Р Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 01.07.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 375 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП)
№ 2533/2018 от 03.05.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор
на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на П.Х.Б.
с
ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Ц.К., за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от Закона за митниците (ЗМ) е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 13 572 лв. (пункт ІІ от НП).
В останалата си част – по пункт І и по
пункт ІІІ, НП е влязло в сила като необжалвано в
срок.
Жалбоподателят П.Х.Б.
чрез процесуалния си представител – адвокат Ц.К., моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като счита същия за незаконосъобразен и неправилен
– били нарушение процесуалния и материалния закони; описаната в Акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и в НП фактическа обстановка
не кореспондирала на действителната такава; отговорността на шофьора на
автобуса се свеждала до това да осигури живота и здравето на пътниците и носел
отговорност за липси и повреди на багажа на пътниците, но не носел отговорност
по отношение на съдържанието на ръчния им багаж и липсвали обективният и
субективният елементи от състава на нарушението. Описва се случилото се.
В
съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят П.Х.Б., не се явява. За него се явява адвокат Ц.К., който пледира за отмяна
на обжалвания акт на основанията, посочени в Жалбата и допълнително се сочи, че
тъй като превозът бил туристически, а не международен шофьорът не носел
отговорност в конкретния случай.
В
съдебната фаза се ангажират гласни
доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата
страна) –
Териториална дирекция Южна морска, редовно призовани на посочения съдебен
адрес,
изпращат представител – Старши юрисконсулт Галина
Попова,
която сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати процесуални
нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено.
В
съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни
доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На
10.11.2018 година, около 21.00 часа на
Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе
„Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Република Турция (град
Одрин) за
Република България пристига автобус марка „Ивеко”
с държавен
регистрационен
номер РВ 71 99 СР, собственост на „Пламентранс” ЕООД (налична е по делото справка от
Търговския регистър) и управляван от българския гражданин –
жалбоподателя П.Х.Б.. В автобуса пътуват екскурзианти – общо 55 пътника.
Преди
започване на митническата проверка пътниците,
както и персоналът на автобуса, включително шофьорът - жалбоподателят П.Х.Б., са поканени
устно от
митническия служител – свидетелят П.Г.П. да декларират носените от тях стоки, валутни ценности и лични вещи. Жалбоподателя
не декларира нищо. Една част от пътниците декларират цигари, които са задържани
с Разписки.
На
основание чл. 16, ал. 1, т. 1
от ЗМ е извършената митническа проверка на автобуса и на багажа на лицата,
пътуващи в него (екскурзианти и персонал), при която в багажното отделение (помещение)
на автобуса в пътнически и пазарски чанти са открити укрити и
недекларирани процесните цигари
от различни марки общо 1 330 кутии, всички без български
акцизен бандерол. Никой от пътниците не признава откритите процесни
цигари да са негови/техни. Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с № 1189
от 10.11.2018 година.
За другите открити и недекларирани цигари, извън процесните, са съставени АУАН за недекларирани акцизни
стоки на лицата, които са признали, че цигарите са техни, един от които е и
АУАН № 2282/11.11.2018 година на свидетеля Йордан Колев Ганчев.
На основание чл. 16, ал. 1,
т. 5 от ЗМ във
връзка с процесните цигари от различни марки общо 1
330
кутии, от жалбоподателя е поискано Писмено
обяснение, в което заявява, че не знае за наличието на цигарите в управлявания
от него автобус.
На
основание чл. 230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя е съставен и
връчен лично АУАН № 2292/11.11.2018 година, в
който жалбоподателят посочва, че процесните цигари не
са негови, а на пътниците.
Описаните
по–горе цигари са иззети с Разписка № 01311165 от същата дата.
С
Приемателно–предавателен протокол от дата 11.11.2018 година,
цигарите са предадени на отговорно пазене в склад на АНО.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение, в
което се навеждат идентични доводи, с тези посочени в Жалбата, по повод на
която е образувано настоящото дело.
Във връзка с Възражението е изготвено Становище от
юрисконсулт на АНО, в което е посочено, че Възражението е неоснователно.
Определена
е митническата стойност на стоките – предмет на нарушението, в общ размер на
6 786 лв. съгласно чл. 29, ал. 4, т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове (ЗАДС) за една част от цигарите и съгласно чл. 29, ал.
4, т. 4 от ЗАДС, вр.чл. 71, ал. 1, т. 1 от Правилника
за прилагане на ЗАДС (ППЗАДС) за друга част от цигарите.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН,
след получаване на образуваната с него преписка, С.Д. Заместник-Директор на Териториална
дирекция Южна морска издава процесното
НП № 2533/2018 на 03.05.2019 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната
квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ.
Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 14.05.2019 година по
пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано
и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
отбелязване и на качеството на получателя му, а именно че е получено лично от
адресата.
Както вече бе посочено в Акта, така и в
НП е прието за установено, че жалбоподателят е извършил
нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от ЗМ, тъй като е превозил стоки, за които се дължи акциз през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното деяние
не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на нарушителя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 13
572
лв. (минималния размер от 200 % от продажната
цена
на недекларираната стока).
Видно
от приетата като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019 година на
Директора на Агенция „Митници”, Заместник-Директорите на Териториалните
дирекции
имат право съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения
по ЗМ.
Съгласно служебно
известната на Съда Заповед № ЗМФ-1318 от 27.12.2018 година, считано
от 00.00 часа на 07.01.2019 година са закрити точно
посочени митнически учреждения, включително МП „Капитан Андреево” и са
създадени митнически учреждения в структурата на Териториална
дирекция Южна морска, включително МП „Капитан Андреево”, като дейността,
компетентността, правата и задълженията на закритите митнически учреждения
преминават към създадените такива.
По делото бе допуснат и разпитан в процесуалното качество
на свидетел лицето Йордан Колев Ганчев, който заяви пред настоящия Съдебен
състав, че на процесната дата е пътувал в автобуса,
управляван от жалбоподателя от България за град Одрин и обратно и че почти
всички от пътниците са поставяли в багажното отделение на автобуса чанти с
цигари, както и че е присъствал на процесната
митническа проверка, при която са открити множество цигари, но по-голяма част
от пътниците са замълчали и не са си признали за това, че цигарите са техни, за
разлика от него, поради което му е бил съставен и АУАН.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани
в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените
доказателства и от показанията на разпитания в съдебно заседание, проведено на 24.06.2019
година свидетел П.Г.П.. Писмените доказателствени източници, по тяхното
съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като
цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на П.Г.П., които са последователни и логични, правдиво звучащи
и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.
Не се
установява посочения свидетел да има личностно отношение към жалбоподателя,
което да го провокира превратно или
недостоверно да пресъздаде обстоятелствата от конкретната проверка и случилите
се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата
на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани
от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е в служебно
правоотношение с АНО, което не представлява нарушение на процесуалните правила,
тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат
участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019
година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето
защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и
стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и
мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установения факт, че жалбоподателят е превозил стоки, за
които се дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на
митническите органи. Поради това Съдът ги
кредитира изцяло за достоверни.
Съдът дава вяра и на показанията на
свидетеля Йордан Колев Ганчев, тъй като те не са в противоречие с другите събрани по
делото доказателства, които Съдът кредитира.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84
от ЗАНН, които не се
оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти,
респ. автентични по признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст (видно от датата на депозиране на
Жалбата в Деловодството на АНО), от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – надлежно упълномощен процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно
(по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по
аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ
ЗАКОН
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като Съдът достигна до тези изводи след служебна
проверка на съдържанието и материалите от приложената АНП.
Спазена
е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и издаване на
обжалваното НП. За пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди да се
произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост
и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо,
извършва и разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да
бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че АНО
е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване на
спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на жалбоподателя - изготвено е било Становище от 05.12.2018 година от Старши юрисконсулт Жени
Савова относно съставения
АУАН, с което е направено
предложение да бъде издадено НП. Следва също да се отбележи, че при издаване на
НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма задължение да се
произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е задължително да съставлява
реквизит на издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД №
111/2014 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Независимо от изложеното АНО се е
произнесъл в НП по така направеното Възражение като е посочил доводи си защо
последното е неоснователно.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването
на атакуваното НП - тези на чл. 57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното
деяние е идентично, като изрично е посочено че на визираните в
тези два акта дата и място, жалбоподателят е превозил стоки, за които се
дължи акциз през държавната граница без знанието и разрешението на митническите
органи. Следователно нарушението е описано по начин,
даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената правната норма, наказващият орган не е изписал конкретната хипотеза
на чл. 233, ал. 3 от ЗМ, не води до различни правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания, защото в НП
се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно
квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал.
1 от ЗМ. Т.е. налице е пълно съответствие
между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба,
която е била нарушена.
Действително в АУАН е посочено, че автобусът е
собственост на „Пламентранс” ООД, а в действителност
посоченото дружество е ЕООД. Констатираното несъответствие не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените
правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта,
т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение
на поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай не е
налице.
Актът и НП са
издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230
от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
митническите органи. В процесния
казус е установено, а и не е спорно между страните, че към 11.11.2018 година актосъставителят П.Г.П. е заемал
длъжността „Митнически инспектор” в
Митница – Бургас (сега Териториална дирекция Южна морска) към Агенция Митници, т.е. бил е митнически
орган. Лицето, подписало НП – Тихомир
Бориславов Георгиев, е заемало към момента на издаването му длъжността „Заместник-Директор
на Териториална дирекция Южна морска” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на посочената Териториална дирекция.
При
издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1,
изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН
срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на Акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП (в обжалваната част) не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО
НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Стойността на стоката, предмет на процесното митническо нарушение, тъй като представлява
тютюнево изделие - цигари, по правилото на чл. 233, ал. 3 от
ЗМ се формира и е равна на тяхната продажна цена. Същата е
определена от митническите органи в размер на сумата 6 786 лв. - общо за цялото
количество от 1 330 кутии, според представеното Становище, в което е
материализирано това заключение, ведно с Искане. Оценяването на предмета на
нарушението е извършено от комисия от митнически служители, в състав петима членове,
специално назначена със Заповед № ЗМ-1000-423/30.05.2018 година на Началника на
Митница - Бургас, издадена във връзка със Заповед № ЗАМ - 190/21.02.2017 година
на Директора на Агенция „Митници”. От съдържанието на цитираното Становище, се
установява, че продажната цена е определена от АНО за част от процесните тютюневи изделия на основание чл. 29, ал. 4, т.
1 от ЗАДС, тъй като за тях има регистрирана продажна цена. Съдът констатира, че
посочените официални цени за конкретните процесни търговски
марки цигари, регистрирани в Публичния регистър на цените на тютюневите
изделия, воден в Министерството на финансите (МФ), съгласно чл. 6 от Наредба за
условията и реда за регистриране на цените на тютюневите изделия, са
налични и установени - цигари „ЛМ ред лабел” – 4.80
лв./кутия от 20 къса, цигари „ММ класик слимс” – 4.80
лв./кутия от 20 къса, цигари „Карелия слимс” – 4.90 лв./кутия от 20 къса и цигари „Карелия оме” – 4.90 лв./кутия от
20 къса. За останалите марки цигари – „ Асос премиум ред”, „Еве 120” и „Асос слимс”, цената е определена
на основание чл. 29, ал. 4, т. 5 от ЗАДС, вр.чл. 71,
ал. 1, т. 1 от ППЗАДС – 7.50 лв./кутия от 20 къса. Съобразно така посочените
единични продажни цени за процесните марки и
съобразно количеството кутии в резултат на математическо пресмятане
митническите органи са получили и определили сборно сумата в размер на 6 786 лв., формираща общата продажна цена
на същите. В този смисъл, цените твърдени от органа са определени въз основа на
официални документи и данни, ноторно известни и
публично достъпни. Последните не се оспорват от жалбоподателя и при липса на
обратни или други доказателства, събрани в хода на настоящото производство,
установяващи други различни продажни цени в т.ч. и доказване на такива на
придобиване (покупно-продажни цени), Съдът извърши единствено служебно справка
в Публичния регистър относно цената на процесните тютюневи
изделия от марките „ЛМ ред лабел”, „ММ класик слимс”, „Карелия слимс” и „Карелия оме”, достъпен на интернет-страницата на МФ. Поради това,
не се намериха основания да не бъде приета така посочената от АНО стойност, за
правилно и законосъобразно определена, съгласно §
1, т. 34 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ, както и на
правните норми от приложимия специален нормативен акт - ЗАДС - чл. 29, ал. 4,
т. 1 и т. 5, с оглед вида на стоките - акцизни, при обявена, т.е.
