№ 199
гр. Шумен, 29.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ралица Ив. ХаджиИ.
при участието на секретаря ТатЯ. Св. Тодорова
в присъствието на прокурора Я. М. Н.
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ. Гражданско дело №
20223600100174 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.5 от ЗЛС във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Ищцата С. Я. П. твърди, че ответницата М. К. И. е нейна дъщеря. Същата още при
раждането си била със сериозни здравословни ментални увреждания и разстройство на
развитието. От раждането й и досега, някой от членовете на семейството полагал
непрекъснати грижи за нея. Съгласно експретно решение №0454 от 29.03.1993г., на И. била
призната ІІ група инвалидност, пожизнено, с диагноза: „Лека олигофрения/тежка степен
дебилност, еретичен вариант, кифосколиоза ІІ степен.“ За нея грижи в момента полагала
ищцата, защото не можела да се грижи дори за ежедневните си нужди-не можела да си
приготви храна, да се разходи сама, да остава сама дълго време. Ответницата можела да си
купи хранителни стоки за малки суми от кварталния магазн. Имала елементарни представи и
разбирала само житейски по-прости неща. Докато била жива свекървата на ищцата,
прехвърлила имота си на ответницата срещу задължение за гледане и издръжка, поради
което било възможно засягане на личните и имуществените й права от злонамерени лица,
тъй като като И. нямала нужната дееспособност. Тя била като дете, била доверчива и не
можела да управлява имуществото си. Не била в състояние да разбира предписанията на
правните норми и да съобразява поведението си с тях, да се ориентира в социалната среда,
да ръководи постъпките си и да преценява последиците им. Предвид изложеното, ищцата
моли И. да бъде поставена под пълно запрещение.
Ответницата, след разясняване естеството на воденото производство, взема становище
по основателността на претенцията на нейната майка.
Заключението на представителя на ШОП е, че ответницата следва да бъде поставена
под пълно запрещение.
1
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане
№111021, издадено въз основа на акт за раждане №1189 от 08.08.1969г., ответницата М. К.
И. е дъщеря на ищцата С. Я. А./по съпруг П./. Същата, съгласно представеното експертно
решениет 29.03.1993г. е с диагноза „Лека олигофрения/деблност-тежка степен, еретичен
вариант, кифосколиоза ІІ степен.“ Определена й била втора група инвалидност.
Съгласно удостоверение за съпруга и родствени връзки, ответницата няма съпруг и
низходящи, братя и сестри, като нейни най-близки родственици се явяват родителите й.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установи, че М. К. И. страда
от “Лека умствена изостаналост, дебилност средна към тежка степен“, кооето се определяло
като недоразвитие/болестно развитие/ на интелекта, настъпило в резултат на ранно
увреждане на централната нервна система/вътреутробно, по време на раждане или в ранните
години след него/, както и във възрастта преди пълното развитие на умствено паметовата
дейност, като е резултат на взаимодействието на множество фактори/генетични, биологични
и т.н./ Налице били нарушения както в познавателните, речевите, двигателните и
социалните умения на индивида-общото интелектуално функциониране е ниско, така и в
адаптивното поведение. В установената степен на недоразвитие били дефектни всички
сфери на психичния живот-възприятно-представна, мисловна, интелектуално-паметова,
емоционално-волева, речта, праксиса, личността.
При направено изследване на ответницата соматично, се установил инфантилен
телостроеж., неврологично не била установена функционална или органична симптоматика.
Психично била психомоторна видимо спокойна, усмихната, с глуповата мимика и
инфантилно поведение. На поканата за изследване се отзовавала с охота, общувала при
скъсена социална дистанция, наимна и доверчива, внушаема и манипулируема. Активното й
внимание се привличало трудно и било с намален обем и концентрация, преобладавало
пасивното-неволево. Същата била в ясно съзнание, ориентирана на елементарно ниво – за
име, възраст, място, но е и в по-широк план. Емоционално била благодушна. Мисловният й
процес бил със забавен темп, елементарно структуриран, на конкретно-образна основа,
аналитико-синтетичната дейност била неразвита, осмисляването и съобразяването липсвали.
Речта при И. била бедна, използвала стереотипни фрази, служила си с елементарин понятия.
Можела да формира представа за предмети или отношения, но не и за време, пространство.
Не се установили данни за ВПР разстройства-илюзии, налудности, халюцинации.
Действията й били предимно инстиктивнио и емоционално определени, стереотипни,
поведениято й било непродуктивно и неавтономно, липсвали дори и елементарни социални
компетентности. Във връзка с паметта на И. били налице данни за хипермнезия, но не
можела да осмисля запаметеното, както и да осъзнава връзките между събитията.
Личностовата й структура била примитивно и първосигнално структурирана, крайно
незряла, с белези на дисхармония, които кореспондирали с основните когнитивни и
интелектуални дефицити.
Вещото лице е посочило, че при И. интелектуалното развитие не съответства на
2
календарната възраст. Същата била относително самостоятелна по отношение на
обслужване, но изцяло зависела от околните при вземане на решения. Абстрактното
мислене при нея било недоразвито, не била в състояние да отличи главното от
второстепенното, да съобрази обстановката в цялост и в резултат преценката й в непозната
среда и по-сложи ситуации била неправилна. Не можела да съобрази своите решения и
действия в съответствие със ситуации, извън стереотипните. Ресурсът й за въприемане на
обществените отношения бил изключително стеснен, като това ставало на крайно
елементарно ниво, без каквато и да е възможност за анализ и деференциране, както и за
предвиждане на риска, поради което и лесно може да стане жертва на манипулации и
злоупотреба. Тези дефекти по психични сфери допълнителоно се утежнявали от
очертаващата се дисхармония в личностовата сфера, формирала се на базата на конгитивния
дефицит.
В съдебно заседание разпитаните свидетели К.П./съпруг на ищцата и баща на
ответницата/, В.С./съсед/ и М.К./съсед/ излагат, че ответницата живее при родителите си и
не може да се грижи сама за себе си. Можела да отговаря само на елементарни въпроси, не и
на по-сложи такива. Пазарувала само определени неща от кварталния магазин и то след като
й дадат точно пари. Не можела сама да си организира бита-да си наготви, да изпере. Била
много доверчива и говорела с всеки, който я спре.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, М. К. И. страда от
“Лека умствена изостаналост, дебилност средна към тежка степен“-със значително
нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, което болестно
развитие/дефицит, недоразвитие/ на умствено-паметовите способности, а оттук и на
цялостната личност, слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС.. Психичните дефекти, засягащи
значимо всички области на психичния й живот, обуславяли невъзможноста тя да възприема
правилно фактите и обстоятелствата от действителността, да ръководи и контролира
собственото си поведение, да се грижи за своите работи и да защитава своите интереси.
Тежестта на установената психична патология, която обуславяла неавтономнио и
подчинително поведение, в отсъствието на каквато и да е перспектива за корекция, според
вещото лице, било основание същата да бъде поставен под пълно запрещение.
С оглед изискванията на чл.337, ал.1 от ГПК, съдът се запозна със състоянието на
ответницата лично. Същата знае трите си имена, на колко години е, къде се намира, но не и
кой ден от седмицата е, коя година, коя дата, колко е часът. Познава банкнотата от 10лв., но
не и тази от 50лв.. Не знае колко струват хранителни продукти, които твърди, че често
ходи да купува. Заявява, че чете книги, но не може да посочи заглавие и автор.
Въз основа на непосредствените си впечатления и съобразявайки събраните по делото
доказателства, съдът намира, че И. поради страданието си/съставляващо слабоумие по
смисъла на чл.5 от ЗЛС/ не е в състояние да се грижи за своите работи и да защитава
интересите си.
Особеностите на същото – наличие на болестно развитие/дефицит, недоразвитие/ на
умствено-паметовите способности, водещо до дефекти, засягащи значимо всички области
3
на психичния й живот, тежестта на установената психична патология, обуславяща
неавтономнио и подчинително поведение, отсъствието на каквато и да е перспектива за
корекция, сочат, че И. не е в състояние да възприема правилно фактите и обстоятествата от
действителността, да ръководи и контролира собственото си поведение и да се грижи за
своите работи и защитава интересите си.
Налице са медицински и юридически критерии, които налагат поставянето на
ответницата под пълно запрещение.
Предявеният иск е основателен и доказан и следва да се уважи.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ под пълно запрещение М. К. И. с ЕГН********** от гр.Ш....
Препис от решението след влизането му в законна сила да се изпрати на община Шумен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-гр.Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4