Решение по дело №1009/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260416
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 17 юни 2022 г.)
Съдия: Анелия Цекова
Дело: 20211630101009
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260416 / 17.11.2021 г.

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

17.11.2021 година, град Монтана

 

В    И МЕ Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

                  РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти граждански състав, в съдебно  заседание при закрити врата от 21.10.2021 година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора..................................................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1009 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

             

                     Предявен е иск с правно основание чл.49 ал.1 от Семейния кодекс, за допускане развод и прекратяването на сключен граждански брак, без произнасянето относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака.

                     Ищцата,  Д.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат К.И.Б.,xxx, е предявила иск ПРОТИВ Т.И.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.

                     С исковата си молба твърди, че с Т.И.Т. са сключили граждански брак на 07.07.2007 г.

                     От брака си имат едно малолетно дете – М. Т. Т., роден на xxx г.

                     Твърди, че бракът и с Т.И.Т. е дълбоко и непоправимо разстроен.

                    Конкретните причини са следните:

                    С Т.И.Т. отдавна имат противоречия по семейните въпроси, не могат да ги преодолеят и постоянно влизат в спорове.

                    Постоянните им спорове се отразили неблагоприятно, както на здравословното състояние на детето, така и на тяхното емоционално и здравословно състояние.

                    Към момента не поддържат контакти като съпрузи. Т.Т. само преспива у дома им.

                    Така стигнала до решението за развод.

                    Т.Т. също смята, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да се прекрати.

                    Иска да се разведат, но настоявал тя да инициира производството и да подаде молбата за развод.

                    Приел да напусне семейното им жилище - намиращо се на адрес: град Монтана, ж.к. „Младост”, блок 18, вх. Б, ет. 4, ап.10, което е собственост на родителите и и други нейни роднини.

                    Но поставил условие тя да закупи жилище на името на детето, в което той да може да живее. За тази цел продали наследствена земеделска земя и закупили жилище в близост до семейното, на което той трябвало да направи ремонт. Той обаче започнал да поставя нови условия, за да напусне - да поеме финансово довършването на ремонта, тя сама да плаща медицинските консумативи на детето и т.н., които тя не намира основание да изпълнява и отказва да изпълни.

                   Счита, че при тази обстановка няма смисъл бракът и с Т.И.Т. да продължава.

                   Като дълбоко и непоправимо разстроен бракът следва да се прекрати.

                   Счита, че след развода детето трябва да остане да живее при нея и тя да полага родителските права към него, а на бащата да се определят дни за контакти и размер на издръжка, която да заплаща, като се отчетат специфичните нужди на детето.

                   Синът им - М. Т. Т. страда от инсулинозависим захарен диабет тип 1, заболяването му изисква повече грижи и основно тя полага грижи за него.

                   Здравословното му състояние е свързано с ежемесечни разходи за медицински консумативи /сензори за следене на нивото на кръвната захар, които не се поемат от Здравната каса и струват около 300 лева месечно/, хранителни добавки и спазването на специален хранителен режим.

                   Предвид специфичните нужди на детето средномесечно за неговата издръжка са необходими общо над 800 лева.

                   Т.И.Т. е работоспособен, има доходи и има възможност да плаща издръжка.

                   Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 49, ал. 1 от СК да се прекрати с развод брака между нея и Т.И.Т. като дълбоко и непоправимо разстроен.

                   Не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.

                   Да се предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете - М. Т. Т., роден на xxx г. на неговата майка Д.М.Т.,

                   Да се определи местоживеенето на малолетното дете – М. Т. Т., роден на xxx г. при неговата майка Д.М.Т. на адрес: xxx;

                   Да се определи на бащата Т.И.Т. обичаен режим на лични контакти с малолетното дете - М. Т. Т., роден на xxx г.;

                  Да се осъди Т.И.Т. да заплаща до 5-то число на текущия месец на Д.М.Т., като майка и законен представител на малолетното дете - М. Т. Т., роден на xxx г. месечна издръжка съобразно закона и специфичните нужди на детето, предвид здравословното му състояние, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване;

                 Да се постанови след развода да носи фамилно име Т.;

                 Да се предостави ползването на семейното жилище с административен адрес: град Монтана, ж.к. „Младост” блок 18, вх. Б, ет. 4, ап. 10 на майката - Д.М.Т..

                Ответникът Т.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, чрез процесуалния си представител адвокат В.И.Д., вписан в Адвокатска колегия - Монтана, в срока, предвиден за отговор взема становищепо иска.

               Заявява, че Доверителят му е съгласен, че бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което също изразява желание за прекратяването му с развод.

                Мнението му за причините, довели до това състояние на брака, не съвпада с изложеното от ищцата в исковата молба.

                Съгласен е обаче с описаното в исковата молба негативно отражение на разпадналата се съпружеска връзка върху всеки от съпрузите и най-вече върху емоционалното и здравословно състояние на детето. Поради тази причина му е възложил и ще опита да осъществи контакт с другата страна за евентуално постигане на споразумение.

                С оглед улесняването на този процес, доверителят му също не желае съдът да се произнесе по въпроса за вината.

                Доказателствата по делото са писмени и гласни.

                Дирекция „Социално подпомагане” град Монтана представя писмено становище. След като е направено проучване в двете жилища, в който всеки от родителите живее и е проведена среща с тях, са установени и условията, при които живеят майката и детето, както и създадените условия в жилището на ответника, е посочено, че освен че са създадени много добри условия и детето има самостоятелна стая, оборудвана с всичко необходимо за обитаване и обучение, са запазени добри взаимоотношения и разбиране относно поведението и отношението на двамата родители с детето. Налице е емоционална връзка между детето и всеки от родителите му.

                Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:

                Страните в процеса са съпрузи, сключили граждански брак на 07.07.2007 година в град Севлиево, обл.Габрово, признат единствено за официален такъв в Република България, за което е съставен Акт за граждански брак № 0048 от 07.07.2007 г. на Община Севлиево.

                 При сключването на брака съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си – Т..

                 От брака имат родено ненавършило пълнолетие дете – син – М. Т. Т., роден на xxx година.

                 Предявен е иск от съпругата   Д.М.Т. за допускане развод и прекратяване на брака, с доводи за настъпилото му дълбоко и непоправимо разстройство, като не претендира да се установява вина на някой от съпрузите за това.

                 Съпругът, в отговора си на исковата молба заявява, че действително бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод. Не претендира изясняване въпроса относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство.

                    Установено е също така, че в брачните отношения се е появило напрежение  и дезинтересиране към другия, в резултат на което са и във фактическа раздяла от 08.05.2021 г.

                 Настъпилата фактическа раздяла задълбочила отчуждаването между съпрузите и довела до окончателното разкъсване на брачните връзки.

                 Единственото основание за развод по Семейния Кодекс е дълбокото и непоправимо разстройство в брака.

                Дълбоко е разстройството, което е довело до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и другарски взаимоотношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона.

                Касае се за едно отрицателно състояние на брачната връзка – антипод на понятието за брачен съюз, отрицание на нормалното съдържание на съпружеската общност, която е напълно и окончателно разрушена, липса на минималната наличност на изискването от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка. Не съществуват взаимна любов, вярност и привързаност, взаимно уважение, доверие, другарски отношения и готовност за взаимопомощ, взаимно разбирателство и общи усилия за обезпечаване благополучието на семейството, жалост и разбиране проблемите и състоянието на другия, а вместо тях са налице отношения на студенина и безразличие, на недоверие, неразбирателство, враждебност, на неизпълнение на моралните и правни съпружески задължения.

                Непоправимо е разстройството, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения.

                В настоящият случай, отчуждението и незаинтересоваността, а и фактическа раздяла между съпрузите, е предизвикала дълбоко и непоправимо разстройство.

                Горе изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства. Разпитаната в качеството на свидетел Емилия Димитрова Василева, майка на ищцата, посочи, че отношенията в брака между съпрузите не са били добри, имали са скандали по различни поводи. Той се е изнесъл от семейното жилище на 08.05.2021 г.

                Личните съпружески отношения са по начало от нравствено и емоционално естество. Затова те трудно се подават от конкретно правна нормировка. По тази причина само малка част от тях се урежда непосредствено от нормите на правото. Голяма част от тези отношения се регулират от нормите на морала – вярност, привързаност, зачитане, честност, правдивост, откровеност, уважение, обич и разбиране, взаимно доверие и създаване на спокойна атмосфера в семейството и отговорно отношение към отглеждането, грижата, възпитанието на детето.

               В конкретния случай формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно съдържание. Налице е дълбоко и пълно разстройство на брака им, като общността между съпрузите е напълно унищожена и са разкъсани всички духовни и физически връзки между тях, а от брака е останала само формално юридическата връзка, която съществува единствено по документ. Всички устои на брака им са подронени и разрушени, той е опразнен от жизненото съдържание, обективно е разрушен в основата си и физически е престанал да съществува, тъй като е настъпила обективна невъзможност за неговото продължаване – това би било безсмислено, неоправдано, би представлявало само тежест за съпрузите и обществото и от тази гледна точка, по – нататъшното му съществуване е нетърпимо. Това дълбоко разстройство е и непоправимо – то е трайно, постоянно, окончателно и без възможност за преодоляване и възстановяване на брачната общност и на нормални съпружески отношения. Между съпрузите е настъпил пълен и окончателен разрив и не съществуват никакви изгледи за  укрепване и заздравяване на брака. Разводът в случая е едно състояние, от което няма друг възможен житейски изход. Липсата на любов не може да се вмени никому във вина. 

               Предвид гореизложеното, съдът намира, че бракът между Д.М.Т. и Т.И.Т. е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което следва да допусне развод. Бракът на страните е лишен от съдържанието, което законът и моралът влагат в него. Съществуването на такъв брак е формално, той не допринася за създаване на добра атмосфера в семейството, липсва топлотата в отношенията, вниманието, грижата, уважението, зачитане достойнството на другия, обичта, не действува и възпитателно по отношение на роденото от брака дете, а и от събраните по делото доказателства, се установява, че е настъпило непреодолимо отчуждение, безразличие и незаинтересованост от живота на партньора, което и обуславя извода, че следва да  бъде прекратен.

               С оглед гореизложеното, съдът намира, че в брака на страните е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.

               Предвид това и искът с правно основание чл.49 ал.1 от СК се явява основателен.

 

               ОТНОСНО ВИНАТА

               Ищцата не е направила искане съдът да се произнесе по въпроса за вината относно настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брака и с ответника. Т.И.Т. също не заяви желание да се изследва този въпрос, поради което съда намира, че не следва да се произнася с решението си в тази връзка.

 

               ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА И РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ

               От брака има ненавършило пълнолетие дете и тези въпроси стоят за разглеждане в процеса.

               При условие, че и двамата родители, при дадените лични становища по реда, предвиден с разпоредбата на чл.59 ал.6 от СК са категорични, че желаят да упражняват родителските права по отношение на М.; че детето е привързано към тях и има нуждата от всекиго, че не се прие предложение за съвместно упражняване на родителските права, то докладчикът по делото следва да прецени, съобразно определени критерии при кого от двамата родители да остане детето.

              За да определи по-пригодния родител, съдът следва да съобрази включително разпоредбите на Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр. дело № 3/1974 г. на Пленума на ВС, чиито постановки и принципи не са загубили сила. В посоченото постановление са приети и насоки относно обстоятелствата, които имат правно значение и които следва да се взимат предвид от съдилищата, съобразно спецификата на всеки конкретен случай и в съвкупност. Като по-съществени са изведени:

1. Възпитателски качества на родителите/става дума за личностни качества, така също и за образование, култура и др. /;

2. Морални качества на родителите/от гледна точка на добрия пример/;

3. Грижи и отношение на родителите към децата;

4. Желание на родителите;

5. Привързаност на децата към родителите/но не и при търсено отчуждаване на детето от страна на единия родител спрямо другия/;

6. Пол на децата/в постановлението е прието, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата/;

7. Възраст на децата/в постановлението е прието, че възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст/пеленачета, в първите години/, децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа/;

8. Помощ на трети лица;

9. Социална среда;

10. Жилищно-битови и други материални условия на живот;

11. Вина за разстройството на брака е без правно значение за упражняването на родителските права, но когато поведението, от което е направен извод за вината, се е отразило или може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата, то може да се включи в съвкупността от обстоятелствата, които са от значение за мерките.

                Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.

             Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на детето, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.

               Досежно това, кому да бъде предоставено упражняването на родителските права върху роденото от брака им дете, съдът съобрази, че и двамата родители имат желание да упражняват родителските си права, и очевидно разполагат със сравнително еднакви ресурси да отглеждат детето си. По преценка на съда, и двамата родители имат добри възпитателски качества, като разполагат с добри за българските стандарти материални възможности, като възможностите на майката са значително по-големи. И на двамата социалното обкръжение, жилищно-битовите и другите материални условия на живот допълнително благоприятстват за правилното формиране на личността на синът им. Освен това майката може и  разчита и на помощта на своята майка при отглеждането на детето, което несъмнено е обстоятелство, увеличаващо възможностите им за постоянни лични грижи. Налице е и силна взаимна привързаност между всеки от тях поотделно с детето, което е важна предпоставка както за съвместното им живеене с него, така и за самото упражняване на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на детето, когато в основата им лежи взаимна привързаност и обич между възпитател и възпитаник.

             Събрани са доказателства, че ищцата е тази, която е отдала вниманието си, отговорността и грижата относно М., имайки предвид и заболяването, което има детето и непрекъснатото наблюдение и че полага адекватни грижи за него и разполага с подходящи социално-битови условия. Същата има подкрепата на своята майка, която е и личен асистент на М.. В тази връзка следва да се отбележи, че детето е момче, на 13 години, с инсулинозависим захарен диабет тип 1. Не може да се пренебрегне факта, че майката преимуществено е полагала грижата за сина си. От друга страна бащата също не е безучастен и по-малко отговорен за състоянието и възпитанието на детето си, но в случая надделява преценката кое е най-доброто за самото дете. Съответно, съдът приема, че е изцяло в интерес на детето упражняването на родителските права да бъде предоставено на ищцата, като бъде постановено и детето да живее при нея.

             При положение, че ищцата ще упражнява родителските права, на ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с детето.

             Съдът приема да постанови режим, по – свободен и разширен, за да не се допусне отчуждаване между детето и баща му. Счита, че ответникът следва да има право да взема при себе си детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 ч. на съботата до 17 ч. на неделята, /с преспиване/, както и един месец през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на ищцата. Контактите могат да бъдат осъществявани винаги, когато М. пожелае да се види със своя баща.

            Разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК сочи, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи и тези два критерия следва да се преценяват при условията на кумулативност  и в определените размери,  но настоящият състав на съда  счита, че основен фактор при определяне размера на издръжката следва да се преценява доколко няма да бъде затруднен дължащия такава, тъй като възрастта му и здравословното състояние позволяват реализирането на доходи, както за задоволяване на неговите потребности, така и за възможността за нормално физическо, психическо развитие и обучение на сина му. Не без значение е и обстоятелството, какви са условията на живот, в насока на непрекъснато растящите цени на стоки, услуги, лечение, такси. 

            Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за размера на претендираната издръжка. Той е доказал предпоставките: че синът им не е навършил пълнолетие, че ответника е негов родител и, че са необходими средства, дължими и от другия родител за задоволяване на неговите нужди. Нуждите на детето и условията на живот  са с траен и продължителен характер. Детето расте, и предвид особеностите на възрастта му (когато много по-бързо нарастват обичайните материални потребности на детето),  а и заболяването, което има детето; съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на детето, а и нуждата от предоставяне на издръжка от родителя, ответник.

             По делото не е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на детето си в претендирания размер от 400.00 лв. месечно, за релевантния период. Съдът намира, че възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 143 СК е налице. Представени са доходите на майката на детето, които надвишават над три пъти определената за страната минимална работна заплата. Бащата реализира доходи в размер на определената за страната минимална работна заплата. В настоящото производство не е достатъчно ангажирането единствено на доказателства за размера на сегашната издръжка. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка и да се определи делът на всеки от родителите на детето при определяне на издръжката му.

            Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията, единствено водещи са интересите на детето, съобразено и с възможностите на двамата родители, установени по безспорен начин.

           Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 143 от СК и са налице условията за определяне на размера на дължимата издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които се съобразяват при определяне на размера на ежемесечната издръжка за детето М., касаят не само нарастващите му нужди, с оглед на това, че непрекъснато се изменят и социално-икономическите условия на живот, а от друга страна, нуждите на детето от елементи и средства за физическо и духовно развитие се завишават, като се има предвид и заболяването му, а нуждите на детето биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка, дължима от баща му в размер на 200.00 лв. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално- икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители.

           При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претенцията е частично основателна. Досежно възможностите на бащата да дава издръжка в искания размер от 400,00 лв., съдът намира по отношение на ответника, за  който приема, че реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната и няма задължения за издръжка към други деца, то за  13 годишния му син е напълно по неговите сили да изплаща сума от 200.00 лв. месечно, която не би  сериозно го затруднила, а от друга страна, остатъкът до необходимия за издръжката на това дете общ размер от 400.00 лв. може без никакви затруднения да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото и отглеждане и възпитание.

           Най-сетне следва да се посочи доводът, че за определяне размер на месечна издръжка, единствено водещи са интересите на М., съобразено и с възможностите на двамата родители, съответстваща на нуждите му и възрастта, като се отчита и факта, че бащата не е преставал и отказвал издръжка за детето си, с оглед здравословното му състояние.               

 

          ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ

 

          Относно ползването на семейното жилище, което е имот, собственост на родителите на ищцата и други лица, находящо се в град Монтана, ЖК Младост, блок 18, вход Б, етаж 4, ап.10, следва да се предостави за ползване от ищцата.

 

          ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

 

          По отношение фамилното име след прекратяването на брака, което ще носи ищцата, съдът намира, че с допускането на развода и прекратяването на брака между страните отпадат основанията, поради която тя е приела да носи фамилното име на съпруга си. В случая не е заявено искане за допускане промяна във фамилното име и не следва произнасяне по този въпрос.                

           Разноските:

          Съдът определя окончателна държавна такса от 50 лв., вносима по равно от двете страни, доколкото бракът се прекратява без произнасяне по въпроса за вината, като следва да се съобрази, че ищцата е внесла първоначална такса от 25 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за допускането на развода и за издръжката за бъдеще време. Претенциите на ищцата за присъждане на разноски за изплатеното адвокатско възнаграждение, не следва да бъде уважена. При непроизнасянето по въпроса за вината, разноските остават за страните така, както са направени.

           Водим от горното, съдът

                                       Р   Е   Ш   И:

 

         ДОПУСКА РАЗВОД между Д.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и Т.И.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 07.07.2007 година  с Акт за граждански брак № 0048 от 07.07.2007 г. на Община Севлиево, обл.Габрово, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, без да се произнася по въпроса за вината.

 

        ОТНОСНО РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ИЗДРЪЖКАТА, МЕСТОЖИВЕЕНЕ И РЕЖИМ НА ВИЖДАНЕ

        ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетно дете М. Т. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, на майката Д.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx.

         ОПРЕДЕЛЯ  МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето М. Т. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., на адрес: xxx, където живее майката.

         ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти: Бащата Т.И.Т., ЕГН xxxxxxxxxx, има право да взема и да бъде с детето М. Т. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 9 ч. на съботата до 17 ч. на неделята, /с преспиване/, както и един месец през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, както и по всяко друго време, при изразено желание от страна на М. да осъществява срещи със своя баща.

        ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН xxxxxxxxxx да заплаща ежемесечна издръжка на детето си М. Т. Т., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx г., чрез неговата майка и законен представител Д.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, в размер на 200.00 лв. /двеста лева/, считано  от 20.04.2021 година, платими до 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ  иска, над този размер от 200.00 лв. до предявения такъв от 400.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

                       

        ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ

        След прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжка.

 

        ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ

        НЕ ДОПУСКА ПРОМЯНА във фамилното име на съпругата Д.М.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, която след прекратяването на брака  ще продължава да носи брачното си фамилно име Т..

        ОСЪЖДА Т.И.Т., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на  25.00 лв. за допускането на развода и прекратяването на брака, 288.00 лв. за определения размер на месечната издръжка за малолетното дете и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                               

                       

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: