Р Е Ш Е Н И Е
№ 1990/ 05.08.2019 год.,
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на трети май две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен
съдия: Асен Радев
при секретаря М.Енчева, като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 9024 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД против К.Ч.К., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 400 лв. – неплатена главница по договор за кредит № **********/12.11.2015 год., сключен с „4финанс” ЕООД, сумата от 437.92 лв. – наказателна лихва за забава, начислена за периода от 13.12.2015 год. до 31.01.2018 год., сумата от 79.60 лв. – такса за експресно разглеждане, както и законната лихва върху главницата, начиная от 06.12.2018 год. до окончателното плащане, които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018 год.
Правното основание на исковете е в чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както е прието с определението по чл.140 от ГПК, са допустими.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява. С нарочна молба, депозирана преди съдебно заседание, процесуалният представител заявява, че поддържа исковете.
Особеният представител на ответника оспорва
основателността на исковете по съображения, изложени в отговора на исковата
молба.
Бургаският районен съд, след като се запозна подробно със изложените в исковата молба твърдения и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
На 12.11.2015 год. между „4финанс“ ЕООД - кредитор и К. - кредитополучател, е сключен договор за кредит № **********, по силата на който дружеството е предоставило на ответника кредит в размер на 50 лв. със срок на издължаване 30 дни. Договорът е сключен онлайн, при условията на договаряне чрез средства за комуникация от разстояние, във формата на електронен документ, съобразно ЗПФУР, ЗПУПС, ЗЗД и ЗЕДЕУУ.
С подписването на Договора кредитополучателят е потвърдила, че е прочел и приема ОУ и бланката на стандартен европейски формуляр, че желае да сключи Договора и се съгласява кредиторът да преведе сумата по посочената във формуляра банкова сметка.
***елна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за отпускане на кредит - т.2.2 от ОУ, гарантираща получаването на отговор до 20 минути, срещу допълнителна такса, определена в заисимост от размера на кредита и периода на погасяване.
На същата дата сумата е изплатена от кредитора на кредитополучателя чрез „Изипей“.
Падежната дата е определена на 12.11.2015 год., на която освен предоставения кредит от 50 лв., ответникът дължи възнаградителна лихва от 1.68 лв. и 12.24 лв. - такса за експресно разглеждане.
С последващи заявки от 16.11.2015 год. за 50 лв., от 19.11.2015 год. за 50 лв., от 23.11.2015 год. за 100 лв., от 26.11.2015 год. за 50 лв., от 27.11.2015 год. за 50 лв. и пак от 27.11.2015 год. - за 50 лв., ответникът е поискал, съответно ищецът му е предоставил, отново чрез „Изипей“, допълнителен кредит от още 350 лв., като по този начин дължимата на падежа главница по кредита възлиза на 400 лв., таксата за експресно разглеждане - на 79.60 лв., а договорната (възнаградителна) лихва - на 9.10 лв. Тъй като главницата не е върната на падежа, кредиторът е начислил наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процент по кредита, с добавен наказателен лихвен процент за просрочие от 10.01 %.
На 01.02.2018 год. между „4финанс“ ЕООД - цедент и „Кредитреформ България” ЕООД - цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който и съгласно Приложение № 1, неразделна част от договора, последното е придобило вземанията по Договора, възлизащи на 956.62 лв., в т.ч. 400 лв. главница, договорна лихва в размер на 9.10 лв., наказателна лихва в размер на 437.92 лв. и такса за експресно разглеждане от 79.60 лв.
При така очертаната фактическа обстановка, съдът намира исковете за частично основателни.
Съгласно чл. 6, ал.1 ЗПФУР, всеки договор, сключен между доставчик и потребител в системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Положително е установено, че по искане на К. е сключен договор за потребителски кредит, по който му е отпуснат кредит в посочения размер. Договорът е приет като доказателство по делото на хартиен носител, в заверен препис, поради което, на основание чл.184, ал.1 от ГПК следва да се кредитира.
Поисканата сума по кредита - 400 лв. е изплатена на/получена от кредитополучателя, по посочения от него начин - чрез Изипей, а падежът й е настъпил, поради което К. дължи връщането й.
В отговор на възражението на особения представител на ответника за неуведомяване за станалата цесия - такова възражение, доколкото е защитно и цели предпазване на ответника-длъжник от плащане на едно и също задължение два пъти („Който плаща зле, плаща два пъти“), би могло да се релевира от него, но само ако е платил вече на стария кредитор, респ. ако се готви да извърши плащане.
При липса на подобни твърдения следва да се приеме, че договорът за цесия, като консенсуален, е породил своя ефект с подписването му и вземанията, като съществуващи у цедента, са преминали в патрумониума на цесионера, т.е. последният, след цесията, е станал техен носител, независимо дали длъжникът е бил уведомен.
Но понеже договорът е такъв за потребителски кредит и е валиден, приложими са правилата на ЗПК. Според чл.33, ал.2 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Тази разпоредба е от императивен порядък, затова и наказателната лихва за забава не може да надвишава законната. Изчислена по реда на чл.162 от ГПК, законната лихва за периода 12.12.2015 год. до 31.01.2018 год. възлиза на 86.79 лв., до който размер искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер - да се отхвърли.
Преди сключването на договор за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни – чл.16 от ЗПК. Следователно, тази „услуга“ всъщност е задължение на кредитора. Но като обвързва размера на таксата с размера на кредита и периода на договора за кредит, кредиторът изисква заплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на това си задължения, което е в противоречие с добрите нрави. Липсва еквивалентност на престациите, поради което клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане на документи е неравноправна и тъй като не е индивидуално уговорена, тя е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Следователно ответникът не дължи такива такси, а искът за присъждането им, като неоснователен, следва да се отхвърли.
При този изход на делото, съгл. чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовото дружество се следват разноски в размер на 291.80 лева.
Мотивиран от горното, на основание чл.235 и чл.236
от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Ч.К. ***, ЕГН - **********, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Д.П., сумата от 400 лв. - неплатена главница по договор за кредит № **********/12.11.2015 год., сключен с „4финанс” ЕООД, ведно с мораторна лхва в размер на 86.79 лв., начислена за периода от 12.12.2015 год. до 31.01.2018 год. и законната лихва върху главницата, начиная от датата на депозиране на исковата молба - 06.12.2018 год. до окончателното й изплащане, кооито вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 01.02.2018 год., като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за горницата над присъдения до пълния предявен размер.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Кредитреформ България“ ЕООД против К.Ч.К. за заплащане на сумата от 79.60 лв. - такси за експресно разглеждане.
ОСЪЖДА К.Ч.К. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД деловодни разноски в размер на 291.80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД