№ 513
гр. К., 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100286
по описа за 2022 година
Предявен е иск за прекратяване на граждански брак с правно
основание чл. 49, ал.1 от Семейния кодекс СК/.
В исковата молба ищецът заявява, че с ответницата сключили
граждански брак на *** г. в град К., който бил първи и за двамата. Преди
сключването на брака си имали син - Ф. И.ов Ф., ЕГН **********. Заминали
да работят заедно във В.. Първоначално бракът им вървял в нормални норми.
С времето ответницата станала раздразнителна, сприхава и помежду им
липсвало разбирателство. Всяко дребно спречкване, водело до скандал и
повишаване на тон. Отношенията им станали нетърпими, не си говорели, не
общували като нормално семейство.
Сочи, че е правил опити да нормализира положението, да изгладят
различията като нормалните семейства, но всеки път било безуспешно.
През месец януари 2021 г. се раздели от наетото семейно жилище в гр.
К., В.. Той останал да работи на старото си място, а тя заминала с детето при
майка си в Г.. Не се обаждала и не помагала със средства в домакинството,
като демонстрирала пълна незаинтересованост за семейството.
От ответницата разбрал, че тя живее с друг мъж и към настоящия
момент съжителстват на семейни начала. При последния им разговор и
двамата били на мнение, че бракът им следва да се прекрати.
Твърди, че вече почти една година не живеят заедно, не знае изобщо
къде се намира В. и не поддържат никаква връзка. От момента на раздялата
им, ответницата изобщо не се е интересувала от семейството им и не го е
търсила, не са правили опити за помирение.
Заявява, че помежду им липсват нормалните отношения между съпрузи,
1
като бракът им се явява лишен от съдържание и съвместното им съжителство
е невъзможно.
С оглед на гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да
прекрати брака помежду им като дълбоко и непоправимо разстроен,
единствено и само по вина на ответницата.
Не възразява синът им Ф. И.ов Ф., ЕГН **********, да живее при
ответницата и тя да упражнява родителските права, спрямо него, като се
съгласява да заплаща месечна издръжка за детето, чрез майката в размер на
170 лева, чрез пощенски запис. Моли съда да определи режим на лични
контакти, като му се даде възможност да взема сина им Ф. И.ов Ф., ЕГН ***,
всяка първа и трета събота и неделя от месеца, считано от 18,00 часа в петък,
до 20,00 часа в неделя, с преспИ.е, както и един месец през лятото, когато
това не съвпада с платения отпуск на майката.
Сочи, че семейното жилище не е тяхна собственост и не се обитава от
семейството им и няма претенции спрямо него.
Моли, занапред ответницата да не носи повече семейната фамилия Ф. и
да й бъде върнато моминското име М.. Претендира присъждането на
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
чрез назначения му особен представител адв. К. Л., с който заявява, че счита
предявения иск за допустим, а неговата основателност следва да бъде
преценена след събиране на доказателствения материал по делото.
Счита искането за възстановяване на моминското име на ответницата за
неоснователно, доколкото това може да бъде направено единствено по нейна
инициатива. За неоснователно счита и искането за присъждането на разноски.
Моли съдът да присъди по-голям размер на издръжката, спрямо исканата,
предвид законовия минимум към момента.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното по делото удостоверение за сключен
граждански брак, страните са сключили граждански брак на *** г. в град К.,
за което е съставен акт за граждански брак № *** от същата дата /лист 5/.
Страните са родители на малолетното дете Ф. И.ов Ф., роден на *** г.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Б.А.А. и Й.А.М..
От показанията на свидетеля А. се установява, че познава В. и И. от
доста време. Твърди, че И. и В. се разделели в А., през месец януари 2021 г.
От този момент не са се събирали като семейство. Виждал я бил с най-
различни мъже. „Тя по принцип обича да се жени постоянно“. Твърди, че
бащата на В. бил сводник и цялото им семейство били в чужбина. Сочи, че И.
взел категорично решение да прекрати брака си, тъй като В. проституирала.
Свидетелят М., твърди, че И. и В. се оженили миналата година и
заживели „на И. в апартамента в К.“ . Заявява, че страните отишли в А., да
работят. „С тази жена на се живее, защото тя е проститутка. И., когато да я
прибере, тя след 1-2 месеца бяга с други хора в Г.“.
2
С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че бракът
между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно чл. 14 от СК,
отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимното
уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Съпрузите не са
могли да адаптират характерите си и вижданията си за брака, което е довело
до неразбирателство. Различията в приоритетите и във виждането за
задълженията на семейството, които различия се дължат на възпитанието,
нравите, личностовите особености са довели до разногласия между страните.
Непроявяването на взаимно разбиране, непроявяването на компромиси,
незачитане мнението на другия партньор, неосъзнаването на грешките в
поведението към другия партньор, липсата на подход от съпрузите в
споровете, липсата на самокритичност е довело до отчужденост, недоверие и
срив на брака през месец януари 2021 г. От този момент съпрузите са във
фактическа раздяла. Между тях няма любов, доверие, взаимно уважение и
загриженост един към друг. Създадената семейна атмосфера не е случайно
или временно явление, продиктувано от обикновени, временни и преходни
недоразумения. Тя е проявление на установилото се между съпрузите
отчуждение. Съпрузите не са в състояние чрез взаимно разбирателство и
общи усилия да осигурят благополучието на семейството си. Нещо повече, те
не желаят да постигнат това, защото поведението и на двамата е трайно
установено. Двамата отдавна са престанали да полагат усилия за запазването
на брака, при което може да се направи извод, че той съществува само
формално, което не е в ничий интерес. Такъв брак с такива отношения може
да бъде само дълбоко и непоправимо разстроен, като вина за това носят и
двамата съпрузи. В тази връзка съдът намира за необходимо да подчертае, че
бракът създава определени задължения за всеки един от двамата съпрузи и
докато той не е прекратен, те не могат да се считат за освободени от тях. Ако
ги наруши, бракът следва да бъде прекратен по вина на двамата. Причината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е свързана изцяло с
нежеланието на двамата да положат усилия и възникналите между тях
недоразумения да бъдат преодолени. Предвид на тези съображения съдът
счита, че следва да прекрати брака между страните по вина и на двамата
съпрузи.
Съгласно чл. 322, ал.2, изр.2 от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, като съгласно чл.
59, ал.2 от СК, дори и да не са предявени тези искове, при липсата на
споразумение между съпрузите, съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права,
както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата.
Между страните по делото няма спор, кой от двамата родители следва
да упражнява родителските права спрямо детето Ф. И.ов Ф., ЕГН **********,
но единственият критерий, който е основание за възлагане на родителските
права, е интересът на децата. Той винаги е конкретен и съдът е длъжен да го
установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които
3
засягат физическото, психическото и нравственото развитие на децата, респ.
създаването на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите
им /ПП 1/1974г./. В случая, за да направи тази преценка съдът взе предвид
установеното по делото от писмените доказателства и от данните съдържащи
се в социалния доклад. От социалния доклад се установява, че основните
грижи за детето Ф. от раждането му до настоящия момент са поети от Н.
майка. Детето е включено в образователната система и редовно посещава
учебното заведение, като има контакти с деца и възрастни. Посочено е, че
детето има силна емоционална връзка с майка си. Ф. има изградена
емоционална връзка и с роднините по майчина линия и периодично
осъществява контакт с тях. Връзката между бащата и детето е нарушена. Ф.
няма изградена емоционална привързаност към баща си, тъй като не
осъществяват контакти помежду си. Детето познава роднините си по бащина
линия, но изключително рядко осъществява контакт с тях. В социалния
доклад е посочено, че бащата И. Ф. не заплаща издръжка на сина си.
По въпроса за издръжката и режима на свиждане:
Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършели пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя
в зависимост от нуждите децата и от възможностите на родителите и
съгласно чл.142, ал.2 от СК, предвиждащ размера на минималната издръжка
на едно дете. Според чл. 142, ал.1 от СК "размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи", но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от една четвърт от минималната работна заплата (чл. 142, ал.2 от СК).
Възможностите на родителя, който няма да упражнява родителските права и
при когото няма да живеят децата, да дава издръжки е предпоставка за
размера на издръжката (чл. 142, ал.1 от СК). Размерът на минималната
работна залата е 710 лева т.е. минималният размер на издръжката за едно дете
е 177.50 лева.
По правната си същност издръжката представлява задължение за
доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето
защо нуждата на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените
условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта,
който са поддържали до момента или който искат да поддържат.
По делото няма доказателства за доходите и имущественото състояние
на бащата, поради което за негов доход следва да се приеме минималната
работна за страната /710 лева/ . От необходимите средства за издръжката като
се вземе предвид възрастта и нуждите на детето, доходите на родителите и
нормата на чл.142, ал.2 от СК съдът намира, че ответникът следва да заплати
на детето Ф. издръжка в размер на 180 лева до настъпване на основания за
нейното изменение или прекратяване. Издръжката се заплаща ежемесечно до
5-то число на месеца, за който се дължи, като при забавено плащане се дължи
законна лихва - арг. чл.146, ал.1 от СК.
При това положение съдът следва да определи и мерки на лични
отношения на ответника с детето и издръжката на същото. Безспорно е, че за
правилното и хармонично развитие на детето, то следва да осъществява лични
контакти със своя баща. В конкретния случай съдът намира, че след като
4
детето се отглежда от майката, респ. родителските права върху него се
упражняват от нея, бащата следва да има възможност да го вижда и да
контактува с него. С оглед обаче липсата на доказателства относно
жилищните условия на бащата, прекъснатата връзка между бащата и детето
съдът счита, че първоначално определеният режим следва да бъде без
преспИ.е.
Съдът счита, че с оглед установяване на емоционалната връзка между
бащата и детето следва да бъде определен режим на лични контакти, който да
се осъществява всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа
до 18.00 часа без преспИ.е и две седмици през лятото, когато това не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
По въпроса за семейното жилище.
Нито един от съпрузите не претендира ползването на семейното
жилище, след прекратяване на брака, поради което съдът не следва да се
произнася служебно по този въпрос.
По въпроса за фамилното име.
Съдът намира за неоснователно искането на ищеца след прекратяването
на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име М..Това е така,
защото съгласно чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак т.е. съдът дължи произнасяне единствено
по заявено желание на съпругът/съпругата/, приел фамилното име на другия
съпруг. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака,
не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той
запазва брачното си фамилно име. /Решение № 245/17.05.2012 г. по гр.д.№
1058/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 от ГПК/. По изложените
съображения след прекратяването на брака съпругата ще носи брачното си
фамилно име Ф..
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по
брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.
Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях,
както са ги направили. По изложените по-горе съображения разноските
остават за страните така като са ги направили.
Страните следва да заплатят дължимата държавна такса поравно при
решаване на делото.
Следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 50.00 лева, платима поравно от страните.
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между И. Ф. Ф., ЕГН **********, с
адрес град К., ***, ап. 141 и В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес град К., ***,
отляво, сключен с акт за граждански брак № ***/*** г. в град К., като
дълбоко и непоправимо разстроен.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
5
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето Ф. И.ов Ф., с ЕГН **********, на майката В. С. Ф., ЕГН **********, с
адрес град К., ***, отляво, като определя местоживеенето на детето при
майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на бащата И. Ф. Ф., ЕГН
**********, с адрес град К., ***, ап. 141 с детето Ф. И.ов Ф., с ЕГН
**********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
10.00 часа до 18.00 часа без преспИ.е и две седмици през лятото, когато това
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА И. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес град К., ***, ап. 141 да
заплаща на малолетното си дете Ф. И.ов Ф., с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законна представителка В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес град К.,
***, отляво, ежемесечна издръжка в размер на 180 лева, считано от 01.02.2022
г., платима до 5-то число на месеца, за който се дължи до настъпване на
основания за изменяне или прекратяване на издръжката, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска. Издръжката ще бъде заплащана чрез
пощенски запис.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата В. С. Ф. да
носи брачното си фамилно име Ф..
ОСЪЖДА И. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес град К., ***, ап. 141 да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К., сумата от 259.20 лева представляваща държавна такса върху присъдения
размер на издръжката.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА И. Ф. Ф., ЕГН **********, с адрес град К., ***, ап. 141, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К., сумата от 25.00 лева представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА В. С. Ф., ЕГН **********, с адрес град К., ***, отляво да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
К., сумата от 25.00 лева представляваща държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
пред Окръжен съд - С..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6