Решение по дело №729/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 25.06.2020 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове: Марияна Бахчеван

                 Стоян Колев

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Кипров

касационно дело № 729 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН, във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е  по жалба на Дирекция „Инспекция по труда”- Варна, против решение № 106/23.01.2020 г. по НАХД № 2895/2019 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от директора НП № 03-009757/ 9.05.2018 год. Изложени са  в касационната жалба доводи за неправилно извършена  от въззивния съд преценка на събраните по делото доказателства,довела в крайна сметка до погрешно установяване на фактите  и до неправилно приложение на материалния закон. Иска се постановяване на съдебно решение за отмяна на  въззивното  решение и постановяване на друго такова за потвърждаване на НП. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения юрисконсулт Н.,включително с искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът  „Ф.” ООД,  чрез подадените от упълномощения адв. Л.Б. възражение срещу касационната жалба и  молба с.д. 5799/2.06.2020 г.  изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество  тя е  неоснователна.

С обжалваното НП е наложена имуществена санкция на ответника в размер на 2000 лв. на основание чл.414,ал.3 от КТ за нарушение по чл.62,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ : затова,че в качеството си на работодател е допуснал до работа А.А.А.да престира труд на 26.04.2018 г. в 14.30 ч. в строителен обект ,СМР – изграждане на волейболно игрище към хотел „Мелия Гранд Ермитаж”,находящ се в гр.Варна ,КК „Златни пясъци”,като изпълнява трудови функции по изравняване с търмък пясъка на волейболното игрище,с определено работно време от 10.00 ч. до 16.00 ч. и договорено трудово възнаграждение от 30 лв. на ден,без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение.  

 С обжалваното  решение ВРС е отменил НП,поради допуснати съществени процесуални нарушения,изразяващи се в  несъответствие на описанието  на деянието с изискванията на разпоредбата на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН,както и поради липсата на събрани безспорни и категорични доказателства за наличието на елементи на трудово правоотношение.

При липсата на наведени от касатора доводи за допусната от въззивния съд непълнота на доказателствата и поради това,че необосноваността не е регламентирана като касационно основание по чл.348 от НПК, съдържащите се в жалбата твърдения за погрешни правни изводи в резултат на несъответстващи на събраните доказателства фактически установявания,касационният съд квалифицира като касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК – нарушение на материалния закон. Преди всичко,касационният съд намира за правилни правните изводи на ВРС за наличието на съществено процесуално нарушение,поради направеното в НП описание на деянието в нарушение на изискванията на чл.57,ал.1,т.5 от ЗАНН – действително,описанието вместо да съдържа изложение на факти,същото съдържа правни изводи на наказващия орган. Защитата на наказаното лице основно е такава срещу фактите и когато последните липсват,то несъмнено  правото на защита е ограничено,а това представлява съществено нарушение на процесуалните правила,достатъчно за отмяна на НП. Правилен е и другият правен извод на ВРС за недоказано съществуване на трудово правоотношение с посоченото в НП лице А.. Съдържанието на приложената в преписката декларация на лице,работещо по трудово/гражданско правоотношение,на която в това отношение се  позовава касаторът,не е достатъчно категорично за направата на извод за наличие именно на трудово правоотношение. Съвкупната преценка на същата със събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства, сочи според касационния съд на възникнало гражданско правоотношение с предмет престиране на посоченият в НП резултат по изравняване пясъка на волейболното игрище. Нещо повече,няма доказателства това правоотношение да е възникнало между ответника „Ф.” ООД и лицето А.– данните са за правоотношения между С.М.и А.от една страна и от друга между М.и „Ф.” ООД. Липсата на елементи на трудово правоотношение,правилно е квалифицирана от въззивния съд като липса на нарушение на цитираните в НП разпоредби на чл.62,ал.1 във вр. с чл.1,ал.2 и чл.61,ал.1 от КТ,съответно липса на осъществен административно-наказателен състав по чл.414,ал.3 от КТ. Така,като е отменил процесуално и материално незаконосъобразното НП, въззивният съд е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно,при извършената от касационния съд служебна проверка се установи,че обжалваното решение не страда от пороци свързани с допустимостта и валидността му,поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Въпреки този благоприятен за ответника изход от делото, лишена от основание е претенцията  адв.Б. за присъждане на разноски,която е заявена с подаденото от него възражение срещу касационната жалба - не са налице по делото доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение.        Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 106/ 23.01.2020 г. по НАХД №  2895/2019 г. по описа на ВРС. 

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :