№ 406
гр. Бургас, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Йорданка Г. Майска
като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно
гражданско дело № 20222100500374 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл.435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалбата на Д Н И. ЕГН **********, от с. Ч 8142,
община Созопол, ул. "**" № ***, подадена чрез адв. В.Я. –САК, срещу отказа
на ЧСИ Таня Маджарова рег. № 803 по КЧСИ за прекратяване на
принудителното изпълнение по изп. д. 20138030401354, обективиран в
Постановление изх. №43023/21.12.2021 година на същия ЧСИ.
В жалбата се моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител, както и
да се констатира прекратяването на същото по право, считано от 18.01.21
година, по аргумент от чл. 433, ал.1, т.8 ГПК.Моли се за обезсилване на
всички изпълнителни действия, извършени след този срок. Моли се и за
спиране на основание чл. 438 ГПК на действията по изпълнителното дело на
ЧСИ Маджарова, до произнасянето на съда по основателността на подадената
жалба, т.к. ще е невъзможно или силно затруднено възстановяването на
правата на жалбоподателя, ако изпълнителното производство продължи.
Твърди се, че последното активно изпълнително действие, което е
предприето по изпълнителното дело датира от 18.01.19г., когато взискателят
„Първа Инвестиционна Банка“(ПИБ) АД е поискал възобновяване на
изпълнителното производство и насрочване на публична продан. На
07.05.19г. производството отново е спряно по искане на взискателя и едва на
08.04.21г., с молба от същата дата,след повече от две години, той е поискал
възобновяване на изпълнението, при вече настъпила перемпция.
В тази връзка жалбоподателят оспорва аргументите на ЧСИ за отказа,
1
че сключването на извънсъдебно споразумение между страните по
изпълнението и плащането на вноски по него прекъсва перемпцията, т.к.
няколкото вноски от по 610 лв. са недостатъчни да покрият всички лихви по
кредита и не погасяват главницата по него, т.е. не изключват интереса от
дирене на принудително изпълнение, каквото не е било предприето. Счита за
начална дата на двугодишния срок за перемпцията 18.01.19г., когато е
поискано извършването на последното изпълнително действие от кредитора
по делото, а не 08.05.19г., когато приключва публичната продан, т.к.
продължителността й е пасивно следствие от направеното искане за
удовлетворяване на взискателя. Счита интереса си за злепоставен от
пасивното поведение на последния, чрез което се натрупва голям дълг-почти
двоен по размер на действителния, превръщащ се в непосилен за изплащане
от длъжника, но облагодетелстващ банката с печалба само от лихвите на
вземането.
Становището на взискателя – ПИБ-АД чрез пълномощник юк М Д, със
съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Александровска“ №58, чрез клон на ПИБ-АД в
гр.Бургас, оспорва жалбата като неоснователна и необоснована, поради
липсата на конкретни оплаквания и доказателства в тяхна
подкрепа.Твърдението, че са налице предпоставките за прекратяване на
производството по изпълнителното дело, на осн.чл.433, т.8 от ГПК, се сочи
неоснователно, т.к. не се подкрепя от събраните доказателства. Изпълнението
било спряно в периода от 07.05.19г. до 08.04.21г., поради сключването на
извънсъдебно споразумение на 30.05.19г. от страните за разсрочено плащане
на дълга. Счита, че плащанията по него прекъсват евентуалната перемпция.
Освен това счита изтеклия срок за по-кратък от изискуемия-достатъчен да
предизвика прекратяване на изпълнението. Моли жалбата да бъде оставена
без уважение. Не ангажира нови доказателства.
ЧСИ Маджарова е приложила на основание чл.436, ал.3 от ГПК мотиви
по обжалваното действие, в които изразява становище за неоснователност на
обжалването, т.к. двугодишният срок за перемпция не е изтекъл- в периода
между двете молби на кредитора – от 18.01.19г. и от 08.04.21г., тече публична
продан, спряна на 07.05.2019 година, а от последната дата, според цитираната
и приложена от ЧСИ съдебна практика, не се осъществява изпълнение до
втората молба на взискателя.
Проверката на подадената жалба сочи същата за редовна и допустима,
т.к. е подадена в срок, от лице с право на жалба, против акт, подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол и пред надлежната да я разгледа
съдебна инстанция.
По същество е неоснователна, а съображенията за това са следните:
Изпълнително дело №2013830401354 по описа на ЧСИ Т.Маджарова е
образувано по молбата на ПИБ – АД- София от 27.09.13г.срещу С С К и Д.Н.
К- двамата от с.Ч, община Созопол, област Бургас, ул.“***“№16, солидарно
отговорни спрямо банката за плащането на парично задължение по
2
изпълнителен лист от 21.07.13г. и заповед от 28.06.13г. за незабавно
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
издадени по ч.гр.д.№5115/2013г. по описа на Бургаски районен съд.
Вземането е за просрочена главница от 97 091,15лв., за 24 784,04лв.
просрочена договорна лихва за периода 03.07.12г.- 21.06.13г., дължима
наказателна лихва от 691,58лв. за периода 03.07.12г.- 23.06.13г.и законна
лихва върху главницата, считано от 24.06.13г. до окончателното изплащане
на задълженията, както и за присъдените на взискателя съдебни разноски-
4127,01лв. В молбата е направено искане за пълно имуществено проучване на
длъжниците, за налагане на обезпечителни запори и възбрани, за
предприемане на съответните изпълнителни действия , в т.ч. и публична
продан на ипотекирани недвижими имоти.На ЧСИ са възложени права на осн.
чл.18 от ЗЧСИ, т.к. кредитът на физическите лица към банката е бил
обезпечен с договорна ипотека върху подробно описани в молбата
недвижими имоти.
Възбраната върху недвижимите имоти е вписана на 25.10.13г. в
Службата по вписванията- гр.Бургас, за 11.12.13г. е насрочен опис на
ипотекираното имущество. На същата дата Д К е започнала доброволно
изпълнение на дълга и е подала до ЧСИ молба за отмяна на изпълнителните
действия, изразявайки готовност за доброволно погасяване на дълга, а
банката е поискала отлагане на принудителното изпълнение, поради очакване
за бъдещо споразумение.Поради прекъснало изпълнение банката е поискала
възобновяване на делото с молба от 19.01.15г. Насрочен е нов опис на
имотите и е разгласена първа публична продан в периода от 29.05.15г.-
29.06.15г., спряна на втората дата по искане на взискателя, поради извършени
доброволни плащания от Д К с искане за разсрочване на дълга, възприето от
банката.На 17.09.15г., поради неизпълнение, взискателят отново е поискал
възобновяване на процеса, след което следва обявяване на нова публична
продан в периода 29.09.15г.-29.10.15г., спряна по молба на банката на
09.10.15г. и възобновена на 05.05.16г.- пак по нейна молба. Новата публична
продан е от 28.06.16г. до 28.07.16г., спряна на втората дата, т.к. К е
представила данни за изменение на КККР и обособяване на нови СО в
ипотекирания имот, увеличаващи стойността на цялото имущество.След
възбраната върху новообразуваните обекти, вписана в Служба по вписванията
на 19.11.18г., банката е уведомила ЧСИ за нови доброволни плащания от
страна на длъжниците, според сключено между тях споразумение.Нова молба
за публична продан е подадена от взискателя на 18.01.19г.(стр.406,т.ІІ). ЧСИ е
постановил нов опис и оглед на новообразуваните СОС, извършени на
06.03.19г.Разгласена е първа публична продан само за СОС с
идентификатор 81178.501.300.1.2 в периода 08.04.19г.-08.05.19г., отново
спряна по искане на ПИБ АД от 07.05.19г. На посочената дата Д.К е
направила доброволно плащане по кредита от 610лв. На 30.05.19г. банката и
солидарните й длъжници са сключили споразумение за разсрочено плащане
на остатъка от дълга, въз основа на което следват неколкократни доброволни
3
погасителни вноски от по 610лв., последната от които на 10.03.20г.
Производството е възобновено по молба на банката от
08.04.21г.Разгласена е последваща публична продан на ипотекирания имот за
периода 22.06.21г.-22.07.21г., за която няма данни да е осъществена.
Поредната, обявена от 02.08.21г. до 02.09.21г. е обявена за нестанала, поради
неявяване на купувачи.Следват публични продажби, обявени за други имоти
на Д К и трето лице- ипотекарен длъжник на банката(Т.Иванов), които също
не са осъществени, поради липса на купувачи.
На 05.10.21г. Д К е поискала от ЧСИ прекратяване на производството
по изпълнителното дело, поради настъпила перемпция, а на 15.10.21г. ЧСИ
Маджарова се е произнесла с постановление, отказващо прекратяването. То е
обжалвано, но поради просрочие жалбата е върната на подателя й.
На 16.12.21г. е поискано ново прекратяване на изпълнителното дело
заради перемпция, по съображения, че последното искано от взискателя
действие е извършено на 20.01.19г., а след това в продължение на над две
години, до подаването на молбата за възобновяване на изпълнителното
производство на 08.04.21г., не е било поискано извършването на никакви
изпълнителни действия.
На 21.12.21г. ЧСИ е произнесъл обжалваното постановление, с което е
отказал прекратяването на делото. Мотивите са, че двугодишният срок за
настъпването на перемпцията не е изтекъл. За негово начало е обявена дата
07.05.19г.(когато производството по изпълнението е спряно по молба на
взискателя), т.к. това е станало по време на осъществяването на
процесуалното действие – обявена публична продан. Срокът не е изтекъл до
08.04.21г.(когато е подадена молбата за възобновяване на изпълнението),
поради междувременни доброволни плащания на дълга от по 610лв. ,
последното от което на 10.03.20г., на база постигнато между страните
споразумение за разсрочено плащане, а и защото са предприети и извършени
изпълнителни действия.
Постановлението на ЧСИ Маджарова е правилно.
Перемпцията като институт е уредена само в нормата на чл.433, ал.1,т.8
от ГПК и се изразява в прекратяване по силата на закона на изпълнителното
дело, с изтичането на двугодишен срок от последното поискано от взискателя
извършване на изпълнителни действия, с които СИ да удовлетвори
притезанието му.
Според цитираната в мотивите на ЧСИ Маджарова съдебна практика-
Решение №37/24.02.21г. по гр.д.№1747/20г. на ІV ГО на ВКС, която
съдебният състав изцяло споделя, началото на този двугодишен срок е
..“първият момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или
безуспешно)или поисканите не могат да се осъществят по причина за която
взискателят отговаря.“
4
Затова съдът приема, че релевантно за настъпването на перемпцията е
не всяко отправено искане до съдебния изпълнител, а само това за
извършване на т. нар. „същинско“изпълнително действие, т.е. за
осъществяването на изпълнителен способ, водещ до принудително
удовлетворяване на притезанието - предмет на изпълнението. В ТР№
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС )са примерно
изброени „същинските“ изпълнителни действия, които прекъсват
погасителната давност в изпълнителния процес и същевременно афишират
активността на взискателя за удовлетворяването му, следователно отлагат
настъпването на перемпцията, като: насочване на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
Т.к. доктрината и съдебната практика(вж.и цитираното ТР)приемат, че
прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция настъпва
по силата на закона с изтичането на двугодишния срок, визиран в чл.433, т.8
от ГПК, съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти за това.
Трайно установено в доктрината и съдебната практика е схващането,
че срокът на перемцията е процесуален преклузивен такъв, следователно не
може да бъде спиран, нито прекъсван както давностните.
Приложени към конкретиката на делото, горните правни разсъждения
мотивират настоящия състав да приеме, че в случая двугодишният срок на
перемпцията не е изтекъл, поради което и тя не може да се счете за настъпила
за изп.д.№1354/ 13г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова.
Това е така, защото от датата, следваща изтичането на едномесечния
срок на публичната продан, обявена в периода 08.04.19г.-08.05.19г.- т.е. от
09.05.19г. до 08.04.21г., не са изтекли двете календарни години, визирани в
хипотезата чл.433, т.8 от ГПК, изчислени при съобразяване правилото на
чл.60, ал.2и ал.6 от ГПК. Двугодишният срок на перемпция с начало
09.05.19г. би следвало да изтече на 10.05.21г. (09.05. 21г. е неприсъствен ден),
а ако за нейно начало се счете 07.05.19г.(датата на спирането на проданта),
както е приел ЧСИ Маджарова- на 07.05.21г. Молбата за възобновяване на
изпълнението с искане за нова продан обаче, е подадена преди така
посочените крайни дати, т.е.преди да настъпи перемпцията.
Изложеното съображение е достатъчно да аргументира оставянето без
уважение на жалбата срещу отказа на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело.
Извън горното съдът споделя още две самостоятелни съображения,
потвърждаващи правилността на постановения от ЧСИ Маджарова отказ.
5
Съдът приема, че макар законът да не предвижда спиране за
процесуалните срокове, спирането на производството по изп.д.№1354/ 13г. по
описа на ЧСИ Т.Маджарова на 07.05.19г. има за правна последица
изключване на перемпцията за делото от тази дата, защото осуетява
извършването на всякакви процесуални действия от страните и съда.
Следователно бездействието на взискателя не може да се приеме за укоримо,
а за процесуално дължимо и неподлежащо на санкция. Само поведение,
представляващо злоупотреба с право, насочено към осуетяване на
изпълнението, с цел неправомерно облагодетелстване на взискателя, може да
се отчете като непротивопоставимо както на длъжника, така и на срока на
перемпцията, но данните по делото сочат, че макар по инициатива на
взискателя, спирането не е самоцелно, а предпоставено от доброволно
плащане и постигане на уговорки за доброволното изпълнение на дълга по
кредита.
Затова съдът приема, че от деня на спирането на делото(07.05.19г.), до
подаването на молбата за възобновяване на изпълнението-08.04.21г.,
перемпция по изпълнителното дело срещу К не може да настъпи.
На самостоятелно основание, присъединявайки се към цитираната по-
горе съдебна практика, съдебният състав съобразява, че макар извършено
извън процеса, доброволното плащане на част от кредита от Д.К на 07.05.19г.
(в размер от 610лв.), прието от банката, споразумението на страните по
кредита от 30.05.19г. за разсрочено изпълнение и последвалите частични
погашения на дълга, последното от които на 10.03.20г., следва да се зачетат за
активни действия, насочени към удовлетворяване вземането на взискателя,
поради което всяко от тях поставя началото на нови перемпторни срокове,
последният от които започва от 11.03.20г.
В обобщение на гореказаното съдът заключава, че т.к. ЧСИ Маджарова
е отказала правилно и законосъобразно прекратяването на изпълнителното
дело, жалбата на Д.К срещу обективираното в тази връзка постановление от
21.12.21г., следва да бъде оставена без уважение.
При този правен резултат от обжалването и т.к. актът на съда е
окончателен, следва да бъде оставено без уважение искането за спиране на
изпълнението на основание чл.438 от ГПК.
Водим от горното, Окръжен съд-Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д Н И. ЕГН **********, от с. Ч
8142, община Созопол, област Бургас, ул. "**" № ***, подадена чрез адв. В.Я.
–САК срещу отказа на ЧСИ Таня Маджарова рег. № 803 по КЧСИ за
прекратяване поради настъпила перемпция на изп.д. 20138030401354,
обективиран в Постановление изх. №43023/21.12.2021 година на същия ЧСИ.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на действията по
изпълнително дело 20138030401354 по описа на ЧСИ Таня Маджарова.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7