№ 51
гр. Ихтиман, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Цветелина Хр. Велева
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200457 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №2394923 на ОДМВР
София, с който на ОГН. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 300 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е следвало да бъде издадено
НП, неправилно е индивидуализиран нарушителят, изтекла е предвидената в закона
давност.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от
адвокат, който поддържа жалбата и излага допълнителни съображения.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
1
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 25.05.2021г. (видно от справка по делото на СРС), като жалбата е
подадена на 02.06.2021г. (видно от отбелязване върху същата), поради което следва да
се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 16.11.2018 г. в 14,50 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 49+400 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ФОЛКСВАГЕН
ПАСАТ с рег. №******** със скорост от 134 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч,
въведена с пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство. Разпоредбата ясно посочва, че субект
на нарушението може да бъде както собственика на МПС, така и лицето, на което
автомобилът е предоставен- ползвателят.
Съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или
на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство.
Нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП следва да се тълкува във връзка с тази на чл. 188,
ал. 1, изр. 1 ЗДвП, която урежда алтернативност в субекта на отговорността
(собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство). Това
тълкуване е съобразено и с целта на регламентираната в закона процедура по
установяване на действителния извършител на конкретното нарушение посредством
подписване на декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - да бъде наложено наказание и да
бъде санкциониран този, който е извършил конкретно административно нарушение, а
не да се санкционира собственикът, респективно ползвателят на автомобила, без
същият да е извършил административното нарушение. Именно с цел да бъде избегнато
2
ангажиране отговорността на лизингодателя за нарушения, които за извършени от
лизингополучателя или от физическо лице, на което юридическото лице-
лизингополучател, е предоставило фактическото управление на автомобила,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност в свидетелството
за регистрация на МПС изрично да бъде посочен лизингополучателят – ползвател на
автомобила. Противно на нормалната житейска логика е лизингодателят да разполага с
информация и да може да посочи към конкретен момент кой е управлявал превозно
средство – негова собственост, но ползващо се трайно и постоянно от трето лице –
лизингополучател. Единствено у ползвателя на автомобила е възможно да съществува,
респективно – за де търси знание кое е лицето, управлявало към конкретен момент
процесния автомобил. Именно с оглед избягване на една продължителна и тромава
процедура, при която първоначално издаденият електронен фиш се връчва на
лизингодателя, който от своя страна прави възражение, че автомобилът е лизингов и се
ползва от конкретен лизингополучател, който обективно може да предостави
информация за действителния извършител на административното нарушение,
лизингодателят се е възползвал от предоставената правна възможност да посочи
лизингополучателя в свидетелството за регистрация на МПС и процедурата по
установяване на действителния нарушител, чиято отговорност трябва да бъде
ангажирана да бъде съкратена, като издаденият електронен фиш се издава на
ползвателя на автомобила. В горния смисъл Решение № 1899 от 22.03.2018 г. на
Административен съд - София по адм. д. № 885/2018 г..
От представената справка за собственици на превозното средство се установява,
че собственик на МПС е дружество лизингодател, а ползвател на МПС е С. М..
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Устав на Българската православна църква – Българска
Патриаршия Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните
местни поделения – митрополии, църкви и манастири, са юридически лица.
В атакувания Електронен фиш жалбоподателят- физическото лице ОГН. Д. К.,
неправилно е вписан като собственик/ползвател, на когото е регистрирано процесното
МПС. Както вече беше посочено, наказаното лице не е нито собственик, нито
ползвател на МПС. Същевременно в ЕФ не е посочен ползвателят на МПС- С. М., и
наред с това жалбоподателят не е наказан като законен представител на ползвателя-
юридическо лице.
Подобна неяснота относно субекта, чиято отговорност се ангажира, винаги
представлява съществено процесуално нарушение, имащо за последица
незаконосъобразност на ЕФ. Индивидуализирането на нарушителя е особено
съществено с оглед обезпечаване правото на защита на санкционираното лице и всяко
двусмислие относно наказания субект безспорно представлява съществено
процесуално нарушение. Субектът на нарушението не може да бъде извеждан по
3
тълкувателен път.
С оглед гореизложеното атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (ред. ДВ, бр. 94 от 2019г.), в
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С жалбата се
претендират разноски, като съгласно представеният Договор за правна защита и
съдействие заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.. Съгласно чл.
144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Представени са доказателства за
изплатено възнаграждение в размер на 300 лв. Възражение за прекомерност съгласно
чл.63, ал.4 от ЗАНН се прави от въззиваемата страна, като същото е неоснователно, тъй
като адвокатското възнаграждение е в размер на законовия минимум съгласно чл.
18, ал. 2 (Нова - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно- 300лв.. Следователно в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
горепосочения размер.
Воден от горното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №2394923 на ОДМВР София, с който на
ОГН. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 300
лв..
ОСЪЖДА ОДМВР – София да заплати на ОГН. Д. К., ЕГН **********, сумата
от 300 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
4
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5