Р Е Ш Е Н И
Е
№...
20.12.2016г. Гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ РАЙОНЕН СЪД Граждански състав
На 14.12.2016г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Б.К.,
като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №399 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.49 от СК.
Искът е предявен от В.Ц.В.-К. от гр.Г. срещу Т.И.К. ***. С исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 21.11.2015г. в гр.Г.. Нямали непълнолетни деца от брака си. Още след сключването на брак, ответникът започнал системно да тормози и пребива ищцата. През месец февруари 2016г. ищцата се преместила в гр.Б., но дори и там ответникът я посещавал и я пребивал. На 21.09.2016г. ответникът отново я пребил, за което ищцата се снабдила със съдебномедицинско удостоверение. Постоянните побои довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака. В отношенията на страните липсвали любов, уважение. Ищцата счита, че бракът им е изпразнен от съдържание.
Излагайки тези обстоятелства ищцата счита, че бракът им с ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и моли да бъде прекратен по вина на ответника. Моли съда да постанови след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име - В.. Не претендира присъждане на издръжка. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът в срока за писмен отговор не изразява становище по предявените искове, в съдебно заседание не се явява.
Съдът разгледа предявения иск по реда на особеното производство по брачни дела – чл.318-чл.330 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0016/21.11.2015г. на гр.Г., страните са сключили граждански брак на 21.11.2015г. в гр.Г..
Съдът е приел като писмено доказателство копие на Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №131-ІІ/2016г., от което се установява, че на 22.09.2016г. ищцата е имала отоци в дясната окосмена част на главата, оток, кръвонасядане и охлузване по челото в ляво, кръвонасядане и охлузвания по шията, контузия по дясната повърхност на тялото, кръвонасядане по дясното коляно, които травматични увреждания отговарят да се от действието на твърди, тъпи предмети и могат да са получени по начин и време, което се съобщава, а именно, че на 20.09.2016г. е бил нанесен побой от съпруга й – била е удряна с шамари, юмруци, душена и ритана.
За изясняване на делото от фактическа страна, бяха допуснати гласни доказателства.
Съгласно показанията на свидетелката И.Е.И., от самото начало на брака си страните са имали проблеми. Когато ответникът бил под влияние на алкохола, се държал агресивно с ищцата, като я удрял дори на публични места, пред хора. Свидетелката е присъствала на различни случаи на „побои, налитания на бой, кавги, малтретиране, тормоз”. Когато страните са заедно на заведение и ответникът употреби алкохол, той посягал на ищцата да я бие. Свидетелката е чувала заплахи по телефона от страна на ответника към ищцата. Заплахите за убийство били провокирани от това, че ищцата искала да се разведат. Ищцата се принудила да напусне ответника и да отиде да живее в гр.Б., за да е по-далеч от него. Той продължил да я търси и след като се разделили през месец февруари. Когато ищцата си идвала в гр.Г., ответникът я търсел, заплашвал я, когато я видел, я хващал за косата и започвал да я удря. Ответникът бил такъв човек – агресивен. Свидетелката счита, че страните не могат да заживеят заедно като семейство.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката, тъй като счита, че същата има близки отношения със семейството на страните и има преки впечатления, освен това не са налице данни за евентуалната заинтересованост на свидетелката от изхода на делото.
Като взе предвид описаната фактическа обстановка, съдът счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Липсват нормални отношения между съпрузите, същите са отчуждени един от друг, налице е безразличие относно емоционалното, физическо и духовно състояние на партньора. Тези обстоятелства се потвърждават, както от изразеното от ищцата становище и свидетелските показания, така и от безспорно установеното състояние на фактическа раздяла, която е довела до окончателното задълбочаване на брачното разстройство. Трайна е и съдебната практика на ВС, че фактическата раздяла може да се прояви чрез фактическо разделение между съпрузите или чрез пълното физиологическо и интелектуално отчуждение при формално съжителстване. Това поведение е трайно установено между страните. Ето защо, в този вид бракът между тях не би бил в интерес на съпрузите, тъй като липсва нормална семейна среда.
Предвид на това, съдът счита, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена и следва да се прекрати.
ОТНОСНО ВИНАТА ЗА РАЗСТРОЙСТВОТО НА БРАКА
Като изхожда от установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга. Същият е упражнявал системен тормоз върху ищцата, включително и след като са се разделили, като я е биел и заплашвал с убийство. С това си поведение ответникът е допринесъл за разкъсване на брачната връзка, което е довело до невъзможност за продължаване на съвместния съпружески живот. Ето защо, се е стигнало до пълното физическо и интелектуално отчуждение между съпрузите, за което вина носи съпруга.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
В хода на съдебното производство се установи, че семейното жилище, в което страните са живели като семейство, е къща в гр.Г., ул.”И.В.” №*. Ищцата не претендира ползването му, поради което семейното жилище следва да остане за ползване на ответника.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ
Ищцата е направила искане след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име – В.. По делото не се събраха данни, които да навеждат на някакви особени обстоятелства, поради което това искане да не бъде уважено. Ето защо, съдът счита, че следва да постанови след прекратяване на брака ищцата да носи предбрачното си фамилно име – В..
Предвид обстоятелството, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има ответника, съдът намира, че в негова тежест следва да бъдат възложени разноските по делото. Поради тази причина ответникът следва да бъде осъден да заплати останалата част от държавната такса и да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 40лв. за държавна такса и 600лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от горните мотиви и на основание чл.49, ал.1 от СК съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 21.11.2015г. в гр.Г., граждански брак между В.Ц.В.-К. с адрес: ***, ЕГН ********** и Т.И.К. с адрес: ***, ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЕМА за установено, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпруга Т.И.К..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Г., ул.”И.В.” №* на съпруга Т.И.К. с п.а. и ЕГН.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име В..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50.00лв. от
които първоначална такса, внесена от В.Ц.В.-К. в размер на 40.00 лв., като
осъжда Т.И.К. с п.а. и ЕГН да ЗАПЛАТИ държавна
такса в размер на 10.00лв. /десет лева/, по сметка на РС Г..
ОСЪЖДА Т.И.К. с п.а. и ЕГН да заплати на В.Ц.В.-К. с п.а. и ЕГН направените разноски по делото в размер на 40.00лв. /четиридесет лева/ за платена държавна такса и 600,00лв. /шестстотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: