№ 13748
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110148538 по описа за 2021 година
Ищецът „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., е
предявил искове за признаване за установено, че ответникът В. Г. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ...., дължи сумата от 821.66 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ..... сключен на 18.5.2018 г. с БНП П. П. Ф. С.А. клон България,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 190.02 лв. за периода от 20.2.2019 г.
до 20.5.2020 г., лихва за забава в размер на 108.53 лв. за периода от 21.2.2019 г. до
13.11.2020 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 58375/20 г. на СРС. Твърди се в исковата молба, че ответницата сключила
договор за потребителски кредит с "БНП П. П. Ф. С.А. клон България“ № ...../18.5.2018 г.,
съгласно който получила в заем сума за покупка на стоки /преведена директно на търговеца/
в размер на 903 лв., която да върне на 24 месечни погасителни вноски до 20.5.2020 г.,
включващи и договорна лихва. С договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.08.2019 г., вземанията по договора за заем с ответника са прехвърлени на ищеца. За
извършената цесия до ответницата на посочения от нея адрес било изпратено уведомително
писмо, върнато като непотърсено, което следва да се счита за връчено съгласно договора,
ако не – да се приеме уведомяване чрез връчване на исковата молба. Тъй като ответницата
не изплатила задълженията си, ищецът претендира да се установят вземанията му, както и
да му се присъдят разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата, чрез назначения особен представител, е
депозирала писмен отговор, в който оспорва исковете. Оспорва уведомяването на
ответницата за цесията. Твърди нищожност и неравноправност на клаузи в договора за
кредит. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост. Релевира възражение за давност.
1
Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и сл. ЗПК, вр. чл.
79 и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, които са предявени в срок и са процесуално допустими.
Основателността им е предпоставена от кумулативното наличие на следните предпоставки:
валидно сключен договор за потребителски кредит, предоставяне на заема, изискуемост на
вземането, придобиването му от ищеца, уведомяване на ответника за цесията.
Установява се от представения договор за кредит, че на 18.05.2018 г. между „БНП П. П.
Ф." С.А., клон България, и ответницата е сключен договор № ..... за потребителски кредит за
закупуване на стоки на стойност 903 лв. Общият размер на кредита е 1076.38 лв. с
включена застрахователна премия по застраховка Сигурност на плащанията. Уговореният
ГПР е 41.49%, а договорната лихва - 35.21%. Минималната месечна погасителна вноска
възлиза на 63.23 лв., платима на двадесето число на съответния месец, като последната 24-
та вноска падежира на 20.05.2020 г. Кредитополучателят се е запознал и с приложимите
към договора общи условия, което е удостоверил с подписа си.
Видно от приложените фактура и платежно нареждане, сумата от 903 лв. е преведена от
кредитора на търговеца-продавач на стоките.
Според заключението на ССчЕ, в счетоводството на кредитора БНП П. П. Ф. има
регистрирани плащания от ответницата в общ размер на 505.84 лв., които са неправилно
разпределени относно последното плащане на 31.1.2019 г., тъй като с него е погасена
договорна лихва с падеж 20.2.2019 г., вместо изцяло да се погаси вноската за главница с
падеж 20.1.2019 г. Съдът споделя тези съображения на вещото лице, тъй като неправилно е
погасено вземане по вноска с ненастъпил падеж /т.е. не е спазена уговорената между
страните с погасителния план поредност на погасяване на задълженията/, при което
непогасени остават главница в размер на 798.24 лв. и договорна лихва в размер на 213.44 лв.
Размерът на лихвата забава върху непогасената главница, изчислен след настъпване падежа
на всяка вноска /който вариант съдът възприема, тъй като ищецът не се позовава на
предсрочна изискуемост/ за периода от 21.2.2019 г. до 13.11.2020 г. е 60.31 лв. /при
изключване на периода, за който не се начислява лихва/. При ищеца няма отчетени
плащания по кредита.
С приложение № 1 от 5.3.2020 г. към рамков договор за цесия от 19.08.2019 г., „БНП П.
П. Ф." С.А., клон България, прехвърлил на „Ф. И.“ ЕАД вземанията по договора за кредит с
ответницата, възлизащи на 1090.97 лв. към датата на цесията. Приложено е по делото
пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионерът да уведоми длъжниците по
всички прехвърлени вземания на дружеството, както и да преупълномощава трети лица с
тези права. По принцип уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не
от новия кредитор, поради което и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Няма пречка обаче предишният кредитор да упълномощи
2
новия да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, което в случая е
сторено с получаване от процесуалния представител на ответницата на препис от исковата
молба и приложеното към нея уведомление за извършено прехвърляне на вземанията.
Безспорно се установява, че именно вземанията на заемодателя по процесния договор за
паричен заем с ответника са валидно прехвърлени на ищеца, при което той е
материалноправно легитимиран да търси изпълнението им от длъжника.
При така събраните по делото доказателства се установява, че между праводателя на
ищеца и ответницата е сключен договор за потребителски кредит. Договорът е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит, в който се съдържат разпоредби от
императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразени от съда. Приложими към
договора съгласно чл. 24 ЗПК са и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителите, което изисква проверка и за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори. В случая договорът е сключен в изискуемата от чл. 9 ЗПК
писмена форма и съдържание за този вид договори съгласно чл. 10 и чл. 11 ЗПК, като в
договора се съдържат всички изискуеми от закона елементи. Уговореният годишен процент
на разходите /ГПР/ не противоречи на разпоредбата на ЗПК /чл.19, ал. 4/, тъй като не
надвишава петкратния размер на законната лихва. Клаузите относно основното съдържание
на договора съдържат ясна воля на страните и конкретен фиксиран размер на лихвата и
ГПР, като потребителят се е съгласил със същите при подписването на договора. С оглед
изложеното не са налице сочените от ответника основания за недействителност на договора
поради противоречие с конкретни разпоредби на ЗПК или поради наличието на
неравноправни клаузи. Противно на възраженията на ответника уговорената годишна
възнаградителна лихва, като част от ГПР, не надвишава определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален размер, нито е нищожна поради противоречието с добрите нрави /каквото се
приемаше в практиката ако надвишава многократно законната лихва/. Така или иначе,
доколкото не надвишава нормативно определения размер, ненужно е да се излагат подробни
мотиви относно нищожност на клаузата на осн. чл. 26 ЗЗД.
Предвид изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен и за ответницата
валидно е възникнало задължение да върне заетата сума, заедно с договорната лихва, до
20.05.2020 г., когато е настъпил крайният падеж за връщане на заема. Ищецът не се позовава
на предсрочна изискуемост на заема, поради което възражението на ответницата в тази
насока не следва да се обсъжда и изискуемостта на вземанията е настъпила с изтичане срока
на договора.
Установи се, че по процесния договор за кредит са извършени плащания, след
приспадане на които дължими остават сумите от 798.24 лв. главница и 213.44 лв. договорна
лихва за периода от 20.02.2019 г. до 20.05.2020 г.
Тъй като ответницата не доказа положителния факт на плащане, искът за главница
следва да се уважи за установения размер от 798.24 лв., а за договорна лихва – с оглед
диспозитивното начало за претендираните 190.02 лв.
Върху просрочените вноски за неплатена главница се дължи законна лихва за забава,
3
която за периода от 21.2.2019 г. до 13.11.2020 г. възлиза на 60.31 лв., за които искът следва
да се уважи.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Релевираното възражение за давност е неоснователно, тъй като към датата на подаване
на заявлението 25.11.2020 г. /от когато се считат предявени исковете и прекъсната
давността/, не е изтекъл 3-годишният давностен срок за лихвите и петгодишният давностен
срок за главницата /по отделните вноски/.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода на делото, претенцията на ищеца за разноски е
основателна съразмерно с уважените искове, като от разноските в заповедното производство
дължими са 70.20 лв., а от разноските в исковото /25.00 лв. държавна такса, 300 лв. депозит
за особен представител, 280 лв. депозит в.л. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/,
следва да се присъдят 659.92 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК ...., седалище и
адрес на управление гр. София, ...., ет. 6, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 и
сл. ЗПК, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че ответникът В. Г. Г., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ...., дължи сумата от 798.24 лв. представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ..... сключен на 18.5.2018 г. с БНП П. П. Ф. С.А. клон България,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца, ведно със законна лихва от 25.11.2020 г. до
изплащане на вземането, 190.02 лв. договорна лихва за периода от 20.2.2019 г. до 20.5.2020
г., 60.31 лв. лихва за забава за периода от 21.2.2019 г. до 13.11.2020 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58375/20 г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 422 ГПК за установяване вземането за главница за
разликата над 798.24 лв. до предявените 821.66 лв. и за лихва за забава за разликата над
60.31 лв. до 108.53 лв.
ОСЪЖДА В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ...., да заплати на „Ф. И.“ ЕАД,
ЕИК ...., седалище и адрес на управление гр. София, ...., ет. 6, на основание чл. 78, ал.1 ГПК,
сумата от 659.92 лв. разноски в исковото производство и сумата от 70.20 лв. разноски в
заповедното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5