Номер 55919.11.2020 г.Град Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ПлевенІІІ въз. граждански състав
На 19.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Екатерина Т. Георгиева Панова
Членове:Методи Н. Здравков
Жанета Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Екатерина Т. Георгиева Панова Въззивно
гражданско дело № 20204400500725 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № 84 от 19.06.2020г по гр. дело № 552 по описа за 2019
66
г на РС – Левски състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявения от „****
ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ****,
представлявано от управителя Е.М., срещу Е. П. И. , с ЕГН******, с адрес:
66
гр. ***, ***, и „*** ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, ***, представлявано от управителя Л.А., иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, за признаване за
66
установено, че ответниците Е. П. И. , с ЕГН****** и „*** ЕООД, ЕИК***
66
дължат солидарно на „**** ЕООД, с ЕИК: *** следните суми, установени
с акт за начет №11-04-1/03.01.2019г., издаден от АДФИ, а именно: 33047 лв. -
главница, 12914 - лихва върху главницата за периода от 03.02.2014 г. до
03.01.2019г.; 1138 лв. - лихва върху главницата за периода от 04.01.2019г. до
07.05.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК/,
законовата лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г. до окончателното
изплащане.
Срещу така постановеното решение въззивна жалба е постъпила
1
от *** –БЕЛЕНЕ ЕООД като се правят оплаквания, че решението на РС –
Ч.Бряг е незаконосъобразно. Възразява се, че през 2018 г. в “***” ЕООД, е
извършена проверка от Агенция да държавна финансова инспекция.
Периодът на инспекцията е 01.12.2013 г. - 15.06.2016 г., през който период
управител на „***“ ЕООД е била ответницата - Е.И.. Обхватът на проверката
е за законосъобразност, свързана с основанията и документалната
обоснованост на извършените за периода плащания /разходи/ по касов и
банков път от „****“ ЕООД към „***“ ЕООД, както и проверка на дейността
на Е. П. И. - управител на „***“ ЕООД до 15.06.2016 г. относно разходването
на парични средства от разплащателната банкова сметка на болницата за
посочения период. Проверката е приключила с акт за начет № 11-04-01 /
03.01.2019 г. на Е. П. И. и „***“ ЕООД. Актът установява, че с изплатените
през периода от 03.02.2014 г. до 27.05.2016 г. парични средства от
разплащателна банкова сметка № *** на „***“ ЕООД в „***“ АД по смета на
„***“ ЕООД в „***“ ЕАД, на обща стойност 33 047 лева, е причинена вреда
на „***“ ЕООД, за която на основание чл. 21, ал. 4 от Закона за държавната
финансова инспекция (ЗДФИ), пълна имуществена отговорност следва да
носи Е. П. И. - управител на болницата от 14.06.2012 г. до 15.06.2016 г., в
качеството й на субект по смисъла на чл. 23, т. 1 и 4 от ЗДФИ, солидарно с
дружеството получател на средствата „***“ ЕООД, на основание чл. 21, ал. 3
от ЗДФИ, чийто управител за процесния период е отново ответницата И..
Проверяващият орган е установил, че тези плащания са извършвани на
основание 3 бр. договори, съответно от дати 03.09.2013г., 03.09.2014г. и от
03.09.2015г„ сключени между „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, по силата на които,
„***“ ЕООД се задължава да предоставя на „***“ ЕООД консултации от
лекари – специалисти.
Видно от акта, според въззивника е, че за извършените консултации
няма никакви писмени доказателства, освен съставени от ответницата Е.И.
обобщени месечни протоколи. Доказателства за извършените консултации
липсват и у ответното дружество „***“ ЕООД.
Възразява се, че съдът мотивира решението си на база част от
съдебно-счетоводна експертиза, свидетелски показания единствено на
свидетели посочени от ответника, при това без да се отнесе критично към
дадените показания и да ги съотнесе едни към други, както и към събрани по
делото писмени доказателства.
2
Възразява се, че първоинстанционният съд не цени свидетелските
показания свидетелите на ищеца - Росица Алексиева и Павлин Ковачев, което
прави решението необосновано. С оглед разпоредбата на чл. 236. ал. 2 от ГПК
липсата на преценка на доказателствата и съждения относно защо едни
доказателства се приемат за достоверни, а други не се обсъждат въобще,
прави обжалваното решение, постановено при съществени процесуални
нарушения.
Възразява се, че съдът не е изложил мотиви относно
кредитирането или не на свидетелските показания, поради което не може да
се разбере кои факти с правно значение са установени в резултат на разпита
на свидетелите - фактически извършвани ли са консултантските услуги, за
които е плащано или не са извършвани, кои лица са ги извършвали, кога,
какъв е бил предмета на извършените услуги.
Възразява се, че съдът не е обсъдил и събраните в
административната преписка доказателства, а именно показанията на д-р
В.С., завеждащ Вътрешно отделение, д-р К.Д., началник на Детско отделение,
д-р С.М., началник на отделение по Физиотерапия и рехабилитация, д-р Е.Р.,
началник на неврологично отделение, които са свидетелствали пред
проверяващия орган, че не са ползвали консултации от специалисти от „***“
ЕООД за процесия период.
Възразява се, че липсват доказателства дали „***“ ЕООД е
разполагал със съответните специалисти и на тях им е заплащано за
извършените от тях консултации. Вещото лице единствено е установило, че в
този период са заплащани възнаграждения на общопрактикуващи лекари,
които не са специалисти и не могат да престират по цитираните три договора.
Възразява се, че другата страна не е оборила материалната
доказателствена сила на Акта за начет досежно извършените консултации. От
житейска гледна точка, не става ясно,според въззивника, как за периода
03.02.2014 г. - 27.05.2016 г. в **** са пролежали 1196 /хиляда сто деветдесет
и шест/ пациента, направените консултации са 2196 /две хиляди сто
деветдесет и шест/, което прави средностатистически по две консултации на
пациент, г-жа И. е помнела повече от 80 консултации на месец, така че да
3
може да състави обобщените протоколи.
По отношение на изследвания въпрос от значение за правния спор,
а именно липсата на документалната обоснованост, съдът възприема само
част от съдебно- счетоводната експертиза, която свидетелства единствено как
е водено отчетността на дружеството и дали счетоводните документи имат
необходимите законови реквизити.
Съгласно чл. 182 от ГПК „Вписвания в счетоводни книги се
преценяват от съда според тяхната редовност“. В тази връзка е бил и
поставения въпрос „Заведената счетоводна отчетност отговаря ли на
приложимите закони и счетоводни стандарти“, на който вещото лице отговаря
доста уклончиво според въззивника. На няколко места в заключението си
вещото лице заявява, че от приложените документи не може да се установи
кой специалист, кога и какви консултации е извършил и дали тези
консултации са му били заплатени. Това е липса на документална
обоснованост на извършените плащанията. Счетоводните записи трябва
вярно и в хронологична последователност да отразяват стопанската
операция.
Според въззивника от изложеното в съдебното решение в тази му
част, не става ясно, какви факти с правно значение са установени в резултат
на експертизата относно един от съществените въпроси за правния спор, а
именно, има ли оставена документална следа за извършените консултации.
Документалната обоснованост на стопанската операция е налице и
счетоводният документ се признава само тогава, когато вярно отразява
извършването на тази операция, а съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, счетоводен
разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен
документ липсва част от изискуемата информация по Закона за
счетоводството, при условие че за липсващата информация са налице
документи, които я удостоверяват. В конкретния случай липсват такива
документи. Другата страна не доказа как е извършвано отчитането на
консултациите нито чрез представяне на документи, находящи се в двете
дружества, страни по договора, нито чрез свидетелските показания на
разпитаните от страна на ответницата свидетели.
Според въззивника фактическите констатации в акта за начет се
4
смятат за истински до доказване на противното. Като управител с диплома по
висше икономическо образование, Е.И., е знаела, че съставяйки протокол, без
действителни данни за отразеното в него, ще разпореди и ще плати парични
средства неправомерно. Дори да не е целяла или иска този резултат,
съзнавайки горното, според въззивника, то тя несъмнено е допускала
настъпването на вредоносния резултат и се е съгласила с него. Такава е и
трайната съдебна практика по чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ.Претендира се отмяна на
атакуваното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважи
предявения иск.
Въззиваемата страна оспорва подадената жалба като
неоснователна като възразява, че изложените в жалбата на „***" ЕООД
съображения за необоснованост и неправилност на постановеното решение не
са аргументирани и не кореспондират с фактите и събраните по делото
доказателства. Противно на твърдяното от жалбоподателя свидетеля д-р Н. -
специалист ендокринолог е заявил, че при работата си е ползвал като
консултанти кардиолог и невролог във връзка с усложнения в работата.
Свидетелят е разяснил, че е ползвал като консултант и хирурга. Принципът
за назначаване на консултации според свидетеля е вписване в историята на
заболяването, че се изисква консултация от специалист или чрез устно
договаряне.
Според въззиваемата страна непротиворечащи на отговорите на д-р
Н. са били и тези на свидетелят д-р Т.. Като хирург е консултирал пациенти
за хирургични оплаквания. Свидетелят е уточнил, че няма право да вписва
официална документация.
Реално, дори и без специфични знания, е било ясно че с оглед
необходимостта от експертни познания, и то касаещи здравето на хората, Е.И.
е сключила трите договора с предмет извършване на медицински консултации
на лежащо болни пациенти от лекари специалисти, работещи в
специализираните кабинети на „***" ЕООД.
Факт е, според въззиваемата страна, че допуснатата по делото, и
приета от страните, съдебно- счетоводна експертиза показва вярност на
счетоводството на болницата, обоснованост на стопанските операции и
наличието на задължителните по закон и счетоводен стандарт счетоводни
5
документи. Не е установено кои задължителни за съставяне документи и
книжа липсват при болницата за доказване на стопанските операции.
Според въззиваемата страна неоснователно чрез свидетелските
показания на медицинската сестра Алексиева ищецът се домогва да докаже
липсата на извършени консултации. Безспорно, свидетелят нито разполага с
компетентност да направи такова заключение, нито в служебните му
задължения влиза проследяването на действията на лекарите в болницата или
центъра.
Твърденията за осъществени консултации се подкрепят и от
събраните по делото писмени доказателства. Аргументът на ищеца че
лекарите са работили едновременно и в ***, и в медицинския център, по
никакъв начин не доказва липсата на извършени услуги. Не са доказани
предпоставките за носене на пълна имуществена отговорност от страна на И.
за нанесени от нея вреди на дружеството - ищец. Правилно съдът е приел, че
за да се ангажира пълната имуществена отговорност по реда на
производството за финансови начети по реда на чл. 21, ал.1,т.1 от ЗДФИ,
следва да бъде безспорно установено противоправно причиняване на вреда,
която е пряка и непосредствена последица поведението на виновното лице,
като тя следва да бъде причинена умишлено, т.е. ответникът да осъзнава, че
поведението му е противоправно, да разбира вредните последици, които ще
настъпят и да иска или допуска тяхното осъществяване чрез поведението си.
В акта за начет липсват доказателства за умишлено причиняване
на вреда. Финансовият орган се е задоволил да посочи единствено, че И. е
платила без основание, но това обстоятелство не е достатъчно да се приеме,
че тя е действала умишлено. Не се твърди умишлено причиняване на вреда,
като липсват доказателства в тази посока.
Формата на вина е предпоставка за привличане на лицето към
отговорност по чл. 21 от ЗДФИ и следва да бъде доказана. Събраните по
делото доказателства не установяват вина на ответника, а вината е абсолютно
необходим елемент от състава на пълната имуществена отговорност.
