Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ – 105 08.10.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд
Трети състав
На двадесет и четвърти септември година 2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина
Пенeва
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1207 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 28847/03.07.2019г. на БРС от ОД на МВР - Бургас, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.„Христо Ботев“ № 46, представлявано от
Директора К.Калоянов, чрез гл.ю.к. Г.Владимирова, против решение №
1636/27.06.2019г. по гр.д. № 814/2019г. на БРС, с което съдът е уважил осъдителния иск на Д.В.Д., ЕГН: **********,
със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Г.С. Раковски“ № 2, против ОД на МВР -
Бургас, за заплащане на неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд
за исковия период: 01.01.2016г. - 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане,
като е осъдил въззивника да му заплати направените разноски, както и д.такса в
полза на съда. Заявява, че решението не е правилно и моли да бъде отменено,
като искът бъде изцяло отхвърлен. Подробни мотиви излага във въззивната жалба.
Не ангажира нови доказателства. Моли за присъждане на разноски.
Д.В.Д., със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул. „Г.С. Раковски“ № 2, е оспорил, чрез процесуалния си представител адв.Зл.Кралева,
въззивната жалба в надлежно депозирания отговор. Заявява, че е необоснована и
моли решението на БРС да бъде потвърдено. Не ангажира нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.128 КТ, вр. с чл.150 КТ, вр. с чл.178, чл.187 и сл. от ЗМВР.
Съдът, като взе предвид приложените по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от Д.В.Д. против ОД на МВР - Бургас. Въззиваемият твърди, че за
исковия период 01.01.2016г. – 31.12.2018г. е заемал
длъжност „м.и.“ при РУ – С. към ОД на МВР Бургас и като такъв има статут на
държавен служител. В резултат от полагани нощни дежурства за горния период е
надвишил нормалната продължителност на работното време. Положил е общо 1856
часа нощен труд, който, приравнен чрез преизчисляване с коефициент 1.143 към
дневен, възлиза на 2121 часа и 265 часа за спорния период представляват
извънреден труд. Твърди, че за този отработен извънреден труд не му е заплатено
допълнителното дължимо възнаграждение. Затова моли да бъде осъден въззивника да
му заплати сумата от 1591лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение по реда на чл.150 КТ, вр. с чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.6 и сл. от ЗМВР за периода, ведно с лихвата за забава от депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира също така
заплащане на направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира доказателства.
Въззивникът е оспорил исковата молба.
Заявява, че не е основателна. Подробни аргументи са изложени в депозирания по
реда на чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба, както и в допълнителни
становища. Счита, че като държавен служител, чийто статут се урежда по ЗМВР, Д.
не може да се ползва от статута на държавния служител по ЗДС, а също така не е
основателно да претендира заплащане на извънреден труд по реда на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Позовава се на разпоредбата
на чл.187, ал.3 ЗМВР, като твърди неоснователност на иска. Също ангажира
доказателства. Моли за присъждане на разноски.
В хода на производството искът е изменен
след депозиране на заключението на В.л. и в проведеното с.з. на 17.06.2019г. е прието
увеличение до сумата от 1663.87лв. за положени 257.11 часа извънреден труд.
Видно от приложеното на стр.17
удостоверение рег.№ 251000-4261/27.02.2019г. на ОД на МВР Бургас, в периода
01.01.2016г. – 31.12.2018г. въззиваемият е заемал длъжност „С. п.“ в група „О.
п.“ към РУ – С. при ОД на МВР Бургас. Д. е назначен като служител на МВР,
считано от 01.03.2005г. и към датата на издаване на удостоверението продължава
да работи в същото структурно звено. Горните изложени твърдения, както и това,
че страните са в служебно правоотношение не са оспорени от въззиваемия, затова
по реда на чл.153 съдът ги приема за
установени.
Както бе изложено по-горе, с исковата
молба въззиваемият заявява, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2018г. е
полагал дневни и нощни дежурства по график, като в резултат от факта, че
дежурствата са били 8-часови, при полагането на нощните 8-часови дежурства се е
получавало превишаване на нормалната продължителност на работното време и затова
е налице извънреден труд. Поради трайната организация на работното време по
горния начин, била превишавана максималната продължителност на служебното време
за месеца.
По повод твърденията на страните, съдът
взе предвид следното:
Както вече стана ясно, въззиваемият,
заемащ длъжността „с.п.“ в група „О. п.“ към РУ – С. при ОД на МВР Бургас е
държавен служител, съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Съгласно
разпоредбата на чл.187, ал.1 ЗМВР: „Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица“.
Според действалата за периода
01.01.2016г. – 13.10.2016г. редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР: „Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за едномесечен период… При работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.“ След изменението на цитираната
разпоредба, новата, действаща и към настоящия момент разпоредба, предвижда
сумираното отчитане да бъде изчислявано за тримесечен период.
Не се спори, че при изпълнение на
трудовите си функции въззиваемият Д. е полагал както дневни, така и нощни
дежурства, определени по график, одобряван за всеки календарен месец. Съгласно
чл.140, ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. От така
цитирания законов текст следва заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се
приравняват, по волята на закона, на 8 часа, отработени през деня. За да се
приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се
заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.143, съответстващ
на съотношението 8 / 7. Това превръщане
на нощния труд в дневен е подробно разяснено в Писмо изх.№ 04-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСГ – стр.196 по гр.д.№ 814/2019г. БРС и Разяснение на МТСГ от 07.09.2010г.
във връзка с чл.9, ал.2, от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата – стр.197 по с.дело.
Според въззивника, горните правила не
следва да бъдат прилагани и съответно нощният труд да бъде приравняван на
дневен, посредством умножаване с коефициент, понеже се касае за държавен
служител от структурите на МВР. За него, според работодателя, следва да се
прилагат само специалните правила, по-конкретно Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, в сила от 1.04.2015г., отм.,ДВ
бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи, които не съдържат изрична
регламентация за приравняване на нощния труд в дневен, а освен това двете
Наредби предвиждат полагане на нощен труд не повече от 8 часа, което,
според работодателя, означава, че коефициентът за положения нощен труд в
спорния период не е 1.143, а 1. Позовава се на издадени от министъра
Заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и №
8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за процесния период за всеки отработен
час или за част от него между 22:00ч. и 06:00ч. на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25лв./час.
Според настоящия състав, цитираните
разпоредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд,
приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е
положен такъв. На първо място следва да се вземе предвид, че въззиваемият Д. е лице
със статут на държавен служител – чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на
труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно
тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите
на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от
институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв, че да
бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения,
предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да
уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по
по-благоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение. Въззивникът
се позовава на разпоредбата на чл.3, ал.3 Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи, съгласно която: „За държавните служители в
МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
Този текст тълкува, като приема, че времето между 22.00ч. и 6.00ч., в което
служителят полага 8-часово нощно дежурство, не следва да бъде приравнявано от
нощен в дневен труд и не следва да се умножава с коефициент 1.143.
Настоящият състав не споделя подобно
тълкуване. Това, че липсва изрична уредба относно конкретната хипотеза, а
именно по отношение на приравняването на
нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с
дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешава полагане на нощен
труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва
приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на
правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва
извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат
правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно – на КТ.
Още повече, че за част от процесния
период - от 29.07.2016г. до 02.08.2016г. горните правоотношения са уредени от
разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по
друг начин – отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143,
т.е. – възприето е общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.
Изложените аргументи мотивират съда да
приеме, че положеният от въззиваемия нощен труд за периода 01.01.2016г. –
31.12.2018г. следва да бъде приравняван към дневен с коефициент 1.143, за
часовете, отработени от 22.00ч. до 6.00ч. За реално отработените часове нощен
труд се дължи съответна добавка за нощен
труд, така, както е определено от Министъра на вътрешните работи – по
0.25лв./час, а след приравняването им към дневен труд, за времето, в което се
превишава 8-часовият работен ден – и с добавка за извънреден труд, при
приложение на правилата за сумирано отчитане на 1-месечен или 3-месечен период,
в зависимост от това, коя редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР е действала към
релевантния исков период.
За да докаже твърдението си за положен
извънреден труд за процесния период, въззиваемият е поискал определянето му
посредством експертиза. По делото са назначени и приети СИЕ и допълнителна СИЕ,
в които В.л., след като се е запознало с графиците за дежурства и протоколите
за реално положени дежурства, е определило по месеци за процесния период
превишаването на продължителността на служебното време. То, също така е
остойностено, съобразно действалите към актуалния момент административни актове,
регламентиращи възнаграждението на Д..
Така за периода 01.01.2016г. – 31.12.2018г.
въззивникът е положил нощни дежурства, в резултат от които е превишил
служебното време с общо 257.11 часа. За тях се дължи допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в размер на 1663.87лв., ведно със законната лихва,
считано от завеждане на исковата молба и до окончателното изплащане на сумата.
При изложените мотиви на настоящия
състав, се налага заключение, че птановеното от БРС решение следва да бъде потвърдено.
Въззимаемият е претендирал заплащане на разноски за настоящата инстанция, но
доказателства за такива не бяха представени.
Водим от всичко така изложено, БОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1636/27.06.2019г. по гр.д. № 814/2019г. на
БРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: