№ 7647
гр. С., 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20241110140523 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от К. К. И. срещу . „Ж., .“ при . с правно основание чл. 187, ал. 7 З. /изм.
и доп. ДВ. Бр. 85/2020г и съответстващите на нея действащите в рамките на исковия период
изменения на цитираната разпоредба – чл. 187, ал.6, т. 2 З., чл. 187, ал.5, т. 2 З. и чл.211, ал.
5З. отм./, вр. с чл.178, ал.1, т.3 З. за заплащане на сумата в размер на 17316.29 лева /при
съобразяване допуснатото на основание чл. 214 ГПК изменение в открито съдебно заседание
от 21.02.2025г/, представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по
служебно правоотношение на длъжността „.“ в ., като . в с. . за периода от 06.01.2014г. до
31.01.2024г., надхвърлящо работното време, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба 02.07.2024 г. до окончателното плащане, както и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 31.03.2014 г. до 02.07.2024 г.
Ищецът К. К. И. твърди, че през процесния период е бил в служебно правоотношение
с ответника, по силата на което заемал длъжността „.“ в ., като . в с... Посочва, че съгласно
Наредбата за определяне на видовете работи за работата осъществяване от ищеца е
определено намалено работно време от 7-часов работен ден, а не 8-часове. Изтъква се, че за
процесния период работното време на ищеца се е изчислявало сумарно на три месеца, като
той е работел на 24-часови смени и отчитането е осъществявано на тримесечие при 8 часов
работен ден, а не на 7-часов работен ден. Предвид това моли ответникът да му заплати
дължимото възнаграждение за извънреден труд, ведно с мораторната лихва, като в полза на
ищеца се присъдят и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника . „Ж., .“
при ., с който оспорва исковете. Поддържа, че вземанията за част от исковия период са
1
погасени по давност съобразно чл. 111, б. „а“ ЗЗД, като по аргумент от чл. 119 ЗЗД се явяват
погасени и начислените върху тези главници лихви за забава. Изтъква се, че обектът „. – с..“
се охранява от ЗЖУ-С. от 01.11.2010г, като работното време за осъществяване на отделни
служебни действия в . „Ж.“, включително териториалните и звена, за служители
осъществяващи физическа . обекти, в това число и сочения от ищеца, е установено работно
време на смени – 24 часови смени, с начален час ежедневно 8.00 часа. Посочва се ,че са
спазени всички изисквания на наредби за реда за организацията и разпределянето на
работното време, режима на дежурството, времето за отдих и почивка за държавни
служители по чл. 142, ал.1, т. 1 и ал.3 З.. Подчертава се, че за всички служители с намалено
работно време максималната продължителност на установеното работно време може да бъде
до 1 час над определеното такова. Изтъква се, че определянето на работното време е взето
предвид местонахождението на обекта, както и осигуряването на междудневни и седмични
почивки на служителите, осъществяващи . обекта. Позовава се на чл. 12 Наредба № .г за
реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работно време, режима на дежурства, времето за отдих и
почивка. Подробно се описва и начина на отчитане на работното време и на момента, в
който възниква задължението за заплащане на положения извънреден труд. Ето защо се
твърди, че на ищеца са изплащани възнаграждения за положения извънреден труд и нощен
труд, съгласно действащото законодателство през исковия период. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори и е обявено за безспорно още с доклада по делото, че между
страните е съществувало служебно правоотношение, по силата на което за периода от
06.01.2014 г. до 31.01.2024г. ищецът е заемал длъжността „.“, като е . обект „. „.““ при 24-
часов сменен режим на работа. Това обстоятелство се установява и от представените по
делото писмени доказателства, в това число акт за встъпване в длъжност от 06.01.2014г. и
заповед № .г на директора на . „Н.“ –., въз основа на която ищецът И. е назначен на
длъжност „.“ в .ение „. . – с..“ в обекти от „.“ на . – С. „.“.
Съгласно приетата по делото заповед № .г. ищецът е бил преназначен от старши . в
обект „. . – с..“ в обекти от „.“ на . – С. „.“ в старши . в сектор „. .“ към отдел „Специален дом
за временно настаняване на чужденци – С. – ..
По делото са представени протоколи от 17.08.2015г, от 11.11.2020г. и от 15.07.2021, от
които е видно, че ищецът е запознат с длъжностната си характеристика и измененията в нея,
като изрично е отбелязано, че същата е „специфична“. Съгласно приетата по делото
длъжността характеристика .г. касаеща длъжността „. и старши .“ в група „. стратегически
обекти“ – „. . – с.., служителите изпълняващи функции на полицаи при . този обект
задължително подлежат на годишен профилактичен медицински преглед за работа в среда с
йонизиращи лъчения в .. Същото задължение е предвидено във формуляр за изготвяне на
2
длъжностна характеристика .г.
Видно от представената протокол от 08.02.2024г. на ищеца след 31.01.2021г. е връчвана
единствено длъжностна характеристика за длъжност старши . в сектор „. .“.
Като доказателства по делото са приети и заповеди, издадени от директора на . „Н.“, от
директора на . „.“ и от директора на . „Ж., .“ във връзка с организацията и разпределението
на работното време за отделните структури и дейности в съответната ., на основание
приеманите през годините Наредби за реда за организация и разпределението на работното
време, за неговото отчитане. Съгласно представената заповед с рег. №3-371/21.01.2013г,
издадена от директора на . „Н.“ в т. 6.3 бук. „г“ е разпоредено . на стратегически, особено
важни обекти да се осъществява на 12- часови смени, но по отношение на обекта, охраняван
от ищеца, - „. – с..“ /“. – с..“/ е изрично предвидено, че . се осъществява на 24-часови смени с
начален час на работното време всеки ден от 08.00 часа. С аналогично съдържание е заповед
№ .г, издадена от директора на . „.“, в чиято т. 2.4, бук. „г“ за . на обект „. – с..“ е предвидено
да се осъществява на 24-часова смяна, и на заповед № .г, издадена от директора на . „Н.“ в
т.6, бук. „г“. След издаване на цитираната заповед от 23.08.2016г., съгласно представените
доказателства – заповед № .г., заповед № .г и заповед № .., са извършени няколко изменения,
но нито едно от тях не касае работното време на ищеца.
В заповед № .г., издадена от директора на . „Н.“ отново е определено работното време
на служителите, като по отношение на обект „. – с..“ в т. 5, бук. „г“ е предвидено . да се
осъществява на 24-часови смени. Този сменен режим на работа за обект „. – с..“ не е бил
изменен и с издадените в последствие заповед № 3286з-599/12.02.2020г., заповед № .г. на
директора на . „Ж., .“, заповед № .г, заповед № ..
Промяна в сменния режим е извършена със заповед № .г., издадена от директора на .
„Ж., .“, в която в т. 2.4.1 е предвидено работното време за служителите на обект „. – с..“ да е
на 8-часови смени с начало на работното време всеки ден от 06.00 часа и краен час – 14.00
часа и съответно от 14.00 часа до 22.00 часа и от 22.00 часа до 06.00 часа.
Като доказателство по делото е представено и писмо рег. № .г. изпратено от ., . „.“ при .
до директора на . „Ж., .“ при ., в което писмо е посочено, че служителите в определени
обекти, сред които „. – с..“ не могат да изпълняват задълженията си в среда на йонизиращи
лъчения при 12-часови и 24-часови смени на работа.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което след
запознаване от вещото лице с месечните графици и отчетите за . на обект „. – с..“ и с
начислените и платени възнаграждения на ищеца се констатира, че работното време на
ищеца през исковия период е било на сменен режим от по 24-часови смени при норматив за
работни часове за всеки месец по 8 часа на ден. Отработените часове са били сумирани за
период от тримесечие. Предвид това експертът е констатира, че за периода от м.01.2014г. до
м.12.2023г. ищецът е следвало да отработи 16728 часа, а в действителност същият е
отработил 16774 часа. При проверката си вещото лице посочва, че е установило, че за
период от м.01.2014г. до м.12.2016г. на ищеца е начислено възнаграждение за извънреден
труд за 247 часа в размер на 1632.48 лева, като сумата е била начислена съобразно
3
действалата към онзи момент уредба, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен при приложение на коефициент 0.143. Вещото лице представя вариант на
преизчисление на отработеното време за исковия период през отделните месеци и
тримесечия при 7 часов работен ден, съгласно което изчисление ищецът по норматив би
трябвало да отработи общо 14 637 часа. Ето защо експертът е изчислил, че при 7 часово
работно време на ден ищецът през исковия период е отработил над нормативно
определеното време 2137 часа, като размерът на дължимото възнаграждение за тези
отработени в повече 2137 часа е 17 316.29 лева. Вещото лице е изчислило и стойността на
възнаграждението за отработените в повече часове при 7 часов работен ден за периода от
04.07.2021г до 04.07.2024г – 5940.68 лева при отработени общо 3908 часа при норматив за
този период от 3402 часа, т.е отработени над норматива 506 часа. В заключението е дадено и
изчисление на положен извънреден труд от ищеца при 8 часов работен ден за периода от
м.07.2015г до м.09.2023г – 144 часа.
Софийски районен съд кредитира на основание чл. 202 от ГПК изцяло заключението
на допусната съдебно-счетоводна експертиза при съобразяване на уточнението направено в
съдебно заседание по отношение на допусната техническа грешка, като изготвена от вещо
лице притежаващо необходимите професионални знания и квалификация, и съобразено с
представените по делото доказателства и извършена проверка при ответника.
С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна
следното:
По иска с правна квалификация чл. 187, ал. 7 З. /изм. и доп. ДВ. Бр. 85/2020г и
съответстващите на нея действащите в рамките на исковия период изменения на
цитираната разпоредба – чл. 187, ал.6, т. 2 З., чл. 187, ал.5, т. 2 З. и чл.211, ал. 5З. отм./, вр.
с чл.178, ал.1, т.3 З.:
За да бъде уважен предявения от ищеца иск следва да бъде установено при условията
на пълно и главно доказване наличието на служебно правоотношение с ответника в рамките
на исковия период, по силата на което ищецът И. е изпълнявал длъжността „.“, както и че
ищецът е полагал труд на 24-часови смени по график за . обект, за която работа е предвидено
7-часово работно време, че е отработил твърденият брой часове над законоустановения
норматив за периода, представляващи извънреден труд. При съобразяване на правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК именно в тежест на ответника
е да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд.
Между страните не се спори, че са били обвързани със служебно правоотношение, по
силата на което за периода от 06.01.2014 г. до 31.01.2024г. ищецът е заемал длъжността „.“,
като е . обект „. – с..“ при 24-часов сменен режим на работа. Тези обстоятелства се
установяват и от представените по делото писмени доказателства., в това число акт за
встъпване в длъжност на ищеца от 06.01.2014г. и поставените в периода от 06.01.2014г до
28.12.2023г заповеди досежно организацията на работното време, в които изрично е
предвидено, че за обект „. – с..“ . се осъществява на 24-часови смени. Едва на 28.12.2023г. е
постановена заповед № ., издадена от директора на . „Ж., .“, в която за този обект е
4
предвидено осъществяване на . 8-часови смени.
С оглед събраните по делото доказателства и възраженията на страните, Софийски
районен съд приема, че първият спорен въпрос е дали по отношение на ищеца е приложима
разпоредбата на чл. 3, т. 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се
установява намалено работно време, и в частност как следва да се приложи разпоредбата на
приетите на основание чл. 142, ал.1, т. 1 и ал. 3 от З. в рамките на исковия период наредби, с
които се определя редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители по З.. Във връзка с това
настоящият състав приема следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е полагал труд в
обект „. – с..“, във връзка с което във връчените му в исковия период длъжностни
характеристики изрично е предвидено, че същият задължително подлежи на годишен
профилактичен медицински преглед за работа в среда с йонизиращи лъчения. Следователно
включвайки подобно изискване в длъжностната характеристика на ищеца, ответникът
изрично е признал, че К. И. полага труд в среда с йонизиращи лъчения. Тези изявления,
обективирани в длъжностната характеристика на ищеца, следва да се ценят по реда на чл.
175 ГПК като извънсъдебни признания на неизгоден за ответника факт. В подкрепа на това
становище е и изричното изявление на директора на . „.“ при ., който в писмо от 02.04.2024г.
разяснява на директора на . „Ж., .“ при ., че служителите в определени обекти, сред които „.
– с..“ не могат да изпълняват задълженията си в среда на йонизиращи лъчения при 12-часови
и 24-часови смени на работа. Следователно изрично е прието, че служителите полагащи труд
на обект „. – с..“ работят в среда на йонизиращи лъчения.
Съгласно разпоредбата на чл.3, т. 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за
които се установява намалено работно време, право на 7-часов работен ден
имат работниците и служителите, които извършват работи в среда на йонизиращи
лъчения. Именно към така посочения подзаконов нормативен акт препраща разпоредбата
на чл.4, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г за реда за организация и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в ., действала в началото на исковия период, съгласно които за
държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични
условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време, като
въвеждането на намаленото работно време за отделните длъжности се извършва в
съответствие с Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява
намалено работно време. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 4, ал.1 и ал. 2 от приетите
в рамките на исковия период наредби, а именно Наредба № 8121з-776/29.07.2016г, Наредба
№ 8121з-36/07.01.2020г, Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г и Наредба № .г, която действа и
към настоящия момент. Така цитираните наредби са приети на основание чл. 187, ал. 9 З.
/обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014г./, аналогична на действащата към момента разпоредба на чл.
5
187, ал. 10 от З.. Следователно независимо, че служебните правоотношения на служителите
на . се уреждат от специални нормативни актове – З. и Наредба № .г, а не по общите
разпоредби на КТ, то по отношение на видовете работа, за които се предвижда намалено
работно време следва да намери приложение общата разпоредба на чл.3, т. 9 от Наредбата за
определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време по силата
именно на така извършеното препращане на специалната норма към нея.
При съобразяване на така изложеното и оглед доказаното обстоятелство, че ищецът е
полагал труд в среда с йонизиращи лъчения, следва да се приеме, че по отношение на И. е
приложима нормата на чл. 3, т. 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се
установява намалено работно време, предвиждаща право на 7-часов работен ден. В
действителност в чл. 4, ал. 4 от Наредба № .г. /който текст изцяло съответства и на
разпоредбата на чл. 4, ал. 4 в действалите преди цитираната наредба подзаконови
нормативни актове в рамките на исковия период/ за държавните служители по ал. 1 от
Наредбата продължителността на работното време може да бъде удължавана до 1 час над
определеното им намалено работно време. Именно във връзка с това са и въведените от
ответника възражения, че по отношение на ищеца работното време е било удължено на 8-
часов работен ден.
Настоящият състав намира, че следва да бъде тълкувана волята на нормотвореца при
приемане на разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № .г./и аналогичните текстове на
действалите преди това наредби, приети на основание З./. За да се осъществи това Софийски
районен съд приема, че следва да се направи разграничение между нормалната
продължителност на работното време и продължителността на работното време при сменен
режим. В чл. 187, ал. 1 З., аналогична на чл. 2, ал. 1 от Наредба № .г /аналогични на
действащите преди това нормативни актове/ е предвидено, че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в . е 8 часа дневно. Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредба № .г за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния
процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени. Следователно
нормативно определената продължителност на работното време в общата хипотеза за
служителите на . е 8 часа дневно, но организацията на работния процес с оглед спецификата
може да бъде на сменен режим, който сменен режим да предвижда полагане на труд на 24-
часови смени. Тази специфична организация обаче не води до увеличаване на нормативно
определеното работно време от 8 часа. Предвид това следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 187, ал. 3 З. /обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014г./, действаща в началото на исковия период,
съгласно която работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени – сумирано за тримесечен период.
Този начин на изчисляване на работното време при работещите на смени /какъвто не се
спори между страните, че е и ищеца И./, а именно сумирано за тримесечие е предвидено и в
редакциите на разпоредбата на чл. 187, ал. 3 З., приети в рамките на исковия период.
Единствено в периода от м.02.2015г до м.10.2016г. е действала разпоредбата на чл. 187, ал. 3
З. /изм. и доп. ДВ. Бр. 14 от 20.02.2015г/, в която е предвидено, че работното време на
6
държавните служители се изчислява за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени –
сумирано за едномесечен период. Независимо обаче дали сумирането ще се извършва на
едномесечен или тримесечен период, то винаги при съобразяване на това дали е налице
положен извънреден труд като база за изчисленията се приема в общия случай нормативно
определената база от 8 часа на ден.
