Номер 72822.10.2020 г.Град София
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 22.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
като разгледа докладваното от Стефан Илиев Въззивно частно наказателно
дело № 20201000601147 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Илиев в.н.ч.д. №1147/20 г. по описа на САС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 във вр. с чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 345 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на упълномощения защитник на осъдения И. И. Н.
срещу определение на Софийски градски съд №260279 от 07.10.2020г. по НЧД № 3443/20г.,
с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода. Твърди, че според
подзащитния му, атакуваното определение е формално, неправилно и незаконосъобразно.
Посочено е и че съдът се е предоверил на докладите и становищата на затворническата
администрация и бил приел бланкетно, че не са налице обстоятелства, които да сочат за
поправянето на осъденото лице. При постановяването на оспорения съдебен акт СГС не бил
взел предвид липсата на предходни криминални регистрации на Н., доброто му поведение в
местата за лишаване от свобода, както и пълната липса на негативни прояви от страна на
осъденото лице в тези места. Иска се отмяна на обжалваното определение и допускането на
условно предсрочно освобождаване на л.св. Н..
Въззивният съдебен състав, като се запозна с материалите по делото и доводите в
жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е в предвидения в
закона срок, но по съществото си е неоснователна.
С атакуваното определение №260279 от 07.10.2020г., постановено по н.ч.д.
№3443/2020г. по описана СГС, е оставено без уважение искането на осъдения И. И. Н. за
допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
1
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години (съгласно протоколно
определение №1 от 06.01.20г. за одобряване на споразумение по НОХД №2421/2019г. на
ОС- Пловдив) с неизтърпян остатък към 07.10.20г. в размер на 6 месеца и 03 дни. За да
постанови този свой акт, първостепенният съд е приел, че по отношение на осъдения Н. е
налице само едната от двете законови предпоставки за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, а именно - към момента на произнасянето същият да
е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му и търпяно наказание. Според
СГС, в случая обаче, не е налице втората предпоставка, необходима за постановяване на
условно предсрочно освобождаване - с обективираното пред затворническата
администрация поведение осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Решаващите изводи на първостепенния съд, мотивирали го да постанови
определението, предмет на настоящата въззивна проверка, са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което изцяло се споделят от настоящия състав на въззивния съд.
От събраните по делото доказателствата е видно, че осъденият И. И. Н. е постъпил в
Затвора– гр. *** на 04.12.2019г. за изтърпяване на общо наказание „лишаване от свобода“ в
размер на 2 /две/ години, наложено му с протоколно определение №1/06.01.20г. за
одобряване на споразумение по НОХД №2421/2019г. на ОС- Пловдив, с което е признат за
виновен в извършване на три престъпления, а именно: по чл.354а, ал.2, изр.1 вр. ал.1, изр.1,
предл.4 вр. чл.20, ал.2 вр.ал.1 от НК; по чл.354в, ал.1вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК и по чл.339, ал.1 от НК. Впоследствие на 11.02.20г. л.св. Н. е конвоиран и преместен в
Затвора- гр. ***, където наложеното общо наказание от 2г. „лишаване от свобода” се
изпълнява и към настоящия момент.
От представената от затворническата администрация справка е видно, че към момента
на постановяване на обжалваното определение, л.св. Н. е изтърпял фактически 1г., 03м. и 25
дни, от работа 02м. и 02 дни или всичко 1г. 05 месеца и 27 дни, като неизтърпяната част от
наказанието към 07.10.20г. се равнява на 6м. и 03 дни, т. е. налична е първата предпоставка
на чл.70, ал.1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от наложеното му
на основание чл.23, ал.1, НК общо най- тежко наказание „лишаване от свобода“.
Към делото са приложени следните писмени материали: становище на началника на
Затвора- гр. ***, обективирано в писмо рег.№302/23.09.20г., първоначален план на
присъдата на осъдения Н., схема за оценяване на вероятността за ново осъждане и профил
на нуждите, експертен доклад от 09.09.20г. на инспектор СДВР при ЗООТ „К.”, становище
от 09.09.20г. на инспектор Д.- ВПД НС при ЗООТ „К.”, доклад за пробационен надзор от
30.09.20г., справка от затворническата администрация във връзка с приведеното в
изпълнение общо наказание от 2г. лишаване от свобода, затворническо досие №112/20г. на
л.св. Н..
Анализирайки доказателствения обем, обосновано първостепенния съд е посочил, че
с оглед данните за поведението на осъдения в пенитенциарните заведения, не са налице
2
убедителни доказателства, че осъденият се е поправил. Отчетено е от решаващия състав на
СГС, че Н. не е наказван, награждаван е един път с удължено свиждане за срок от 4 часа, но
от друга страна, въпреки времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и
отчетените позитивни нагласи в поведението на осъдения, свързани с уважителното му
отношение към пенитенциарния персонал и лишените от свобода и положителното
отношение към труда, първоначално определения показател на риск от рецидив не намалява
за срока на изпълнение на наказанието и към настоящия момент остава непроменен- 26
точки. Съгласно доклад на ИСДВР осъденият Н. е демонстрирал негативно отношение към
присъдата, която изтърпява, няма критичност към извършената от него престъпна
деятелност (осъществяваща съставите на три различни престъпления) и омаловажава
извършеното от него, като смята присъдата за завишена, което според първостепенния съд, а
и според настоящата инстанция са обстоятелства, които са индиция за повишен риск от
извършване на ново престъпление.
Първостепенният съд е обсъдил констатациите, съдържащи се в представените по
делото и гореспоменати становища и експертни доклади от служителите на затворническата
администрация, както и значението на наличните гранични зони, нуждаещи се от
продължаване на корекционното въздействие, а именно- отношение към правонарушението,
начин на живот и обкръжение и умение за мислене, като в тази насока е правилен извода на
СГС, че л.св. Н. не е изпълнил докрай заложените в първоначалния план на присъдата цели
и задачи, като същият план е действащ и към момента.
По делото е установено и не се спори, че Н. е полагал труд по време на изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“, като видно от приложената по делото справка към
07.10.20г. извършеният труд е бил за период от 02 /два/ месеца и 02 /два/ дни. Тук обаче
следва да бъде отбелязано, че съгласно разпоредбата на чл.41, ал.1 от НК изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ се съпровожда с подходящ, съответно заплатен
общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитателно въздействие спрямо осъдените
лица. Изискването на чл.41, ал.1 НК за упражняване на общественополезен труд е
императивно, т.е. съществува задължение за осъдените с наложено наказание „лишаване от
свобода“ да полагат труд, а не става дума, че полагането на труд априори следва да се
приема като някаква привилегия във връзка с преценката на обстоятелствата в
производството по чл.440 НПК. Дори нещо повече неизпълнението на задължението за
полагането на труд може да доведе до пълна или частична отмяна на зачитането на
работните дни.
Освен това настоящата инстанция напълно споделя извода на първостепенния съд, че
липсата на дисциплинарни нарушения и спазването на реда в местата за лишаване от
свобода не са сами по себе си достатъчни предпоставки за условно предсрочно
освобождаване, тъй като това е задължение на осъдените лица при изтърпяване на
наказанието. Поради което не следва да се приеме, че И. Н. се е поправил до такава степен,
че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло, а оттам да се направи и извода, че
3
по-нататъшният му престой в мястото за лишаване от свобода е безпредметен и че
корекционният процес спрямо него е напълно приключил. В тази насока следва да се
отбележи, че поправително-възпитателната работата с осъдените няма за цел да бъдат
създадени безгрешни и „идеални хора“, като преследваната при изтърпяването на
наказанието легитимна цел е постигането на такова поправително въздействие спрямо
личността на осъдения извършител на престъпление, което да не е формално, а да има
своите действителни и трайни устойчиви прояви в изграждането на позитивен,
законосъобразен модел на поведение.
Предвид гореизложеното, в обобщение се налага извода, че макар и да е налице
едната, формална предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за условното предсрочно
освобождаване на лишения от свобода Н. (да е изтърпял фактически не по- малко от
половината от наложеното му наказание), същият не е дал достатъчно убедителни
доказателства за постигната трайна и необратима съществена промяна в нагласите и
мотивировката му за водене на законосъобразен начин на живот извън местата за лишаване
от свобода, което, от своя страна, недвусмислено означава, че осъденият И. Н. все още не се
е поправил и че корекционния процес при него, все още не е завършил, не са изпълнени
целите и задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна
на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Тук е мястото да се отбележи, че от приложените по делото материали е видно, че
неизтърпения остатък от наказанието „лишаване от свобода“ не е малък, като към 07.10.20г.
е в размер на 6 /шест/ месеца и 03 /три/ дни.
Във връзка с наведените в жалбата доводи следва да се отбележи, че резонно защитата
е насочена към оспорване на обективираните в експертните доклади и становища на
служителите от затворническата администрация констатации и оценки на поведението на
осъдения И. Н., но без да посочени никакви доказателства в подкрепа на защитната
позиция, а от друга страна правилно и обосновано първостепенния съд е посочил, че от
целокупния анализ на всички материали по делото се установява, че лишеният от свобода не
е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, каквото изискване е разписано в
разпоредбата на чл.70, ал.1 НК. Същевременно СГС е отчел и обстоятелството, че л.св. Н. е
постъпил в Затвора- гр. *** на 11.02.20г., т.е. изминал е период от няколко месеца, през
който служителите на затворническата администрация са извършвали корекционна работа с
осъдения и са придобили непосредствени наблюдения по отношение на поведението на И.
Н., имали са достатъчното време за проследяване на неговото поведение и настоящият
съдебен състав счита, че няма основание да не кредитира техните становища и оценки, като
обективно и непредубедено дадени.
С оглед горното и след извършена от въззивния състав преценка на относимите към
предмета на настоящото производство доказателства не е налице основание да се формира
извод, различен от направения от първостепенния съд, поради което обективираното в
4
частната жалба искане не следва да бъде уважено, а атакуваното определение следва да бъде
потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано, поради което и на основание
чл.440, ал.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 260279 от 07.10.20г. на Софийски
градски съд, постановено по н.ч.д. №3443/20г. по описа на същия съд, с което е оставена без
уважение молбата на лишения от свобода И. И. Н. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5