Р Е Ш Е Н И Е № 51
гр. София, 05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Даниела Ангелова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 144 по описа за 2018 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С.Н.Ц. е предявил срещу Застрахователно дружество „U“
S.A. (Romania) обективно съединени искове за осъждането му да плати сумата от
60000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – страдание поради смъртта на неговия баща Нано Цветков Н., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2015 г. по вина на застрахован при
ответника водач на товарен автомобил – влекач, марка „Волво“ с румънски рег. №
DB-79 VIO и ремарке „KRONЕ“ с румънски рег. № DB-31 REL, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането - 21.08.2015 г., до окончателното
плащане. В исковата се твърди, че на 21.08.2015 г. водачът К.Й.П. управлявал
товарна композиция, състояща се от товарен автомобил – влекач, марка „Волво“ и
ремарке „KRONЕ“, за която имало валидна и действала към момента застраховка
„Гражданска отговорност” по договор, сключен с ответника. Той се движел по
главен път - продължение на магистрала „Хемус“ по път I-3 - Кортина-Ябланица-Ботевград. След
навлизането в гр. Ябланица товарният автомобил продължил движението си по ул.
„Ратица“ и в района на кръстовище, образувано от ул. „Ратица“ и път III-358 -
Гложене-Ябланица-Добревци, водачът нарушил правилата за движение по пътищата,
като се движел със скорост, несъобразена с конкретните пътни условия и със
законовите ограничения, в резултат на което реализирал ПТП с навлизащия в
кръстовището от дясно на посоката му на движение л. а. „ВАЗ 2107“ с д. к. № ОВ
2576 АС. В резултат на удара между двете превозни средства на водача на лекия
автомобил „ВАЗ 2107“ - Нано Цветков Н., били причинени несъвместими с живота
телесни увреждания, които довели до настъпване на смъртта му. По случая било
образувано наказателно производство ДП № 49/2015 г. по описа на ОСлО - Ловеч,
пр. пр. № 1547/2015г. на ОП - Л. Ищецът преживял изключително тежко загубата на
баща си, като твърдения за характера и интензитета на търпяното страдание са
подробно изложени в исковата молба. На 29.08.2016 г. ищецът предявил към
представителя на ответното застрахователно дружество претенция за плащане на
парична сума, представляваща застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, по която била образувана преписка № 4D1634-477/08.08.2016
г. и му било определено и изплатено на 13.03.2018 г. обезщетение в размер на
40000 лева. Последното ищецът счита за несправедливо и прекомерно занижено,
поради което се предявяват настоящите искове.
Исковете
са с правно основание чл. 511, ал. 3, изр. 1, пр. 3 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД /ПТП е настъпило и
застрахователният договор е бил сключен при действието на отменения КЗ, но в
случая не се касае за договор, сключен със застраховател със седалище в
Република България, при което съгласно & 22 ПЗР КЗ биха били приложими правилата
на част IV
КЗ /отм./, поради което съдът приема, че
приложим закон е действащият КЗ/.
Ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва
исковете. Не оспорва наличието на твърдяното в исковата молба застрахователно
правоотношение, както и плащането на ищеца на застрахователно обезщетение в
размер на 40000 лв. във връзка с процесното ПТП. Оспорва вината на сочения като
виновен за ПТП водач и в тази връзка, въпреки че е платил и не оспорва това
обстоятелство обезщетение на ищеца във връзка с ПТП, твърди, че вината за ПТП е
изцяло на водача на лекия автомобил, а при условията на евентуалност прави
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия в размер на 80 % поради
това, че същият е бил без поставен обезопасителен колан, поради това, че в
нарушение на правилата на ЗДвП не е спрял на знак „Стоп“ и не е пропуснал
движещия се по път с предимство товарен автомобил и поради това, че
здравословното състояние на пострадалия – проблеми със слуха и зрението, са
допринесли за неадекватното му поведение на пътя. Навежда и възражение за
прекомерност на търсеното обезщетение.
В о. с. з. на 07.03.2019 г. е допуснато изменение на
исковете чрез увеличение на размерите им - главният иск за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди е увеличен от първоначално предявения размер
от 60000 лв. на размера от 110000 лв., съответно
акцесорният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва също е
увеличен – същият се счита за предявен и по отношение на сумата, представляваща
разлика между първоначалния и увеличения размер на главния иск.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите
на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Исковете са процесуално
допустими, а разгледани по същество – неоснователни. Съображенията на съда са
следните:
По главния иск за плащане
на обезщетение за неимуществени вреди:
Не се спори относно наличието
на твърдяното в исковата молба застрахователно правоотношение и относно
плащането от ответника на 13.03.2018 г. на обезщетение в размер на 40000 лв. за
обезщетяване на причинените в резултат на ПТП неимуществени вреди на ищеца
/последното представлява частично извънсъдебно признание на главния иск/.
С влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 327/2017 г. по описа на ОС – Ловеч,
която съобразно чл. 300 ГПК и чл. 413, ал. 2 НПК
обвързва настоящия граждански съд относно извършването на деянието и неговото
авторство, неговата противоправност и наказуемост и вината на дееца, е
установено, че К.Й.П. на 21.08.2015 г. около 09.00 ч. в населено място – гр. Я.а,
на кръстовище на път I-3 –
Кортина-Ябланица-Ботевград и път III-358 – Гложене-Ябланица-Добревци,
ул. „Ратица“ при управление на МПС – товарен автомобил „Волво“ с румънски рег. № DB-79 VIO и ремарке
„KRONЕ“ с румънски рег. № DB-31 REL нарушил правилата за движение по пътищата -
чл. 21, ал. 1 ЗДвП като водач на МПС, категория С, Е, движейки се със скорост
73 км./ч., вместо разрешената 50 км./ч. и по непредпазливост причинил смъртта
на Нано Цветков Н., който управлявал лек автомобил „ВАЗ 2107“ с д. к. № ОВ 2576 АС - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
От заключението по допуснатата
комплексна съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза и от обясненията на
вещите лица в о. с. з. се установява следното: Причината за смъртта на Нано
Цветков Н. е тежката съчетана черепно-мозъчна и гръдна травма. Травматичните
увреждания са с такава анатомична локализация и тежест, че смъртният изход е
бил неминуем. Констатираните травматични увреждания по своя характер
представляват високо-енергийна травма. Налице е пряка и непрекъсната причинно-следствена
връзка между причинените при пътнотранспортното произшествие и констатирани
травматични увреждания и настъпилия смъртен изход. Всички тежки травматични
увреждания са с дясна локализация, като механизмът на тяхното получаване е
удари с и или върху твърди тъпи предмети. При конкретния механизъм на пътно-транспортното
произшествие тялото на пострадалия се е придвижило надясно, а деформираните
части на автомобилното купи - наляво в момента на удара, като при осъществения
контакт са причинени констатираните увреждания. От материалите по делото няма
убедителни данни, които да сочат дали пострадалият е бил с поставен
обезопасителен колан. Механизмът на пътнотранспортното произшествие, анатомичната
локализация на уврежданията и тяхната тежест са от такова естество, че биха се
наблюдавали и в двата случая - при поставен или не обезопасителен колан.
Установява се също, че при движение на товарния автомобил със скорост 50 км./ч.
ПТП е било предотвратимо за неговия водач, но и за водача на лекия автомобил ПТП
също е било предотвратимо при съобразяване с действащите за посоката му на
движение пътни знаци - на 50 метра преди кръстовището пътен знак „Б1“ -
„Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и непосредствено преди
кръстовището пътен знак „Б2“ - „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство“ и съответно пропускане на товарния автомобил да премине по пътя с
предимство. Причините за ПТП са субективните действия на водача на товарния автомобил, който
при максимално разрешена скорост 50 км./ч. се е движел със скорост 73 км./ч.,
както и субективните действия на водача на лекия автомобил, който се е движел
по път без предимство.
От показанията на свидетелите И.
и П. се установява следното: св. И. установява, че отношенията между ищеца и
неговия баща били добри, ищецът приел тежко смъртта на баща си, след нея се
променил – бил разтревожен, умислен,
споделял, че баща му му липсва и към момента все още не бил преодолял загубата;
св. П. установява, че отношенията между ищеца и баща му били близки, бащата
помагал на ищеца и финансово, ищецът преживял тежко смъртта на баща си –
разстроил се, станал по-затворен и подтиснат, споделял, че му е много тъжно за
баща му, ограничил контактите си с приятели, към момента все още усещал липса. Показанията
на свидетелите относно факта дали ищецът и баща му са живеели в общо
домакинство съдът не кредитира, тъй като са противоречиви.
При така установеното съдът намира размерът от 80000
лв. за справедлив и достатъчен за обезщетяване на търпените от ищеца неимуществени
вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критерият справедливост винаги е
свързан с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи
значение при определяне на размера на това обезщетение. Такива обстоятелства в
конкретния случай са възрастта на починалия /91 г./ и на ищеца /54 г./ към
момента на ПТП, наличието на семейна връзка
между тях, при това връзка между баща и син, като загубата на родител винаги е значителна
и тежка за преживяване, а в случая въпреки зрялата възраст на ищеца и
напредналата възраст на неговия баща отношенията на близост и подкрепа не са
били прекъснати.
Съобразно така обсъдените конкретни факти по делото,
които са обективно съществуващи, а също и с оглед критерия справедливост съдът
намира, че сумата от 80000 лв. би била подходяща и достатъчна, за да обезщети
ищеца за търпените от него неимуществени вреди /съответно основателно е възражението
на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение/. В случая обаче е
налице съпричиняване от страна на починалия
/което е прието и от застрахователя при определяне на обезщетението, видно от писмото
му до ищеца от 16.11.2017 г., макар че в същото не е посочен приетият размер на
това съпричиняване, а по делото ответникът е направил и възражение в тази
насока, което е частично основателно – предвид твърдения в отговора на исковата
молба размер от 80 % на това съпричиняване/. Поради това размерът на
обезщетението следва да бъде намален. Съдът намира, че съпричиняването е 50 %,
съответно обезщетението следва да бъде намалено наполовина – 40000 лв. и при
отчитане, че именно такава сума е платена от ответника, искът следва да бъде
отхвърлен. Съдът приема такъв процент на съпричиняване, отчитайки, че починалият
също е нарушил правилата за движение, като не е спрял на знак „Стоп“ и не е
пропуснал движещия се по път с предимство товарен автомобил. Твърденията на
ответника, че починалият е имал проблеми със слуха и зрението не се установиха
в настоящото производство, твърдението,
че починалият е пътувал без поставен предпазен колан също не се установи безспорно по делото, а дори да бе
установено, съдът намира, че това не би допринесло за настъпването на травмите, довели
до смърт, тъй като от заключението на вещите лица се установи, че механизмът на
пътнотранспортното произшествие, анатомичната локализация на уврежданията и
тяхната тежест са от такова естество, че биха се наблюдавали и в двата случая -
при поставен или не обезопасителен колан.
По акцесорния иск за плащане на обезщетение за забава:
С оглед гореизложеното акцесорният иск за плащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението
за претърпени неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното
плащане също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен /за пълнота следва да
се отбележи, че този иск на самостоятелно основание е неоснователен и за
периода от датата на увреждането до датата на предявяване на застрахователната
претенция пред застрахователя с оглед правилата на действащия КЗ, приложими в
случая, но с оглед изложените съображения за неоснователност на иска като цяло
съдът не следва да излага подробни доводи в тази насока/.
С оглед изхода на делото съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски:
Искането на ищеца за присъждане на разноски е
неоснователно.
Искането на ответника за присъждане на разноски е
основателно. Ответникът е направил разноски по делото съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за това в размер на 300 лв. за
възнаграждения на вещи лица и в размер на 2500 лв. за възнаграждение на адвокат,
съответно тези разноски следва да му се присъдят.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Н.Ц. с ЕГН ********** *** срещу Застрахователно
дружество „UNIQA Asigurari“ S.A. (Romania) със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от изпълнителните директори Юлияна Русей и Пол Казацу, искове за
плащане на сумата от 110000 лв. /сто и
десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – страдание поради смъртта на Н.Ц.Н. – баща на С.Н.Ц., причинена в
резултат на ПТП, настъпило на 21.08.2015 г. по вина на застрахован при
Застрахователно дружество „U“ S.A (Romania) водач на товарен автомобил влекач
марка „Волво“ с румънски рег. № DB-79 VIO и ремарке „KRON“ с румънски рег. №
DB-31 REL, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
увреждането - 21.08.2015 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
С.Н.Ц. с ЕГН ********** *** да плати на Застрахователно дружество „U“ S.A.
(Romania) със седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителните
директори Ю.Р. и П. К., сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сумата от
2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски
за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: