Решение по дело №1837/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Формула 2“ ЕООД, ЕИК *********, чрез представител по пълномощие, против Решение № 800/07.08.2023 г., постановено по АНД № 1772/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърден Електронен фиш /ЕФ/ № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с който на касатора, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Касаторът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност не е доказано по безспорен начин от страна на АНО. Моли се съдът да отмени оспореното решение и да отмени ЕФ, както и да се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът по касация - Агенция "Пътна инфраструктура“, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е депозиран и отговор, с който се оспорва касационната жалба като неоснователна. Излагат се доводи за законосъобразност на издадения ЕФ, като се посочва, че причините за непредаване на данни от бордовото устройство са, когато същото е изключено или неправилно включено в ел. захранване и е с изчерпана батерия. Акцентира се, че съгласно сключените договори задължение на клиентите е да поддържат бордовите устройства, включени по време на пътуване и да следят индикаторите винаги да светят в зелено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на съдебния акт.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Касаторът е санкциониран за това, че на 25.02.2021 г., в 17:39 ч., в община Бургас, по път А-1, км. 357+949, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено от устройство №10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км.357+949, нарушение, извършено с ППС влекач Скания Р 500 ЛА 4 Х 2 ХНА с рег.№ А 6000 КМ, с технически допустима максимална маса 18 600 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща допустима максимална маса на състава 0. За посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За да постанови решението си съдът е приел, че нарушението е безспорно доказано от обективна страна, правилно е приложен материалния закон и правилно и законосъобразно е определен вида и размера на наказанието. Обсъдил е възраженията на санкционираното лице за недоказаност на нарушение, като счел същите за неоснователни. Мотивиран от гореизложеното районният съд е потвърдил НП и е осъдил жалбоподателя да заплати в полза на АПИ направените по делото разноски.

Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон.

В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б от ЗДвП в отсъствие на нарушителя - каквото е процесното, се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му. В ал. 2 е посочено, че когато собственик на ППС е юридическо лице, за допуснатото движение на ППС без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на него се налага имуществена санкция по т. 3 от същата алинея в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в случая.

Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр.първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

До извод различен от изложения не би могло да се достигне и въз основа на нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателната отговорност на едно лице.

Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а , ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, то тя разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.

Видно от изложеното, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Дали това се дължи на пропуск на законодателя или такава е била неговата воля, с оглед цитираните вече разпоредби не може да бъде безспорно установено, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Като е стигнал до изводи различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

С касационната жалба процесуалният представител на касатора е направил искане за присъждане на разноските по делото. Съдът обаче намира, че в конкретния случай възнаграждение за адвокат не следва да се присъжда. От представеното по делото пълномощно /л. 6 от АНД № 1772/2023 г./ се установява, че адвокат Ч. е упълномощен да представлява дружеството пред всички съдилища на територията на Република България, но по делото не е представен договор за правна помощ и съдействие и не са налични данни за извършено плащане в брой или по банков път, като съгласно трайната съдебна практика, разноски се присъждат само действително направените такива.

Мотивиран от горното, Административен съд гр. Бургас, ХІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 800/07.08.2023 г., постановено по АНД № 1772/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ електронен фиш № **********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура", с който на „Формула 2“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: