Решение по дело №1/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260006

град Шумен, 14.09.2020 г.

 

            Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети август две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                        Окръжен съдия: Йордан Димов

 

при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №1 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Л.Д.Т.-А., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес *** – адвокатско дружество „“ против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК-*********, гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров” №1. В ИМ се излага следната фактическа установка:  на 14.01.2019 г. около 17.15 ч. в гр. Шумен на кръстовището на ул. „Съединение“ с ул. „...“ л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. №, управлявано от водача Х.К.Х.причинило ПТП, като при предприемане на маневра завой на ляво блъснал пешеходката и ищца в производството Л.Д.Т.-А.. Последната се намирала на пешеходна пътека при зелен сигнал на светофара. За настъпилото ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица №2019-1038-26/14.01.2019 г. на РУ на МВР – Шумен. Непосредствено след инцидента пострадалата била откарана в СМП Шумен, където била хоспитализирана от 14 до 21 януари 2019 г. След извършените прегледи били констатирани следните телесни увреждания: множествено счупване на тазовите кости – счупване на горно рамо на дясна пубисна кост; счупване на горно рамо на лява пубисна кост; счупване на долно рамо на лява пубисна кост. На пациентката е извършена операция – закрито наместване на счупените кости без вътрешна фиксация. На пострадалата е назначен строг постелен режим. След изписването си от болничното заведение същата е следвало да лежи постоянно и е зависела изцяло от грижата на близките си. Не е можела да става от леглото си и е следвало да удовлетворява всички свои физиологични нужди без да става. Влошеното и здравословно състояние е дало отражение и на психиката ѝ – не е можела да спи нощем, била е стресирана и уплашена, сънувала кошмари. Причинилото ПТП МПС - л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. № е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” на МПС със ЗАД „Далл Богг живот и здраве” АД – полица №BG/30/118003451636 валидна от 21.12.2018 г. до 20.12.2019 г. Поради това пострадалата и ищца в производството Л.Д.Т.-А. предявила извънсъдебна претенция за получаване на застрахователно обезщетение по доброволен ред за претърпените от нея имуществени вреди, вследствие на ПТП. Заявлението било подадено на 11.02.2019 г. Ответникът обаче отказал да заплати застрахователно обезщетение. Ето защо ищецът предявява иска по реда на чл.432 от КЗ в настоящото производство против застрахователното дружество.

Първоначално претенцията е била заведена като частична в размер на 1000 лв. от общо 60 000 лв. За това е било образувано производство като гр.д. №1307/2019 г. пред РС – Шумен. С молба преди последното съдебно заседание пред ШРС е направено искане за увеличение на петитума от 1 000 на 26 000 лева като частичен от 60 000 лв. С определението, с което съдията – докладчик е допуснал увеличението е било прекратено производството по делото пред ШРС и то е изпратено по подсъдност на ШОС. Така е образувано настоящото производство. След това с нова молба с вх. №801/11.02.2020 г. е поискано ново увеличение на размера на иска от 26 000 лв., на 45 000 лв. В съдебно заседание на 12.02.2020 г. е допуснато и това увеличение, като частичен от 60 000 лв. Ето защо в настоящото производство се претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение в полза на ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на процесното ПТП в размер на 45 000 лв., като частичен иск от общо 45 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане на дължимите суми.

По делото, в рамките на производството пред ШРС, е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника – ЗАД „Далл Богг живот и здраве” АД. В него се оспорва редовността на ИМ. Признава се обстоятелството, че причинилия процесното ПТП лек автомобил има застраховка „Гражданска отговорност” сключена с дружеството. Всички други обстоятелства касаещи ПТП, вината и отговорността на ищеца се оспорват. Твърди се, че водача на автомобила няма вина за ПТП, тъй като вината не е установена  влязъл в сила съдебен акт. Намира, че пострадалото лице не е получило описаните в ИМ телесни увреждания или ако ги е получила те не са с характер и интензитет, които да обосноват размера на обезщетението, което се претендира. Оспорва се механизма на ПТП, тъй като той се установява от представения Констативен протокол за ПТП, който бил официален удостоверителен документ, но не се ползвал с материална доказателствена сила. намира, че претенцията за неимуществени вреди е необосновано завишена. Твърди, че не е налице причино-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите щети. намира, че ищцата е съпричинила вредоносния резултат. Твърди, че водача на автомобила не е бил длъжен и не е можел да предвиди поведението на ищцата, която се е появила внезапно на пътя на автомобила. Намира, че съпричиняване има не само поради внезапното излизане на ищцата на пътя на автомобила, но и поради обстоятелството, че е предприето пресичане на опасно място, въпреки, че ищцата е имала заболявания, които са дали сериозно отражение върху възприятията ѝ, дали отражение върху нормалното ѝ придвижване.

В съдебно страните не се явяват и не изпращат представители.

Така предявената претенция е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

От фактическа и правна страна по делото се установява следното: Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с иск за заплащане на суми като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадало от ПТП лице – ищцата Л.Д.Т.-А., ЕГН-********** като пряк иск по реда на чл.432, ал.1 от КЗ, предявим от пострадал против застраховател по застраховка „гражданска отговорност”. Посоченият иск е предявен срещу застрахователя. В подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. В хода на производството по настоящото дело паралелно е водено наказателно производство против водача на автомобила причинил ПТП – Х.К.Х., ЕГН-**********. Воденото във връзка с това наказателно производство по НОХД №833/2020 г. по описа на ШРС е приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство одобрено от съда в съдебно заседание на 20.05.2020 г., по силата на което споразумение Х.К.Х., ЕГН-********** се е признал за виновен в това, че на 14.01.2019 г., при управление на л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. №, нарушил правилата за движение – чл.119, ал.1 от ЗДвП при приближаване към пешеходна пътека бил длъжен да пропусна стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Л.Д.Т.-А., изразяваща се в трайно затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям т едн месец  трайно затруднение в движиението на десния долен крайник за сок по-голям от един месец, като деянието е извършено на пешеходна пътека - деяние по чл. 343, ал. 3, б. „а”, пр.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Предвид нормата на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.” Предвид това следва да се приеме, че вина за причинените вреди на пострадалата ищца Л.Д.Т.-А. има Х.К.Х.. Вредоносният резултат – настъпилите телесни увреди също се установява по смисъла на чл.300 от ГПК предвид цитираното по-горе споразумение и възраженията на ответника за това дали има подобни наранявания и дали те са довели до вредоносния резултат са в противоречие с установеното от присъдата и отговорите на въпросите по СМЕ, както и каквито и да са други доказателства не биха могли да оборят презумпцията на чл.300 от ГПК. Предвид изложеното независимо от въвъзраженията на ответника следва да се приеме, че деянието е извършено от дееца, че същото е противоправно и е налице причинно-следствена връзка между поведението на дееца и вредоносния резултат – все обстоятелства, които са оспорвани от ответника. Както бе посочено по-горе между страните не е спорно, а също и се установява по делото, че причинилият ПТП л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. № е имал застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника №BG/30/118003451636, действала по времето на настъпването на вредоносният резултат, валидна от 21.12.2018 г. до 20.12.2019 г.

В настоящото производство се установи, че около 17.15 ч. на 14.01.2019 г. в гр. Шумен на кръстовището на бул. „...” с бул. „...” е настъпило ПТП при което .а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. №, управляван от Х.К.Х.на пешеходна пътека не пропуснал преминаващия и ползващ се с предимство пешеходец Д.Т.-А.. Инцидента е възникнал поради неспазването на правилата за движение от страна на водача на автомобила – обстоятелство, което съдът не може да възприеме по друг начин предвид цитираното по-горе споразумение по наказателното производство и нормата на чл.300 от ГПК. Но предвид твърденията за съпричиняване от страна на ответника съдът намира за необходимо да коментира, че в рамките на производството не са събрани никакви данни за подобни обстоятелства. Напротив данните са, че пострадалата като пешеходец участвал в ПТП е спазила всички законни изисквания за движение по пътищата и тези за собствената си безопасност. Последната е преминала на зелен сигнал на светофара, намирала се е на пешеходна пътека. Твърденията, че тя е изникнала внезапно на пътя от една страна не се установяват от данните в производството, с изключение на твърденията на разпитаният пред ШРС като свидетел виновен водач, а от друга доколкото става въпрос за движение на пешеходец, пресичащ регулирано от светофарна уредба кръстовище на зелен светофар и върху пешеходна пътека не може да се приеме тезата за каквото и да е съпричиняване. Недвусмислени са данните налични още в първоначалната приета от ШРС САТЕ, че безопасната скорост на движение на лекият автомобил през кръстовището би била 10.7 км/ч, но водачът на автомобила бързайки по-рязко е ускорил скоростта, като с оглед на това автомобила е имал по-голямо ускорение и реално към момента на удара се е движел с 19.2 км/ч – т.е. явно с несъобразена за пътните условия скорост.

Приета е и СМЕ, която констатира описаните в ИМ травматични увреждания у пострадалата множествено счупване на тазовите кости – счупване на горно рамо на дясна пубисна кост; счупване на горно рамо на лява пубисна кост; счупване на долно рамо на лява пубисна кост. Експерта е посочил, че поради липсата на ставни счупвания дори и при неправилно зарастване при подобна контузия настъпва пълно възтановяване за пациента, поради което оперативна интервенция е била ненужна. Единственият начин за лечение е постелен режим за продължителен период, в рамките на който пострадалото лице не следва да извършва никакви движения докато фрактурите зарастнат. Този постелен режим е последван от по-продължителен период без натоварвания и с ограничено движение. Възтановяването на всеки пациент е индивидуално и силно зависи от общото здравословно състояние, а често и от възрастта, но средно е около месец за периода на постелния режим и около три месеца за периода след това. Значителни болки при подобна фрактура се изпитват от пострадалия за период от около три седмици.  Тези данни за скоростта на възстановяване са подкрепени от свидетелските показания на сина на пострадалата – свидетеля Д.М.М., който сочи, че за времето на възстановяване на майка с е бил поел всички грижи по нея. Той сочи, че тя значително време е била на легло, лежейки единствен по гръб с крака свити в определена поза, за да настъпи правилно зарастване, без възможност да сменя позата, както и при необходимостта от пълно обслужване при задволяване на физиологичните ѝ нужди от друго лице – т.е. свидетеля М.. Същият сочи, че за пръв път пострадалата се е осмелила да напусне жилището си на 30 април след инцидента (14 януари) – т.е. точно три месеца и половина след ПТП, което е в пълно потвърждение на констатираното т вещото лице.

При изслушване на експерта по СМЕ пред съда последния твърди, че е установено, че ищцата е напълно възстановена и няма ограничения в движенията.

Приета е и съдебно-психологична експертиза, която констатира обективни данни за повишена тревожност у пострадалата след инцидента, затруднения със съня, които обаче били туширани от последната с хапчета на билкова основа. Експертизата сочи, че липсват данни за по-тежки изменения в психиката на пострадалата, като например посттравматично стресово разстройство.

С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: В подобно производство – по реда на чл.432 от КЗ, както бе посочено по-горе всяка от страните носи доказателствена тежест да установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителя на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат  установени претърпените от ищеца болки и страдания, техният интензитет и продължителност, а по отношение на имуществените вреди да се определи тяхната основателност в претендирания размер. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на обезщетението. Последният може да установява всички онези факти и обстоятелства, които биха го освободили от отговорност, включително, но не само – липсата на вина у водача, съпричиняване, липса на застрахователно правоотношение, плащане на щетата и т.н. Не се оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно между страните. Между страните се спори относно това дали настъпилите от ПТП увреждания в организма на пострадалия са в пряко причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП.

Предвид обстоятелството, че съдът намира за установени предявените искове по основание, то следва да се разгледа въпросът за техният размер. По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по справедливост. В настоящото производство са налице данни за болки и страдания на ищцата към момента на произшествието, но и в един период след това достигащ до около месец. Срокът на възстановяване предвид спецификата на травмата обаче следва да се приеме за значително по-дълъг – четири месеца, с оглед обстоятелството, че след консервативния пстелен режим е имало период за възстановяване на движението и рехабилитация от още три месеца. Съдът приема, че  причинените телесни повреди не са предизвикали за ищцата трайна невъзможност да се справя сама с ежедневните си дейности извън периода за възстановяване, като възстановяването ѝ е пълно и предвид данните по СМЕ окончателно, тъй като не се очакват последващи усложнения.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията за неимуществени вреди е основателна в размер на 35 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Предвид уважените размери на обективно съединените искове  се дължат и разноски както следва:

Ищецът е направил разноски в производството в размер на 4 230 лв., от които 1800 лв. за държавна такса, 1880 лв. – за адвокатски хонорар и 550 лв. за назначените пред ШРС четири експертизи. Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 3290 лв., съобразно с уважената част на предявеният иск.

Ответникът е направил разноски в производството в размер на 650 лв., от които 300 лв. юрисконсултско възнаграждение и 350 лв. за назначените пред ШРС експертизи. Следва да бъде осъден ищеца да заплати на ищеца сумата от 144.44 лв., съобразно с отхвърлената част на предявеният иск.

п

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК-*********, гр. София, р-н „Изгрев“, бул. „Г. М. Димитров” №1 да заплати на Л.Д.Т.-А., ЕГН-**********,***, със съдебен адрес ***, сумата от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляващи неимуществени вреди – болки и страдания претърпени от ищцата на 14.01.2019 г. около 17.15 ч. на кръстовището на ул. „Съединение“ с ул. „...“, причинено от Х.К.Х., при управление на л.а. „Дачия“, модел „Логан“, рег. №, за което деяние последният се е признал за виновен по споразумение за прекратяване на наказателното производство по НОХД №833/2020 г. по описа на ШРС, при което за ищцата Л.Д.Т.-А. настъпили телесни повреди, дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на застрахователя по застраховка гражданска отговорност по полица № BG/30/118003451636, с действие за периода от 21.12.2018 г. до 20.12.2019 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на настоящата ИМ - 09.05.2019 г. до окончателното изплащане на дължимите като главница суми.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляващи разлика между присъдената от съда сума – 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева и претендираното от ищеца – 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК-*********, гр. София да заплати на Л.Д.Т.-А., ЕГН-**********,*** сумата от 3 290 (три хиляди двеста и деветдесет) лева, представляващи такси и разноски направени от ищцата за водене на производството, съобразно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА Л.Д.Т.-А., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, ЕИК-*********, гр. София сумата от 144.44 лв. (сто четиридесет и четири лева и четиридесет  четири стотинки), представляващи разноски направени от ответника за водене на производството, съобразно с отхвърлената част на иска.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

Окръжен съдия: