РЕШЕНИЕ
№ 1268
гр. Пловдив, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501576 по описа за 2022 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Р. С. И. от *** чрез адв.С.М.,
АК*** против Решение № 1075/ 30.03.2022г. постановено по гр.д.№
14079/2021г. - София за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника, като погасени по давност, сумата
от 21 198,76 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит от *** г., сключен с „***“ АД, вземането по който е прехвърлено от
„***“ АД на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия от *** г., за които
суми са издадени по ч.гр.д № 2614/2011 г. по описа на ПРС заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 803/2011 г.
по описа на ЧСИ П.И., рег. № ***. Иска се отмяна на обжалваното решение
като неправилно и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният
иск, по съображенията: счита се постановеното решение да е в противоречие
с разпоредбата на чл.116 ЗЗД във връзка с чл.433, ал.1, т.8 ГПК, както и
задължителната практика на ВКС – ТР №2/2015г. по т.д. № 2/2013г по описа
1
на ОСГТК на ВКС; в тази насока се приема за неправилно приетото от
районния съд, че постъпилите плащания, които не са резултат от
принудителни действия прекъсват погасителната давност и срока по чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, тъй като плащането не е равносилно на признание на вземането
по основание и размер, както и с възражението, че с плащанията са били
погасявани такси и разноски по изп.дело; извършено е от жалбоподателя
описание на предприетите от ЧСИ и взискателя процесуални действия в хода
на изп.дело до конституирането като взискател по делото ЕОС Матрикс по
договор за цесия от ***г. , като е посочено, че последното реално извършено
изпълнително действие е от 14.07.2011г.; по делото в периода от 14.07.2011г.
до 14.07.2013г. не са били искани и предприемани реални и надлежни
изпълнителни действия, които да прекъснат перемпционния срок, поради
което се намира, че на 14.07.2013г е изтекъл срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Счита се, че въпреки действието на ППВС№3/1980г. относно това, че давност
не тече по време на изп.процес, това не дерогира приложението на закона
чл.433, ал.1, т.8 ГПК; излагат се доводи относно погасителната давност и
перемпцията като различни правни институти; излага се доводът, че дори и
при приложение на ППВС №3/1980г. от датата на прекратяване на
изп.производство по силата на Закона – 14.07.2013г., е започнал да тече нов
погасителен давностен срок, изтекъл на 14.07.2018г.; възразява се, че
извършените след посочената дата 14.07.2013г. изп.действия са ненадлежни
като извършени по прекратено изп.дело, вкл. конституирането на взискателя
ЕОС Матрикс ЕООД, като се извършва позоваване на изискването на ТР№ 2/
2015г по т.д. №3/ 2013г. на ОСГТК на ВКС относно необходимостта от
предприемане на надлежно изп.действие за прекъсване на давността.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕАД-***,
чрез адв.Н. К. АК***. Излагат се съображения за правилност,
законосъобразност и мотивираност на обжалваното решение по мотивирани
съображения, че в периода м.август до м.май 2015г са постъпвали регулярно
суми по изп.дело, които са били разпределяни от СИ в полза на взискателя и
за покриване на дължимите такси и разноски. Тези разпределения са
поддържали висящността на изпълнителния процес, независимо от липсата на
молби и способи за предприети изп.действия през този период, доколкото
взискателят не е имал интерес от подаването на такива молби. Не е било
налице бездействие на кредитора, което да бъде санкционирано. Прави се
2
довод, че след като задълженото лице спазва споразумението за дължимост
на цялото и разсрочването му на вноски, то следва, че има признание на
цялото дължимо. С оглед на това се иска потвърждаване на обжалваното
решение по мотивираните съображения в него.
Пловдивски окръжен съд , като взе предвид представените по делото
доказателства във връзка с доводите на страните на основание чл.269 ГПК,
намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на
обжалване съдебен акт, депозирана е в преклузивния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
С обжалваното решение предявеният на основание чл.439 ГПК иск е
отхвърлен като неоснователен, като е прието за установено, че от образуване
на изп. дело № 803/ 2011г. на 25.03.2011г. и в периода от м. август 2011г. до
м. май 2015г. регулярно са постъпвали суми по изп. дело, разпределяни от СИ
в полза на взискателя и за покриване на такси и разноски, които
разпределяния са поддържали висящността на изп. процес, независимо от
липсата на молби за способ и предприети изп. действия през този период,
доколкото взискателят не е имал интерес от подаване на такива молби, поради
което и за този период не е имало бездействие по изп. дело, което да бъде
санкционирано. Отчетено е, че за този посочен период е действало ППВС
№3/1980г. по въпроса относно приложението на института на погасителната
давност в хода на изп. процес, след който период с влизането в сила на ТР №2
от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността е започнала да
тече от 26.06.2015г. След този момент е установено, че срокът е бил
периодично прекъсван с подаването на молби за способ през 2016г. и 2017г.,
след което с молба от 01.08.2018г. ответникът и новоконституираният
взискател по ИД „ЕОС Матрикс“ ЕАД също е поискал извършването на изп.