официално регистрирана продажна цена в Публичния регистър на МФ за цените на тютюневите
изделия, респ. определена по реда на акцизното законодателство.
Съгласно
чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1
от ЗМ, който превози през държавната
граница стоки, за които се дължи акциз без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за
митническа контрабанда. В случая държавната граница на Република България
съвпада с линията на митническата проверка предвид спецификата на разположение
на службите за контрол на митническите пунктове, чийто служители не са на
самата държавна граница (, което е практически невъзможно), а вътре в
територията на Република България (в този смисъл е и
изложението на процесуалния представител на жалбоподателя, налично в Жалбата).
От показания на свидетеля П.Г.П. (митническият
служител, осъществил митническия контрол и последвалата митническа проверка),
по несъмнен начин се доказва, от обективна страна, че на 10.11.2018 година при
влизането си в Република България, през ГКПП „Капитан Андреево”, идвайки от Република
Турция жалбоподателят е носел, т.е. фактически е превозил през държавната
граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а именно процесните цигари. Същите, установи се, той не е обявил и
декларирал в момента на преминаване през митническия контрол, нито устно, нито
писмено. Въз основа на посочените гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и
с писмените източници, пряко доказан е фактът на реалното наличие на процесните тютюневи изделия в държане и фактическата власт
на жалбоподателя при преминаването на държавната граница, с което е реализирано
и тяхното превозване през нея, но без знанието и разрешението на митническите
органи. Именно тези два негативни признака (без знание и без разрешение) в
кумулативната си даденост, формират съставомерния
обективен елемент от състава митническото нарушение „митническа контрабанда”,
очертан в разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ - основен състав. Поради това, Съдебният
състав приема, че така осъщественото деяние от жалбоподателя, по своите
обективни признаци, покрива изцяло фактическия състав на нарушение по чл. 233, ал. 3,
вр.ал. 1 от ЗМ
(т.нар. митническа контрабанда) и то в довършена изпълнителна форма, а от
фактическа страна изразило се в превозване през държавната граница, при влизане
в страната, на стоки, за които се дължи акциз, по вид конкретно - цигари, без
знанието и разрешението на митническите органи. За съставомерността
на последното, достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на
митническите органи, конкретните стоки да преминат на митническата територия на
страната, съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана,
като проверка след реалното влизане в страната и преминаването на граничен
контрол. А с оглед изпълнителното деяние и неговото реализиране, в случаи на
внос/влизане в страната, правно значим е обективният факт на фактическото пресичане
на държавната граница и на митническата територия, с навлизането на която и
наличието на стоките там/на нея, деянието се счита за довършено. С оглед определения от
закона субект, който трябва да понесе тежестта по извършване на формалностите
по уведомяване на митническите органи относно преминаващите държавната граница
стоки, е без каквото и да било значение, разбира се извън правилата за
митническо обслужване, дали това лице е било приканено от митническите
служители да декларира намиращите се във фактическата му власт и пренасяни
стоки. В случая доказан е и
квалифициращият признак на нарушението, с оглед вида и естеството на
пренесените стоки - цигари, които по родов признак, имат особеното качество на
тютюнево изделие по смисъла на легалната дефиниция на Закона за тютюна,
тютюневите и свързаните с тях изделия - § 1, т. 4, б. „а” от ДР, а като такива
представляват и акцизна стока, т.е. за която се дължи акциз, на основание чл. 4, т. 1,
вр.чл. 2, т. 2
и чл. 11, ал. 1, т. 1
от ЗАДС. Съобразно видът им и тяхното бройно количество – 1 330 броя кутии цигари, установено по делото като
предмет на процесното нарушение, същите надвишават
многократно допустимите нормативно установените прагове за безмитен внос,
предвидени в чл. 51а, ал. 4, т. 1, предложение второ от ППЗДДС, вр.чл. 58, ал. 7 от ЗДДС (40 броя цигари), като едно от
възможните условия за освобождаване от плащане на акциз, съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4
от ЗАДС.
Известно е от правната теория, че субективната страна
на деянието се извежда от обективните данни за деянието и начина и средствата
за извършването му. Деянието, извършено от П.Б. е съставомерно
и по субективен признак. Б. е действал виновно при
съзнаване задължението че трябва да чекира багажа на
пътниците, който поставят в багажното помещение на автобуса и съзнаване на неизпълнение
на това си задължение, което ако не му е било известно е следвало да знае,
предвид задължението си в качеството на фактически превозвач, произтичащо от
чл. 37, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП).
Казано по друг начин съгласно посочената норма на ЗАвП,
превозвачът задължително издава Багажна разписка на пътника за всеки отделен
багаж, предаден за превоз в багажното помещение на автобуса, която съобразно ал. 2 на същия чл. 37 установява
принадлежността на багажа към пътника. В случая шофьорът П.Б. не е превозвач
(превозвачът е „Пламентранс” ЕООД), а фактически представител
на същия (фактически превозвач) и за него също важи цитираното задължение за чекиране на багажа. Т.е. като водач на автобус съгласно чл.
37 от ЗАвП, шофьорът трябва да чекира
всеки един багаж, поставен в товарното помещение на автобуса, който управлява.
След като жалбоподателят не е изпълнил
посоченото задължение, не е освободен от отговорността по отношение на него.
Ето защо, има умисъл при извършване на деянието. Още повече, че не е бил чекиран целия наличен багаж в багажното отделение на
автобуса (част от багажа е бил свързан със собствениците му, защото те са
посочили това обстоятелство). За пълнота на настоящото изложение следва да се
посочи, че Багажната разписка се издава независимо от вида и характера на
превоза (вътрешен, международен, за собствена сметка, с цел туризъм, извършен
от български или чуждестранен превозвач), тъй като ЗАвП
важи за всички превози. При обективно възпрепятстване да изпълни задълженията
си при товаренето на багажа от страна на пътниците, е трябвало да предприеме съответни
действия с цел установяване собствеността по отношение на всеки един багаж,
което умишлено не е сторил. Това си задължение не е изпълнил не само при
товареното на багажа на турския граничен пункт, но още и при тръгването от град
Одрин (цигарите „ММ класик слимс”, както посочи свидетеля П., не са налични в
безмитния магазин на турския граничен пункт, което означава че са закупени,
респ. натоварени от град Одрин и не са чекирани още
от там). Неизпълнението му ангажира и административнонаказателната
му отговорност. Т.е. в контекста на изложеното
и съобразно конкретно установеното по делото, жалбоподателят следва да бъде
държан отговорен относно съдържанието на багажа, наличен в товарното помещение
на автобуса. Според действащото митническо законодателство, митническите
задължения и формалности, включително и тези за представяне, деклариране и
обявяване са свързани и със субекта – фактически превозвач, т.е. шофьорът,
който е лицето, фактически въвело ги на митническата територия на страната ни
или Общността. Ето поради тези аргументи, настоящият Съдебен състав не
възприема изложеното от нарушителя в Жалбата му, че отговаря само за живота и
здравето на пътниците и за липси и повреди в багажа. В случай на наличие на
някакви по-различни договорки между превозвача и туроператорската
агенция, те са предмет на гражданско дело и са ирелевантни по настоящото. Поради
изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен
извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения Съдът прие
НП в обжалваната част за правилно и законосъобразно от материалноправна страна,
издадено при правилно приложение на материалния закон.
В обобщение на изложеното до тук,
решаващият Съдебен състав намира за правилна и съответна на доказаните факти по
делото, квалификацията на процесното
нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До същия правен
извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и следва да бъде
споделен. Само по себе си фактическото обстоятелство за пътуване с МПС и
управлението му от нарушителя, респ. намиране на цигарите в това МПС, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по
обективните си характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние - превозил/превозва,
следователно и приетата от АНО правна квалификация е правилната, както досежно изпълнителната форма на нарушението, така и по
правно основание - чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Извършеното
конкретно деяние, преценено според обективните си признаци, не може да се
квалифицира като престъпно, доколкото не покрива елементите на престъпление по
чл. 242 от НК съобразно равностойността на своя предмет – цигари.
Процесното
административно нарушение по убеждение на решаващия Съдебен състав не разкрива
характеристиките на маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН и не представлява такъв, освен поради отсъствието на
установени смекчаващи обстоятелства - многобройни или изключителни такива,
които да го отличават със значително по-ниска степен на обществена опасност от
типичната за този род административни нарушения, или пък изобщо - липса на
такава. Отделно от това, в случая се касае за формално нарушение - на просто
извършване, чийто предмет -цигари, те и акцизна стока, в количеството си – 1
330
броя кутии, фактически многократно надвишава минималното допустимото за
необлагаем внос - освободен от митни сборове - акциз и ДДС,
следва
да се отчита за завишаващо обществената опасност на конкретното нарушение. В тази
насока, като релевантен аргумент отчита се и се цени характерът на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка - административнонаказателна, с
оглед действащия режим на митническия контрол - в сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняваните
публични, фискални интереси на Държавата и Европейския
съюз.
В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН, вр.чл. 93, т. 9
от ДР на НК по силата на препращането от чл.
84 от ЗАНН, за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП в обжалваната част. Иначе казано, мълчаливата преценка на
АНО, обективирана с издаването на санкционен акт, с който е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, Съдът споделя за
правилна. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за
незаконосъобразност на НП в обжалваната част и неговата
отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на административно
нарушение.
ПО РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО
Съгласно
чл. 233, ал. 3 от ЗМ за митническа
контрабанда на тютюневи изделия на виновните лица се налага „Глоба” в
размер от 200 % до 250 % от продажната цена на недекларираните
стоки.
Административното наказание е правилно
определено в минималния размер. За да стигне до този извод Съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства
средната възраст на нарушителя (около 48 години), липсата на данни за други
нарушения на ЗМ и обстоятелството, че не е осуетил или правел опити да осуети митническата
проверка. Като отегчаващо вината обстоятелство се отчете голямото количество
цигари.
Обществената опасност на деянието и на дееца не е завишена в сравнение с
други „подобни” случаи.
С оглед на гореизложеното, при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, но и при наличие на отегчаващо вината
обстоятелство, и при незавишена обществена опасност
на деянието и на дееца, настоящата
инстанция намира, че размерът на административнонаказателната отговорност е
правилно определен на 13 572 лв.
Така определеното по размер наказание в минималния такъв,
Съдът намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административното наказание – да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и
законосъобразно НП
№ 2533/2018 от 03.05.2019 година на С.Д.
Заместник-Директор
на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на П.Х.Б.
с
ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 233, ал.
3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 13
572 лв.
(пункт ІІ от НП).
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)