Аналогичното разбиране следва да се приложи и за случаите на работа, за която се
установява намалено работно време, а именно като база за изчислението да се вземе
нормативно определената продължителност на работното време – в хипотезата на ищеца
при работа в среда на йонизиращи лъчения 7 часов работен ден, като няма пречка работата
отново да се извършва на сменен режим, който да е с различна продължителност. Именно в
това според настоящият съдебен състав е смисъла на предвидената в чл. 4, ал. 4 от Наредба
№ .г/и останалите действали през исковия период наредби уреждащи организацията на
работното време/ възможност за държавните служители, за които е приложимо намалено
работно време, „работното време“ същото да може бъде удължавана до 1 час над
определеното им намалено работно време, т.е да изпълняват трудовите си задължения на
смени, чиято продължителност да е до 8 часа. Следователно се касае за възможност да бъде
удължена продължителността на смените при намалено работно време, но не и самото
работно време и така при работа на смени същите може да са над намаленото време, но при
сумарното отчитане на работното време същото се определя съобразно намаления работен
ден от 7-часа и горницата се отчита като извънреден труд. /в същия смисъл определение №
3878/13.08.2024г. по гр.д. № 5290/2023г. на ВКС, IV г.о./. Да се приеме обратното би
обезмислило предвиждането на намалено работно време за служители полагащи труд в
среда, която оказва неблагоприятни последици за здравето им, тъй като би предоставило
възможност работодателя да увеличи работното им време, което отново да стане 8 часов
работен ден, каквато е продължителността на работното време и на останалите служители,
работещи в безопасни условия на труд. Същевременно за служителите, полагащи труд в
безопасна среда, не е предвидена възможност нормативно определеното работно време от 8
часа да бъде удължавано. Ето защо ако се приеме тълкуването на правната норма на чл. 4,
ал. 4 от Наредба № .г, предлагано от ответника, би се достигнало като резултат до
приравняване на служителите, полагащи труд при специфични условия и рискове за живота
и здравето, на тези служители, които изпълняват задълженията си в „безопасна“ среда, което
би довело да неравенство.
В подкрепа на това становище е и изявлението на директора на . „.“ при . в писмо от
02.04.2024г, в което се посочва, че за служители полагащи труд в специфична страна следва
да се приложи 8-часов сменен режим, а не нормирано работно време от 8 часа.
С оглед всичко изложено Софийски районен съд приема,че от страна на ищеца е
доказано при условията на пълно и главно доказване, че по отношение на него намира
приложение именно нормата на чл. 3, т. 9 от Наредбата за определяне на видовете работи, за
които се установява намалено работно време, която предвижда 7-часов работен ден. Предвид
това при съобразяване на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, по делото е
7
установено, че за периода от м.01.2014 до м.12.2023г при нормативно определена
продължителност на работното време 7 часа И. е положил извънреден труд в рамките на
2137 часа, като стойността на дължимото възнаграждение е 17316.29 лева.
От страна от ответника своевременно в срока за отговор е релевирано възражение за
давност, което следва да бъде разгледано. Паричното възнаграждение за извънреден труд
става изискуемо заедно с основното трудово възнаграждение за съответния за месеца,
следващ месеца на сумираното отчитане на служебното време. От този момент
работодателят изпада в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва върху
главницата. От същия момент започва да тече погасителната давност за вземането.
Същевременно за този вид вземания намира приложение тригодишната давност по аргумент
от чл. 111, бук „а“ ЗЗД. /определение №549/08.02.2024г по гр.д.№2171/2023г на ВКС, III г.о./
Следователно в настоящия случай вземането например за м.07.2014г е станало изискуемо
през м.10.2014г., доколкото възнагражденията за тримесечието м.07.2014г. – м.09.2014г. по
аргумент от чл. 34, ал. 3 Наредба № 8121з-407/11.08.2014г/аналогична на разпоредбите в
действалите и след това наредби – чл.33 Наредба № 8121з-776/29.07.2016г и чл. 36, ал. 1 от
Наредба 8121з-1174/21.10.2020г и Наредба №.г/, съгласно който възнагражденията за труд
извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетния период, е станало изискуемо именно на 31.10.2014г. Същото е
погасено по давност на 31.10.2017г., при липса на доказателства давността да е прекъсната.
Следва да се отбележи, че по делото не са ангажирани изрично доказателства за наличие на
точна дата, на която е било уговорено или предвидено заплащането в рамките на месеца,
следващ последния месец от отчетния период. Предвид това съдът намира,че следва да се
приеме, че вземаният са се дължали до края на месеца, в каквато насока са и твърденията на
ответника. Аналогично и за останалите вземания на ищеца до вземането за м.04.2021г.
съгласно посоченото и от самия ответник в отговора на исковата молба вземането на ищеца
за извънреден труд за м.04.2021г. е следвало да бъде заплатено в края на м.07.2021г., т.е до
31.07.2021г. Давността за това вземане би изтекла на 31.07.2024г., но с подаване на исковата
молба на 02.07.2024г. ищецът е прекъснал давността. Ето защо настоящият състав приема, че
непогасени по давност са вземанията на ищеца за периода от 01.04.2021г до 31.01.2024г.,
като при съобразяване на посоченото в съдебно счетоводната експертиза съдът намира, че
дължимото възнаграждение на ищеца е в размер на 6713.60 лева /5940.68 лева за период от
01.07.2021г до края на периода и 772.92 лева за периода от 01.04.2021г до 30.06.2021/.
Именно до тази сума следва да бъде уважен предявения иск, като за разликата над нея до
пълния предявен размер от 17316.29 лева искът следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи с оглед тълкувателно
решение Тълкувателно решение № 6/11.02.2022г по тълк.д.№6/2017г на ОСГК на ВКС, че
следва да се прави разграничение между давността, приложима за претенция за заплащане
на трудово възнаграждение за положен извънреден труд /каквато е претенцията на ищеца в
настоящата хипотеза/ при непрекратено трудово правоотношение и тази, приложима за
8
претенции за обезщетение за служители, положили труд повече от нормативно определения
при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според, ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В процесния случай по
аргумент от чл. 36, ал. 1 от Наредба №.г/ аналогична на разпоредбите на действалите в
предходни периоди наредби/ възнагражденията за труд извън редовното работно време се
включват в месечното възнаграждение и се изплащат в месеца, следващ отчетния период. В
случая по делото е установено, че работното време на ищеца е отчитано на тримесечие,
поради което ответникът е следвало да изплаща възнаграждението за извънреден труд в
месеца следващ последния месец от тримесечния отчетен период. Следователно след
изтичане на месеца, следващ последния месец от отчетния период ответникът е изпаднал в
забава за заплащане на възнаграждението за извънреден труд за съответното тримесечие.
При съобразяване на обстоятелството, че част от претендираната главница е погасена
по давност по аргумент от чл. 119 ЗЗД върху погасените по давност главници обезщетение за
забава не се дължи. Ето защо съдът намира, че обезщетение за забава се дължи за вземането
за м.04.2021г.-м.06.2021г, считано от 01.08.2021г, тъй като вземането е следвало да бъде
заплатено до края на м.07.2021г, т.е за периода от 01.08.2021г до 02.07.2024г. в размер на
261.89 лева определен по чл. 162 ГПК /датата, на която е подадена исковата молба по
пощата/. Аналогично за вземанията за м. 07.2021г до м.09.2021г обезщетение за забава се
дължи от 01.11.2021г до 02.07.2024г. Ето защо за периода от 31.03.2014г до 31.07.2021г
искът по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Предвид това при приложение на чл.162 ГПК
съдът изчисли дължимото обезщетение за забава върху непогасените по давност вземания за
възнаграждение за положен извънреден труд на 1333.29 лева до която сума искът следва да
бъде уважен, като за разликата над нея до пълния предявен размер от 2000 лева искът следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
По делото от ищеца в исковата молба е направено изявление за присъждане на сторените
разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който не е уговорено
какъв е размера на адвокатското възнаграждение. В графа „договорено възнаграждение“ е
оставено празно място, след което е посочено, че същото е заплатено в брой при подписване
на договора. Липсва изрична уговорка за осъществяване на безплатно процесуално
представителство, съответно в коя хипотеза на чл. 38 ЗА. Отбелязване, че процесуалното
представителство е безплатно не е направено и в пълномощното, с което ищецът е
упълномощил адв Г.. За първи път в проведеното последно съдебно заседание от адв.Г. е
9
направено изявление, че всъщност е осъществявала безплатно процесуално
представителство. Настоящият състав намира,че по делото не са ангажирани доказателства
за наличието на уговорено безплатно представителство по делото.
За да може да реализира материалното си право да получи лично адвокатско
възнаграждение, адвокатът следва да представи сключен със страните договор за правна
защита и съдействие, в който да е посочено, че процесуалното представителство се
осъществява безплатно, като на основание изрично посочена хипотеза по чл. 38, ал. 1
ЗА, без да е необходимо да наличието на съответната хипотеза /т.е не е необходимо да доказва, че
доверителят му не разполага със средства, но следва да докаже, че съществува уговорка за
безплатно представителство/. В този смисъл определение № 5510/28.11.2024г. по ч.гр.д.№
2344/2024г. на ВКС, IV г.о., определение № 234/10.08.2020г по гр.д.№3901/2019г. на ВКС, III
г.о., определение № 93 от 10.04.2013 г. по т. д. № 471/2012 г., на ВКС II т. о., решение № 165
от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г., на ВКС II т. о., решение № 111 от 1.07.2011 г. по т. д. №
676/2010 г., на ВКС II т.о., определение № 621 от 6.11.2015 г. по ч. гр. д. № 4731/2015 г., на
ВКС III г.о.
При съобразяване на горните разяснения настоящият състав намира, че формалното
позоваване от страна на адв. Г. в съдебно заседание на разпоредбата на чл. 38 ЗА не е
достатъчно да обоснове извода за възникнало в нейна полза право за получаване на
адвокатско възнаграждение. В действителност договорът за правна защита и съдействие е
неформален, но уговорките между страните следва да се установят в процеса, като освен
осъществената правна защита и съдействие, страната следва да заяви, че е била представлявана
безвъзмездно,а в случая такова изявление от ищеца не може да бъде извлечено от представените
доказателства. В този смисъл определение № 273/23.06.2022г по ч.т.д.№1090/2022г на ВКС, II т.о.
Ето защо не следва да се присъжда възнаграждение на адв.Г..
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има и ответника, който
претендират още в отговора на исковата молба присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият
състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото
лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава
максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското
възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на
това и съобразявайки, че по делото от страна на ответника извършените процесуални
действия се изразяват в подаване на отговор на искова молба и явяване в две проведени
открити съдебни заседание съдът счита, че следва да определи размер на възнаграждението
на юрисконсулта на ответника в размер на 150 лева. Ето защо в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 87.51 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
10
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника съразмерно с уважената част
от исковете следва да се възложат разноските направени за сметка на бюджета на съда. В
настоящия случай от бюджета на съда са заплатени разноски в размер на 520 лева за
възнаграждение за вещо лице, а дължимата държавна такса е в размер на 772.66 лева /общо
1292.66 лева/. Предвид това ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда
сумата от 538.50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА . „Ж., .“ при ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на К.
К. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., на основание чл. 187, ал. 7 З. /изм. и доп.
ДВ. Бр. 85/2020г и съответстващите на нея действащите в рамките на исковия период
изменения на цитираната разпоредба – чл. 187, ал.6, т. 2 З., чл. 187, ал.5, т. 2 З. и чл.211, ал.
5З. отм./, вр. с чл.178, ал.1, т.3 З. за заплащане на сумата в размер на 6713.60 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд, положен от ищеца по служебно
правоотношение на длъжността „.“ в ., като . в с. . за периода от 01.04.2021г. до 31.01.2024г.,
надхвърлящо работното време, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 02.07.2024 г. до окончателното плащане, както и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата в размер на 1333.29 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода от 01.08.2021г до 02.07.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 187, ал. 7 З. за разликата над сумата от 6713.60 лева до пълния
предявен размер от 17316.29 лева и за периода от 06.01.2014г. до 31.03.2021г. и иска по
чл.86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 1333.29 лева до пълния предявен размер от 2000 лева и за
периода от 31.03.2014г до 31.07.2021г, като погасени по давност.
ОСЪЖДА К. К. И., ЕГН **********, с адрес в гр.С., ж.к. „.“ ., да заплати . „Ж., .“ при
., на основание чл. 78, ал.3, вр. ал. 8 от ГПК сумата от 87.51 лева – разноски за
производството пред Софийски районен съд, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА заплати . „Ж., .“ при ., да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в полза
на държавата по сметка на Софийски районен съд сума в размер на 538.50 лева - разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11