действия, поради което от тази дата до сега не са изминали пет години.
С въззивната жалба се оспорват като неправилни изводите, че постъпвалите
плащания, които са резултат от принудителни действия прекъсват
погасителната давност и срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК с довода, че
плащането не е равносилно на признание на вземането по основание и размер
и с твърдението, че с тези плащания са погасявани единствено такси и
разноски по изп.дело.На следващо място се поддържа от жалбоподателя
3
изложението по ИМ вземането да е погасено по давност дори и да се приеме
приетото от ПРС, че приложение до 26.06.2015г намира ППВС №3/ 1980г., а
след тази дата новото ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, с което се отменя цитираното постановление, по идентичните
съображенията и посочени факти в ИМ: след образуване на изп. д. на
25.03.2011г. по него и по искания на първоначалния взискател *** АД са били
предприети изп. действия: на 14.07.2011г. – запор на ТВ и запор на банкови
сметки; на 24.08.2011г. – молба от жалбоподателя за извършване на плащания
по изп. дело; на 23.06.2016г. – искане за извършване на опис на движими
вещи; на 11.11.2016г. – искане за извършване на опис; на 18.05.2017г. –
искане за налагане на запор на банкови сметки; на 26.05.2017г. – наложени
запори на банкови сметки; на 01.08.2018г е конституиран като взискател по
делото цесионерът ЕОС Матрикс ЕООД по договор за цесия от ***г.
Въз основа на това изложение и след отчитане от жалбоподателя, че
последното реално извършено изп. действие е от 14.07.2011г., се твърди, че
през периода от тази дата до 14.07.2013г. не са били искани и не са
предприемани реални и надлежни изп. действия, които да прекъснат
перемпционния срок, каквито насрочването на описи и изпращането на
съобщения за това до длъжника не са. В тази насока се отчита приетото в
ППВС №3/1980г., че давност не тече по време на висящ изпълнителен процес,
което се намира да не дерогира приложението на закона, а именно чл.433,
ал.1, т.8 ГПК, поради което се изтъква, че извършените след 14.07.2013г. изп.
действия са ненадлежни като извършени по вече прекратено изп. дело, макар
перемпцията да не е прогласена от СИ, поради което същите не са довели до
желания ефект - прекъсване на перемпционния и/или давностен срок. С оглед
на това и се сочи също доводът, че след прекратяване на делото по силата на
закона на 01.08.2018г. не е било възможнода се конституира по делото
взискателят - цесионер „ЕОС Матрикс“ ЕООД поради липса на висящ изп.
процес, а направените от него искания и наложени на 05.04.2019г - запори на
вземания по банкови сметки не са прекъснали погасителната давност.
Въззивният съд намира от фактическа и правна страна следното: установява
се по делото, че след образуване на изпълнителното производство на
25.03.2011г. по искане на първоначалния взискател *** АД – на 14.07.2011г. е
4
наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор на
банковите му сметки, след което и след връчване на Поканата за доброволно
изпълнение изх.№ 30240/14.07.2011г., получена на 19.08.2011г., в срока на
доброволно изпълнение с молба вх.№ 309018/ 24.08.2011г. длъжникът е
заплатил първоначално сумата 250 лв и поискал разсрочване на изпълнението
чрез плащане ежемесечно на вноски до 30 -то число на месеца за
извършване на плащания по изп. дело. Видно от комплектованото изп.дело и
приложените множество платежни нареждания и РКО, по които са налице
отделни платежни документи за погасяване на дълга и такива за плащане на
такси по ТТРЗЧС. По първите се установява, че след молбата за погасяване
на дълга на разсрочени месечни вноски са последвали частични плащания за
погасяване на дълга на 30.09.2011г., на 07.08.2012г./ извършено плащане по
време на иницииран опис на движими вещи/, видно от Протокол за опис на
движимо имущество и РКО от посочената дата, на 05.03.2013г. с РКО и
Платежно нареждане от същата дата, на 08.04.2013г с РКО и Платежно
нареждане от същата дата, на 10.05.2013г./ плащане по време на иницииран
опис на движими вещи/, видно от Протокол за опис на движимо имущество и
РКО от посочената дата . Както се посочи в така описания период от
24.08.2011г. до 10.05.2013 вкл. са налице доказателства освен за внасяне на
суми за частично погасяване на дълга, така и за извършени плащания на
задължения по ТТРЗЧСИ - проп.такси по изп.дело. След процесния посочен
от ищеца период на бездействие от страна на кредитора 14.07.2011г. –
14.07.2013г., налице са доказателства в ИД за извършени аналогични
множество частични плащания от същия за частично погасяване на дълга
периодично и регулярно и след 15.07.2013г. вкл. до 21.05.2015г. , след което
на 18.05.2017г. е последвало инициирано от взискателя налагане на запор на
банкови сметки, съответно прилагане на посочен от първоначалния взискател
изпълнителен способ, по което искане на 26.05.2017г е бил наложен реално
запор на банкови сметки на длъжника. На 01.08.2018г е конституиран като
взискател по делото цесионерът ЕОС Матрикс ЕООД по договор за цесия от
***г. При така описаните извършени от страна на длъжника и взискателя
действия безспорно се установява, че през процесния период / 14.07.2011г –
14.07.2013г./ и насетне до 26.06.2016г. е действало ППВС №3/1980г., след
което е прието ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
След този момент срокът е бил отново периодично прекъсван с подаването
5
на молби за приложение на изпълнителни способи през 2016г и 2017г. В тази
насока от една страна следва да се отчете, че по време на въведения процесен
период 14.07.2011г. – 14.07.2013г с действието на приетото в ППВС №3/ 1980
г. давност не тече поради поддържания висящ изпълнителен процес. Молбата
на длъжника от 24.08.2011г. за разсрочване на изпълнението по правния си
характер съставлява признание на задълженията по основание, която е
последвала от извършване на доброволни плащания от длъжника с цел
частично погасяване на дълга, както и постъпване на суми от трети задължени
лица, които по смисъла на т.10 на ТР №2/ 2015г. съставляват процесуални
действия, които прекъсват изтеклите срокове за перемиране на делото, както
и тези за настъпване на погасителна давност на вземанията. В процесния
период поради наличие на постъпващи плащания от страна на длъжника, така
и от трети задължени лица, не са били налице причини и основания,
предпоставящи необходимост от предприемане на активни действия от
страна на взискателя с цел събиране на вземанията, вкл. чрез възлагане на
ЧСИ за реализиране на съответен изпълнителен способ за това. С оглед на
това не може да се възприеме за основателен доводът във въззивната жалба,
че към датата 14.07.2013г , както и насетне след този момент, вкл. в периода
205г. – 2017г., делото е било перемирано поради изтекъл двугодишен срок на
бездействие от страна на взискателя, поради което следващите извършени
проц. действия от последния да губят правно значение, като към датата на
конституирането на новия взискател-цесионер 01.08.2018г. „ЕОС Матрикс“
да не е надлежно поради липса на висящ изп.процес, както и такива да се
явяват извършените от него искания и наложени запори на вземания на
длъжника. В тази насока следва са се отчете постановената относима съдебна
практика по чл.290 ГПК, обективирана в Решение №37/ 24.02.2021г. по гр.д.
№1747/ 2020г., IV ГО, ВКС, в което се засягат въпроси, неразгледани в т.10
ТР №2/2015г. ВКС. Приема се че нова давност започва да тече от последното
й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на
вземането от длъжника. Перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат
значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни института с различни правни последици: давността изключва
принудителното изпълнение / но пред съдебния изпълнител длъжникът не
може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете/ а
6
перемпцията не го изключва – обратно , тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е
длъжен да я зачете…Давността не се прекъсва веднъж с искането и още
веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно- с
предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако
след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез
отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване
на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения ,
провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за
възлагане. В обобщение е наложилия се правен извод, че перемпцията е без
правно значение за прекъсване на давността , която е имала значение при
действието на Постановление №3/ 1980г , а двугодишният срок за перемпция
започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /
вкл. доброволно, напр. постигнато споразумение между страните/, т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило/ успешно или
безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за
която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси,
разноски, не е оказал необходимото съдействие и така осуетява неговото
прилагане.“ Така и Решение по чл.290 ГПК № 127/ 12.07.2022г. на ВКС по гр.
д.№ 2884/ 2021г., III ГО, ГК.
Действително с разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД е установено правилото, че
давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение, в рамките на изпълнителния процес обаче същинско действие на
принудително изпълнение може да предприеме само съдебният изпълнител и
то прекъсва давността, която обаче е свързана и с поведението на кредитора,
за който основание за иницииране приложението на съответен изпълнителен
способ е липсата на постъпващи плащания, съответно изпълнение от
длъжника, което да предпостави необходимостта от подновяване на
исканията за приложение на поисканите в молбата способи за принудително
изпълнение. С оглед на това така предявеният иск по чл.439 ГПК се намери за
неоснователен и от въззивната инстанция.
По така изложените съображения жалбата е неоснователна, а обжалваното
решение ще се потвърди като правилно.
7
Разноски не се претендират от въззиваемата страна на основание чл.78, ал.3
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 пр. I ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1075/ 30.03.2022г. постановено по гр. д.
№ 14079/ 2021г. по описа на Пловдивски районен съд – VI гр.с.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8