МОТИВИ:
Срещу подсъдимия П.И.Л.
*** е повдигнато обвинение за това, че:
На 06.03.2017г в гр.Плевен, при условията на опасен рецидив, с цел да
набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у В.Л.п. ***, че се
занимава с внос на автомобили от чужбина и срещу капаро от 600,00лв ще му
закупи и внесе в Република България лек автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“,
произведена 2012г, на стойност 4 600,00лв и с това му причинила имотна
вреда в размер на 600,00лв - престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29
ал.1 б“а“ от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението срещу подсъдимия П.И.Л. и моли съда да му определи наказание
лишаване от свобода към минималния предвиден в Закона размер.
Подсъдимият П.И.Л. разбира
обвинението за какво е, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, отнася се критично към извършеното и моли съда за
снизходителност при определяне на наказанието.
Назначеният служебен
защитник на подсъдимия П.И.Л. адв.б.п.навежда правни доводи, че обвинението
срещу подсъдимия Л. е доказано по безспорен и несъмнен начин и моли съда да
определи минимално предвидено в закона наказание, съобразно което разпоредбата
на чл.58а ал.1 от НК да бъде намалено с една трета.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
С
присъда№231/19.05.2011г. на РС-Плевен по НОХД №540/2011г. обвиняемият П.И.Л. бил
осъден на 2 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ
режим, за извършено на 20.09.2009г. в гр.Плевен престъпление по чл.210, ал.1,
т.5, вр. с чл.209, ал.1 от НК.
С определение от 21.11.2011г.
по НЧД № 2630/2011г. по описа на РС, Плевен, влязло в сила на 16.12.2011г., на
основание чл. 25, ал.І вр чл.23, ал.І от НК съдът определил на обв. Л. едно
общо най-тежко наказание по НОХД № 1088/2010, 1168/2011 и 540/2011година, а
именно ДВЕ години лишаване от свобода при строг режим в затвор. На основание
чл.24, ал.І увеличил така определеното общо наказание с ШЕСТ месеца.
Наказанието е изтърпяно от осъдения Л. на 18.12.2013година.
Подсъдимият П.И.Л. ***.
Същият не реализирал трудови доходи, и често си набавял необходимите му парични
средства чрез въвеждане в заблуждение на
различни лица, за които измамливи действия бил многократно осъждан. Пред
различни хора се представял като човек живял дълго време в чужбина и с добро
материално положение и контакти. Представял се за рекламен агент, дистрибутор,
собственик на фирми или представител на такива, брокер, вносител на автомобили
и др. Бил общителен, бързо създавал контакти, бързо се ориентирал в дадена
обстановка, с цел да се хареса на хората и да спечели доверието им. По този
начин успявал да въведе в заблуждение множество лица и получавал имотни облаги.
Жители в с.Пелишат
го познавали като измамник и ставали свидетели на случаи, при които го търсели
различни лица на които дължал пари. Поради това обвиняемият се укривал, излизал
от дома си сутрин рано и се прибирал късно вечер, а в стремежа си да не го
видят, влизал в дома си през съседен необитаем имот.
В края на месец
февруари 2017г. в гр.Плевен подсъдимият П.И.Л. ползвал услугите на таксиметрова
фирма „Светлина“. Таксито било управлявано от пострадалият В.Л.П. ***. По време
на пътуването подсъдимият се запознал с шофьора П., като се представил за
автотърговец, занимаващ се с внос на автомобили от чужбина. Пред него
пострадалият П. споделил за намерението си да закупи употребяван лек автомобил,
който да използва за таксиметрови превози. Тогава подсъдимият Л. го уверил, че
срещу сумата от 5000,00лв. може да му внесе от Швейцария жълт на цвят лек
автомобил „Дачия“, модел „Логан“ произведен през 2012г. За да го убеди дори му
дал снимка, на която твърдял, че е продавания автомобил. Пострадалият В.П. не
могъл да вземе веднага решение и заявил на подсъдимия, че все още не е сигурен
дали може да сключи такава сделка, но ще попита други негови колеги дали искат.
Двамата си разменили абонатните номера на телефоните и след пристигане на
желаната от подсъдимия дестинация, се разделили.
Няколко дни по-късно
подсъдимият П.Л. потърсил пострадалия П. по телефона. Попитал го дали е намерил
кандидат за визирания по-горе автомобил. По време на разговора подсъдимият Л.
казал на П., че всъщност автомобилите които предлагал били два броя и ако се
вземат двете накуп, цената на всяка щяла да спадне на 4 600,00лв. За
другата кола обаче подсъдимият заявил, че е намерил купувач и при тази ситуация
може да продаде изобразена на дадената му преди това снимка, на цена от
4 600,00лв. Пострадалият П. харесал на външен вид автомобила от снимката и
решил лично да се възползва от тази оферта, като закупи автомобила от
обвиняемия.
На 06.03.2017г. подсъдимият
Л. и пострадалия П. ***. При разговор между тях подсъдимият Л. продължил да
твърди, че ще докара от Швейцария посочения автомобил и ще го продаде на П. за
сумата от 4 600,00лв., но за целта трябвало пострадалия да даде капаро в
размер на 500лв. За по-голяма убедителност подсъдимият дори посочил, че ще
докара автомобила в Република България до 12.03.2017г.
Въведен в
заблуждение от убедителните твърдения на обвиняемия, пострадалият П. се
съгласил, но за да остане кръгла сума за плащане накрая, решил да даде на
обвиняемия капаро в размер на 600,00лв. Двамата посетили кантората на нотариус с.и.
в гр.Плевен, където П. упълномощил подсъдимия да внесе на негово име в
Република България лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“ произведен през 2012г..
Пред нотариуса пострадалият П. предал на подсъдимия и сумата от 600,00лв.,
представляваща капаро за визирания автомобил, за което подсъдимия подписал и
разписка, надлежно заверена от нотариуса.
На следващия ден подсъдимият
Л. отново се обадил по телефона на П. и след като си уговорили среща поискал от
него още сумата от 400,00лв.. Пострадалият П. нямал в себе си такава сума и му
отказал. За да поддържа заблуждението, в което вече бил въвел П., подсъдимият Л.
му заявил, че след два дни ще тръгне за чужбина, за да докара колата.
На 10.03.2017г.
пострадалият П. потърсил по телефона подсъдимия,
за да се поинтересува дали вече е в чужбина, видял ли е в какво състояние е
автомобила, за който са се договорили да му докара. При този разговор подсъдимият
Л. го уверил, че всичко е наред и на
12.03.2017г. ще му докара колата. На уговорената дата, а и след това
пострадалият П. няколкократно се опитвал да се свърже с подсъдимия по телефона,
за да се информира дали автомобила вече е в Република България, но телефона му
бил изключен.
През месец април
2017г. през деня П. бил на работа с таксито си, когато случайно забелязал подсъдимия
в близост до сградата на ДЗИ в гр.Плевен. Спрял и провел разговор с него. Подсъдимият
тогава се оправдал, че не е докарал автомобила на пострадалия, тъй като имал
семейни причини, но обещал същият ден след обяд да се срещнат отново при
Нотариус с.и., където да му върне дадената сума от 600,00лв. за капаро. В
уговорения час П. отишъл при нотариуса, но подсъдимият не се появил.
В тази връзка и
уверен вече, че е станал жертва на измама, на 18.04.2017г. пострадалият П. ***,
където след извършена предварителна проверка, било образувано настоящото
досъдебно производство.
Горната фактическа
обстановка се установява от направените самопризнанията на подсъдимия П.И.Л. и
обявени от съда по реда на чл.372 ал.ІV от НПК, както и от всички събрани
доказателства в досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите В.Л.П.,
П. а.а.и П. А.С., характеристична справка на подсъдимия Л., свидетелство за
съдимост на подсъдимия, и други писмените доказателства.
От така установената
фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият П.И.Л. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.211 вр.чл.209 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б“а“ от НК.
От обективна страна
подсъдимият П.И.Л. ***, при
условията на опасен рецидив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил
заблуждение у В.Л.п. ***, че се занимава с внос на автомобили от чужбина и
срещу капаро от 600,00лв ще му закупи и внесе в Република България лек
автомобил марка „Дачия“, модел „Логан“, произведена 2012г, на стойност
4 600,00лв и с това му причинила имотна вреда в размер на 600,00лв.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимият П.И.Л. виновно при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е целял настъпването им.
При определяне
размера на наказанието на подсъдимия П.И.Л. съдът съобрази от една страна като
смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто процесуално поведение на
подсъдимия, насочено към разкриване на обективната истина по делото,
демонстрирането на критично отношение към извършеното от него деяние, а от друга
страна като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът взе предвид миналите му
осъждания, извън тези, които квалифицират деянието като извършено при условията
на опасен рецидив, които осъждания не са изиграли своето превъзпитателно и
предупредително въздействие.
Съдът осъди
подсъдимия П.И.Л. за извършеното престъпление по чл.211, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ от НК
и чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства на ТРИ години лишаване от
свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК намали така определеното наказание с една трета или подсъдимият Л. следва да търпи
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален строг
режим.
Съдът счита, че това
по вид и размер наказание ще изпълни целите на специалната и генералната
превенция, визирани в чл.36 от НК.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛТСВА – 1бр
снимка приложена към делото в папка от предварителната проверка в плик на лист
13, като след влизане в сила на присъдата следва да останат приложени по
делото.
По гореизложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.