Всички плащания са извършени по банков път по банкова сметка,
и няма доказателства Е.И. да има лична облага. В акта за начет не са отразени
6
факти относно виновно причинените вреди от страна на ответницата И. под
формата на умисъл. В самият акт за начет не са посочени а и не са събрани
доказателства, които да обосноват направения извод , че тя е действала
умишлено, а не при друга форма на вината. Безспорно, за да се докаже
умисъл е необходимо да се докаже, че И. е знаела, че актуваните плащания са
извършени без основание и е осъзнавала вредните последици, които ще
настъпят и е целяла или допускала настъпването им. Според въззивника при
деликтната отговорност, каквато по характера си е отчетническата, се
предполага само небрежността, а не всяка вина(така Решение № 85 от
13.03.2009 г. по гр. д. № 219/2008 г., Г. К., IIГ. О. на ВКС).
Вредата е причинена умишлено, когато служителят осъзнава, че
поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици, които ще
настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението
си. В случая, според въззивника, безспорно вредни последици няма
доколкото и ищецът ***, и ответникът „***" ЕООД са собственост на едно и
също лице - Община - гр. ***. Е.И. е била задължена от действащата правна
рамка като управител да извърши всичко необходимо в интерес на
дружеството. Въз основа на тези съображения е логично да се приеме, че при
договарянето не е имало намерение да уврежда интересите на принципала.
Актът за начет се ползва с формална сила, но само когато
констатациите му са подкрепени с доказателства. В противен случай реално
са налице предположения за хипотетично настъпили събития. Според
въззивника в конкретния случай неправилно е прието за доказано липсата на
извършвани консултации от страна на „***" ЕООД. По преписката липсват
доказателства дали медицинския център е имал кадровата и техническа
обезпеченост да извърши, или не извърши, договорените консултации.
Липсва изследване дали центърът е имал заети лица, и ако е имал на каква
длъжност са те. Липсва изследване за сключени договори с трети лица
подизпълнители. Разпоредбата на ал.З на чл.21 от ЗДФИ сочи, че лицата,
получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от действието
на причинителя на вредата, дължат връщането му. В случая дори и да се
приеме вреда обогатеният собственик следва да върне на обеднелия
собственик недължимо полученото. Това обаче е едно и също лице - Община -
гр. ***, доколкото безспорно и ищецът „***" ЕООД, и ответникът „***"
7
ЕООД, са нейна собственост. Предвид този факт, освен че няма разместване
на блага, е налице и още една специфика. Дори и да се приеме, че исковият
процес приключи благоприятно за собственика на ищеца, то същото това
лице, ще следва да възстанови недължимо получените суми. И то със
значителни разходи за лихви и разноски. В този смисъл, според въззивника,
самата искова претенция е напълно лишена от правен интерес.Претендира се
потвърждаване на решението.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА и ОСНОВАТЕЛНА
СПОРНИТЕ въпроси касаят обстоятелствата относно
Районен съд – Левски е приел, че в „***“ ЕООД е извършена
финансова инспекция, въз основа на която на основание чл. 21, ал.З, вр. чл.
23, т.5 от ЗДФИ е съставен акт за начет, по силата на който е ангажирана
солидарната отговорност на Е. П. И. , за съвместно причинена с „***“ ЕООД
сумата от 33047 лв.
По време на финансовата инспекция е извършена проверка на
изпълнението и документалната обоснованост на плащанията по три
сключени договора. Проверката е установила, че през периода 30.09.2013г. -
28.04.2016г. от изпълнителя МЦ „***“ ЕООД с управител Е.И. към
възложителя „***“ ЕООД с управител Е.И. са издадени 32 бр. фактури, в
които е отразено „медицински консултации по договор“, без да е
конкретизирано кой договор, посочен е месец, година и сума за плащане. В
тях не се съдържала конкретна информация за характера на извършените
консултации, като по договор можело да бъдат седем вида, нямало посочени
часове или мярка, както и единична цена. Липсвали първични счетоводни
документи - заявки, описи, списъци, протоколи за извършени/ предадени
услуги, които да поясняват какъв вид и какво количество консултации са
извършени по трите договора. Представените 32 бр. протоколи били
подписани единствено от ответницата И. в които била записала брой
8
консултации на месец и цена.
Налице било разминаване и в посочените единични цени в
протоколите и определените цени с ПМС от 10.01.2013г. с Договор от
29.12.2014г. между НЗОК и БЛС и решение от 29.03.2016г. на Надзорния
съвет с НЗОК. Установено било, че няма извършени плащания на лекари -
специалисти от медицинския център за осъществени от тях медицински
консултации на лежащо болни, въпреки получените 34527 лв. за извършени
консултации.
Приетата и неоспорена от страните съдебно - икономическа
експертиза установява, според РС, че между „***” ЕООД и „***” ЕООД в
качеството на изпълнител са сключени три броя договори с предмет
„Извършване на медицински консултации на лежащо болни пациенти от
лекари специалисти, работещи в специализираните кабинети на МЦ ***
ЕООД - образна диагностика, очен, уши нос гърло, хирургия,
гастроентерология, психиатрия, АГ. Проверката на счетоводните книги на
МЦ *** ЕООД установила 32 бр. фактури на обща стойност 34257 лв., от
които 1480 лв. платени в брой, а останалите - по банков път.
Плащанията са извършени от „***” по банков път към банковата
сметка на „МЦ ***”.
Според експертизата първичният счетоводен документ, адресиран
до други предприятия или физически лица, съдържа най - малко следната
информация: наименование и номер, съдържащ арабски цифри; дата на
издаване; наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от ДОПК
Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на
предприятието, съдържа най - малко следната информация: наименование и
номер, съдържащ само арабски цифри; дата на издаване; предмет и
стойностно изражение на стопанската операция; име, фамилия и подпис на
съставителя.
Според заключението, всички горепосочени данни са посочени в
процесиите фактури - количество, единична стойност, обща стойност,
9
наименование и т.н.
Основание за издаване на фактурите е „медицински консултации
по договор“, като е посочен конкретен месец. За процесния период са били
издадени 32 бр. фактури на обща стойност 34257 лв., от които 1480 лв. в брой
с РКО и останалите по банков път.
Според РС от показанията на свидетеля Н. Н. се установява, че е
работел в болницата като специалист ендокринолог. Тази специалност
изисквала ползване най - често на кардиолог и невролог във връзка с
усложнения в работата. И неврологът и кардиологът, които са ползвани като
консултанти, работели едновременно и в медицинския център, и в болницата.
Свидетелят е разяснил, че е ползвал като консултант и хирург.Принципът за
назначаване на консултации според свидетеля е вписване в историята на
заболяването, че се изисква консултация от специалист или чрез устно
договаряне.
Показания е дал и свидетелят Т. - хирург по професия. В *** е
работил само в Медицински център на хирургичен кабинет и като хирург е
консултирал пациенти за хирургични оплаквания. Свидетелят е уточнил, че
няма право да вписва официална документация.
С оглед необходимостта от експертни познания,са били сключени
трите договора с предмет извършване на медицински консултации на лежащо
болни пациенти от лекари специалисти, работещи в специализираните
кабинети на „***” ЕООД.
Според РС не са доказани предпоставките за носене на пълна
имуществена отговорност от страна на ответницата И. за нанесени от нея
вреди на дружеството - ищец.
За ангажиране на пълната имуществена отговорност по реда на
производството за Финансови начети по реда на чл. 21, ал.1,т.1 от ЗДФИ,
следва да бъде безспорно установено противоправно причиняване на вреда,
която е пряка и непосредствена последица поведението на виновното лице,
като тя следва да бъде причинена умишлено - ответникът да осъзнава, че
поведението му е противоправно, да разбира вредните последици, които ще
настъпят и да иска или допуска тяхното осъществяване чрез поведението си.
10
Акт за начет се съставя при приключване на финансова инспекция по
реда на ЗДФИ, когато се установят условия за търсене на пълна имуществена
отговорност по същия закон от посочените в него лица.
Според РС в акта за начет липсват доказателства за умишлено
причиняване на вреда. Финансовият орган се е задоволил да посочи
единствено, че И. е платила без основание, но това обстоятелство не е
достатьчно да се приеме, че тя е действала умишлено. Не се твърди умишлено
причиняване на вреда, като липсват доказателства в тази посока.
Формата на вина е предпоставка за привличане на лицето към отговорност по
чл. 21 от ЗДФИ и следва да бъде доказана.Събраните по делото
доказателства, според РС, не установяват вина на ответника, а вината е
абсолютно необходим елемент от състава на пълната имуществена
отговорност.
Установило се е , че всички плащания са извършени по банков път
по банкова сметка на МЦ ***, И. няма лична облага, като е установено, че
ищецът *** и ответникът МЦ *** са собственост на Община - ***.
Според РС фактическите констатации в акта за начет не се
потвърждават от събраните по делото доказателства. Така установените
факти налагат извода за недоказаност на претенцията, както и не обуславят
ангажирането на солидарна имуществена отговорност.
Изложеното мотивира съда да приеме иска за неоснователен, поради
което той е отхвърлен, ведно с обусловените с него акцесорни вземания за
забава.
Решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно
РС е изложил мотиви за изводите си, които не се споделят
изцяло от въззивната инстанция. Доказателствата са обсъдени от
първоинстанционния съд и фактическата обстановка е изложена правилно,
11
поради което не следва да се преповтаря. Правилно е прието от съда, че за
ангажиране на имуществената отговорност на И. е необходимо установяване
на наличието на умисъл при действията на същата. РС е отхвърлил иска обаче
само на основание извода си за липса на умисъл. Въззивният съд намира този
извод за неправилен с оглед събраните по делото доказателства.
По делото са налице договори между *** – *** и МЦ ***,
протоколи за броя на извършените консултации по месеци за договорните
периоди, фактури, доказателства за извършени плащания. В този смисъл
въззивният съд приема, че управителката на *** – *** за исковия период в
качеството си на такава и на лице с икономическо образование знае какви
документи са необходими за оправдаване на извършените разходи за
направени консултации за лежащо болни пациенти в *** – ***. По тази
причина са и съставяни протоколи, подписвани от управителката. На тези
протоколи други подписи липсват, но следва да се отбележи, че в процесния
период И. е представлявала и двете страни – болницата и медицинския
център. По делото не е бил спорен въпросът относно доказателствената сила
на констатациите в акта за начет. Според въззивния съд е изпълнена
разпоредбата на чл. 22 ал.2 от ЗДФИ съгласно която фактическите
констатации трябва да са подкрепени с доказателства. В хода на извършената
финансова инспекция са събрани посочените и по – горе писмени
доказателства, както и обяснения на лекари, завеждащи съответни отделения
в *** – *** и сестрински персонал. Въззивният съд приема, че е налице
хипотезата на чл. 21 ал. 1 т.1 от ЗДФИ . От съставените протоколи не може да
се направи категоричен извод за вида, броя и конкретните дати на извършени
медицински консултации по сключените договори между *** – *** и ***.
Същите не са описани и в издадените фактури, в които бланкетно е отразено
само основанието за наличието на договори, а самата фактура не доказва
вида и характера на извършената услуга. В представените протоколи броя на
медицинските консултации на месец е различен и варира от 24 до 120 бр като
се касае за неголяма болница с четири отделения. Различно е и заплащането
на консултация, което варира от 10 до 20 лв. От събраните по делото гласни
доказателства и от двете групи свидетели не може да се установи по
категоричен начин кога, от кого и колко консултации от лекари на договор с
МЦ *** са били направени за процесния период – едната група свидетели
12
твърди, че не си спомня за извършени консултации, другата група си спомня
за епизодични такива консултации без изявена конкретика в показанията.
Това е разбираемо доколкото житейски не е възможно за толкова
продължителен период от време да са запаметени всички действия на
съответните лекари. В този смисъл следва да са налице документи,
установяващи извършените консултации. Като такива по делото са
представени фактури и протоколи. Няма писмено оформени заявки или описи
на извършените консултации по дни, месеци, години и вид на консултацията,
както и доказателства за заплащане на такива консултации на лекарите, които
са имали договори с МЦ ***. Възможно е консултациите да са били в спешен
или неотложен порядък, но това не означава, че след извършването им не е
било възможно тяхното документиране с оглед оправдаване на извършени
разходи за заплащане на тези консултации. Установява се по делото,от
показанията на св. Н., че има лекари, които са работили както в ***, така и в
МЦ ***, което е допустимо, но също налага прецизно документиране на
извършените външни консултации. Не може да се приеме само от
показанията на св. Т. какви,кога и колко са извършените консултации. По
делото не е била изготвена съдено медицинска експертиза, която е била
назначена и въззивният съд не установи заличаване на същата, но поставените
въпроси за наличието на пациенти едновременно регистрирани в *** и в МЦ
*** не са от компетентността на медицинска експертиза, а отговорите на тези
въпроси са ирелевантни за спора, защото няма да установят обстоятелства,
които са от значение за същия. Актът за начет се ползва с оборима
презумпция относно фактическите констатации и по настоящето дело не
може да се приеме, че тя е оборена. Установяването на вида, броя, времето и
от кого са извършени съответните медицински консултации е в тежест на
ответницата пред първата инстанция, но такова доказване не е проведено
успешно, а оборването на фактическите констатации е следвало да се случи
по този начин каквато е и трайната съдебна практика по въпроса. Няма
оплаквания във връзка с доклада по делото.
Умисълът по чл. 21 ал.1 т.1 от ЗДФИ може да бъде пряк или
евентуален . Вредата е причинена умишлено, когато работникът или
служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните
последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното
13
обективиране чрез поведението си. Тъй като деецът във волевия си акт може
пряко да цели увреждането или да допуска настъпването му, умисълът може
да бъде пряк или евентуален, като законодателят в чл. 21 ЗДФИ не поставя
ограничение за формата на умисъла – реш. № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 516/2011 г., IV г. о., ГК.
Въззивният съд приема, че във всички случаи управителката И. в
качеството си на такава и образованието ,което притежава, както и като
представляваща страните по договора за медцински консултации, е
съзнавала, че всички разходи по сключените договори следва да са
документално оправдани и установени, поради което е пристъпила и към
създаване на съответните протоколи, но с недостатъчно подробно
съдържание, подписани от самата нея. Съзнавала е, че от протоколите не се
установява подробно кога, какви и от кого са извършени консултациите, но
изготвяйки протоколите в този им вид тя е допускала обективиране на
вредните последици чрез поведението си.
Предвид гореизложеното следва да се отмени постановеното
решение и да се постанови друго такова, с което да се уважи предявения иск
като се признае за установено, че се дължат сумите, установени с акта за
начет, за които е издадена и заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело №
302/2019 г на РС – Левски.
При този изход на делото следва да се присъдят в това
производство и разноските от заповедното и исковото производство в размер
на 3702 лв по заповедното производство ,942 лв държавна такса в исковото
производство и 471 лв по въззивното обжалване. Общо разноските са в размер
на 5115 лв.
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 84 от 19.06.2020г по гр. дело № 552 по
описа за 2019 г на РС – Левски КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО И
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
14
ПРИЗНАВА на осн. Чл. 422 от ГПК ЗА УСТАНОВЕНО ,че Е. П.
И. ЕГН ****** от ***, *** И „***“ ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ***, представлявано от управителя Л.А. ДЪЛЖАТ
66
СОЛИДАРНО на „**** ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. ****, представлявано от управителя Е.М. следните
суми, установени с акт за начет №11-04-1/03.01.2019г., издаден от АДФИ и
посочени в заповед № 166 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 302/2019 г на РС – Левски, а
именно: 33047 лв. - главница, 12914 - лихва върху главницата за периода от
03.02.2014 г. до 03.01.2019г.; 1138 лв. - лихва върху главницата за периода от
04.01.2019г. до 07.05.2019г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК/, законовата лихва върху главницата, считано от 08.05.2019г. до
окончателното изплащане
ОСЪЖДА Е. П. И. ЕГН ****** от ***, *** И „***“ ЕООД ЕИК ***
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ***, представлявано от
66
управителя Л.А. ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на „**** ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ****, представлявано от
управителя Е.М. деловодни разноски в размер на 5115 лв
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на
РБ в месечен срок от съобщението до страните за изготвянето му
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16