РЕШЕНИЕ
№ 801
гр. Бургас, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Веселка Г. Узунова
Таня Д. Евтимова
при участието на секретаря Тодорка Ст. Каракерезова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20222100500958 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на Г. П. Г. и С. Г. С.,подадена чрез
процесуалния им представител адв.Трифонова против съдебно решение №260032 от
28.02.2022г.,постановено по гр.д.№10212/2019г.по описа на БРС, поправено с решение №
260075 от 23.05.2022г.по реда на чл.247 ГПК, с което въззивниците Г. П. Г. и С. Г. С. са
ОСЪДЕНИ да прекратят неоснователните си действия,с които пречат на ищците Е. Д. Г. и
И.Н. Г. да достигат и ползват пълноценно припадащите се към апартамента им 0.943%
ид.части от общата част - коридор с площ 9.40 кв.м.на *** в ***, като осигурят постоянен и
безпрепятствен достъп до общите части на сградата –коридор от 9.40 кв.м.и да премахнат
извършеното преграждане в коридора,извършено от остъклена алуминиева врата с решетка
в горната част,които препятстват преминаването на ищците и достъпа им до посочената
обща част на сградата.
Срещу решението за поправка на допуснати очевидни фактически грешки по реда на
чл.247 ГПК не са постъпили жалби от страните в законоустановения срок.
С въззивната жалба е оспорено решението на БРС като
недопустимо,неправилно,незаконосъобразно и постановено в противоречие с
доказателствения материал по делото. Изложени са оплаквания за неправилност на
решението,тъй като същото е постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства. Направен е анализ на доказателствата,като се сочи,че същите установяват,че
не е бил препятстван достъпът на ищците до преградната част от коридора,а ответниците са
предложили да им предоставят и ключ. От правна страна се прави довод,че съдът не е
обосновал извода си,че действията на ответниците са неоснователни съобразно чл.109
ЗС,посочвайки,че им се създават пречки,по-големи от обикновените ,при положение,че за
1
ползването на собствения на ищците имот не се създават никакви пречки,тъй като се намира
в противоположната част на коридора и етажа. Коментирани са резултатите от
проверката,инициирана от ищцата Г. и извършена от дружеството-управител на ЕС,като се
сочи,че тя също подкрепя твърденията на ответниците,че не са допуснати нарушения от
тяхна страна. Посочва се,че в етажната собственост на всеки етаж е направено такова
преграждане или е присвоена стаичката,която се намира на етажа,а ищцата Г. е превзела
тази стаичка на етажа,която е обща част и я ползва повече от 40 години,но никой не е
възразявал срещу това. Отделно се заявява,че предстои провеждане на ОС на ЕС,на което да
бъде взето решение дали да бъде оставено процесното преграждение ,както и всички
останали такива на други етажи,както и да се вземат други решения относно ползването на
общите части и в случай,че ОС на ЕС вземе решение да останат прегражденията,това би
довело до законосъобразността и на процесното. Относно допустимостта на иска се прави
довод,че още с отговора на исковата молба ответниците са направили възражения за
недопустимост на иска и защото се цели обследване на целесъобразността на редовно
взетите по правилата на ЗУЕС решения от редовно проведеното ОС на ЕС,а същевременно
съдебният контрол на решенията на ОСЕС е за законосъобразност,а не за
целесъобразност.Отправеното до въззивния съд искане е за отмяна на решението на БРС и
постановяване на решение от БОС,с което да бъде отхвърлена исковата претенция като
неоснователна. Претендират се разноски,няма доказателствени искания.
В писмения отговор ,депозиран от пълномощника на ищците Е. и И. Г. се изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и се изразява задоволство от решението
на БРС,което според въззиваемите е правилно,обосновано и законосъобразно . Посочва се,че
БРС е извършил задълбочен и правилен анализ на доказателствата по делото,като е
постановил правилни и законосъобразни изводи,съобразени и с практиката на ВКС.В
отговора също е направен анализ на доказателствата,като се сочи,че за спорната част от
коридора,преградена от ответниците,няма влязло в сила решение на ОСЕС,поради което
поддържаното от тях фактическо състояние е неоснователно.Действията на
ответниците,установени и от заключението на СТЕ са неоснователни и неправомерни,като с
тях те пречат на ищците да упражняват своето право на собственост,включително и правото
на достъп и ползване на общите части на сградата,в която притежават самостоятелен
обект,каквато представлява и коридорът,конкретно заградената му част от 9.40 кв.м.Предвид
отмяната на решението на ОСЕС,действията на ответниците са изцяло неправомерни ,а
използването на обща част не по предназначението и смущава правото на собственост на
етажните собственици и представлява неоснователно действие против което защитата е с
негаторен иск. Отправеното до въззивния съд искане е да бъде потвърдено решението на
БРС.Претендират се разноски,няма доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивниците,редовно уведомени,не се явяват и не се
представляват.Постъпила е писмена молба от пълномощника им адв.Трифонова,в която се
поддържа въззивната жалба,не се заявяват доказателствени искания. Моли се за
постановяване на решение от въззивната инстанция,с което да се отмени решението на БРС
и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.Претендират се разноски
съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се явяват.Представляват се
от адв.Вълчева,която оспорва въззивната жалба,няма доказателствени искания.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт. В първоинстанционното
производство въззивниците за направили възражение за недопустимост на иска,което е
поддържано и с въззивната жалба. Възражението им е било разгледано от районния
съд,който го е намерил за неоснователно,съобразявайки и позовавайки се на съдебната
практика на ВКС по чл.290 ГПК по въпроса за допустимостта на иск с правно основание
чл.109 ЗС ,предявен от етажен собственик. Правилно е приел БРС,че в случая искът с
правно основание чл.109 ЗС е допустим, тъй като решенията на ОСЕС от 30.05.2019г.са
2
били отменени от съда по реда на чл.40 от ЗУЕС.
С обжалваното съдебно решение БРС е уважил предявените искове с правно
основание чл.109 ЗС,като е осъдил ответниците Г. П. Г. и С. Г. С. да прекратят
неоснователните си действия,с които пречат на ищците Е. Д. Г. и И.Н. Г. да достигат и
ползват пълноценно припадащите се към апартамента им 0.943% ид.части от общата част -
коридор с площ 9.40 кв.м.на *** в ***, като осигурят постоянен и безпрепятствен достъп до
общите части на сградата –коридор от 9.40 кв.м.и да премахнат извършеното преграждане в
коридора,извършено от остъклена алуминиева врата с решетка в горната част,които
препятстват преминаването на ищците и достъпа им до посочената обща част на сградата.
Въззивният съд намери обжалваното решение за правилно,законосъобразно и
обосновано от доказателствата по делото,като споделя изцяло мотивите,довели до извода на
районния съд за основателността на предявения иск и препраща към тях на основание
чл.272 ГПК.
Неоснователни са оплакванията на въззивниците,че районният съд е извършил
неправилна преценка на събраните по делото доказателства и е достигнал до погрешен
извод,че неоснователните действия на ответниците създават на ищците пречки да ползват
собствения си имот и общите части ,по-големи от обичайните. Обстоятелствата,че ищците
не са искали до момента достъп до преградената част от коридора с площ 9.40 кв.м.,че
ответницата Г. ползвала еднолично друга обща част на етажа/стаичка/,че
асансьорът,попадащ в преградената площ не работи от десет години,както и че преградената
част от коридора се намира в противоположния край на коридора и етажа, не могат да
обосноват извод,че на ищците не са създадени пречки,по-големи от обикновените при
ползването на собствения им имот и общите части. Предстоящото провеждане на ново
Общо събрание на Етажната собственост,на което се очаква да бъде взето решение дали да
бъдат оставени извършените преграждения на етажите ,включително и процесното,както и
да се приемат други решения,свързани с използването на общи части,също не може да
обоснове извод за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.109
ЗС.Понастоящем,решението на ОСЕС от 30.05.2019г.,на основание на което ответниците са
извършили процесното преграждане на част от общия коридор е отменено от съда по реда на
чл.40 от ЗУЕС,а на последващо ОС на Етажната собственост ,проведено на 11.05.2021г. не
са били взети решения за реално разпределение на ползването на общите части,в това число
и не е било изразено съгласие за ползване на общи части само от някои от етажните
собственици. Съгласно чл.235 ал.3 ГПК при постановяване на решението си,съдът взема
предвид и фактите,настъпили след предявяването на иска,които са от значение за спорното
право,но не може да съобразява и да взема предвид бъдещи ,ненастъпили факти.
Водим от горните мотиви,въззивният съд намери,че решението на БРС следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба-оставена без уважение
като неоснователна.
С оглед изхода от въззивното обжалване,разноски съдът присъжда в полза на
въззиваемите,които са представили доказателства за направени разноски в размер на 500
лева адвокатско възнаграждение,заплатени в брой на адв.Вълчева,видно от съдържанието на
договора за правна защита и съдействие.
Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №260032 от 28.02.2022г.,постановено по гр.д.
№10212/2019г.по описа на БРС, поправено с решение № 260075 от 23.05.2022г.по реда на
чл.247 ГПК.
3
ОСЪЖДА Г. П. Г. с ЕГН-********** и С. Г. С. с ЕГН-********** и двамата от *** да
заплатят на Е. Д. Г. с ЕГН-********** и И.Н. Г. с ЕГН-********** и двете от *** сумата от
500/петстотин/ лева разноски,направени във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,считано от датата на
връчването му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4