РЕШЕНИЕ
гр. София,.………………2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми
въззивен състав, в открито заседание на трети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА К.
ИВА НЕШЕВА
при участието на секретаря Росица Пейчева и в присъствието на
прокурора Благовест Байраков, се запозна
с докладваното от съдия К. ВНОХД № 948 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. XXI
НПК.
С присъда от 04.01.2018г.,
постановена по н.о.х.д. № 13268/2016г. по описа на СРС, НО, 133 състав, подс. Б.М.М.,
с установена по делото самоличност е
признат за ВИНОВЕН в това, че на
03.11.2015 г. около 14,00 часа в магазин „Строй маркет", находящ се в
гр.София, бул. Околовръстен път, на разклона за село Лозен е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като, крещейки, отправил закана към Д.С.Н., че ще я
убие, обидил А.Х.К., С.Г.П.и Д.С.Н., че са селянки, нанесъл удар с юмрук на А.Х.К.
в областта на лявата й мишница, нанесъл удар с ръка в областта на корема на Д.С.Н.,
като деянието е извършено повторно, след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление - присъда по НОХД № 99/2012 на PC Царево, в сила
от 31.01.2014 г., с която бил признат за виновен по чл.325, ал.1, вр.чл.26,
ал.1 от НК - престъпление по чл.325, ал.4, вр.ал.1 от НК, като е
признат за невиновен и оправдан в това
да е отправил закани към А.Х.К. и С.Г.П., че ще ги убие.
На
основание чл.325, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.54 от НК му е определено наказание ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода".
На основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението
на наказанието „Лишаване от свобода" за срок от шест месеца за срок от три
години.
Със същата присъда подс. Б.М.М., с установена по делото самоличност, е
признат за ВИНОВЕН в това, че на
03.11.2015г. около 15:00 часа в с.Г., ул.“Манастирски път“, пред №40, се е
заканил с убийство на И.Е.И., като му казал, че ще го убие и ще му пръсне
мозъка и същевременно насочил държан от него пистолет с дясната си ръка към
лицето на И., с който в последствие възпроизвел изстрел, а посредством, държан
от него нож в лявата ръка, му нанесъл драскотина в областта на дясната коремна
стена и тази закана би могла да възбуди основателен страх у И.Е.И. за
осъществяването й - престъпление по чл.144, ал.3 ,вр.ал.1 от НК, за което при
условията на чл.54 от НК му е определено наказание две години „Лишаване от
свобода".
На
основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението
на наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от две години за срок от пет
години.
На
основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил едно общо най-тежко наказание, а именно, две
години „Лишаване от свобода".
На основание чл.25, ал.4, вр.чл.23,
вр.чл.66, ал.1 НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението
на общото най-тежко наказание „Лишаване от свобода" за срок от две години за срок от пет
години.
На основание чл.53, ал.1, буква „а" от НК съдът е отнел в полза на Държавата
веществените доказателства 1 бр.черен сгъваем нож, 1 бр.револвер марка
„Екол" и е върнал ВД, както следва:
1 бр.кутия съдържаща 24 бр.газ сигнални патрона на Б.М.М., и 1
бр.пуловер сив на цвят с надпис SPRIT на И.Е.И..
С оглед изхода на делото на в тежест на подс. М. са възложени разноските по делото.
Срещу постановената присъда е депозирана жалба от адв. Г., защитник на подс.М., в която се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна. Жалбата не е била допълвана, въпреки че мотивите са били съобщени на всички страни.Не се правят искания по доказателствата.
Съдът, в закрито заседание като прецени изложените в жалбата доводи, материалите по
делото и разпоредбата на чл. 327 НПК намери, че за правилното решаване на
делото, за да обезпечи изпълнението на правомощията си по чл. 313 НПК, не се налага
събиране на нови доказателства.
В откритото съдебно заседание, адв. Г.
