РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. Пловдив, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
като разгледа докладваното от Веселина Т. Семкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20245300600795 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и същото е образувано по
въззивна жалба, депозирана от частния тъжител Д. Г. чрез повереника му
адв.П. Г., срещу Присъда №40/29.11.2023 г. по НЧХД №116/2023г. описа на
Районен съд – Асеновград ІV н.с. в ЧАСТТА, с която в тежест на частния
тъжител са възложени направените от подс. И. Г. разноски по делото в размер
на 3012 лева. С цитирания съдебен акт подс.И. Г. е признат за НЕВИНЕН в
това да е извършил престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1, т.2, пр.2 вр. чл.147,
ал.1, пр.1 от НК с пострадало лице Д. Г., поради което на осн. чл.304 от НПК
е ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение. Отхвърлен е
като неоснователен предявеният от тъжителя срещу подсъдимия граждански
иск в размер на 2 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди от
посегателството. Претендира се изменение на съдебния акт касателно
осъждането за разноски в насока намаляване на същите до 600 лева съобразно
предвидените в Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание частният тъжител Д. Г. не се явява, а повереникът
му адв. П. Г. моли постановената присъда да бъде изменена в частта относно
разноските, като същите бъдат съобразени с Наредбата за минимални
адвокатски възнаграждения.
Подсъдимият И. Г. в съдебно заседание моли за потвърждаване на
1
първоинстанционната присъда в обжалваната й част, в каквато насока е и
искането на упълномощения му защитник адв.Б. В.. Претендират се разноски
за въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция, след като се
запозна със събраните по делото доказателства, анализирайки същите
поотделно и в тяхната съвкупност, както и с наведените във въззивната
жалбата оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в
пределите на чл.314 от НПК, счете за установено следното:
Подсъдимият И. Г. живял в с.Л., в което постоянно живущите лица били
малко на брой. Притежавал куче, което отглежда в двора си. На 17.10.2022г.
представил за входиране в РУ при ОД на МВР-Асеновград жалба с адресат
Началника на последното, ведно с копие до Кмета на Община Асеновград.
Същата била наименувана "Колективна жалба от живущи в с.Л., подписана
от 17 човека, обозначени като списък на протестиращите, които поддържат
преписката, но в момента не били в селото. Указаният документ съдържал
информация, че се подава срещу Д. Г. като собственик на три огромни и
агресивни кучета, които последният разхождал свободно и без намордници.
Изтъквало се, че повече от три години всички били подложени на стрес от
поведението на Г. и кучетата, като първият бил многократно безрезултатно
предупреждаван да ги извежда на каишка и с намордник. Настоявало се да
бъдат взети спешни и адекватни мерки, за да може подписалите се лица да се
движат и разхождат спокойно из селото и околностите, както и за да не
възникне инцидент с децата и внуците им. Изразено е желание за извършване
на проверка. В жалбата било отбелязано, че за три години са се случили доста
инциденти с въпросните кучета, сред които: в центъра на селото кучетата са
разкъсали и убили пред погледите на децата малко женско куче; жестоко са
нахапали женско куче, стопанисвано от наемател на "Рожен Рест", както и че
на 30.09.2022г. било извършено нападение върху И. Г., Х. Ч. и кучето им,
което било разкъсано с цел убийство, вследствие на което Х. е загубила
съзнание.
По случая стартирала проверка, в хода на която били снети обяснения
от подс.И. Г., Х. Ч., както и били приложени паспортите на кучето Д. -
собственост на подс.Г. и тези на частния тъжител – Я. Ч. и А.. На 31.10.2022г.
бил изготвен протокол за предупреждение спрямо Д. Г. да не се саморазправя
с И. Г. и семейството му, да не извежда и разхожда домашните си любимци
/кучета/ без повод и намордник, да не отправя закани, заплахи и физическа
саморазправа, както и да не обижда и да не използва нецензурни думи, като
всички спорни въпроси решава по законоустановен ред.
Във връзка с горепосочената жалба в хода на първоинстанциноното
производство били разпитани редица свидетели, от които се установило, че
преди около четири години в с.Л. докато свид.Л. Р. се разхождала с внучката
си и собственото си куче, бездомното куче Л. се нахвърлило върху детето,
при което при кучето на свидетелката нападнало и нахапало Л..
Непосредствено след това Л. тръгнала в друга посока, но в това време дошло
едно от кучетата на частния тъжител, водено от дъщеря му свид.К. К..
Бездомното куче се върнало обратно, а кучето на свид.Р. го нападнало отново.
В този момент кучето на Д. Г. ги разтървало. Впоследствие свид.Р. разбрала,
че Г. ходил да търси бездомното куче, за да го лекува. По-късно Л. починала.
2
За този инцидент споделя и свид.К. К..
Инцидент, свързан с кучетата на тъжителя, възникнал също така при
къща за гости „Рожен рест“, когато двете кучета на подсъдимия нападнали
друго куче. От друга страна, такъв имало и между кучетата на подсъдимия и
това на частния тъжител, при който последното било нахапано, вследствие на
което било в изключително тежко състояние.
Всички тези случаи станали повод за изготвяне на горецитираната
жалба до Началника на РУ на МВР – Асеновград, която била оставена на
масата в центъра на селото за запознаване и подписване от желаещите.
Доколкото на подс.Г. били известни две нападания на кучетата на тъжителя
върху неговото такова, то същият подписал жалбата, като собствено ръчно
вписал в нея претенцията тъжителят да води кучетата си с намордници и
повод, след което по молба та съседката си Таня я входирал в полицейското
управление в гр.Асеновград.
Така установената фактическа обстановка се установява въз основа на
събрания в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
доказателствен материал, а именно приобщените към доказателствения
материал на делото на осн. чл.283 НПК писмени доказателства и
доказателствени средства: колективна жалба, докладна записка, протокол за
предупреждение, паспорт на кучето на подсъдимия и на тези на частния
тъжител, както и гласни такива: показанията на свидетелите Р., К. Г., С., Г., Ч.
П., Д. и К., ведно с обясненията на подсъдимия, които напълно правилно са
кредитирани като обективни, последователни и хармониращи както помежду
си, така и с инкорпорираните писмени доказателства по делото. Действително
свид.К. е дъщеря на частния тъжител, а свид.Ч.- приятелка на подсъдимия, но
доколкото съобщеното от двете при разпита им намира доказателствена
опора, то обективността му не следва да бъде поставяна без съмнение.
Въз основа на събраната доказателствена съвкупност първостепенният
съд е следвало да изложи приетата за установена фактология, като ясно
посочи въз основа на какви доказателствени източници е сторил това.
Абсолютно ненужно е било в мотивите към постановения съдебен акт да
пресъздава отново заявеното от всеки от свидетелите и подсъдимия при
разпита им, защото сведения в тази насока могат да бъдат взети от съдебните
протоколи. От друга страна, дадените от подсъдимия и от частния тъжител
обяснения в хода на реализираната полицейска проверка не са гласни
доказателствени средства в настоящото производство, доколкото не това е
редът за събирането им, поради което и обсъдените като съдържащи се в тях
сведения подлежат на изключване от доказателствена маса поради
качаствената им характеристика на негодни такива.
При така изяснената по делото фактическа картина, напълно правилно
първоинстанционният съд е приел, че в рамките на инкриминирания период
подсъдимият не е реализирал вмененото му с тъжбата престъпно
посегателство, след като не се установи да е разгласявал позорни
обстоятелства по отношение на Д. Г.. Оказва се, че единствено е споделил на
разпитаните по делото свидетели, че кучетата на тъжителя са нападнали
кучето на приятелката му свид.Х.Ч., което обстоятелство напълно отговаря на
случилото се в действителност. Безпредметно е било обсъждането дали така
3
споделеното е уронвало или не било честта, било достойнството на Д. Г.,
защото за съставомерността на клеветата това е било ирелевантно, за разлика
от обидата.
Касателно входираната в РУ-Асеновград жалба следва да се отбележи,
че съгласието си с нейното съдържание подсъдимият е изразил чрез
подписването й, както и че по молба на съседката си в селото я е представил в
РУ-Асеновград. Съдържащите се в нея твърдение не са клеветнически такива,
тъй като описаните факти, доведени несъмнено до знанието на трето лице
чрез цитирания документ, сами по себе си не обосновават отрицателни изводи
за тъжителя, тъй като не засягат доброто му име в обществото, разбирано като
оценка, която останалите хора формират и изразяват за личността му въз
основа на неговите професионални и обществени прояви. Същите не
съдържат и твърдения за факти, които да са обществено укорими и да
създават негативна оценка за частния тъжител. Описаните в жалбата
инциденти, отговарящи на действителността, са изложени в подкрепа на
отправената претенция за вземане на спешни и адекватни мерки с оглед
предотвратяване възникването на нови такива. Не са налице и конкретни
обстоятелства, които да позволяват да се направи извод за поведение на
пострадалия, което да е морално укоримо, нито са отразени негови
отрицателни качества, които да характеризират личността му негативно.
При констатирана обективна несъставомерност на извършеното от
страна на подсъдимия, ненужна се явява преценката относно наличието на
вина за осъществяването му.
В контекста на изложеното, законосъобразен се явява изводът на
контролирания съд, че подс.Г. не е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението, за което с тъжбата му е повдигнато обвинение,
поради което и на осн. чл.304 от НПК правилно го е оправдал по
повдигнатото в този смисъл обвинение.
Приетият за съвместно разглеждане граждански иск се явява
неоснователен предвид признаване на подсъдимия за невинен по
повдигнатото му обвинение. Фактическият състав на отговорността за
непозволено увреждане включва виновно и противоправно поведение, което
да е в пряка причинна връзка с настъпилите вреди. От установената по делото
фактическа обстановка не се установява извършено посегателство от страна
на подсъдимия, пострадал от което да е Д.Г.. След като такова не е
осъществено, то липсват и настъпили неимуществени вреди за последния,
предявил гражданскоправната си претенция в настоящето производство,
поради което не следва да бъде анализирано и наличието на причинна връзка
и вредоносен резултат. Липсата на елементите, касаещи обективната страна
на състава на непозволеното увреждане, прави безпредметно обсъждане
наличието или липсата на вина. Изложените съображения обосновават извод,
че гражданският иск е неоснователен, поради което първостепенният съд
правилно е отхвърлил същия.
Признаване на подсъдимия за невинен по повдигнатото му с тъжбата
обвинение логично е довело до възлагане в тежест на частния тъжител на
направените от подсъдимия разноски в хода на производството. Същите са в
размер на 3012 лева, 3000 лева от които за адвокатско възнаграждение, а 12
4
лева - ДТ за образуване на делото. Тях първостепенният съд правилно е
възложил в тежест на тъжителя, а от страна на подсъдимия в депозираната
въззивна жалба се изтъква възражение за прекомерността им. Съобразявайки
се константната съдебна практика, част от която е цитирана и в жалбата,
настоящата инстанция намира, че не съществуват пречки за произнасяне в
тази насока в контекста на Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022 на
Съда на Европейския съюз. Очевидно, в НПК липсва законова разпоредба
като тази на чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер от
претендираните разноски при прекомерност с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото. Съгласно нормата на чл. 36, ал. 1 от Закона
за адвокатурата, адвокатското възнаграждение се определя с договор между
клиента и адвоката, но размерът му следва да бъде "справедлив и обоснован".
Доколкото и Конституцията, и НПК гарантират правото на всеки гражданин
на адвокатска защита и тъй като ползването на такава е свързано и с
материални възможности, при договорно избран защитник страната има
право на възстановяване на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение, което несъмнено следва да е договорено в справедлив
размер. Текстът на чл.78, ал.5 от ГПК следва да се приложи "по аналогия",
доколкото възражението за прекомерност не касае наказателната отговорност
на подсъдимия. В тази връзка налага се да се изтъкне, че тъжбата е подадена
от частния тъжител ДАНАИЛ Г. срещу подс.Г. за квалифицирано престъпно
посегателство по чл.148, ал.2 вр. ал.1, т.2, пр.2 вр. чл.147, ал.1 от НК,
наказуемо с „глоба“ от 1000 до 15000 лева и „обществено порицание“. В
съответствие с нормата на чл.13, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, минималното възнаграждение за
защита на подсъдимия за една инстанция съобразно обвинението е 600 лева.
Последното, несъмнено, не се отличава с фактическа и правна сложност, но
следва да се вземе предвид обстоятелството, че в хода на
първоинстанционното производство са проведени пет съдебни заседания, в
рамките на които са разпитани наред с подсъдимия и девет свидетели, което
също е от значение съобразно нормата на чл.14 от Наредбата. На база
изложеното, оказва се, че минималното възнарлаждание, което защитникът е
следвало да получи за реализираната защита е 1350 лева /600 лева според
обвинението + 3х250 лева за четирите съдебни заседания след проведените
две такива/. В този смисъл договореното такова в размер на 3000 лева, според
настоящата инстанция, не може да бъде определено като прекомерно,
отчитайки горепосочените обстоятелства, ведно с факта, че наред с
обвинението за извършено посегателство в това производство срещу
подсъдимия е бил приет за съвместно разглеждане и граждански иск, срещу
който също е била осъществявана защита. В тази връзка несподеляема е
тезата на повереника на частния тъжител за прекомерност на договореното
възнаграждение, заплатено от подсъдимия в полза на защитника му, поради
което и присъдата в тази й част не подлежи на корекция.
Доколкото не бяха констатирани допуснати в хода на съдебното
производство съществени отстраними нарушения на процесуалните правила,
даващи основание за отмяна на присъдата й връщане на делото за ново
разглеждане на първостепенния съд, както и липсват основания за отмяната
или изменението й, то същата следва да бъде потвърдена.
5
Частният тъжител Д. Г. следва да бъде осъден да заплати на подс.Г. и
направените от последния разноски за адвокатски хонорар във въззивната
инстанция в размер на 500 лева (л.45).
Предвид изложените съображения и на осн. чл.334, т.6 вр. чл.338 от
НПК Пловдивският окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №40/29.11.2023г. по НЧХД №116/2023г.
описа на Районен съд – Асеновград ІV н.с.
На осн. чл. 190, ал. 1 НПК ОСЪЖДА Д. Г. Г. ДА ЗАПЛАТИ на И. А. Г.
направените разноски във възззивното производство в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6