Р Е Ш Е Н И Е
№ 397/ 29.11.2022 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично заседание на осми
ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА
МИЛЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич, МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа докладваното от председателя
КАНД № 492 по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. „***” № 59, представлявано от изпълнителния директор - инж. Т.Г.,
срещу решение № 28 от 07.07.2022 г. по НАХД № 8/ 22 г. по описа на Районен съд
– Генерал Тошево, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № МН –
СИБ – 21 – 127/ 26.11.2021 г., издадено от Началника на Регионален отдел
Метрологичен надзор Североизточна България на Главна дирекция „Метрологичен
надзор“ (ГД МН) на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН), с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.
(двеста лева) на основание чл. 85, ал. 2, във връзка с ал. 1 от Закона за
измерванията (ЗИ) за извършено нарушение на чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43,
ал. 1 от ЗИ.
Според касатора първоинстанционното решение е необосновано,
неправилно и в противоречие с материалния закон. Настоява, че твърдяното
нарушение не е установено по несъмнен начин. Твърди, че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи процесното наказателно постановление, като навежда
довод, че нито в АУАН, нито в НП, е посочена конкретна дата на нарушението. Претендира
приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като нарушението е отстранено непосредствено
след установяването му и от извършването му не са настъпили вредни последици, поради
което са налице предпоставките за квалифицирането му като маловажно. Иска отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде
отменено наказателното постановление. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на жалбоподателя.
Ответникът по касационната жалба - ****“ към ГД
„Метрологичен надзор възразява срещу жалбата, навежда доводи в полза на
издаденото НП и на постановеното от съда Решение № 28/ 07.07.2022 г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Районният съд е приел за установено, че на 29.07.2021 г. е
извършена проверка на използвано от „****” АД средство за измерване – водомер,
монтиран във водопроводно отклонение с водомерен възел в шахта в двор, находящ
се на ул. „Опълченска“ № 19 в гр. Генерал Тошево, при която е констатирано, че върху
водомера липсва поставен знак за метрологичен контрол. Водомерът е бил
произведен през 1969/1968 г.
Счел е, че експлоатационното дружество използва монтирания
водомер за непрекъснато измерване на обема на доставената вода с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от Закона за
измерванията (ЗИ) без наличие на знак за метрологичен контрол.
За извършеното нарушение е съставен АУАН, въз основа на
който е издадено и процесното наказателно постановление. При надзорната проверка
е констатирано, че водомерът е в употреба, същият е правилно монтиран, а при
външен оглед актосъставителят е установил, че върху водомера няма поставен знак
за последваща проверка на средство за измерване (СИ) в употреба, защото на
предвиденото място за предотвратяване на достъпа за регулиране и настройка на
водомера липсва оловна пломба с отпечатък, съответстващ на знака за последваща
проверка на СИ в употреба по чл. 43, ал. 1 от ЗИ, удостоверяващ извършването ѝ,
която се изисква от разпоредбата на чл. 43, ал. 3 от ЗИ.
Деянието е квалифицирано като административно нарушение по
чл. 44, т. 4, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, за извършването на което се
налага наказание по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. За дата на извършване на
нарушението е посочена датата на проверката, когато е констатирано използването
на водомера без знак за последваща проверка.
За да потвърди НП, районният съд е приел, че процесното нарушение
е осъществено, тъй като дружеството е използвало средство за измерване без знак
за последваща проверка в противоречие с разпоредбата на чл. 44, т. 4 от ЗИ, която
задължава лицата, ползващи средства за измерване, да не използват такива без знак
за извършена последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Обсъдил е относимите
правни норми, като е изложил мотиви относно неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН.
Решението на РС – Генерал Тошево е валидно, допустимо и
правилно. Приетите за установени факти съответстват на събраните по делото
доказателства. Изводите на Районния съд са правилни и обосновани. Съобразени са
с данните по делото и приложимите правни норми.
Имуществената отговорност на касатора е ангажирана за това,
че в качеството му на В и К оператор на територията на община Генерал Тошево е
използвал водомер за измерване на изразходваното количество вода с цел
осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ, без измервателното
средство да има поставен знак за последваща проверка съгласно изискването на
чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Използването на средства за измерване без знаци за
последваща проверка е забранено по силата на чл. 44, т. 4 от ЗИ. „****“ АД е
ползвател на средство за измерване с цел отчитане на търговски плащания, поради
което и по аргумент от чл. 85 от ЗИ е адресат на задължението по чл. 44, т. 4
от ЗИ, във връзка с чл. 43, ал. 1 от ЗИ: да не използват средства за измерване
без знаците по чл. 35 от ЗИ (знак за одобрен тип), чл. 39, ал. 1 от ЗИ (знак за
първоначална проверка) и чл. 43, ал. 1 от ЗИ (знак за последваща проверка). В
настоящия случай е безспорно установено, че дружеството е използвало средство
за измерване без оловна пломба с отпечатък, както и не е имало знак по чл. 43,
ал. 1 от ЗИ, т.е. не е преминало последваща проверка, за което правилно е санкционирано
по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗИ. Нарушението е описано ясно и точно, както в
АУАН, така и в НП, като подробно е отразено кога и как е установено и кои са
доказателствата, които го потвърждават, с което са спазени изискванията на чл.
42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Доколкото изпълнителното
деяние е продължавало и към момента на проверката, то правилно наказващият
орган е приел, че това е и датата на неговото извършване.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. Нарушението на процесуалните правила
е съществено само тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху
съдържанието на крайния акт по същество, което в случая не е налице.
Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации в АУАН и НП, нито е
представил доказателства, които да ги оборват, поради което правилно и
законосъобразно наказващият орган е стигнал до извода, че В и К операторът не е
изпълнил задължението си по чл. 44, т. 4 от ЗИ, а съответно съдът правилно е
потвърдил НП..
Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че са
налице законовите предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажен
случай. Правилно е становището на Районния съд, че деянието не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от процесния вид. Мотивите му за това се споделят
изцяло от касационния състав, който на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща
към тях. Вярно е, че на 01.08.2021 г., след надзорната проверка от 29.07.2021
г., е демонтиран старият водомер и на негово място е монтиран водомер с
изискуемия знак за контрол, но това обстоятелство не е достатъчно, за да
обоснове маловажност на случая, защото от данните по делото е видно, че
експлоатационното дружество е използвало средството за измерване без знак за
последваща проверка почти пет години, считано от датата на изтичане на
5-годишният срок за последваща проверка.
Липсват категорични доказателства за това, че не са настъпили
вредни последици от изпълнителното деяние, а и този факт не е от решаващо
значение за приложението на чл. 28 от ЗАНН с оглед на формалния характер на
нарушението, както правилно е преценил и Районният съд. Ползването на водомер
без преминала последваща проверка може да компрометира отчитането на реалното
количество доставена вода, поради което не е ясно дали през процесния период
измерените стойности и заплатените от потребителя суми съответстват на
действителното потребление на вода от негова страна. Нарушението е извършено от
дружество, масово използващо средства за измервания, свързани с търговски
плащания при продажба на вода, поради което не може да се приеме, че деянието
разкрива по-ниска степен на обществената опасност. Затова, като е отказал да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, Районният съд е изтълкувал и приложил
правилно материалния закон.
С оглед изложеното настоящият касационен състав счита, че
не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да
го остави в сила.
Предвид изложеното настоящата инстанция приема касационната
жалба за изцяло неоснователна, а Решението на РС – Генерал Тошево за правилно и
законосъобразно, поради което Решението следва да бъде потвърдено, а
касационната жалба – оставена без уважение.
Ответникът е поискал разноски на основание чл. 63д, ал. 4,
във връзка с ал. 1 от ЗАНН. С оглед изхода на спора и направеното в тази връзка
искане от процесуалния представител на ответника по касационното дело, на
основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН, във връзка с чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да бъдат присъдени в
полза на РО „Метрологичен надзор Североизточна България“ на ГД „Метрологичен
надзор“ на ДАМТН разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция в размер на 80 лв. (осемдесет лева), платимо от касатора. За
определянето му в минимално предвидения в чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ размер съдът съобрази реализираното процесуално
представителство, изразяващо се в изготвено писмено становище и това, че делото
не се отличава със значителна фактическа и/или правна сложност.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Добрич, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 06.06.2022 г., постановено по
НАХД № 8/ 2022 г. по описа на Районен съд – Генерал Тошево.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация - Добрич“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „***” № 59, представлявано
от изпълнителния директор - инж. Т.Г. да заплати на РО „Метрологичен надзор
Североизточна България“ на ГД „Метрологичен надзор“ на ДАМТН сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева),
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: