РЕШЕНИЕ

           гр. София, 20.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „А” въззивен състав, в публичното заседание на шести декември двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

 

                                                                НЕДЕЛИНА СИМОВА

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 6879 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

  Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“  срещу решение от 10.01.2018г. по гр. дело № 78703/2015г. на Софийски районен съд, 57 състав, с което са отхвърлени изцяло предявените от жалбоподателя срещу Р.К.С. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД  за признаване за установено дължимостта на сумата 408. 62 лв. – главница,  представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2012г. – 30.04.2014г., както и сумата 80. 76 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.12.2012г. до 27.08.2015г., като неоснователни и недоказани. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ищеца – „Т.“ ООД.

В жалбата се поддържат оплаквания  за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че по делото е доказано, че ответницата е потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния период. Твърди, че съгласно Общите условия от 2008г., чл. 64, ал. 1, наемателят на имот може да бъде потребител на топлинна енергия, като в този случай се открива партида на негово име, а в случая ответницата е подала декларация за откриване на партида на свое име. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата – ответник Р.К.С. оспорва жалбата в депозиран писмен отговор. Твърди, че е наемател на процесния имот съгласно договор за наем, сключен със Столична община от 17.02.2015г. и  е подала декларация за промяна на титуляр на партида на свое име на 18.02.2015г. Сочи, че за процесния период 01.11.2012г. – 30.04.2014г. същата няма качеството потребител на имота, нито в качеството й на собственик, нито на друго облигационно основание. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на разноски.  

Третото лице помагач „Т.“ ООД не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба и не заявява становище. 

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

По същество решението е правилно, като съдът изцяло препраща към мотивите на СРС по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявени са по реда на чл. 415 ГПК искове за парични притезания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 54010/2015г. на СРС, 57 с-в.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е оспорила изрично качеството си на потребител на имота, респ. на потребител на топлинна енергия, с твърдения, че за процесния период не е ползвала имота на никакво правно основание, а е настанена като наемател в имота по договор от 17.02.2015г., сключен със собственика СО.

По делото е установено от представените по делото писмени доказателства – договор № РД - 566-11/1/17.02.2015г., сключен между ответницата и СО, че същата е настанена като наемател в процесния имот, собственост на СО съгласно АОС № 2675/17.06.2014г.  С молба –декларация от 18.02.2015г. ответницата е заявила искане за промяна титулура на партидата.

Първоинстанционният съд е приел, че по делото не е проведено доказване от страна на ищеца, че ответницата има качеството потребител на имота за процесния период.

С оглед възражението на ответницата, че не е собственик или ползвател на процесния имот на облигационно основание за процесния период, т.е. че не е страна по твърдяното облигационно правоотношение, ищецът следва да установи, че между страните в настоящото съдебно производство е възникнало действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно действащата норма на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно чл. 64, ал. 1 от приложимите Общи условия, купувач на ТЕ може да бъде и физическо лице, което ползва топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване в жилище, на което е наемател, ако юридическото лице - собственик на имота, е подал декларация пред продавача, че топлинната енергия ще се ползва за битови нужди, с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя за заплащане на дължимите суми за топлинна енергия. В тези случаи продавачът води партидата на името на собственика на имота и на наемателя, който заплаща дължимите суми за топлинна енергия. Клаузата, уговорена в чл. 64, ал. 1 от ОУ, може да обвърже наемателя, при наличието на посочената горе декларация от собственика СО пред ищеца.

Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018г. по т.д. № 2/2017г. на ВКС, ОСГТК,  правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни Общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), като писмената форма на договора е форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на  новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Прието е в горецитиранато ТР, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред, например чрез откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В случая за процесния период 2012г. – 2014г. не е представен договор или молба –декларация за откриване на партида от ответницата. Поради това доводите в жалбата, макар и принципно правилни, касаят периода след м. 02.2015г., когато ответницата е придобила качеството потребител като наемател. За процесния период следва да приложат неблагоприятните последици на правилата за разпределение на доказателствената тежест, като съдът приеме, че за ответницата не е пасивно материалноправно легитимирана по исковете, т.е. потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.

По изложените съображения, предявеният иск за главницата е неоснователен, поради което неоснователен е и акцесорния иск за мораторна лихва.

Други оплаквания не са релевирани в жалбата.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,  решението на СРС следва да бъде потвърдено.  

При този изход на спора, въззиваемата страна има право на разноски, като същата претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 980 лв. От въззивника – ищец е направено своевременно възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, което основателно. С оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

 РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 10.01.2018г. по гр. дело № 78703/2015г. на Софийски районен съд, 57 състав.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******да заплати на Р.К.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 300 лв. – разноски за СГС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца – „Т.” ООД.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                             

                                                                     2.