поддържа жалбата и развива съображения, че обвинението не е доказано по
несъмнен начин. Твърди,
че съдът не е назначил СПЕ на свид. И., а това е било необходимо. В съдебно
медицинската експертиза, изготвена на свид. И., е записано, че не са налице
достатъчно основания да се смята, че
станалото на 03.11.2015г. е възбудило състояние на основателен страх у И. И..
Спира се и на видео-техническата експертиза, която не установява лице от мъжки
пол да нанася удари на служители в търговския обект. Излага доводи, че
показанията на свидетелите А.С.и М.Б., не са били обсъдени, а те твърдят, че в двора на подс. М., са дошли лица, които са
били с пистолет в ръка и са го заплашвали, а не, че Б.М. е заплашвал тези лица.
Намира, че обжалваната присъда е постановена при съществени процесуални
нарушения, а именно липсата на обсъждане в мотивите на всички събрани по делото
доказателства, послужили за изграждане на непротиворечивия извод за авторството
на деянието, не са изложени съображения на кои доказателства се дава вяра и на кои
не. Моли за постановяване на оправдателна присъда, тъй като подс.М. не е
извършил вменените му деяния.
Подсъдимият в лична защита се присъединява към
становището на адв. Г..
Представителят на Софийска градска
прокуратура счита присъдата на СРС за правилна и законосъобразна, постановена
при изяснена фактическа обстановка и в съответствие със събраните по делото
доказателства, от които се установява по безспорен начин извършените от
подсъдимия престъпления. Намира ,че в
мотивите съдът е обсъдил всички
събрани доказателства. В заключение моли присъдата на първия съда да бъде
потвърдена.
Подсъдимият в последната си дума твърди,
че е невинен.
Софийски градски съд, след като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните и след като на основание чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда,
СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните
да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава.
Въззивният съд, действайки като инстанция по фактите и съобразявайки
оплакванията, съдържащи се в жалбата, както и заявеното от страните в
публичното съдебно заседание, извърши собствена преценка на доказателствата по
делото, и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа обстановка,
която не се различава от възприетата от първата инстанция, именно:
Подсъдимият
Б.М.М. е род.*** г. в с.Ц., българин,
бълг. гражданин, със средно специално образование, разведен, работи, живущ ***,
с ЕГН **********
Подсъдимият
М. е осъждан с влязла в сила присъда по НОХД № 99/2012 г. по описа на ЦРС,
потвърдена с Решение № 251 от 31.01.2014 г. по ВНОХД № 504/2013 г. по описа на
БОС, влязла в сила на 31.01.2014 г., за извършено престъпление по чл. 325, ал.
1 от НК, с която му е наложено наказание „Пробация".
На
03.11.2015 г. през деня свидетелите Н., К. и П. се намирали на работното си място
в магазин за строителни материали, находящ се в гр. София, бул. Околовръстен
път до разклона за с. Лозен. Около 14:00 ч. подс. Б.М.М. влязъл в магазина и
направил заявка за закупуване на стоки на касиерката - свид. П.. Последната му
дала стокова разписка и му казала да си натовари отвън закупената стока. М.
излязъл от магазина и след известно време се върнал и попитал дали е готова
фактурата му. Свид. П. му отговорила, че не е готова. М. бил редовен клиент на
магазина и знаел, че фактура се издавала след като клиентът се върне със
стоковата разписка след като е си е получил стоката. След като М. разбрал, че
фактурата му не е готова, започнал да обижда служителките - свид. П. и К., че
са тъпи селянки и нищо не става от тях. П. поискала стоковата разписка, за да
изготви по нея фактурата, М. казал, че е останала отвън при колегата й и ще
отиде да я донесе. След като се върнал отново започнал на висок тон да обижда
служителките, че са диви селянки. Тогава от помещение зад касата излязла свид. Н.
и помолила М. за по-спокойно поведение, понеже имало и други клиенти в
магазина. М. отново нарекъл жените селянки. Свид. Н. разбрала, че липсват
данните за получател, за да бъде издадена фактура на М. и поискала от подс. М.
да каже име за получател, е цел да бъде вписано във фактурата за закупените от
него стоки. Това още повече ядосало подсъдимия, който продължил да псува и
обижда, като нарекъл свид. Н. пикла, заплашил, че ще я убие (унищожи) и
замахнал да я удари. Виждайки създалата се ситуация, свид. К. застанала пред
свид. Н., с цел да я предпази от агресивното поведение на поде. М.. В този
момент последният посредством свития юмрук на дясната си ръка нанесъл удар на
свид. К. в областта на лявата й мишница, като непосредствено след това, отново
със свития юмрук на дясната си ръка, нанесъл удар на свид. Н. в областта на
корема й, като през цялото това време подсъдимият продължавал да крещи, отправяйки
заплахи и обиждайки посочените по-горе три свидетелки. Междувременно свид. П.
била успяла да напише фактура за закупените от подс. М. стоки и да му я даде. В
този момент последният напуснал магазина, качил се на управляваното от него
камионче и с него се отправил към имота на собствената му фирма „Х.С.“, находящ
се в с. Г..
Свид.
Н. решила, че трябва да запише номера на камиончето и да разбере самоличността
на лицето, за да подаде жалба в полицията срещу него. Затова напуснала
магазина, качила се на личния си автомобил, марка „Ауди" и започнала да
шофира след камиона на обвиняемия. Преди да излезе от магазина тя помолила за
помощ свид. И. И., който бил редовен клиент на магазина и тъкмо бил влязъл в
него. Възмутен от случилото се в магазина и решавайки, че се е случило нещо
нередно, свид. И.Е.И. също се качил на своята кола, марка „Мерцедес", и
започнал да я управлява след МПС-тата на свид. Н. и подсъдимия.
Когато
стигнал до имота на фирма „Х.С.“, находящ се в с. Г., подс. М. влязъл със
своето камионче в двора, а свид. Н. и свид. И. паркирали пред него. Било около
15:00 часа на 03.11.2015 г. Двамата се чудели какво да правят и как да намерят
шофьорът на камиончето, когато пред оградата на имота паркирал автомобил и от
него излязла жена, с неустановена до момента самоличност, която свид. Н.
попитала дали тук се помещава фирма „А.Ф.“. След като жената потвърдила, свид. Н.
я попитала дали във фирмата работи мъж с описание, което съответствало на
външността на подс. М.. Докато разговаряли свид. Н. видяла подс. М. зад
оградата. Жената отворила вратата и свид. Н. и свид. И. влезли в двора, но М.
вече не се виждал. В следващия момент подс. М. излязъл от сграда в имота, като
държал в едната си ръка си газ-сигнален пистолет, марка „EKOL",
модел
„Viper
2,5",
калибър 9 мм, с фабр. № E2VP-12121028, а в другата - черен нож с
разгънато острие. Попитал ги какво правят в двора му, като същевременно се
доближил до тях. Започнал да отправя закани за убийство към свид. И. И.,
казвайки му, че ще го убие, и че ще му пръсне мозъка, като същевременно насочил
държания от него с дясната ръка пистолет, към лицето на свид. И. И., а с
държания в лявата ръка нож замахвал интензивно към корема на последния, при
което успял да среже пуловера на пострадалия и да му причини драскотина в
дясната коремна стена. И. тръгнал да излиза от двора, като подс. М. го
последвал и когато всички били извън двора М. възпроизвел изстрел във въздуха с
държания от него пистолет марка „EKOL", модел „Viper 2,5",
калибър 9 мм, с фабр. № E2VP-12121028. Свид. Н. сигнализирала на тел.
112, от където я насочили да подаде жалба в 08 РУ - СДВР и двамата със свид. И.
отишли в РУ и подали
жалба.
От
заключението на СППЕ на свид. Н. се установява, че последната е изпитала
основателен страх за здравето и живота си след ситуацията, разиграла се в двора
на подс. М..
От
заключението на СППЕ на свид. И. се установява, че ситуацията от 03.11.2015 г.
не е възбудила състояние на основателен страх у него по отношение на здравето и
живота му, но това поради устойчивата му личностова структура, която му дава
възможност да преодолява подобни психотравмиращи ситуации без да разгръща симптоматика,
характерна за преживяването на основателен страх.
От
заключенията на балистичните експертизи се установява, че представеният
револвер е стандартен газ-сигнален револвер марка „Екол" модел „Вайпер
2.5", калибър 9 мм с фабричен № E2VP-12121028 и не е
огнестрелно оръжие по смисъла на закона, както и че през цевта му е произвеждан
изстрел след последното й почистване, а представените 24 бр. патрони са
стандартни газ-сигнални боеприпаси, кал. 9 мм и са предназначени за газ-сигнални
пистолети от същия калибър.
Видео-техническата
експертиза дава заключение, че на
представените видео записи заснети в
периода 14742:48 часа до 14: 51:49 часа на 08.11.2015г. не се установява лице
от мъжки пол да нанася удари на служителките от търговския обект.
От
заключението на изготвената съдебно медицинска експертиза на свид. И. се
установяа, че при прегледа на И. на 04.11.2015 г. е установена драскотина на
дясната коремна стена, която се дължи на тангенциалното действие на предмет с
остър режещ връх и/ или ръб и кореспондира да е получено по време и начин,
както съобщава прегледания - че предишния ден е наранен от непознат мъж с нож в
областта на корема. Описаното телесно увреждане му е причинило болка и
страдание.
Установената
фактическа обстановка въззивният съд приема въз основа на: показанията на свид.
Н., свид. И., свид. К., свид. П., частично от обясненията на подс. М. и
показанията на свидетелите А.С.и М.Б., от заключенията на приетите съдебно-психиатрични
и психологични експертизи на свид. Н. и свид. И. /л. 58-60 и л. 64-66 от ДП/,
от заключенията на приетите балистични експертизи /л. 71-72 и л. 79-80 от ДП/,
заключението на видео техническа експертиза /л. 75-76 от ДП/, заключението на
съдебно-медицинска експертиза /л. 83 от ДП/, както и от писмените доказателства
по делото, протокол за обиск и изземване /л. 14 от ДП/, протокол за претърсване
и изземване /л. 22 - 23 от ДП/, протоколи за доброволно предаване / л. 87, 88
от ДП/, от протоколи от проведени разпознавания на лица /л. 50 и л. 54 от ДП/,
справка за съдимост и др.
Въззивният съд споделя изцяло възприетите
от първата инстанция фактически отношения. За изводите си съдът е извършил
изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените средства по
делото, като правилно е възприел установените чрез тях факти, относими към
предмета на доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.
3 от НПК, в мотивите към присъдата е извършен анализ на доказателствените
източници, като не са допуснати логически грешки при съвкупната им оценка. Подробно
са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са
обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а
други се отхвърлят. Липсват основания, които да мотивират въззивния съд да
промени направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване.
Настоящата
съдебна инстанция след като извърши собствена преценка на доказателствата по
делото, намира за правилно решението на контролираната инстанция да постави в
основата на фактическите си изводи показанията на свидетелите на свид. Н., свид.
И., свид. К. и свид. П.. Обстоятелството, че показанията им се явяват
единственото пряко доказателствено средство по отношение осъществяването на процесното
деяние от страна на подсъдимото лице, налага внимателното им изследване на
плоскостта на собственото им съдържание и вътрешна логика, при преценка за
връзката им с останалите доказателствени източници.
Въззивният съд намира, че показанията на тези свидетели
се отличават с последователност и конкретика, като същевременно не съдържат
логически празноти и вътрешни противоречия.
За да се довери на показанията на тези свидетели
въззивният съд констатира, че е налице последователност на изложеното от тях
при описване механизма на деянията, действията на извършителя, и техните
собствени такива.
От показанията на свид. Н. се установява, че
поведението на подс. М. в магазина е било агресивно, като не е било провокирано
от служителите в магазина, които са помолили подс. М. да донесе складовата
разписка, за да му бъде издадена исканата фактура и да съобщи пълните данни на
получателя, за да бъдат отразени в нея. Това породило недоволство у същия и
отключило вербална и физическа агресия към свид. Н., П. и К. в посочения магазин.
Показанията на
свид. Н. кореспондират с тези на свид. П. и К., за случилото се, вкл. и
прочетените частично по реда чл. 281,ал.5 от НПК показания на свид. К. досежно
датата и конкретните изрази.
Показанията на свид. Н. за случилото се на
същата дата в с. Г. се потвърждават от тези на свид. И., като последния не е
пряк очевидец единствено на случилото се в магазина, тъй като се отзовал на
помощ на свид. Н., след станалото там. Освен това свид. И. описва детайлно
действията на подс. М. в т.ч. по нараняването му, и стрелбата с газовия
пистолет,извършено в присъствието на свид. Н..
Въззивният съд
намира за съществено при проверка на достоверността на показанията на тези свидетели,
че на съобщените от тях факти кореспондира вписаното в издадените СМУ – л.86,
л.83 от ДП, както и заключението на изготвените СМЕ, СППЕ и обстоятелството, че
незабавно е сигнализирано на органите на МВР, в частност 08 РУ- МВР за
осъщественото от М. на инкриминираната дата.
Настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението на защитата, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин, тъй като заключението на видео- техническата
експертиза, сочи че
на представените видео записи нямало заснет подобен случай в магазина. При
внимателен прочит на заключението на експертизата е видно –л. 76 от ДП, че на
вещите лица се били предоставени записи заснети в периода 14:42:48 часа до 14:
51:49 часа на 08.11.2015г., на които
вещите лица не са установили лице от
мъжки пол да нанася удари на служителките от търговския обект. Инкриминираната
дата е 03.11.2015г. и доводи от това заключение не могат да се черпят в една
или друга посока, тъй като не се отнася до предмета на делото.
С оглед
изложените аргументи въззивният съд намира, противно на доводите на защитата,
че показанията горепосочените свидетелите явяват надеждна основа за
установяване на времето, мястото, механизма на извършване на деянията, както и
на авторството им.
Въззивният съд
се солидаризира изцяло с констатацията на районния съд относно анализа на
свидетелските показания на свидетелите С. и Бял. Въззивният съд също счита, че показанията на
тези свидетели се отличават с ниска степен на достоверност, тъй като са вътрешно
противоречиви, непоследователни и по същество единствено обслужват защитната
теза на подс. М., освен това се явяват изолирани от останалите доказателства по делото.
Съгласно
правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за достоверни
обясненията на подсъдимия, не се изисква те да намират подкрепа в други
доказателства, а да не се опровергават от несъмнено установени доказателства.
Въззивният съд
също стигна до извод, че в голяма част обясненията на подс. М. са израз на
защитна версия. Обясненията на подсъдимия М., дадени пред първата инстанция,
отразяващи версията на последния за случилото се, а именно, че той не е влизал
в конфликт в магазина, какъвто описват свидетелите, не е удрял, нито псувал, нито
се заканвал, въззивният съд оценява като защитна теза. Като защитна теза съдът
оценява и обясненията му относно случилото се в двора му в с. Г., тъй като в
тази част обясненията му категорично се оборват от останалите ангажирани по
делото доказателствени източници. Предвид горното въззивният съд прие, че
обясненията на подсъдимото лице, в посочената част, представляват защитна теза,
която не е достоверно отражение на действително случилото се събития на
инкриминираната дата.
Въззивният съд
също намери, че следва да кредитира обясненията му в частта, в която не отрича,
че се е намирал в посочения в обвинителния акт строителен магазин в описаното
време. М. не отрича и, че е възникнал скандал / макар и не в такива измерения/ между него и служителките в
магазина. Не отрича, че може да ги е нарекъл селянки, не твърди да е поискал фактура и да му е била
отказана в конкретния случай, тези обяснения намират опора и в останалите
доказателства.
Настоящият
съдебен състав, подобно на първоинстанционния, кредитира изцяло заключенията на
съдебно психиатричните и психологични експертизи, заключението на съдебно-медицинската
експертиза и на балистичните експертизи , като ги намира за обосновани и
мотивирани, въз основа на научен подход, от вещи в съответната област на
науката лица, защитени по убедителен начин пред съда. По делото не са налице каквито и да е обстоятелства,
които да провокират у съда съмнение в обективността и професионализма на
експертите, изготвили заключенията, тяхната безпристрастност и обективност.
От
заключението на приетата СППЕ на свид. Н. е видно, че последната е изпитала
основателен страх за здравето и живота си след ситуацията, разиграла се в двора
на подс. М..
От
заключението на приетата СППЕ на свид. И. се установи, че ситуацията от
03.11.2015 г. не е възбудила състояние на основателен страх у него по отношение
на здравето и живота му, но това поради устойчивата му личностова структура,
която му дава възможност да преодолява подобни психотравмиращи ситуации без да
разгръща симптоматика, характерна за преживяването на основателен страх.
От заключенията на приетите балистични
експертизи се установява, че представеният револвер е стандартен газ-сигнален
револвер марка „Екол" модел „Вайпер 2.5", калибър 9 мм с фабричен № E2VP-12121028
и
не е огнестрелно оръжие по смисъла на закона, както и че през цевта му е
произвеждан изстрел след последното й почистване, а представените 24 бр.
патрони са стандартни газ-сигнални боеприпаси, кал. 9 мм и са предназначени за
газ-сигнални пистолети от същия калибър.
Заключението
на видео-техническата експертиза сочи, че на представените видео записи заснети
в периода 14742:48 часа до 14: 51:49 часа на 08.11.2015г. не се установява лице
от мъжки пол да нанася удари на служителките от търговския обект.
Липсата на кадри
на насилие в посочения часови диапазон и посочената дата не противоречи на
събраните по делото доказателства, които се отнасят за 03.11.2015г., тъй като
последната е инкриминирана.
Въззивната
инстанция кредитира приложените по делото писмени доказателства, доколкото
според съда последните изхождат от лицата, които са посочени в тях, като няма
причина да се приемат за недостоверни и неотговарящи на обективната
действителността, отразените в тях обстоятелства.
Констатация за
обремененото съдебното минало на подсъдимия към датата на деянието, първият съд
вярно е направил въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства- справки за съдимост.
С
оглед изложените съображения, въззивният съд намери, че преценката на
доказателствената съвкупност, извършена от първостепенния съд е правилна и
обоснована, а възраженията на подсъдимия в тази насока се явяват неоснователни.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящият съдебен състав
се солидаризира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият М. е осъществил престъплението по чл. 325, ал.
4, вр. ал. 1 от НК, доколкото се установиха всички обективни и субективни
признаци от състава му
Подсъдимият
М. от обективна страна на 03.11.2015 г., около 14,00 часа в магазин „Строй
маркет“, находящ се в гр. София, бул. „Околовръстен път", на разклона за
с. „Лозен" е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като крещейки, отправил закана
към Д.С. Н., че ще я убие, обидил А.Х.К., С.Г.П.и Д.С.Н., че са селянки,
нанесъл удар с юмрук на А.Х.К. в областта на лявата й мишница, нанесъл удар с
ръка в областта на корема на Д.С. Н., като деянието е извършено повторно, след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление -
присъда по НОХД № 99/2012 на PC Царево, в сила от 31.01.2014 г., с която
бил признат за виновен по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият
е засегнал с действията си установените обществени порядки за уважение към
останалите членове на обществото. Действията му са били непристойни, тъй като
крещейки, отправял закани към Д.С. Н., че ще я убие, обидил А.Х.К., С.Г.П.и Д.С.Н.,
че са селянки, нанесъл удар с юмрук на А.Х.К. в областта на лявата й мишница,
нанесъл удар с ръка в областта на корема на Д.С. Н.. Действията на подсъдимия
са непристойни, противоречат на установения в обществото морал и порядък. Подс.
М. е изразил чрез действията си своето явно неуважение към обществото и
неговите разбирания за спокойствие. Поведението му силно е възмутило и
притеснило всички присъстващи в магазин „Строй маркет", находящ се в гр.
София, бул. „Околовръстен път", на разклона за с. „Лозен".
Деянието
е извършено със специалния хулигански мотив, тъй като е извършено на публично
място, в присъствието на множество лица, които са се възмутили от поведението
на подс. М., поведението на М. на
инкриминираната дата не е водено от личен мотив, а от хулигански такъв.
Несъмнено
деянието е извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28 от НК, тъй
като с присъда по НОХД № 99/2012 г. по описа на ЦРС, потвърдена с Решение № 251
от 31.01.2014 г. по ВНОХД № 504/2013 г. по описа на БОС, влязла в сила на
31.01.2014 г., М. е осъден за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
От
субективна страна, инкриминираното деяние е извършено при форма на вината -
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Подсъдимият е имал в съзнанието
си ясна представа за обществено опасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване. Същият е
знаел какво извършва, а именно, че поведението му е в разрез с общоприетите
правила за поведение, че е недопустимо на публично място пред очите на
присъстващите служители и клиенти да обижда трите служителки, както и да удря с
юмрук А.Х.К. в областта на лявата й мишница, също така да се заканва на Д.С. Н.,
че ще я убие, както и да й нанася удар с ръка в областта на корема.
Районният
съд правилно е преценил,че доказателства М. да е отправил закани към А.Х.К. и С.Г.П.липсват, поради това е и частично оправдан за тази
част от обвинението. Липсва възможност
въззивният съд да преразглежда този въпрос, тъй като делото е образувано само
по ВЖ от защитата на подс. М..
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящият съдебен състав
се солидаризира с изводите на първата инстанция, че подсъдимият М. е осъществил и престъплението по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, доколкото се установиха всички обективни и субективни признаци от
състава и на това престъпление.
Престъплението „закана с убийство“ е квалифициран състав на
престъплението „закана“, което с оглед систематичното му място в раздел V –
„Принуда“ от НК е с непосредствен обект на защита не живота на гражданите, а не
личната им свобода. Заканването другиму с престъпление, в частност с убийство,
е от естеството да окаже въздействие върху поведението на заплашвания и създава
опасност да бъде засегнато свободно проявление
на неговата дейност. За разлика от
принудата по чл. 143, ал. 1 от НК, тук деецът не цели непосредствено да
мотивира засегнатия към конкретно действие или бездействие. За осъществяване на
това престъпление, от обективна страна, се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от
него и да е в състояние да възбуди основателен страх за осъществяването
ѝ, като изпитването на такъв не е съставомерен елемент на обективната
страна на престъплението. Заканата с престъпление, или както е в случая с
убийство, би могла да възбуди основателен страх тогава, когато, с оглед
цялостната обстановка на извършването ѝ и сложилите се между дееца и
пострадалия отношения, сочи на такова състояние на дееца, при което пораждането
на решение за извършване на престъплението се явява сигурно или вероятно.
От
субективна страна деецът следва да съзнава съдържанието на заканата и че тя е
възприета от заплашения, като действителна заплаха /в този смисъл ТР №
53/18.09.1989 г. на ОСНК и други/.
В конкретния случай, от обективна страна
се установява, че на посочените в обвинителния акт време и
място, подсъдимият се
е заканил с убийство на И.Е.И., като му казал, че ще го убие и ще му пръсне
мозъка и същевременно насочил държан от него пистолет с дясната си ръка към
лицето на И., с който в последствие възпроизвел изстрел, а посредством, държан
от него нож в лявата ръка, му нанесъл драскотина в областта на дясната коремна
стена и тази закана би могла да възбуди основателен страх у И.Е.И. за
осъществяването й.
В
процесния случай заканата е обективирана както с думи, така и с действие -
замахване с нож и възпроизвеждане на изстрел с пистолет марка „EKOL",
модел
„Viper
2,5",
калибър 9 мм, с фабр. № E2VP-12121028, което е от естество пострадалото
лице да я възприеме като реална, непосредствена и осъществима. От
доказателствата по делото се установява, че пострадалият И. не се е уплашил
реално от реализиране на заканата, според цитираната съдебна практика това не е
съставомерен елемент на престъплението, а заканата трябва само да е от естество
да възбуди основателен страх за осъществяването й.
Заканата,
обективирана с думи- подс. М. е казал на И., че ще го убие и ще му пръсне
мозъка, и с действия - едновременно със словесната закана М. е държал с дясната
си ръка насочен пистолет към лицето на И. (който И. е възприел за боен), а с
лявата - нож, с който му нанесъл драскотина в областта на дясната коремна
стена, е от естество да възбуди основателен страх от осъществяването й. В
случая, единствено поради устойчивата личностова структура на свид. И., която
му дала възможност да преодолее психотравмиращата ситуация без да разгръща
симптоматика, характерна за преживяването на основателен страх, на практика
заканата не е довела до възбуждане на реален страх за живота и здравето у
пострадалото лице.
От
субективна страна, подсъдимият е осъществил деянието при пряк умисъл. Същият е
съзнавал, че отправя закана с убийство спрямо свид. И., съпроводена с думите, че ще го убие и ще му пръсне мозъка, както и с
действия - М. е държал с дясната си ръка насочен пистолет към лицето на И.
(който И. е възприел за боен), а с лявата - нож, с който му нанесъл драскотина
в областта на дясната коремна стена, както
и че отправените думи и извършените действия обективно притежават потенциала да
възбудят основателен страх у пострадалия.
Подсъдимото лице е съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял настъпването им.
Мотивиран
от горното, настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил
правилни, обосновани правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна
страна, на вменените на подсъдимия деяния.
При правилна правна оценка на
събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа
обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия, за всяко от осъществените престъпления, като е приел, че следва да
го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да
обусловят приложение на чл. 55 от НК.
При контрол върху присъдата в
частта, с която е индивидуализирано наказанието за всяко от престъпленията, за
които подс. М. следва да отговаря, не се отчитат факти и обстоятелства, които
да не са взети предвид от първостепенния съд и не са налице основания за
корекция на наказанието чрез неговото намаляване или изменение.
Правилно е приложен и чл. 23-25 от НК ,тъй като са налице основанията за определяне на едно общо най-тежко
наказание измежду наложените на подс. М. за престъпленията, за които е признат
за виновен и наказан.
Правилно първоинстанционният съд е
приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и е отложил изпълнението на
наложеното на подсъдимия едно общо
най-тежко наказание в размер на 2 години, за срок от 5 години , след като е
преценил, че така определеното наказание не следва да се изтърпява ефективно и
не се налага изолирането му от
обществото. От друга страна, по време на определения от съда продължителен
изпитателен срок по отношение на подс. М.
ще съществува реална заплаха от привеждане в изпълнение на наложеното му
наказание, в случай на последващи престъпни прояви, което ще му въздейства в
достатъчна степен възпиращо и предупредително.
Присъдата
е правилна и законосъобразна и в частта за веществените доказателства и
разноските.
При извършената на основание чл. 314
от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното
изменяне или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.
334‚ т. 6 от НПК вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 04.01.2018г. постановена
по н.о.х.д.
№ 13268/2016г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение,133-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.