Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260001 03.09.2020 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
четвърти август 2020 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 76 по описа на
съда за
2020
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на К.М.И. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Ищецът твърди, че на 30.03.2019 г. около 19,50 часа на път между селата Ковач и
Знаменосец, движейки се посока с. Знаменосец, ищецът е пострадал тежко при ПТП
докато е управлявал своя собствен автомобил Хонда Акорд с рег. № **** със
скорост около 50км/ч. в дясното платно за движение. Твърди, че видял срещу него
да се движи автомобил с включени дълги светлини, който автомобил Фолксваген
Голф с рег. № **** бил управляван от И.Х.И. с много висока скорост. Твърди, че
когато двата автомобила се доближили водачът И.Х.И. без видима причина
навлезнал в негово платно, изгубил контрол върху автомобила и последвал челен
сблъсък между двата автомобила, който ищецът не могъл да възприеме
своевременно, за да реагира. Твърди, че последвалият сблъсък бил изцяло в
лентата му за движение, като виновния водач дори не задействал спирачната
система. Твърди, че лекият автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****, управляван
от И.Х.И., бил застрахован с полица от 31.01.2019 г. на задължителна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното
дружество. Твърди, че по НОХД № 371/2019 г. на РС-Раднево лицето И.Х.И. бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 НК, по което
дело бил установен безспорно механизма на ПТП и вината на лицето И.Х.И..
Твърди, че от деянието получил травматични увреждания: контузия на гръдния кош,
контузия на лявата ръка, линейно косо кръвонасядане на гръдния кош и
кръвонасядания по коремната стена, навяхване и разтягане на лява киткова става.
Твърди, че бил с предпазен колан в момента на ПТП. Твърди, че непосредствено
след ПТП бил приведен в ЦСМП-Раднево, където му е оказана спешна медицинска
помощ, за което бил издаден амбулаторен лист. Твърди, че на 02.04.2019 г. бил
имобилизиран за 14 дни чрез поставяне на гипс на лявата ръка, за което му бил
издаден болничен лист. Твърди, че след това му бил удължен болничния лист с още
14 дни, за да носи гипса още 7 дена. Твърди, че в последствие му бил с още 14
дни болничния, с което бил в болнични общо 42 дни. Твърди, че и към момента
лявата му китка не е възстановена изцяло и не може да я ползва пълноценно,
нощем не може да спи и сънува кошмари, при обслужването си е ангажирал свои
близки, приемал силни успокоителни и приспивателни лекарствени средства, имал
чувство да не се справи на работното си място, тъй като ползвал чупливи части,
след инцидента започнал да заеква и което му носило силен дискомфорт в
общуването. Твърди, че от деянието претърпял и имуществени вреди – пълно
унищожаване на лекия му автомобил. Твърди, че за инцидента уведомил
своевременно ответното дружество и заявил застрахователна претенция, като му
било платено застрахователно обезщетение в размер на 5118,56 лв. за имуществени
вреди на автомобила му, при установени такива в размер на 6941 лв. по експертно
заключение. Твърди, че ответното дружество отказало да му заплати пълния размер
на имуществените вреди и изцяло отказало плащането на неимуществени вреди.
Твърди, че понесъл имуществени вреди за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лв. по ДП № 62/2019 г. по описа на РП-Раднево, въз основа на
което е образувано НОХД № 371/2019 г. на РС-Раднево, и сумата от 1000 лв.,
платено от него адвокатско възнаграждение за изготвяне на застрахователна
претенция и представителство по застрахователната щета. Поради това иска от
съда да осъди ответното дружество да му заплати сумата от 20000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и
страдания, сумата от 1822 лв., представляващи имуществени вреди на МПС-то,
ведно със законната лихва от 30.03.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 1500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение
в размер на 1500 лв. по ДП № 62/2019 г. по описа на РП-Раднево, въз основа на
което е образувано НОХД № 371/2019 г. на РС-Раднево, ведно със законната лихва
от 30.05.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 1000 лв.,
платено от него адвокатско възнаграждение за изготвяне на застрахователна
претенция и представителство по застрахователната щета, ведно със законната
лихва от 19.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Застрахователна компания
„ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, в който оспорва исковете като неоснователни.
Твърди, че лицето И.Х.И. не носи изключителна вина за настъпване на ПТП, поради
което предявява възражение за причиняване на вредите от страна на ищеца, който
бил нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП. Твърди, че оспорва
получените от ищеца травматични увреждания да са от ПТП, като оспорва и тяхната
продължителност като интензивност. Твърди, че оспорва да има причинна връзка
между ПТП и претендираните адвокатски възнаграждения. Твърди, че признава за
безспорно наличието на валидно застрахователно отношение по сключена задължителна
застраховка на автомобилистите на автомобила Фолксваген Голф с рег. № **** –
полица BG/30/119000321829. Твърди, че ищецът е съпричил вредите като е
управлявал МПС с несъобразена скорост съгласно чл. 20 ЗДвП на атмосферните
условия, за което развива съображения за задълженията на ищеца при конкретната
ситуация. Твърди, че няма никакви доказателства за нарушаване на правилата за
движение от страна на И.Х.И.. Твърди, че оспорва твърдените в исковата молба от
ищеца настъпили от деянието травматични увреждания да са в описания от ищеца
интензитет, както и за настъпили психически увреди и стрес от деянието, за
пиене на лекарствени средства за сън и успокоение, за наличие на говорен дефект
като резултат на ПТП. Твърди, че ищецът не е спазил предписанията на здравните
органи за необходимата рехабилитация, с което не е предприел адекватно лечение.
Оспорва ищецът да е бил в невъзможност да се обслужва сам и да е ползвал чужда
помощ за това, тъй като трамватичното увреждане на китката не било сериозно като
интензитет на болките. Счита за прекомерно завишен претендирания от ищеца
размер на неимуществените вреди. Твърди, че платеното застрахователно
обезщетение за материалните щети върху автомобила покриват всички такива вреди
на автомобила и с това ответното дружество е изпълнило задължението да покрие
вредите на автомобила на ищеца. Развива съображения за неоснователност на
претенциите за заплащане на адвокатски възнаграждения в ДП и за подготовката на
застрахователна претенция. Иска отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Третото
лице-помагач на страната на ответника, И.Х.И., взема становище за неоснователност на
исковете.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.)
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, който урежда писменото заявяване на
претенцията за обезщетение и представянето на банкова сметка ***.
С протоколно определение от 25.06.2020 г. е обявен
за окончателен проект на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от
07.05.2020 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил
за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че ответното дружество е
сключило валидна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за
Фолксваген Голф с рег. № **** – полица BG/30/119000321829, действаща към
30.03.2019 г., както и заплатено от ответното дружество на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 5118,56 лв. за имуществени вреди на автомобил
Хонда Акорд с рег. № ****.
При така отделените като признати и ненуждаещи се от
доказване факти по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да
докаже настъпилото ПТП с неговия механизъм и настъпили увреждания за
застрахованото при ответното дружество лице; настъпването на твърдените от него
имуществени вреди върху собственото му МПС; наличието на претърпени от ПТП
неимуществени вреди – болки и страдания /подробно описани в исковата молба като
фактически твърдения/; претърпени имуществени вреди за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. по ДП № 62/2019 г. по описа на РП-Раднево,
въз основа на което е образувано НОХД № 371/2019 г. на РС-Раднево, и сумата от
1000 лв., платено от него адвокатско възнаграждение за изготвяне на
застрахователна претенция и представителство по застрахователната щета;
причинна връзка между твърдените имуществени и неимуществени вреди с ПТП-то, а
по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи
наличието на главен дълг от деликт.
От изисканото за послужване НОХД № 317/2019 г. на
РС-Раднево е видно, че с протоколно определение от 02.12.2019 г. е одобрено
постигнато споразумение между РП-Раднево и третото лице-помагач И.Х.И. в
качеството му на подсъдим, с което И.Х.И. е признат за виновен в това, че на
30.03.2019 г. на път SZR1154, км.10+400
в землището на община Раднево, управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ****, след употреба на наркотични вещества – марихуана, амфетамин и
метамфетамин, установено с техническо средство DRAGER DRUG CHECK
3000, № ARLF-0361, за което на основание чл. 343б, ал. 3 НК във
вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на три месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от 3 години, на основание
чл. 343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 1 година. Тази присъда
касае престъпление, което не установява механизъм на ПТП, от което се
претендират вреди в настоящото производство.
По делото е приет констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 30.03.2019 г. /л.15/, в който е посочено, че на 30.03.2019
г. около 19,50 часа на път SZR1154, км.10+400 в землището на община Раднево
третото лице-помагач И.Х.И. е управлявал МПС „Фолксваген Голф“ с рег. № ****, с
валидна застраховка ГО до 23.01.2020 г., като не е контролирал непрекъснато
МПС-то, губи контрол и навлиза в лентата за насрещнодвижещи се МПС и удря
насрещнодвижещото се МПС „Хонда Акорд“ с рег. № ****, управлявано от ищеца К.М.И..
Константна е практиката на ВКС, че констативният протокол се доказва механизмът
на настъпване на ПТП.
По делото е приет като писмено доказателство
протокол за оглед на ПТП от 30.03.2019 г. /л.16/, от който се установява, че
при огледа е констатирано, че на пътя между с. Знаменосец и с. Ковач е
установено ПТП, запазено от автопатрул на ООР-Раднево, с участници „Фолксваген
Голф“ с рег. № **** и „Хонда Сивик“ /вероятно е допусната техническа грешка при
посочване на модела на автомобила, който е Акорд, а не Сивик/ с рег. № ****.
За установяване на механизма на ПТП е прието
заключение на САТЕ /л.173-197/, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно. От същото се установява, че техническа причина за настъпване на
ПТП е навлизането на лекия автомобил Фолксваген Голф в лентата за насрещно
движение при наличие на насрещно движещо се МПС – в случая управляваната от
ищеца Хонда. Като механизъм в заключението е посочено, че на 30.03.2019 г.
около 19,50 часа в условията на нощна видимост, по сух дребнозърнест асфалт, на
общински път IV клас 1154 от с. Знаменосец към с. Ковач, км.10+400,
на
Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ и във вр. чл.
493а, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинените на други участници в движението по пътищата,
вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство
по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива вредите,
причинени на чуждо имущество. Поради това се установява, че в периода на
действие на застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят
дължи застрахователно обезщетение на увреденото лице за настъпилите вреди. Пострадало
и увредено лице в случая съгласно чл. 478, ал. 1 и ал. 2 КЗ е ищецът, собственик
на увреденото МПС и понесъл неимуществени вреди от ПТП, като ищецът е материалноправно
легитимиран да иска от застрахователя обезщетение за настъпилите вреди върху
собственото му МПС и понесените неимуществени вреди.
От приетото писмени доказателства по делото
Застрахователна претенция /л.46-48/ е видно, че ищецът К.М.И., чрез адв. М.Т.,
е поискал писмено от ответното дружество заплащането на застрахователно
обезщетение по повод на настъпилото ПТП на 30.03.2019 г. във връзка със
застрахователна полица BG/30/119000321829 от 31.01.2019 г., действаща към
30.03.2019 г., както следва: неимуществени вреди в размер на 20 000 лв.,
имуществени вреди в размер на 8500 лв. за пълно унищожение на лекия му
автомобил. Ищецът е представил банкова сметка ***. 380 КЗ. След разглеждане на
документите ответното дружество е изпратило на ищеца уведомление /л.49-50/, с
което му е отказано изплащане на исканото застрахователно обезщетение по
образувана щета № 0801-001765/2019-02. Съответно пък е представено от ответното
дружество и прието като писмено доказателство по делото преводно нареждане от
08.08.2019 г. /л.51/, с което ответното застрахователно дружество е превело по
сметка на адв. М.Т. сумата от 5118,56 лв. с посочено основание
0801.001765/2019.01, което е номерът на щетата. Няма спор между страните, че
това заплатено застрахователно обезщетение касае покриване на материални щети
по лекия автомобил на ищеца вследствие на ПТП-то.
