№ 1715
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20211110144217
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът *** е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответниците В. ИВ. С. и Д. АЛ. АН. за заплащане на по ½ от следните суми: 1631,46
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода май 2017 г. - април
2020 г. в имот с аб. № 324229, 58,82 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне
на услуга дялово разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г., заедно със
законната лихва от 30.3.2021 г. до погасяване на задълженията, 178,62 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 04.3.2021 г. и 10,85 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на
услуга дялово разпределение за периода 31.3.2018 г. – 04.3.2021 г. След постъпили
възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Моли съда
1
да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира
разноски.
Ответникът В. ИВ. С. оспорва наличието на облигационно правоотношение, като
твърди, че не е ползвал имота. Счита, че вземанията са погасени по давност. Оспорва
дължимостта на такса за ДР. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Ответникът Д. АЛ. АН. оспорва наличието на облигационно правоотношение.
Поддържа, че вземанията са погасени по давност. Оспорва доставеното в имота количество
ТЕ, като поддържа, че ИРРО не са години да измерват точно. Оспорва процесният имот да е
топлоснабден. Оспорва задължението за такса за ДР, както и изпадането в забава. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца счита исковете за основателни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на исковете срещу Д. АЛ. АН.:
Действително, в срока по чл. 414 ГПК ответникът Д. АЛ. АН. е предявил отрицателни
устанивтелни искове за вземанията по заповедта. Това обаче не променя извода на съда, че
исковете, които са предмет на настоящото дело, са допустими. Напротив, недопустими са
предявените от Д. АЛ. АН. отрицателни установителни искове. Това е така, защото той няма
интерес от тях, защото има друг ред за защита – да възрази срещу заповедта, което е и
сторил. Предявяването на отрицателен установителен иск в срока за възражение е
развнозначно на предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на
вземане, за което е предявен осъдителен иск или иск по чл. 422 ГПК – например в
срока по чл. 131 ГПК /искът чл. 422, ал. 1 ГПК има характер на установителен, но въз
основа на решението по него в случай на уважаване на иска ще бъде издаден изпълнителен
лист и ще се пристъпи към изпълнение на съдебно признатото вземане/. В съдебната
практика няма спор, че такъв иск е недопустим - бил той предявен като насрещен иск
в същото производство или с искова молба, по която е образувано различно
производство. Това е така, защото възраженията на ответника ще бъдат разгледани
при преценка на основателността на предявения срещу него осъдителен иск/ или иск
по чл. 422 ГПК/. При основателност на тези възражения на ответника, искът срещу
него би бил отхвърлен и със сила на пресъдено нещо вземането би било отречено – т.е.
ответникът ще постигне в пълна степен търсената защита, без да предяви иск в срока
за отговор или в срока за възражение.
Не така стоят нещата със защитата на ищеца. Ако съдът прекрати производството
по иска по чл. 422 ГПК /или по осъдителния иск, ако е предявен ОУИ в срока по чл. 131
ГПК/, дори и решението по ОУИ да е в полза на кредитора – т. е. ОУИ да бъде отхвърлен
изцяло или частично, то ищецът не би постигнал целения с предявения от него иск
2
/осъдителен или по чл. 422 ГПК/ резултат, а именно събиране на претендираните вземания.
Ето защо няма как /с прекратяване на делото/ да бъде отречено правото на ищеца да заведе
иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземанията по заповедта, дори и при наличие на
предявен от ответника-длъжник по заповедното производство иск за установяване
недължимостта на вземанията, предмет на исковете по чл. 422 ГПК. Производствто не
селдва и да се спира, защото ОУИ е недопустим, а разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
касае само допустими искове.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката /обн. ДВ 107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. От представения по делото нотариален акт за собственост на
недвижим имот, от нотариален акт за дарение на недвижим имот, както и от
удостоверенията за наследници на С. и А. П., се установява, че към началото на
процесния период ответниците са били съсобственици на процесния имот, възникнала
по наследствемно приемство и правни сделки, като всеки от тях е притежавал по ½
идеална част /не се твърди или установява да са се разпоредили с него/. Следователно и
предвид разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗС всеки от ответниците дължи половината от
задълженията за доставена в процесния имот топлинна енергия, без значение кой
реално ползва имота. От последното обстоятелство би могло да възникне вземане на
неползващия съсобственик срещу този, който е използвал имота в процесния период,
но не може да се противопостави на ищеца. Предвид изложеното съдът намира за
установено съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в
имота на ответниците топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия,
утвърдени от КЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично
съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и
установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество
топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответниците е от значение
единствено към доказването на размера на иска.
3
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е прието заключение на СТЕ, неоспорено от страните в срока по чл.
200, ал. 3 ГПК. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ топломер, монтиран в абонатната станция,
като същият е преминал метрологична проверка. Показанията се отчитат ежемесечно. С
оглед въведената система за дялово разпределение отчитането на топлинната енергия в
процесния период е извършвано от третото лице помагач съобразно договор, сключен с
етажните собственици на топлоснабдената сграда. В процесния период в имота на
ответниците е имало 3 броя отоплителни тела, на които са били поставени ИРРО, както и
водомер топла вода. За процесния период топлинната енергия за отопление от
отоплителните тела и за битово горещо водоснабдяване е начислена на база реален отчет на
уредите за ДР и на водомера, като протоколите са представени по делото и носят подпис на
ответник или на лице, подсигурило достъп. Показанията от документите за главен отчет са
нанесени коректно в изравнителните сметки. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, е определена коректно, съобразно разпоредбите на Наредба № 16-334/6.04.2007
г. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
своевременно направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на 30.3.2021 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД., като в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 23.1.2018 г., са погасени по давност.
По отношение на вземанията за процесния период приложение намират Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
4
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно задълженията
за периода от май 2017 г. до ноември 2017 г. включително са погасени по давност – за
последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 14.1.2018 г.,
като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата
молба, включително при отчитане спирането на давността.
Противно на изложеното от ищеца издаването на общата фактура за 2018 г. не
променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на
общата фактура /31.7.2018 г./, респ. от изтичане на 45-дневен срок от периода, за който е
начислена ТЕ /чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г./. Това е така, защото съгласно чл. 32, ал. 3 от ОУ
от 2016 г. тази обща фактура обективира месечните задължения за целия отчетен период,
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки,
т.е. при съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от потребителя, респ. изваждане на сумите за връщане на потребителя. От
изложеното следва, че падежът на месечните задължения за стойност на потребена топлинна
енергия остава същият, посочен по-горе, като въз основа на общата фактура, отчитаща
резултата от изравнителната сметка, единствено би могло да възникне ново вземане за
ищеца само за сумата, надхвърляща общия сбор на фактурираните през целия период
задължения /в случай на резултат за доплащане от потребителя/, или ново вземане за
потребителя за сумата за връщане, в случай че фактурираното количество топлинна енергия
през целия отчетен период надхвърля реално потребеното, установено след отчет на уредите
за дялово разпределение.
Ето защо, в настоящия случай извън погасителната давност са вземанията за цена на
доставена топлинна енергия за периода декември 2017 г. – април 2020 г., както и вземането
за доплащане по ОФ за 2018 г. в размер на 7,65 лева /колона 7 от таблица № 3 от
заключението на СТЕ/. От заключението на СТЕ /таблица № 3/ се установява, че дължимата
за посочения период цена на ТЕ е 1529,22 лева /от общо дължимата сума май 2017 г. – април
2020г. в размер на 1754,88 лева са извадени прогнозно начислените суми за цена на ТЕ за
периода май 2017 г. – ноември 2017 г./. От тази сума всеки от ответниците дължи
половината – по 764,61 лева, за които суми и период исковете следва да бъдат уважени. За
разликите до пълните предявени размери и за погасения по давност период исковете следва
да бъдат отхвърлени.
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение /предвид, че те не са включени в стойността
на потребената топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между
*** и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от представените и
5
документи за отчет и според СТЕ третото лице помагач е извършило услугата, като няма
данни работата да не е приета, поради което потребителите следва да заплатят на ищеца
дължимото възнаграждение в размер на 58,,82 лева, от които всеки ответник дължи по 29,41
лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
На основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва върху погасената по давност главница
се погасява. Поради това ответниците не дължат обезщетение за забава в плащането на
главницата за потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата за непогасения по давност период са приложими
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР/.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г. месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно количество/, се формира въз основа на определеното
за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 73 от НТ /на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за
него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от представените по делото доказателства се
установява, че на потребителите е начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал.
3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл.
33, ал. 4 от ОУ от 2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за 2018 г. и ОФ за
2019 г. и 2020 г. е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил до ответниците. Исковете за установяване на вземания за мораторна
лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
6
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от длъжниците покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част
се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК на страните следва да
бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 87,60 лева – за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство, 177,66 лева – държавна такса
в исковото производство, 240 лева – депозит за СТЕ, 100 лева – възнаграждение за
юрисконсулт в исковото производство, – общо 605,16 лева. Намалени съобразно
отхвърлената част от исковете, на ищеца се следват разноски в размер на 237,88 лева /като
следва да се има предвид, че платената държавна такса по исковете по чл. 86 ЗЗД е изцяло
недължима от ответниците, тъй като тези искове са изцяло неоснователни/. Всеки ответник
дължи по 118,94 лева за разноски.
На всеки от адвокатите на ответника Д.А. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна
правна помощ в исковото и заповедното производство. Съобразно фактическата и правна
сложност на заповедното дело и извършените от адвоката процесуални действия /които се
изчерпват с подаване на възражение по чл. 414 ГПК/, съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде определено на 60 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото това действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което
то следва да бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия.
За представителството по исковото производство възнаграждението следва да бъде
определено на 300 лева. Намалени съобразно уважената част от исковете, на адвокат И. се
следват 9,31 лева, а на адвокат Б. – 46,56 лева.
На ответника В.С. се следват разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство. Намалени съобразно уважената част от исковете, същите възлизат на 55,87
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че В. ИВ. С., ЕГН ********** дължи на ***, ЕИК ********* следните
7
суми: 764,61 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода
декември 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 324229, както сума за доплащане по обща
фактура № **********/31.7.2018 г., и 29,41 лева, представляваща ½ от възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г.,
заедно със законната лихва от 30.3.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 815,73 лева и за периода май 2017 г. – ноември 2017 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите 89,31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 04.3.2021 г. и 5,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.3.2018 г. – 04.3.2021 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че Д. АЛ. АН., ЕГН ********** дължи на ***, ЕИК ********* следните
суми: 764,61 лева, представляваща ½ от цена на доставена топлинна енергия в периода
декември 2017 г. - април 2020 г. в имот с аб. № 324229, както сума за доплащане по обща
фактура № **********/31.7.2018 г., и 29,41 лева, представляваща ½ от възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода февруари 2018 г. – април 2020 г.,
заедно със законната лихва от 30.3.2021 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 815,73 лева и за периода май 2017 г. – ноември 2017 г., както и
исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумите 89,31 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 04.3.2021 г. и 5,43 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.3.2018 г. – 04.3.2021 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н.И. И., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 9,31 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в заповедното производство на ответника Д.А..
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на К.И. Б., ЕГН ********** на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата 46,56 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна правна помощ в исковото производство на ответника Д.А..
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* да заплати на В. ИВ. С., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 55,87 лева – разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието в процеса на ***, като трето лице помагач на
ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9