О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VІ-13 състав в открито съдебно заседание на 26.08.2020 г в състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
При участието на секретар Весела
Станчева като разгледа докладваното
от съдията т. д. № 2175/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 692 ТЗ.
Предмет на
разглеждане са възражения на длъжника „Р.К.“ ЕООД срещу приети вземания на кредитора
„Г.А.Р.“ ООД, наричан впоследствие (Г.), на Национална агенция за приходите досежно реда на удовлетворяване на прието вземане, на „И.“
ЕООД и Г. срещу отказ на синдика да приеме предявени вземания.
По възражение
вх. № 104533/20.08.2019 г. и възражение вх. № 105422/22.08.2019 г.
Длъжникът „Р.К.“
ЕООД бланкетно оспорва приетите вземания на Г..
Синдикът изразява
становище, че с изтичане срока на доставка Анекс 1 и Анекс 2 са прекратили
действието си. При тези съображения е приел за дължимо връщането на авансово
заплатената сума общо в размер на 1340428,09 лв. поради неосъществено основание.
Застъпва теза, че в производство по несъстоятелност предписаната от чл. 79 ЗЗД
възможност да се търси реално изпълнение е изключено от нормата на чл. 617 ал.
2 ТЗ.
В съдебно заседание
длъжникът не изпраща представител и не изразява становище по съществото на
спора.
Процесуалният
представител на Г. застъпва теза, че като бланкетно и неподкрепено с доказателства възражението
не следва да бъде разглеждано, тъй като препятства защитата на кредитора. По
същество го оспорва.
Във възражението си
Г., представлявано от адв. Ц. и К., се оспорват
неприетите от синдика вземания с довод, че договорът за продажба не е
прекратен. Иска се да бъде прието вземане, формирано от равностойността на
дължима непарична престация – 5000 м.т. пшеница в
размер на 1400000 лв. и законна лихва върху тази сума от датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
Законът не
предписва изискване за съдържанието на възражение срещу прието вземане, поради
което и съдът дължи да го разгледа като съпостави възприетите от синдика
основания да го приеме с предписаните от закона и съобразно обстоятелствата,
произтичащи от представените при предявяване на вземането доказателства.
Съдът констатира,
че в списъка на приетите вземания са включени вземания на оспорения кредитор с
прието от синдика основание както следва: по договор за покупко-продажба №
400-454-Р/13.04.2018 г., Анекс № 1/13.04.2018 г., Анекс № 1-А/2.05.2018 г.,
Анекс № 1-В/03.07.2018 г., Анекс № 2/04.05.2018 г., Анекс № 2-А/18.05.2018 г. и
Анекс № 2-В/06.08.2018 г. в общ размер от 1340428,09 лв., законна лихва
върху тези вземания от датата на откриване на производството по
несъстоятелност, неустойка по чл. 15 от договор за покупко-продажба №
400-454-Р/13.04.2018 г. във връзка с разваляне на сключени към договора Анекс №
3/22.05.2018 г., Анекс № 3-А/23.05.2018 г., Анекс №3-В/27.06.2018 г. и Анекс №
3-С/30.07.2018 г. в размер на 292591,52 лв. и 134358,62 лв. разноски
в това число 16423,65 лв. – адвокатско възнаграждение по гр.д. №
11446/2018 г. на І-22 състав (поискано обезпечение на бъдещи искове пред АС при
БТПП за реално изпълнение на задължение за предаване на 5000 МТ пшеница) -
такса по делото и депозит 32124 лв. и адвокатско възнаграждение по МАД №
6/2018 г. АС при БТПП (с предмет – предаване на 5000 МТ пшеница) в размер на 26423,65
лв. , адвокатско възнаграждение по гр.д. № 13654/2018 г. ІІ-Б състав СГС,
ч.гр.д. № 5327/2018 г. на 7 с-в САС (с предмет неустойка за развален договор по
Анекс 3) в размер на 4 455,91 лв., арбитражна такса и депозит за
разноски по МАД – 10784,38 лв., адвокатско възнаграждение по МАД №
17/2018 г. на АС при БТПП с предмет неустойка за развален договор по Анекс 3 в
размер на 7381,83 лв.
Договор за
покупко-продажба № 400-454-Р/13.04.2018 г. визира поето от „Р.К.“ ЕООД
задължение да продаде на Г. определена според вид и параметри стока и начина на
плащане на цената съобразно допълнително уговорени количество, място на
доставка и цена. Съгласно чл. 15 в случай на отказ на някоя от страните по
договора да изпълни задълженията си, другата страна може да поиска незабавно
прекратяване, а когато договорът бъде прекратен по вина на продавача, той дължи
15 % от стойността по договор и анекс. Посочено е, че собствеността върху
стоката се прехвърля след предаване на допълнително уточнените документи с анексите
по договора. Така очертаното съгласие придава на договора рамков характер.
Задължението се определя по основание и размер с последващи
анекси.
По силата на Анекс
№ 1 и последващите съглашения за изменението му за „Р.К.“
ЕООД е възникнало задължение да продаде и достави 2000 м.т. пшеница при
договорено качество. От представените писмени доказателства се налага извод, че
стоката е обособена в склад на продавача, но не се установява да е доставена
според уговореното – DAP пристанище Варна по избор на купувача в периода между 01.08.2018 г. –
31.08.2018 г. В Анекс № 1-В е посочено, че с цел да се гарантира изпълнение на
цялото договорено количество стока продавачът издава запис на заповед с падеж
15.09.2018 г.
Съгласно Анекс № 2
и последващите съглашения за „Р.К.“ ЕООД е възникнало
задължение да продаде и достави 3000 м.т. пшеница при договорено качество. От
представените писмени доказателства се налага извод, че стоката е обособена в
склад на продавача, но не се установява да е доставена според уговореното – в
периода 01.08.2018 г. – 31.08.2018 г. DAP Варна.
На 17.08.2018 г. по
електронна поща е изпратено писмо до ответника с указание да касае два договора,
идентифицирани с посочени регистрационни номера по Анекс № 1 и Анекс № 2, за
готовност от 20.08.2018 г. да бъде предприет подвоз на 5000 м.т. пшеница при указани
минимална товарна норма, спедитор и място за доставка. С писмо по електронна
поща, изпратено на 22.08.2018 г. представител на купувача е информирал „Р.К.“
ЕООД да поддържа връзка със спедитора относно започване на товарните операции.
С уведомление, за
което не се спори, че е получено от „Р.К.“ ЕООД по електронна поща, е поискано или
незабавна доставка на 8080 метрични тона пшеница, собственост на Г. или
незабавно връщане на заплатените суми стоката с оглед получена информация, че
тя липсва с указание, че при липса на отговор на писмото, ще бъдат предприети
действия аз реализиране на обезпеченията – записите
на заповед, както и за защита на правата на Г. пред гражданските съдилища.
В отговор по
електронна поща до посочен в уведомлението лице за контакт – I.D. and P. K.по електронна поща представител
на „Р.К.“ ЕООД е изразил готовност за участие в преговори като е посочил лица
за контакт.
С писмо, изпратено
на електронна поща на 31.08.2018 г. от името на Г. е поискано повторно или
незабавна доставка на стока по три договора в това число и по процесния, или незабавно връщане на авансово платените
суми.
С писмо от 31.08.2018 г. от името на „Р.К.“
ЕООД е предложено разсрочване на задължението до м. април 2019 г.
При тези
обстоятелства от правна страна съдът намира следното:
Вземането и в
рамките на производството по несъстоятелност се индивидуализира с
обстоятелствата, от които произтича и размер. Законът утвърждава като принцип
реалното изпълнение на договорно поето задължение. В тази насока и нормата на
чл. 87 ал. 1 ЗЗД обуславя прекрекратяване на правната
връзка поради неизпълнение от същественост на неосъществената престация с оглед естеството и обема на поетото задължение
(чл. 87 ал. 4 ЗЗД) и от предоставен достатъчен срок за реално изпълнение
въпреки изтеклия срок. Съгласно чл. 87 ал. 2 ЗЗД прекратяването на правната
връзка поради изтекъл срок е обусловено от изрично очертани обстоятелства и
упражнено от кредитора изявление, че разваля договора. Г. не са упражнили така
признатото им право, а напротив – предприети са действия за налагане реалното
изпълнение на задълженията, произтичащи от Анекс № 1 и Анекс № 2 и последващите им изменения. При тези съображения няма
основание за извод, че договорът е бил прекратен с изтичане на срока за реално
изпълнение. Това налага приетите самостоятелни вземания в посочения общ размер
от 1340428,09 лв. при така възприетото от синдика основание и акцесорното му вземане за законна лихва да бъдат изключени
от списъка.
Предвид достигнатия
извод основателно е възражението на Г., че му се дължи равностойността на
непредадената стока по договорите за продажба на зърно.
Съгласно чл. 20а
ал. 2 ЗЗД веднъж сключен договор може да бъде изменен освен по воля на страните
и на предвидено от закона основание. Ето защо и по силата на чл. 617 ал. 2 ТЗ
непаричното задължение на „Р.К.“ ЕООД да предаде договорената стока се
трансформира в парично при очертан от закона механизъм за оценка – пазарната
цена към датата на откриване на производството по несъстоятелност. Производството е открито на 25.06.2019 г. към
който момент, според представеното писмо от „Софийска стокова борса“ АД минималната
цена на тон пшеница е 280 лв. без ДДС. При тези обстоятелства предявеното
вземане се явява доказано и по размер. Ето защо в производството следва да бъде
прието и вземането му в размер на 1400 000 лв.
Както е имал повод
да се произнесе Върховният касационен съд с оглед обусловеността им от
конкретно основно задължение във фазата на изпълнение се явяват акцесорна негова
част, поради което налице са предпоставките за приемане по делото на сторените
разноски пред АС на БТПП по МАД № 6/2018 г. и претендираната
законна лихва след датата на откриване на производството по несъстоятелност.
Настоящият състав
приема, че с оглед прокламираната от чл. 607 ал. 1 ТЗ основна цел на производството
– справедливо удовлетворяване на кредиторите, привилегията не може да произтече
от производството по несъстоятелност, а предполага да е установена от закона и
да е съществувала към момента на откриването му. Материалният закон не признава
привилегия на наложено по инициатива на кредитор обезпечение чрез запор или
възбрана. Напротив, те ползват всички присъединени взискатели
– извършено разпоредително действие след този момент им е непротивопоставимо.
В тази насока и предвид характера на производството по несъстоятелност логично
чл. 638 ал. 4 изр. второ ТЗ изрично изключва противопоставимостта
на заварени от производството по несъстоятелност наложени запори и възбрани на
кредиторите на несъстоятелността. Нормата е допълнена при регламентираната добавка
с ДВ бр. 105/2005 г. без да им е призната противопоставимост,
когато са вписани в Централния регистър на особените залози. Изключение от това
правило е предвидено за държавата при събиране на публичните вземания – чл. 193 ДОПК. Публичният изпълнител е овластен да продължи
изпълнението, ако е било предприето преди откриване на производството в рамките
на времево ограничен срок. И според чл. 194 ал. 3 вр.
ал. 1 ДОПК при отсъствие на привилегия, произтичаща от залог или ипотека,
събраната от изпълнението сума се разпределя между присъединените в това
производство взискатели и сумата се разпределя
съобразно утвърдено право на предпочтително удовлетворяване. Единствената полза
от наложените запор или възбрана се изразява в ангажимента на публичния, съответно
съдебния изпълнител да задържат приспадащата се сума за обезпечения кредитор
вместо да я върнат на длъжника. Това защитно действие в рамките на
универсалното производство по несъстоятелност обаче остава неприложимо предвид
нормата на чл. 638 ал. 4 изр. второ ТЗ.
Текстът “или
запор или възбрана, вписани по реда на Закона за особените залози” е добавен при редакция на
закона с § 21 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Липсва
изрична норма досежно действието на вписания в
регистъра запор, но непротивопоставимостта на последващ особен залог произтича от нормата на чл. 12 ал. 2
от Закона за особените залози. Следователно, материалният закон утвърждава непротивопоставимост на вписания особен залог спрямо
кредитори на длъжника, чиито вземания към предходен момент са обезпечени със запор или възбрана и този запор е вписан в ЦРОЗ. Вписваните
запори и възбрана препятстват възможността кредиторът с последващо
учреден залог да пристъпи към изпълнение (чл. 32 ал. 7 ЗОС).
При изложените
съображения буквалното тълкуване на чл. 722 ал. 1 предл.
трето от ТЗ противоречи на смисъла на закона, което налага корективното
му тълкуване. Ето защо и приложението му следва да бъде сведено до утвърждаване
на защитния ефект на вписаните запор и възбрана в Централния регистър за
особените залози и в рамките на производството по несъстоятелност в отклонение
от принципно отреченото значение на наложените обезпечителни мерки в рамките на
индивидуални изпълнителни производства по реда на ГПК и ДОПК. На общо
основание в контекста на чл. 722 ал. 1 ТЗ следва да бъде отчетена конкуренция
между кредиторите. Това може и следва да стане при разпределение на събраната
сума – със сметката за разпределение. В случай, че предявена привилегия следва
вписано в Централния регистър на особените залози обезпечение чрез запор или
възбрана, тази привилегия е непротивопоставима на всички
кредитори (аналогично на утвърдените правила и в индивидуалното принудително
изпълнение), а събраната при реализация на имуществото сума подлежи на
разпределение според установените от материалния закон правила на
предпочтително удовлетворяване. При положение, че такова право не е признато от
общия закон и съответно не е заварено при откриване на производството по
несъстоятелност, не поражда противопоставима на
останалите кредитори привилегия. Ето защо и приетите вземания в пълния размер следва
да бъдат определени с ред на погасяване по чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ. Вземането за
законна лихва върху главницата след датата на откриване на производството по
несъстоятелност е с ред на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ.
Кредиторът Г.
оспорва и отказа на синдика да приеме законна лихва върху прието вземане за
неустойка с довод, че понеже компенсаторната неустойка и лихвата за забава
произтичат от различни правопораждащи обстоятелства,
няма недопустимо кумулиране на еднородни обезщетения
за едно и също вземане. Твърди да е поканил длъжника да заплати неустойка,
поради което счита да е възникнало вземане за законна лихва до датата на
откриване на производството по несъстоятелност като твърди да е равностойна на 20970,74
лв. Претендира и законна лихва от датата на откриване на производството до
изплащане на сумата.
Синдик Г. застъпва
теза, че претендираната неустойка изключва
възможността да се търсят други обезщетения.
Длъжникът не
изразява становище.
Договорената
неустойка съставлява предписано по воля на страните обезщетение за неизпълнен
договор. Видно от чл. 79 ал. 1 ЗЗД законът разграничава задължението за
изпълнение, произтичащо от определено по съдържанието си правоотношение от
заместващата го облага – обезщетение вместо изпълнение. Текстът изрично
предвижда, че липсващото реално изпълнение в срок поражда и отговорност за
вредите от забавата, поради което и надлежното изпълнение води до кумулиране на първоначално дължимото с обезщетение за
забавата. Кредиторът не може да бъде задължен да приеме нещо друго вместо
дължимото му се, но неизпълнението го овластява да
предпочете обезщетение като очертава и границите на дължимото – на обезщетение
подлежат вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от
задължението, които са били предвидими към момента на възникването му (чл. 82 ЗЗД). Настоящият състав приема, че именно в тази насока нормата на чл. 86 ЗЗД въвежда
презумпция за вреда, пряко произтичаща от неизпълнение на главно парично
задължение. Кредитор, комуто при възникване на правоотношението се дължат пари
не се нуждае да доказва, че неизпълнението поражда вреда, а нейният размер е
нормативно утвърден. Когато търси обезщетение вместо изпълнение и длъжникът не
предложи да престира първоначално дължимото или не
плати заместващото го обезщетение, позитивният кредиторов
интерес обосновава и утвърденото като съпътстващото го вземане за обезвреда, произтичащо от забавата. Следователно, законът
утвърждава фикция за претърпяна вреда, която изцяло отговаря на очертаните
критерии в чл. 82 ЗЗД. Не така стои въпросът при последиците от неизпълнение на
първоначално дължимото.
Страните са в
правото си да се отклонят от нормативно регламентирания механизъм за
остойностяване на вредата като договорят неустойка, която да възмезди кредитора
за ненуждаеща се от доказване вреда. Това вземане обаче не намира основанието
си в дължимото при възникване на правната връзка, а е средство за компенсиране
на последиците от неизпълнението. Вярно е, че компенсаторната неустойка и мораторната лихва произтичат от различни обстоятелства, но,
според настоящия състав, това не е достатъчно, за да обоснове лихвоносност на вземането. Неустойката утвърждава фикция за
вреда. Тази фикция е оправдана предвид и допълнително придадените функции на
вземането – обезпечителна и санкционна в отклонение от правилото, че на обезвреда подлежат реални вреди. Налице е предвидимост на тази последица, доколкото още при сключване
на договора длъжникът е наясно какво ще последва, ако не престира
обещаното. Несъмнено фактът на неизпълнение поражда парично задължение за
неустойка, но и когато е компенсаторна нейният източник не е дължимото при възникване
на правоотношението, за да обоснове предвидената кумулация
от чл. 79 ал. 1 ЗЗД. Макар имуществената последица от неизпълнението да
ангажира длъжника да я понесе, сама по себе си не би могла да обоснове като
последица ново задължение за обезвреда на вреда от
закъснение при плащане, каквото представлява законната лихва. Липсва нормативно
предписание за такава връзка, а, според настоящия състав, придаването й по
тълкувателен път противоречи на очертаната от чл. 82 ЗЗД граница на
отговорността за обезвреда – пряка и непосредствена
причинна връзка от неизпълнението на главното задължение. Длъжникът следва да
изпълни, но една фикция за вреда не би могло да обоснове приложението на нова
фикция. По тези съображения, необсъдени от Върховния касационен съд в
цитираното решение, настоящият състав намира за необходимо да се отклони от
цитираната практика.
Кредиторът Г.
предявява и вземане, което твърди да произтича от поето задължение на длъжника
„РХК.“ по складови разписки (складови сертификати) № 6/15.08.2018 г.,
7/17.08.2018 г. и 8/17.08.2018 г. при твърдение да е поръчител за изпълнението
на задължение на „Н.С.М.“ ЕООД за доставка на 3080 м.т. пшеница съгласно
договор за продажба № 400-453-Р/13.04.2018 г., вложени в склад на Р. „К.“ ЕООД.
В становището си
синдик Г. оспорва да е поето поръчителство за изпълнение на задълженията на „Н.С.М.“
ЕООД по цитирания договор като приема и дори да се изведе такова задължение,
разписките нямат достоверна дата, за да се приеме дадено поръчителство към
посочената дата на съставяне на разписките. Застъпва и теза, че задължението за
реално изпълнение е погасено поради прекратяване на договора следствие
неизпълнението му в посочения срок 31.08.2018 г., а и не са представени
договорени документи за прехвърляне на собствеността, за да възникне задължение
спрямо Г..
Длъжникът не
изразява становище.
От представената складова
разписка № 6, подписана от името на „Р.К.“ ЕООД при указание да е собственик на
силоза, се сочи че към 15.08.2018 г. съхранява доставени от „Н.С.М.“ ЕООД 1730
стандартни метрични тона пшеница като се задължава да запази стоките по
подходящ начин с цел да избегне каквото и да е влошаване на качеството и да
информира Г. своевременно, ако такъв риск възникне, да не извършва доставки,
премествания и предавания на стоките освен на указано от Г. местоназначение, да
освобождава стоките или да налага тежести върху тях или да отчуждава активите и
ще осигури своевременно доставяне на стоките съгласно инструкциите на Г.
като разходите се поемат от „Н.С.М.“
ЕООД. Указано е също така, че следва да се съхраняват, запазват и да бъдат
доставени посредством камиони/вагони/шлепове/плавателен съд съгласно условията
на договора за услуги между „Н.С.М.“ ЕООД и „РХК.“. Посочено е, че „РХК.“ „гарантира
изпълнение на задълженията, посочени в настоящата Складова Разписка с всички
свои настоящи и бъдещи приходи и активи (включително споменатия по-горе Силоз),
съгласно приложимото действащо българско право“. Идентично е съдържанието и
на волеизявленията в складова разписка № 7 от 17.08.2018 г. за 270 м.т. пшеница
и складова разписка № 8 от 17.08.2018 г. за 1080 м.т. пшеница.
Както бе посочено
вече индивидуализацията на вземанията в производството по несъстоятелност
произтича от обстоятелствата, с чието проявление кредиторът свързва своето
вземане. Очертаното с молбата за предявяване не сочи да произтича от пряко
поето задължение за изпълнение от „Р.К.“ ЕООД, а от неизпълнение на чуждо
задължение. Настоящият състав споделя достигнатия извод от синдика, че подобно
задължение не произтича от инкорпорираните в складовите разписки изявления от
законния представител на „Р.К.“ ЕООД. Съгласно чл. 138 ал. 1 ЗЗД отговорността
за изпълнение на чуждо задължение следва да е изрично поета. Това ще рече, че
самото изявление следва да указва като свой предмет изпълнението на определено
или в достатъчна степен определяемо задължение на друг правен субект. Освен, че
такова изявление не следва включително и от съдържанието на указаната специална
клауза, единственото споменато в складовите разписки задължение на „Н.С.М.“
ЕООД е да поеме разноските за доставка на стоките. При тези обстоятелства
дадената гаранция възпроизвежда установеното от чл. 133 ЗЗД правило, че „Р.К.“
ЕООД отговаря с имуществото си за изпълнение на своите задължения, описанието
на които го определят за влогоприемател. Това
изключва отговорността при заявеното предпочитано основание – поръчителство.
Длъжникът „Р.К.“
ЕООД е поел задължение освен да прехвърли правото на собственост при договорен
механизъм за индивидуализация на родово определените вещи, да достави стоката
на указано от Г. място. Неизпълнението на това задължение обаче не поражда
отговорност за равностойността на вещта. Собственикът не губи правата си върху
нея, а вредите, съставляващи пряка и непосредствена последица от неизпълненото
задължение го ангажира с нежелани в случая разходи, за да осъществи превоза,
поради което и не се установява възникнало вземане в полза на Г. на заявеното
основание – непарично вземане, което да подлежи на трансформация по силата на
чл. 617 ал. 2 ТЗ.
Складовите разписки
еднозначно сочат на получена стока, а поетите задължения изпълват съдържанието
на договор за влог (чл. 250 – 257 ЗЗД) на стока, предадена от „Н.С.М.“ ЕООД с
указание, че Г. притежава изцяло правото
на собственост и е легитимиран да получи стоката. Изявлението на
представляващия „Н.С.М.“ ЕООД в този смисъл е достатъчно, за да обоснове извод,
че именно Г. е овластен да получи вложената вещ от влогоприемателя „Р.К.“ ЕООД.. Разпореждането с предоставени
на влог вещи дори и когато са заместими предпоставя изрично разрешение. В случая подобна възможност
е и изрично изключена Изявлението на
законния представител на „Р.К.“ ЕООД в електронно писмо от 31.08.2018 г.
позволява извод, че към тази дата приетото за съхранение зърно не е било
налично. Това поражда задължение за обезщетение. Заплатената цена от Г. за
липсващата стока е вреда, съставляваща пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на задължението на влогоприемателя,
поради което предявеното вземане в размер на 823267,52 лв. следва да бъде
прието по делото при ред на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ.
По изложените вече
съображения неудовлетвореният интерес на кредитора, непосредствено произтичащ
от договора за влог, определя следващото се обезщетение като лихвоносно. Ето
защо предявеното вземане за законната лихва, считано от датата на откриване на
производството по несъстоятелност също следва да бъде прието. Това вземане е с
ред на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ.
Неоснователни са
възраженията срещу неприетите вземания с основание издадени от „РХ К.“ ЕООД
записи на заповед. Легитимацията на кредитор в производството по
несъстоятелност произтича от притежавано вземане срещу длъжника. Веднъж
признато, вземането легитимира кредитора както да участва при разпределение на
събраните суми, така и да влияе върху решенията на събранието на кредиторите. Поради
тази причина и за разлика от обичайното облигационно отношение, при което се
засягат единствено правата на длъжника, обуславящо и изключителното му право да
прецени дали и доколко да ги отстоява, в рамките на производството по
несъстоятелност кредиторът дължи да се легитимира надлежно като такъв. Предвид
ангажимента на синдика да обезпечи реализацията на прокламираната от чл. 607
ал. 1 ТЗ цел – справедливо удовлетворяване на кредиторите, той е овластен да изследва съществуването на вземането, което се
предявява за събиране в производството по несъстоятелност. Даденото тълкуване в
ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК утвърждава правото на кредитора, поемател
на запис на заповед, да се ползва от присъщата му облекчена процедура, за да
реализира произтичащото от материалното правоотношение свое вземане, обезпечено
със запис на заповед. Върховният касационен съд не създава основание за кумулиране на отговорност за изпълнение по каузална сделка
и обезпечаващия изпълнението й менителничен ефект, а утвърждава
възможността длъжникът да противопостави възражения, произтичащи от каузалната
сделка при все, че менителничният ефакт
сам по себе си не държи сметка за причината за задължаване. С други думи,
записът на заповед в отношенията между издател и поемател
е алтернативно средство за реализация на каузално обусловено парично притезание. Поемателят,
съвместяващ качеството и кредитор в каузалното правоотношение е в правото си да
избере на кое основание ще изиска удовлетворяване на своя интерес, но няма
зачетена от правния ред възможност да кумулира двете
алтернативни средства за реализация на едни и същи или конкуриращи се интереси.
Постигането на предписаната от чл. 607 ТЗ цел – справедливо удовлетворяване на
кредиторите е невъзможно, ако при недостатъчните средства кредитор получи
двойно плащане, лишавайки от ограничения ресурс друг кредитор. Няма разумна
причина и реализацията на тази цел да бъде обусловена от активността на
длъжника. По тези съображения настоящият състав приема синдика за задължен да
се увери, че издаден от длъжника менителничен ефект и
каузална сделка, на която се основава предявено в производството по
несъстоятелност вземане. В случая синдикът не упражнява правата на длъжника по
смисъла на чл. 465 ТЗ, а предотвратява приемане в производството на фиктивен
кредитор.
От анексите се
установява, че причина за издаване на записите на заповед е обезпечение за
изпълнение на договореното. Този интерес при съблюдаване на нормативно
предписаните условия е осигурен чрез приетите вземания за равностойността на
договорената, но непредадена стока.. Следователно, обезпеченият интерес със
записите на заповед е обусловил прието в производството по несъстоятелност
вземане. Договорената обезпечителна функция на менителничното
задължение изключва самостоятелния му характер, а това е пречка вземанията да
бъдат приети в производството по несъстоятелност.
Поради отричане на
главните вземания по записите на заповед не са налице предпоставките за
приемане и на акцесорните вземания за законна лихва и
разноски в рамките на инициираните заповедни производства. Ето защо и с оглед
възражението на „РХК.“ от списъка на приетите вземания следва да бъдат
изключени приетите вземания на Г. за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д № 62548/18
г. на СРС, 159 с-в равностойно на 5854,84
лв. държавна такса за това производство в размер на 8649,66 лв. и държавна такса по т.д. 791/2019 г.
СГС, VI-12 състав – 8651 лв., и
по гр.д. № 62454/2018 г. на 160 състав адвокатско възнаграждение от 5556,57
лв. и държавна такса 8053,13 лв.
По възражение
вх. № 105495/23.08.2019 г.
Кредиторът Национална
агенция за приходите оспорва определения ред за удовлетворяване на прието в
производството вземане с довод, че за събиране на вземането е наложен запор,
който е вписан в ЦРОЗ. Сочи, че сред подлежащите на вписване обстоятелства е и
наложен запор по реда на ДОПК, поради което счита, че вместо определения от
синдика ред – по т. 6, вземането следва да бъде третира като обезпечено и с ред
на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ.
Синдикът
поддържа становище, че оповестени в ЦРОЗ обезпечителни мерки не създават
привилегия по чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ за държавата, позовавайки се на промяна на
чл. 26 ал. 3 т. 11 ЗОЗ и отпадане на възможността за вписване на запор по ДОПК,
а извършеното след тази дата вписване е невалидно.
Длъжникът не
изразява становище.
Действително с
редакцията на чл. 26 ал. 3 т. 11 ЗОЗ е отпаднало изрично отразеното като
подлежащо на вписване обстоятелство - запорът, наложен по реда на
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, но от мотивите към законопроекта,
внесъл промяната, не е формулирана визираната от синдика цел – да отпадне
възможността за вписване на запор по ДОПК. Напротив, изрично е посочено, че
промяната цели конкретизиране на подлежащите на вписване обстоятелства.
Такова и според действащата към момента на вписването редакция на чл. 26 ал. 3
т. 1 ЗОЗ – запор върху имущество по чл. 4. Следователно след нормативната
промяна режимът е унифициран и не се влияе от реда, по който е наложен запорът.
След като касае имущество по чл. 4 ЗОЗ, това обстоятелство подлежи на вписване.
Възражението
на кредитора обаче е неоснователно по изложените вече съображения по повод възражението
на Г. – нормата на чл. 722 ал. 1 т. 1 ТЗ не въвежда основание за предпочитание
на принудително обезпеченото вземане, а запазва утвърденото от общия закон
защитно действие на огласения запор чрез вписване в ЦРОЗ и в рамките на производството
по несъстоятелност като принципно утвърденото му действие ползва всички
кредитори на несъстоятелността.
По
възражение вх. № 105718/23.08.2019 г.
Кредиторът „И.“
ЕООД оспорва отказа на синдика да приеме предявено вземане в размер на
190186,11 лв. на основание договор за покупко-продажба от 11.11.2016 г. и фактура 329/11..11.2016
г., мораторна лихва върху тази сума за периода
18.09.2018 г. – 25.06.2018 г. в размер на 14475,28 лв., лихва след датата на
откриване на производството по несъстоятелност и разноските по т.д. № 2175/2018
г. Оспорва възможността при преценката на предявени вземания синдикът да ползва
доказателствени средства, които не са събрани
непосредствено от него и вместо да изследва предоставените му документи,
синдикът препратил към мотивите на решението за откриване на производство по
несъстоятелност. Твърди се, че поради неизпълнение на поето задължение за продажба
и доставка на 1000 метрични тона пшеница договор, сключен на 11.11.2016 г., бил развален с нотариална покана от 28.08.2018
г., връчена на длъжника на 18.09.2018 г. Синдикът приел вземане от 4298,10 лв.
Сочи се, че доставката е следвало да бъде извършена в срок до 16.11.2016 г.
Оспорва се такава да е извършена като твърди да е останало недоказано, че
притежава такава стока, за да може да се разпореди с нея. Поддържа и теза, че
липсващия документ, типичен за търговията с пшеница – кантарна
бележка с указание за кого е предназначена стоката и декларация за произход на
стоката създават индиция, че сделката не е
осъществена. Твърди, че електронното писмо, потвърждаващо извършена доставка от
22.03.2018 г. е резултат на неволна грешка, а продадената стока по фактура 133/24.11.2016
г. от „И.“ ЕООД макар и идентична по описание, е придобита по друго
правоотношение.
Синдик Г. застъпва
теза, че електронното писмо съдържа неоспорено признание за изпълнение,
изходящо от законния представител на дружеството.
Длъжникът не
изразява становище.
По съществото на спора
в съдебно заседание процесуалният представител на кредитора – адв. Х., счита за доказано, че „РХК.“ не е имал налична
стока, която да продаде, за да твърди, че е изпълнил задължението си, а и
вещото лице не идентифицира идентичност на доставената и по-късно продадена стока
от „И.“ ЕООД.
Съдът приема, че
при изследване легитимацията на кредиторите синдикът не е ограничен до
представените от тях книжа, а дължи да се увери, че вземането съществува въз
основа на цялата достъпна му информация за дейността на дружеството. Както бе
посочено вече, предпоставка за легитимация на кредитор като правоимащ
в производството по несъстоятелност предполага еднозначен извод, че предявеното
вземане съществува. Колебанието в тази насока ангажира кредитора в настоящото
производство да изключи всякакво разумно обосновано съмнение.
Видно от
заключението на вещото лице Г. в счетоводството на „И.“ ЕООД по дебита на
сметка 301 „Стоки на път“ срещу кредита на сметка 401 „Доставчици“ на името на
„Р.К.“ ЕООД е осчетоводена фактура № 329/11.11.2016
г., издадена от „Р.К.“ ЕООД за продажба на 1000 тона пшеница реколта 2016 г. На
30.11.2016 г. с мемориален ордер № 18 „И.“ ЕООД е осчетоводило изписване на
продадени стоки на път по фактура 133/24.11.2016 г. при доставна
стойност 270 000 лв., а за месец ноември 2016 г. е отразено дебитиране и кредитиране на сметка 301 и отразено нулево
салдо към 30.11.2018 г.
Съдът приема, че
записът в счетоводството на „И.“ ЕООД не дава основание за преосмисляне на достигнатия
извод досежно качеството кредитор с решението за
откриване на производството по несъстоятелност. Счетоводният запис отразява
продадена пшеница с „доставна“
цена от 270 000 лв. по вид и количество, съответстващо на фактурираната от
„Р.К.“ ЕООД стока с фактура № 329/11.11.2016 г.
Налице е изявление, че стоката е получена. Липсващата наличност към 11.11.2016 г. не препятства възможността за продажба на стока,
която не е постъпила в склада на „Р.К.“ ЕООД, поради което и не обосновава твърдяната
невъзможност за изпълнение на поетото задължение. Със статус на стоката на път е
направен запис и в счетоводството на „И.“ ЕООД. Единствената стока с това
описание през месец ноември е фактурираната от „Р.К.“ ЕООД и през същия месец е
била изписана като продадена. Съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК „И.“ ЕООД дължи да
докаже и то по несъмнен начин, че вземането му съществува. Описаните съвпадения
пораждат съмнение, а твърдяните грешка при
изявлението, необосновано идентифицирано като изходящо от служител на дружеството
и наличие на друга стока с описаните характеристики – 1000 м.т. пшеница на цена
от 270 000 лв. останаха недоказани. В производството на универсално
принудително изпълнение качеството кредитор не може да се предполага, а
съмнението в тази насока следва да бъде категорично опровергано. Това в случая
не бе направено.
Срещу останалите
вземания от списъка не е постъпило
възражение, което, по силата на
чл. 692 ал. 1 ТЗ изключва необходимостта от проверка и следва
да бъдат одобрени така, както са приети
от синдика.
Тъй като
първо събрание на кредиторите не бе проведено,
в дневния ред на събранието, призвано да структурира
производството, следва да бъдат включени
и въпросите за определяне на синдик
и размер на възнаграждението му.
Мотивиран от
изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА, на основание
чл. 692, ал. 4 вр. ал. 2 ТЗ, списък на приетите от синдика
вземания на кредиторите на „Р.К.“ ЕООД, ЕИК********, предявени в срока по чл. 685 ал.
1 ТЗ и обявени в търговския
регистър на 15.08.2019 г. със следната
промяна:
ИЗКЛЮЧВА по
възражение на „Р.К.“ ЕООД вземанията на „Г.А.Р.“ ООД за сумата 1340428,09 лв. – т. 2.1 от списъка на
приети вземания, законна лихва върху тази сума – т. 2.1.1.
от списъка и за сумите 5854,84 лв. -
адвокатско възнаграждение и държавна
такса в размер на 8649,66 лв. по ч.гр.д № 62548/18 г. на СРС, 159 с-в; 8651 лв. - държавна такса по
т.д. 791/2019 г. СГС, VI-12 състав, 5556,57 лв. – адвокатско възнаграждение и 8053,13 лв.
- държавна такса по гр.д. № 62454/2018 г. на 160 състав, посочени като част
от вземането по т. 2.3 от списъка.
ВКЛЮЧВА в
списъка на приети вземания вземанията на „Г.А.Р.“ ООД както следва:
·
1400000 лв. – главница по договор за
покупко-продажба № 400-454-Р от 13.04.2018 г., , Анекс № 1/13.04.2018 г., Анекс
№ 1-А/2.05.2018 г., Анекс № 1-В/03.07.2018 г., Анекс № 2/04.05.2018 г., Анекс №
2-А/18.05.2018 г. и Анекс № 2-В/06.08.2018 г. при ред за удовлетворяване на
тези вземания – чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ;
·
законна лихва върху сумата от 1400000 лв. от
датата на откриване на производство по несъстоятелност при ред за
удовлетворяване – чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ;
·
823267,52 лв. – обезщетение вместо изпълнение
на задължение по договори за влог при ред на удовлетворяване чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ;
·
законна лихва върху сумата от 823267,52 лв. от
датата на откриване на производство по несъстоятелност при ред за
удовлетворяване – чл. 722 ал. 1 т. 9 ТЗ;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на „Г.А.Р.“ ООД по т.т. 1Д, 3.А,
3Б, 3Г, 4А, 4Б, 4Г, 5А, 5Б, 5В, 6А, 6Б, 6В, 7А, 7Б, 7В.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на Национална агенция за
приходите досежно реда за удовлетворяване на прието
вземане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „И.“ ЕООД за приемане
на неприето вземане.
СВИКВА събрание на кредиторите на „Р.К.“ ЕООД, което ще се проведе на
08.12.2020
г. от 12:00 часа в Съдебната палата на Софийски
градски съд, гр. София, бул.
“Витоша” № 2, в залата за провеждане на
съдебните заседания на VІ-13 състав, Търговско отделение, СГС, при дневен ред
както следва:
1. Определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника.
2.
Определяне метода и условията на оценка
на имуществото.
3.
Избор на оценители и определяне на възнаграждението им.
4. Избор
на синдик.
5. Определяне
размера на възнаграждението на синдика.
УКАЗВА на кредитори с неприето вземане, че могат да
поискат да им бъде предоставено
право на глас в случай, че е предявен иск
по чл. 694 ТЗ като представят с искането убедителни писмени доказателства в подкрепа на поддържаната
теза.
УКАЗВА на кредитори с прието, но оспорено
вземане при условията на чл.
694 ТЗ, че могат да поискат право
на глас при
наличие на убедителни писмени доказателства в подкрепа на спорното вземане.
Определението не подлежи на обжалване.
НЕЗАБАВНО да се изпрати препис от настоящото определение
за обявяване в търговския регистър при Агенцията по
вписвания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в Книгата по чл.634в от ТЗ при СГС, ТО.
СЪДИЯ: