О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е №
гр.Стара Загора, 03.06.2021г.
Старозагорският
административен съд, VIІI състав, в
закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и първа година:
СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ
като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ административно дело № 313 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по жалба от А.И.А.,***, с искане за
образуване на производство относно режима на изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода“.
Въз основа на приложените по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Лишеният от свобода А.И.А. е депозирал до Началника на
Затвора молба от 26 април 2021г., допълнена с друга такава от 28 април, с която
е поискал замяна на първоначално постановения му от съда „строг“ режим с по-лек
такъв.
Началникът на Затвора – Стара Загора е приел, че
лишения от свобода няма право да иска замяна на постановения от съда режим и
молбата е оставена без уважение, като не е издаден изричен акт, а самата молба
е резолирана на 29.04.2021г. „към досие“.
При тези данни настоящият съдебен състав
преценява жалбата като недопустима, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.66,
ал.2 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр.13/2017г., в сила от 07.02.2017г.)
първоначалният режим може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на
затвора след изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване
наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя.
Видно от редакцията на разпоредбата, в правомощията на началника на затвора и
изцяло по негова преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на
конкретно лишено от свобода лице с по – лек такъв. Поради това по подадената
молба на А.А. *** не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима в по-лек може
да се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. В случая не
се формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора
не е налице задължение за произнасяне.
Според разпоредбата на чл.66,
ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия
по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на
работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото
с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и покаже, че
се поправя. В ал.2 на този законов текст е предвидено, че Началникът на затвора
се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу
подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на
наказанието. Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
В конкретния случай няма издаден
административен акт по чл.66,
ал.2 от ЗИНЗС и Началника на Затвора – Стара Загора не се е произнесъл със
заповед, която да подлежи на оспорване по реда на АПК, на основание чл.66,
ал.2, изр.3-то от ЗИНЗС. Следва да се отбележи, че тази заповед се издава в
условията на дискреция и при наличието на кумулативно дадени в правната норма
на чл.66,
ал.1 и ал.2
ЗИНЗС предпоставки.
Систематичното логическо тълкуване на
нормите на чл.66,
ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС водят до извод, че законът предвижда възможност за съдебно
оспорване само на заповедта за замяна на режима в по-лек от конкретно определен
правен субект в лицето на прокурора. В текстовете на нормите липсва предвидена
възможност за оспорване на заповедите за отказ за замяна на първоначалния режим
от страна на осъденото лице. Нормите са специални и дерогират общото правило на
чл.147,
ал.1 от АПК. Препращането към АПК е само относно реда за разглеждане на
протеста, но е и относно легитимираните за оспорването лица. ЗИНЗС, като специален закон, не създава задължение за
произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане за замяна на
режима на изтърпяване на наказанието с по-лек. По такова искане не може да се
формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява подлежащ на
обжалване индивидуален административен акт (в
този смисъл Опр.№2954/28.02.2019г. по адм.дело №1160/2019г. на ВАС, I отд.; Опр.№1750/04.02.2020г. по адм.дело
№477/2020г. на ВАС, III отд.; Опр.№14541/24.11.2020г.
по адм.дело №12188/2020г. на ВАС, III отд.).
С оглед
изложеното, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.159,
т.1 от АПК и жалбата на А.И.А. се явява недопустима, поради липса на годен
за оспорване акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а
образуваното производство по делото – да се прекрати.
Водим от горното на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без
разглеждане жалбата на А.И.А.,***, с
искане за образуване на производство относно режима на изтърпяване на
наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по административно дело 313/2021г. по описа на АС Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване на основание чл.66, ал.3 от ЗИНЗС с частна жалба пред тричленен
състав на Административен съд – Стара Загора в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: