.08 г. до м.03.09 г.
съвкупната промяна на компонентите е в посока на увеличение, което е послужило
за увеличение на БЛП, както следва: от 07.07.08 г. - на 5%, а от 10.10.08г. -
на 7,20%.От м. 04.09 г. е налице тенденция
на намаляване на стойностите на компонентите, но БЛП не е намален.Надплатената
сума за годишна такса за процесния период е общо 13,85 шв.фр. с левова
равностойност- 23,05 лв., като за периода 24.20.08 г.-10.10.12 г. не е установена
разлика.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
От събраните по делото
доказателства се установи, че страните по делото са били обвързани от договор
за предоставяне на ипотечен кредит.
Първоинстанционният съд
е приел, че по отношение на иска по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
24 699,53 лв. не е налице втората предпоставка за уважаването му-липса на
основание за получаването й, поради което същият е неоснователен.Съдът е
изложил съображения, че по силата на чл.6, ал.2 от договора кредитополучателите
са се съгласили да поемат задължение да погасяват усвоения кредит във валутата,
в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове.Така уговорената клауза
не е неравноправна, тъй като с нея не се създава неравновесие между правата и
задълженията на банката и кредитополучателите, с нея са отчетени интересите и
на двете страни доколкото разликата в курса купува и/или продава на швейцарския
франк към лева може да носи ползи както на банката, така и на
кредитополучателите, като това това зависи от обективен факт, какъвто е курсът
на валутата.Приел е, че не е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП и клаузата
на чл.23, ал.1 от договора, с която кредитополучателите са сесъгласили да
поемат всички рискове и вреди от промените и повишаването на курса на
швейцарския франк, тъй като е допустимо страните да уговарят кредитът да бъде
отпуснат в друга валута, различна от уговорената, като размерът й се определя
като равностойност на уговорената по курс към датата на падежа, още повече, че
кредитополучателят е имал интерес да получи сумата в лева с оглед използването
му за закупуване на имотна цена в лева.
По отношение на
претенцията за надвнесена сума за възнаградителна лихва в размер на
9 009,91 лв. съдът е приел, че в клаузата на чл.3, ал.5, както и в другите
клаузи от договора не се съдържат обективни критерии, механизъм и методология
за промяна на базовия лихвен процент, който да е уговорен от страните, респ. те
да са постигнали съгласие относно компонентите, които влияят върху неговото
формиране.Липсата на ясни критерии и методология правят невъзможна и преценката
дали банката има възможност само да повишава лихвата или е предвидена възможност
и за съответно намаляване на лихвата при понижаване на лихвените компоненти.По
този начин на практика на банката е предоставена възможност едностранно да
променя условията на договора въз основа на непредвидено в него основание и
клаузата е неравноправна пи смисъла на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП.Изложил е
подробни мотиви, че неравноправността на клаузата се преценява в момента на
сключване на договора за кредит, който представлява финансова услуга по смисъла
на чл.144 ЗЗП вр. & 13, т.12, б. „б” от ДР на ЗЗП и клиентът не следва да
бъде поставен в позиция на неинформираност и да се съгласява с установените от
продавача или доставчика усулги, бз да може да повлияе на съдържанието им.По
отношение на направеното от ответника възражение за погасителна давност съдът е
счел същото за основателно.С оглед разясненията на ППВС № 1/79 г. началният
момент на изискуемост е извършеното плащане, като на основание чл.116, б. „б” ЗЗД е приложил 3-годишен давностен срок и е уважил иска за периода 25.11.12
г.-27.11.15 г. за сумата 2 850,74 лв.
По изложените
съображения за нищожност на разпоредбата на чл.3, ал.5 от договора, съдът е
счел за частично основателен иска за надвнесена такса за управление за същия
период за сумата 19,03 лв.
Искът за сумата от 400
лв.-недължимо платена сума от превалутирането към момента на усвояването му е
отхвърлен като неоснователен, тъй като е налице договорно основание за
получаване на сумата /чл.2, ал.1 от договора/, като кредитът се усвоява в
швейцарски франкове и се превалутира служебно от банката по курса й в деня на
усвояването.Предвид обстоятелството, че разликата в курса може да носи полза и
на двете страни и това зависи от обективен факт, съдът е счел, че цитираните
разпоредби не са неравноправни.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях с изключение на частта относно периода на погасителната
давност.Съдът се е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства
и доводи на страните.Неоснователни са оплакванията на въззивниците-ищци, че
съдът неправилно е приел, че рискът от разликата в курса следва да бъде поет от
тях, както и са доводите им за липса на съгласие за връщане на кредита в
швейцарски франкове.Волята на страните е ясно изразена в договора на разбираем
език и е в интерес на двете страни поради възможността за продължителния период
на действие на договора за промяна на курса, като разликата може да носи полза
както на банката, така и на кредитополучателите.Курсът се влияе от икономически
фактори, които са обективни, а не от субективната преценка на банката.Съгласно
решение на Съда на ЕС от 20.09.17 г. по дело С-186/16 изискването на чл.4, & 2 от Директива 93/13 ЕИО, че договорната клауза трябва да
бъде изразена на ясен и разбираем език предполага, че при договорите за кредит
финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна
информация, която да им позволява да вземат решения решения, основани на добра
информираност и благоразумие.Това означава, че клауза, съгласно която кредитът
трябва да бъде погасяван в същата чуждестранна валута, в която е бил договорен,
се разбира от потребителя от формална и граматическа гледна точка, но и по
отношение на конкретния й обхват в смисъл, че среден потребител, относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, може не само да
установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в
която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите
икономически последици от подобна клауза върху финансовите задължения, като необходимата
за това проверка следва да се извърши от националния съд.В случая ищците са декларирали,
че са били информирани от банката, че промяната на курса купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев може да има за последица, включително и
в случаите на чл.6, ал.2 повишаването на размера на дължимите погасителни
вноски по кредита, изразени в лева, като напълно са приели да носят за своя
сметка риска от такива промени и повишаване, и че е съгласен да поема всички
вреди /вкл. пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове
/чл.23, ал.1/.След като банката е предоставила предварителна информация на
кредитополучателите за промяната в курса и за наличието на риск от повишаването
на размера на погасителните вноски и същите са приели да носят такъв риск, не
може да се приеме, че клаузата е неравноправна.Следва да се добави, че ищците
са разполагали с възможността да закупят швейцарски франкове и от други банки
или финансови институции.
Съдът счита за
неоснователно и оплакването, че съдът не се е произнесъл по неравноправността
на всички оспорени от тях клаузи на договора.С оглед вида на предявените искове
първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл по нищожността на всички
относими към предмета на спора клаузи.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143, т. 10 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание.
За да се признае, че предвиденото в договора право на
банката да променя едностранно размера на дължимата от кредитополучателя
договорна лихва, не накърнява значително интереса на последния, следва да са
налице още две предпоставки, а именно: 1. основанията, които са изчерпателно
посочени в договора и при настъпване на които е предвидено, че за банката
възниква това право, следва да бъдат такива, че настъпването им да е извън
нейния контрол, т.е. да са обективни /чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП/; и 2. в
съдържанието на сключения между страните договор да е описана ясно и подробно
методиката за промяната на лихвата, т.е. по какъв начин и в какъв размер ще се
промени лихвата при настъпване на един или няколко от уговорените между
страните обективни факти /чл.144, ал.4 ЗЗП /Р № 424/02.12.2015 г., гр.д. №
1899/ 2015 г. на ВКС, IV ГО, постановено по
чл.290 ГПК/.
Липсва на яснота за потребителя
по отношение на това точно какви фактори ще доведат до промяна на месечната
погасителна вноска и поставя това изцяло в зависимост от волята на кредитора,
който при липсата на точно и изчерпателно изброяване е оставен сам да прецени
кога ще настъпи това.Освен това не е предвидена изобщо методиката и математическия
алгоритъм за начина на формиране на изменението на лихвения процент-не е
посочено по какъв начин и в какъв размер ще се извършва изменението на лихвата
и дали това ще става със същата стойност, с която се е променил съответният
обективен критери.Т.е. независимо от това, че в договора са посочени обективни
условия, при които ще възниква правото на банката едностранно да изменя размера
на лихвата и на месечната погасителна вноска, не е предвиден начина, по който
ще стане това изменение, а упражняването на това право е поставено изцяло в
зависимост единствено от волята на банката.Поради изложеното неоснователни са
оплакванията на въззивника-ответник, че клаузата не уврежда потребителите.
Несъстоятелен е доводът,
че при иск за връщане на даденото по нищожен договор институтът на
погасителната давност не се прилага.Цитираното решение С-154/15 на Съда на ЕС
касае недопускане на ограничаване във времето на правните последици от
обявяване по съдебен ред на дадена клауза за неравноправна и не засяга
приложението на института на погасителната давност, който е уреден с
императивни материалноправни разпоредби в националното законодателство.Съгласно
разпоредбата на чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок.Претенцията за връщане на даденото при начална липса на
основание няма периодичен характер и спрямо него се прилага общата петгодишна
давност /в този смисъл- Р № 165/16 г., т.д.№ 1777/15 г., I ТО по чл.290 ГПК; Опр.№
250/17 г. по т.д.№ 2232/16 г., ВКС, I ТО; Опр.№ 511/17 г., II ТО, ВКС, т.д.№ 976/17 г./.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за надвнесена сума над първоначално договорения размер на
месечните вноски за периода от 27.11.10
г. до 24.11.12 г. за сумата 2 821,34
лв., в частта, с която е отхвърлен иска за надвнесена сума за такса за
управление на кредита за сумата над 19,03 лв.до 23,05 лв. /т.е. за 4,02 лв./ и
за периода от 27.11.10 г. до 24.11.12 г., както и в частта, с която ищците
са осъдени да заплатят разноски на ответника над 1 278,88 лв. решението
следва да се отмени, като вместо него се постанови решение, с което исковете за
посочените размери и период се уважат със законната лихва върху сумите от
датата на предявяване на иска.Доколкото липсват оплаквания относно осъждането
на ответника да заплати сумите на ищците при условията на активна солидарност,
както и предвид обстоятелството, че задължението е породено от общ юридически
факт и е неделимо по смисъла на чл.128 ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да
заплати посочените суми на ищите солидарно /по аргумент от чл.129, ал.1, изр.1 ЗЗД/.
В частта, с която са уважени исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
2 850,74 лв.-надвнесена над първоначално договорения размер месечни вноски и за сумата 19,03
лв.-надвнесена такса за управление на кредита за периода 25.11.12 г.-27.11.15
г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за сумата 24 669,53 лв.-едностранно определена от ответника надплатена
сума поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07
г.-27.11.15 г., както и исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата над
5 672,08 лв.-надвнесена сума над първоначалния договорен размер до
9 009,91 лв. за периода 19.10.07 г.-26.11.10 г., иска за надвнесена такса
за управление за периода 19.10.07 г.-26.11.10 г., както и иска за сумата от 400
лв.-недължимо платена сума поради валутна разлика от превалутирането на сумата
по кредита към момента на усвояването му решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззивниците-ищци дължат на въззивника-ответник
заплащане на разноски за настоящата инстанция в размер на 68,33 лв., а
въззивникът-ответник следва да заплати на въззивниците-ищци сумата 611,88 лв.,
както и 470 лв.-разноски за първата инстанция или общо 1 081,88 лв.Съдът
намира за частично основателно възражението на въззивника-ответник по чл.78,
ал.5 ГПК.Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/04 г. минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 2 651,50 лв., поради което договореният и платен
размер от 2 000 евро се явява прекомерен.С оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия от
пълномощника съдът определя същото на 3 000 лв.Съдът не присъжда разноски
за адвокатско възнаграждение за пълномощника на въззивниците-ответници за
въззивната инстанция, тъй като пред настоящата инстанция не е представен
договор за правна защита и съдействие съгласно чл.33 ГПК, от което да е видно какъв е
договорения размер на възнаграждението,
както и вида и начина на плащането му съгласно
т.1 от ТР № 6/06.11.13 г. по т.д.№ 6/12 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 23.12.16 г. на СРС,
34 с-в, по гр.д.№ 73561/15 г. в частта, с която е
отхвърлен предявения
от И.Д.И. и Т.М.М. иск срещу „Ю.Б.”АД с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за надвнесена сума над
първоначално договорения размер на месечните вноски за периода от 27.11.10 г. до 24.11.12 г. за сумата 2 821,34 лв.; в
частта, с която е отхвърлен иска на И.Д.И. и Т.М.М. срещу „Ю.Б.”АД за надвнесена сума за такса за управление на кредита за сумата над 19,03
лв.до 23,05 лв. /т.е. за 4,02 лв./ и за периода от 27.11.10 г. до 24.11.12 г., както и в частта, с която ищците
са осъдени да заплатят разноски на ответника на основание чл.78, ал.1 ГПК над
1 278,88 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Ю.Б.”АД с ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес:***,
офис 9 /Адвокатско дружество „М.И Р.“/ да заплати солидарно на И.Д.И. с ЕГН ********** и Т.М.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: ***, /адв. В.В./ и сумата 2 821,34 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и един лева и
тридесет и четири стотинки/-надвнесена сума над първоначално договорения размер
на месечните вноски за периода от
27.11.10 г. до 24.11.12 г.,
както и сумата 4,02 лв. /четири лева и
две стотинки/- надвнесена сума за такса за управление на кредита за сумата и за
периода от 27.11.10 г. до 24.11.12 г. със законната лихва върху сумите
от датата на предявяване на иска-27.11.15 г. до окончателното им изплащане,
както и сумата 1 081,88 лв. /хиляда и осемдесет и един лева и осемдесет и
осем стотинки/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта ,с която са уважени исковете по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД на И.Д.И. и Т.М.М. срещу „Ю.Б.” АД за сумата 2 850,74 лв.-надвнесена над първоначално договорения
размер месечни вноски и за сумата 19,03
лв.-надвнесена такса за управление на кредита за периода 25.11.12 г.-27.11.15
г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД
за сумата 24 669,53 лв.-едностранно определена от ответника надплатена
сума поради валутната разлика на швейцарския франк и лева за периода 19.10.07
г.-27.11.15 г., както и исковете по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата над
5 672,08 лв.-надвнесена сума над първоначалния договорен размер до
9 009,91 лв. за периода 19.10.07 г.-24.11.12 г., иска за надвнесена такса
за управление за периода 19.10.07 г.-24.11.12 г., както и иска за сумата от 400
лв.-недължимо платена сума поради валутна разлика от превалутирането на сумата
по кредита към момента на усвояването му решението
ОСЪЖДА И.Д.И.
с ЕГН ********** и Т.М.М. с ЕГН **********, и двамата със съдебен
адрес: ***, /адв. В.В./ да заплатят на „Ю.Б.”АД с ЕИК********със
седалище и адрес на управление:*** и със съдебен адрес:***, офис 9 /Адвокатско дружество „М.И Р.“/ сумата 68,33
лв. /шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните в частта относно иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 24 669,53 лв.В останалата
част същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.