№ 344
гр. Велико Търново, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110102004 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 422,ал.1, вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл.79 и чл.86 от ЗЗД
Ищецът "Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД гр.Велико
Търново, чрез пълномощника си адв.Т. от ГАК сочи, че е подал заявление по
реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1193/22 г. на ВТРС за описаните в
заповедта суми. След получени указания предявява иск за приемане на
установено дължимостта на сумата от 122,43 лева главница, представляваща
стойност на неплатени фактури за ползвана, но неплатена питейна вода и
услуги по пречистване на отпадни води и канализация за абонатен номер
9126016 за обект, находящ се в гр.***** за периода 7.08.2017 г.- 8.05.2018 г. ,
лихва за забава в размер на 43,77 лева и законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението до окончателното изплащане. В съдебно заседание
поддържа иска.
Ответникът В. И. И. в срока и по реда на чл.131 от ГПК е депозирала
отговор на исковата молба, чрез особения си представител адв.Д. –*** от
ВТАК, в който заявява, че исковите претенции са неоснователни. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане и
1
моли съда да отхвърли исковите претенции, като неоснователни. В съдебно
заседание поддържа изложеното становище.
Съдът, след като изслуша становището на страните намира за
установено следното :
По заявление на "Водоснабдяване и канализация Йовковци" ООД, гр.
Велико Търново срещу ответника е издадена заповед за изпълнение от
13.05.2022 г. по ч.гр.д.№1193/2022 г. по реда на чл.410 от ГПК за сумите от
122,43 лева, представляваща стойността на ползвана питейна вода и услуги по
пречистване на отпадни води за обект в гр.***** аб.номер 9126016 за отчетен
период 7.08.2017 г.- 8.05.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата
от подаване на заявлението-10.05.2022 г. до окончателното изплащане, както
и за сумата от 43,77 лева обезщетение за забава. Присъдени са и разноски.
Приети са карнетни листи за абоната В. И. И. за водоснабден обект в гр.
****,както и справка-извлечение за дължимите суми от ответника по аб.
номер 9126016 за отчетен период 7.08.2017 г.- 8.05.2018 г. в размер на 122,43
лева главница и 43,77 лева лихва, обективирани в девет броя фактури
издадени в периода 29.09.2017 г.- 8.05.2018 г. Приложена е покана за
доброволно изпълнение от 4.02.2021 г. до ответника, върната като
непотърсена.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице, пред
компетентния съд и в законоустановения по чл. 415, ал.1 от ГПК срок.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземанията
по издадената заповед за изпълнение и успешното доказване предполага
установяване на вземането на кредитора на посоченото основание. Съгласно
разпределената от съда доказателствена тежест ищецът следваше да установи
пълно и главно съществуването на валидно облигационно правоотношение,
по което кредиторът е изправна страна, изискуемостта на вземането срещу
длъжника, основанието и размера на всяка от претенциите си. С оглед
приобщените по делото писмени доказателства съдът приема за безспорно, че
между страните съществува облигационно правоотношение по повод
доставката на питейна вода и отвеждането на отпадни води до имот, за който
е открита партида на абоната-ответник под № 9126016 находящ се в гр.**** .
2
Начислявани са съответните суми, дължими от потребителя на услугите за
периода от 7.08.2017 г.- 8.05.2018 г. Видно от представената справка-
извлечение съгласно издадените фактури ответникът дължи сумата от 122,43
лева главница, представляваща стойността на доставената и потребена
питейна вода и услуги по пречистване. Операторът е бил изправен в
отношенията си с абоната, което от своя страна изисква насрещна престация
за заплащане на дължимите суми от абоната-ответник по делото. Съгласно чл.
33 от публикуваните и известни и на съда ОУ, операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и /или служебно начисляване на
количества, а потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Според
чл.44 от ОУ, при неизпълнение на тези задължения в срок, потребителят
дължи обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл.86,ал.1 от ЗЗД,
считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на оператора. При разпределената от съда
доказателствена тежест ответникът следваше да установи пълно и главно, че
не дължи претендираните от ищеца суми било то поради плащане, било при
доказване на други правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Ответникът не представи доказателства за плащане, но релевира чрез
особения си представител възражение за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания, което съдът намира за основателно. Задължението
на потребителите да заплащат стойността на консумираната питейна вода и
ползването на услугите по пречистването представлява периодично
плащане по смисъла на чл. 111, буква „в” от ЗЗД, защото касае повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо да са еднакви, тъй като зависят от консумацията на
абоната за всеки конкретен месец. Такава е задължителната за
правоприлагащите органи тълкувателна практика изразена в ТР № 3/2011 г.
от 18.05.2012 г. по т.д.№ 3/11 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай се
претендира плащане на задължения за отчетен период с начало 7.08.2017 г. и
край -8.05.2018 г. по издадени фактури в периода 29.09.2017 г.- 31.05.2018 г.
Тригодишният давностен срок относно последното от тези вземания е
изтекъл на 31.05. 2021 г. тоест, много преди да бъде подадено заявлението за
3
издаване на заповед за изпълнение от 10.05.2022 г., което би прекъснало
давността. С оглед горното иска за заплащане на сумата от 122,43 лева
следва да се отхвърли, поради погасяването на задълженията по давност. При
отхвърляне на претенцията за главница неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за присъждане на лихва за забава в размер на 43,77
лева и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане.
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. При този изход на делото ответникът не дължи на ищеца
претендираните разноски в размер на 75 лева за заплатена ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 500
лева разноски в исковото производство за заплатена държавна такса,
адвокатско възнаграждение и възнаграждение за особен представител.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, вр. с чл.
79 и чл.86 от ЗЗД на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ЙОВКОВЦИ" ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Велико Търново, ул."П.Яворов" № 30 за приемане на установено, че В. И.
И. с ЕГН ********** от гр***** дължи сумата от 122,43 / сто двадесет и два
лева и 43 ст./ , представляваща стойността на ползвана питейна вода и услуги
по пречистване на отпадни води за обект в гр.*****бл.4,ап. 32 с аб.номер
9126016 за отчетен период 7.08.2017 г.- 8.05.2018 г. по издадени фактури за
периода 29.09.2017 г.- 31.05.2018 г . поради погасяване по давност , както и
за сумата от 43,77 /четиридесет и три лева и 77 ст./ обезщетение за забава и
законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1193/22 г. на ВТРС - 10.05.2022 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС , чрез ВТРС в
4
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5