По отношение на имуществените вреди:
По делото е прието заключение на СОЕ /л.189-201/, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото се установява, че към момента на ПТП автомобилът Хонда Акорд на ищеца е бил на 14 години и 8 месеца. Разходите за подмяна на повредените едрогабаритни елементи по автомобила и другите разходи за възстановяването му по среднопазарни цени за ремонт в гр. Стара Загора възлиза на 10223 лв. Разходите за подмяна на едрогабаритните части с алтернативни части и другите разходи за възстановяването му по среднопазарни цени за ремонт в гр. Стара Загора възлиза на 8381 лв. Съответно се установява, че пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП е в размер на 7079 лв. Разходите, изчислени по реда на Наредба № 24/08.03.2006 г. възлиза в размер на 8203 лв. Вещото лице е посочило, че по всички възможни начини на изчисление на щетите по автомобила, същите възлизат на стойност по-голяма от пазарната му стойност, което води до еднозначен извод за наличие на тотална щета /виж чл. 390, ал. 2 КЗ/, в който случай меродавна е пазарната му цена. Максималната цена при изкупуване на автомобила на пазара за вторични суровини с отчитане на масата на автомобила и разновидностите от благородни метали за съответния модел и клас е около 600 лв., а остатъчната стойност на запазените части, при реализация на пазара като авточасти втора употреба възлиза около 1100 лв. и представлява около 15,5 % от пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП.
Съгласно съдебната практика, постановена по реда на чл.
290 ГПК, намерила израз в решение № 44 от 02.06.2015 г. на ВКС по т.д. №
775/2014 г., І т.о., е прието, че изискването за представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на МПС при тотална щета не касае съдебното
производство и установеното вземане за застрахователно обезщетение, а
единствено касае поставянето на застрахователя в забава. При действието на чл.
390 КЗ, който е идентичен с чл. 193 КЗ /отм./, тази съдебна практика е актуална
и към новата разпоредба, а съдът я намира за правилна.
При наличие на тотална щета без възможност за ремонтиране
на МПС определянето на застрахователното обезщетение е в размер на
действителната стойност към момента на настъпване на застрахователното събитие,
а когато ремонт е възможен, но той е икономически неизгоден, защото е по-скъп
от действителната стойност на МПС, то застрахователното обезщетение като размер
на действителната стойност на МПС към момента на застрахователното събитие
следва да се намали със стойността на запазените части, тъй като те не се
нуждаят от ремонт и ще реализират положителен финансов резултат за собственика
на МПС. При тази втора хипотеза, ако не се приспаднат запазените части, собственикът
освен целия размер на действителната стойност, ще реализира и допълнителен
доход от продажбата на запазените части, с които ще се обогати допълнително за
вече получена сума от застрахователното обезщетение, което не е смисълът на
закона.
При тези констатации имуществената вреда следва да се
формира като разлика между справедливата пазарна стойност 7079 лв. и запазените
здрави детайли 1100 лв., или имуществената вреда възлиза на сумата от 5979 лв.
Същевременно са налице доказателства за заплащане на сумата от 5118,56 лв. като
застрахователно обезщетение за тази вреда, която сума следва да се приспадне от
общата имуществена вреда. При тези констатации се налага извод, че ответникът
не е възстановил цялата имуществена вреда за ищеца по отношение на вредите
върху собственото му МПС, като е останал задължен за сумата от 860,44 лв. /5979
– 5118,56/.
При така установеното искът на ищеца е основателен в
размера от 860,44 лв. и ще следва да се уважи за тази сума и да се отхвърли
като неоснователен за разликата до пълната предявена претенция от 1822,00 лв.
Относно законната лихва:
Ищците претендират и законната лихва върху
главницата от датата на ПТП – 30.03.2019 г. до окончателното изплащане.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е изплатил в срок, считано от по-ранната дата от двете дати: от
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал. 3 или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 (идентичен с чл.
271 КЗ отм.), освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Същевременно чл. 390 КЗ (идентичен с чл. 193, ал. 3
и ал. 4 КЗ отм.) урежда въпросите при тъй нар. „тотална щета“, като преди
изплащане на обезщетението, определено като тотална щета на МПС, регистрирано в
България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователната услуга
удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на
регистрацията на МПС, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпилата тотална щета. Прекратяването на регистрация на МПС,
регистрирано в Република България, е уредено в Наредба № І-45 от 24.03.2000 г.
за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на МПС и
на ремаркета, теглени от тях (издадена от МВР, обн. ДВ бр. 31 от 14.04.2000
г.), издадена по делегация на чл. 140, ал. 2 и чл. 142 ЗДвП (виж §.8 от ПЗР на
наредбата). Съгласно чл. 18 от наредбата регистрацията на ПС се прекратява с
писмено заявление от собственика или служебно. Съгласно чл. 18а, ал. 1 от
наредбата посочва необходимите документи за прекратяване на регистрацията по
писмено заявление на собственика, като ал. 2, т. 1 допълва, че към документите
по ал. 1 се прилага и един от следните документи, а именно изрично писмено
уведомление от лицензиран застраховател до съответното звено „Пътна полиция“ за
взето решение за изплащане на тотална щета. Логичният анализ на цитираните
разпоредби сочи, че застрахователят следва да определи най-напред щетата като
тотална и да издаде на увреденото лице писмено уведомление за взето решение за
изплащане на тотална щета, въз основа на което увреденото лице да прекрати
регистрацията на МПС, тоест необходимо е дължимо от застрахователя поведение. В
настоящия случай ответното дружество не само не е определило размера на щетата,
за да достигне до извод, че тя е тотална щета, но е направило отказ да заплати
застрахователно обезщетение на ищеца първоначално, с което за ищеца е било
невъзможно да се снабди с удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС
съгласно разпоредбата на чл. 18а от цитираната по-горе наредба. Затова и ищеца
не е представил удостоверение за прекратяване на регистрацията пред ответното
дружество. Поради това съдът намира, че застрахователят не може въз основа на
своето виновно поведение да се освободи от отговорността за заплащане на
законна лихва върху дължимото обезщетение. Другояче би стоял въпросът, ако застрахователят
е определил щетата като тотална и издал съответно удостоверение, но
собственикът не е представил удостоверение за прекратяване на регистрацията, но
настоящият случай не е такъв. След като не е определил щетата като тотална и не
е изискал съответното удостоверение за прекратяване на регистрацията, не може
да се дири от ищеца представянето на такова удостоверение, доколкото не зависи
от него дали да прекрати регистрацията на МПС в случая.
Затова в случая е приложима специалната разпоредба
на чл. 497 КЗ, която определя началния момент на законната лихва. В случая
ответното дружество не е изискало по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията и следва да се приложи срока от
15 работни дни от представяне на всички доказателства. От писмените
доказателства е видно, че ищецът е предявил претенцията си на 13.05.2019 г.,
като отговор на нея е получил уведомление от 03.06.2019 г., с което са изискани
допълнителни документи за изплащане на щетата, включително и представяне на
нотариално заверено пълномощно за получаване на сумата от адв. Т.. Поискани са
от РУ-Раднево допълнителни документи, както и такива от РП-Раднево, като от
РП-Раднево са изпратени на 13.12.2019 г. /л.101/. Видно е обаче от уведомлението
на ответното дружество, че изисканите документи касаят евентуално досъдебно
производство, АУАН и НП, и именно поради това и ответното дружество ги е
изискало от РУ-Раднево и РП-Раднево съгласно чл. 107 КЗ. Те са били нужни за
произнасяне по претенцията за имуществени вреди върху автомобила. Съгласно чл.
496, ал. 1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред
неговия представител за уреждане на претенции. В случая 3 месеца от 13.05.2019
г. е дата 13.08.2019 г., а на ищеца е заплатено обезщетение за имуществени
вреди на автомобила на 08.08.2019 г. А тъй като ищецът не е бил длъжен да
представя доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ и те са изискани от РП-Раднево и
РУ-Раднево, то по-ранна дата е тази по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно
изтичане на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ. Тъй като ответникът е
определил и заплатил сумата от 5118,56 лв. на 08.08.2019 г., която е преди
изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, то ще следва законната лихва да
се присъди именно от тази дата – 08.08.2019г., защото на нея дата е следвало да
се определи и заплати цялото дължимо застрахователно обезщетение за вредите
върху автомобила. Затова законната лихва върху сумата от 860,44 лв. ще се
присъди от 08.08.2019 г. до окончателното изплащане и ще се отхвърли за периода
от 30.03.2019 г. до 07.08.2019 г.
По отношение на претенцията от 1000 лв. като
имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на
застрахователна претенция и претенцията за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лв. по ДП № 62/2019 г. на РУ-Раднево:
Видно е от приетите писмени доказателства, че заедно
със застрахователната претенция, предявена от ищеца К.И. чрез адв. М.Т., е
представен договор за правна защита и съдействие от 19.04.2019 г. за уговорено
и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв.
Видно е от приетите писмени доказателства, че е
представен договор за правна защита и съдействие от 30.05.2019 г. /л.44/ за
заплатено в брой от ищеца на адв. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв. за защита и съдействие по ДП № 327ЗМ-62/2019 г. на РУ-Раднево.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В тези случаи застрахователят покрива: 1.
неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт; 2. вредите, причинени на чуждо имущество; 3. пропуснатите ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането; 4. разумно
направените разходи във връзка с предявяването на претенция по т. 1 - 3,
включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования.
Въпросът е доколко са разумни разноски за заплащане
на адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. за предявяване на претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение. Съдът намира, че този направен разход
в този му размер не покрива базовия критерий на чл. 493, ал. 1 КЗ за разумност
на разноските, тъй като към датата на предявяване на претенцията в никакъв
случай не е имало нужда от направата на такива разходи за предявяване на
претенцията. А е видно от цялата преписка по щетата, че след предявяване на
претенцията на ищеца не са представяни никакви допълнителни доказателства,
въпреки изискването им от застрахователя. Заявяването на претенция пред
застрахователя не е скрепено със задължителна нужда от ползване на адвокатска
защита, дори и при заявяване на претенция за неимуществени вреди. Действително,
никой не може да възпре ищеца да ползва такива услуги и да заплати тяхната
договорена стойност, но не винаги тези услуги попадат в приложното поле на
разумните разходи за предявяване на претенцията по т. 1 на чл. 493, ал. 1 КЗ. В
случая с оглед обема на заявената претенция и приложените към претенцията
доказателства съдът намира, че така направения разход не е разумен в този
размер. Дори да се приеме приложение по аналогия съгласно чл. .. от Наредба №
1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения във вр. чл. 6, т. 8, б. „в“
от същата, то минимално възнаграждение за извършената работа е в размер на
321,61 лв. В този смисъл е и възражението на ответното дружество. А в случая е
видно, че извършената работа не изисква повече труд от обичайната такава за
направата на застрахователна претенция, което налага извод за разумност на
разноските за адвокат за предявяване на претенцията до сумата от 321,61 лв., в
който размер ще се уважи иска и ще се отхвърли за разликата до 1000 лв.
Съдът намира, че следва да се отхвърли претенцията
за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., заплатено по ДП
№ 327ЗМ-62/2019 г. на РУ-Раднево, тъй като е видно, че същото макар и водено
във връзка с процесното ПТП, в крайна сметка е прекратено частично поради липса
на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК, в който случай ищецът би имал
качеството на пострадало лице по смисъла на НПК, като делото е продължило
единствено по обвинение по чл. 343б, ал. 3 НК и е приключило на съдебна фаза,
но по отношение на което престъпление ищецът няма качеството на пострадало
лице. Поради това съдът намира, че не е налице причинна връзка между направения
разход за адвокатско възнаграждение като вреда и обхвата на застрахователно
покритие на застрахователната полица по задължителна застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите. Не следва по различен извод и въпреки
разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ включваща
съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования, тоест в качеството му
на застрахован, а по ДП той няма дори качеството на пострадало лице.
По отношение на неимуществените вреди:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя
е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят
дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увреденото лице за възстановяването им.
В случая безспорно е установено виновното поведение
на третото лице – помагач И.Х.И. за причиняване на ПТП, от което са възникнали
неимуществени вреди за ищеца К.И., както и наличието на валидно сключена
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, действала към датата на
ПТП, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя за
обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП.
Събрани са гласни доказателства и е приета
съдебно-медицинска експертиза, от които се установява, че ищецът К.И. е
преживял увреждания /контузия на гръдния кош, на лявата ръка, линейно косо
кръвонасядане по гръдния кош и кръвонасядания по коремната стена, навяхване и
разтягане на лявата гривнена става, болезнени по своето естество както при
причиняването им, така и във възстановителния период, продължил физически около
15-20 дни. Посочено е, че ищецът е бил имобилизиран по отношение на навехнатата
гривнена става за 3 седмици по преценка на лекуващия лекар, като гипсът бил
свален на 30.04.2019г., което било на 30-ия ден след поставянето му, а това
било единственото правилно лечение. По време на имобилизацията качеството на
живот се влошава дотолкова, че да не се използва пълноценно ръката, но чужда
помощ се изисква само при необходимост от специфични дейности, изискващи
едновременно участие на двете ръце. Кръвонасяданията по коремната област и в
гръдния кош били от действието на предпазния колан при челния сблъсък, като по
отношение на тях няма данни да се е налагало медицинско лечение.
По делото е прието заключение на логопедична
експертиза /л.203-204/, която съдът кредитира като безпристрастна и компетентно
изготвена. От заключението се установява, че вещото лице е констатирало говорен
дефект при произношение на звук Р, като е налице увуларен ротацизъм, както и
прозодично нарушение на речта – заекване с преобладаващи клонични спазми в
умерена степен, засилващи се при емоционални преживявания. Вещото лице посочва,
че в случая се касае за невротичен механизъм за развитие на патологията,
вследствие на прекарана психологическа травма. От свидетелските показания е
видно, че ищецът е страдал от заекване в най-ранна детска възраст, което е било
отшумяло в същата ранна детска възраст чрез ползване на специализирана помощ
тогава. Същото така от свидетелските показания се установи, че заекването се е
възстановило след претърпяното от ищеца ПТП. От свидетелските показания и
заключението на логопеда следва еднозначен извод, че възстановеното заекване на
ищеца е вследствие на психологически стрес от ПТП. Според вещото лице
езиково-говорното нарушение има негативно отражение върху качеството на живот
на ищеца, като е предписано да се проведе комплексна терапия от психолог и
логопед.
В тази връзка е прието и заключение на комплексна
психолого-психиатрична експертиза /л. 242-247/, което съдът кредитира като
компетентно и от което се установява, че след ПТП на 30.03.2019 г. у ищецът се
наблюдават клинични данни за Остра стресова реакция. В тази връзка напълно
съвпада заключението на логопедичната експертиза, че заекването е в следствие
на стреса от преживяното по време на ПТП на 30.03.2019 г. От заключението е
видно, че ищецът е преминал няколко психотерапевтични сеанса, без
медикаментозно лечение, за справяне със Острата стресова реакция, обикновено
продължаваща от няколко часа до няколко дни. От гласните доказателства и
логопедичната експертиза обаче е видно, че и към момента ищецът не се е справил
със заекването.
Установи се от показанията на свидетеля Радостина И.,
че е помагала на ищеца в битовите нужди при къпане, обличане и други, както и
че ищецът плачел докато и казвал, че катастрофирал. От нейните показания е
видно, че ищецът го било страх и спал с нея 2-3 месеца, било го страх да се
качва в леки коли, като тя го превозвала, а той не искал да шофира. След
инцидента ищецът започнал да кара колело и много рядко шофирал кола. Също така
ищецът не можел да вдига тежко с наранената ръка.
Разпитан е като свидетел и лицето Мирослав Стойков,
който веднага след ПТП отишъл на място и видял състоянието на ищеца, който бил
насинен. Установява се от показанията му, че ищецът избягва да кара кола след
ПТП-то.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид обстоятелството, че от процесното ПТП ищецът
е претърпял травматични увреждания, интензивни болки и страдания, затруднение
на движението на лявата ръка за период от 30 дена поради имобилизация,
необходимост от чужда помощ за определен период от време, настъпилия стрес и
производния от стреса заекване на ищеца, създаващо негативно отражение върху
качеството му на живот. Ще се отчете и възрастта на ищеца, че е в разцвета на
силите си млад мъж на 30 години.
При определяне размера на обезщетението е необходимо
да се отчете и начинът на извършването на противоправното деяние, неудобствата
в нормалната дейност на ищеца, както и нормативно определения лимит на
обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка „Гражданска отговорност” при едно пострадало лице, какъвто е
настоящият случай.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че
следва да уважи предявената претенция за неимуществени вреди в размера на
сумата от 15000 лв., до която сума ще се уважи искът и ще се отхвърли за
разликата до претендираните 20 000 лв.
По отношение на претенцията за законната лихва важат
същите аргументи по отношение на имуществените вреди за вредите по автомобила,
поради което ще се уважи искът за периода от 08.08.2019 г. до окончателното
изплащане и ще се отхвърли за периода от 30.03.2019 г. до 07.08.2019 г.
Относно разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от исковете.
Доколкото искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск, а е
последица от уважаването на иска, то произнасянето на съда досежно законната
лихва не се отразява на въпроса за разноските. Предвид изложеното ще следва
ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 3050,44
лв. (база 4584,88 лв. – 972,88 лв. държавна такса, 150 лв. възнаграждение за
СМЕ, 260 лв. възнаграждение за логопедична експертиза, 130 лв. възнаграждение
за СОЕ, 672 лв. възнаграждения за КППЕ, 2400 лв. адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие на л.52). Съдът намира за неоснователно
възражението на ответното дружество по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като делото е с изключителна
фактическа сложност с оглед на множеството спорни факти и събрани 5 експертизи,
гласни доказателства и множество писмени доказателства. Минималното
възнаграждение според Наредба № 1/2004 г. в случая е 1662,54 лв., а е платено
такова в размер на 2400 лв., тоест 1,5 пъти повече, което е в рамките на
фактическата сложност на делото и съдът не намира основание за неговото
намаляване до минималния размер.
На ответното дружество се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Както се посочи
по-горе искането за законна лихва не представлява самостоятелен иск и по
отношение на него не се следват разноски. Затова на ответното дружество ще се
дължат разноски от ищците в общ размер на 376,51 лв. (база 1125 лв. - 150 лв.
възнаграждение за СМЕ, 130 лв. възнаграждение за СОЕ, 695 лв. възнаграждение за
САТЕ, и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД,
вписано в търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК *********, с
адрес на управление гр. София, район Изгрев, кв. Дианабад, бул. „Г.М.Д.” № 1, да
заплати на К.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл.
52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД:
-
сумата от 860,44 лв. (осемстотин
и шестдесет лева и 44 ст.), представляваща застрахователно обезщетение по
застрахователна полица BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за настъпилите увреждания
на собствения му лек автомобил марка Хонда, модел Акорд, с рег. № ****,
вследствие на ПТП на 30.03.2019 г., ведно
със законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над
присъдените 860,44 лв. до пълния предявен размер от 1822,00 лв. и искането за
законна лихва за периода от 30.03.2019 г. до 07.08.2019 г. като неоснователни;
- сумата от 321,61 лв. (триста двадесет и един лева
и 61 ст.), представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и
предявяване на застрахователна претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от ПТП на 30.03.2019 г., ведно
със законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдените 321,61 лв.
до пълния предявен размер от 1000,00 лв. и искането за законна лихва за периода
от 19.04.2019 г. до 07.08.2019 г. като неоснователни;
- сумата от 15000,00 лв. (петнадесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица
BG/30/119000321829/31.01.2019 г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от ПТП на
30.03.2019 г., под формата на болки, страдания, стрес и заекване, ведно със
законната лихва от 08.08.2019 г. до окончателното погасяване на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над присъдените 15000,00
лв. до пълния предявен размер от 20000,00 лв. и искането за законна лихва за
периода от 30.03.2019 г. до 07.08.2019 г. като неоснователни;
- ОТХВЪРЛЯ изцяло иска за заплащане на сумата
от 1500 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по ДП №
327ЗМ-62/2019 г. на РУ-Раднево, ведно със законната лихва от 30.03.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район Изгрев, кв.
Дианабад, бул. „Г.М.Д.” № 1, да заплати на К.М.И., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3050,44 лв. (три хиляди петдесет лева и 44 ст.), представляваща
направените в производството разноски.
ОСЪЖДА К.М.И., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, вписано в търговския регистър при
Агенция по вписванията с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, район
Изгрев, кв. Дианабад, бул. „Г.М.Д.” № 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 376,51 лв. (триста седемдесет и шест лева и 51 ст.), представляваща
направените в производството разноски.
Решението
е постановено при участието на привлеченото по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето
лице – помагач на страната на ответника – И.Х.И., ЕГН **********, с адрес ***.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: