Р Е Ш Е Н И Е
№…...................../…………………...2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 12454 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Е.Б.Е.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от *
срещу С.Й.С.,
ЕГН ********** с адрес ***, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за приемане на
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца следнитесуми:
сумата
от 407,63 лева
/четиристотин и седем лева
и шестдесет и три стотинки/, представляваща главница за незаплатена
ел. енергия и мрежови
услуги, доставени за периода
от 01.09.2018г. до 30.04.2019г. на обект с кл. № **********,***, ИТН: 4341422 на основание Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и чл. 98а от
Закона за енергетиката, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2019., до
окончателното изплащане на задължението, сумата
от 15,26 лева /петнадесет лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.10.2018г. до
09.06.2019г.., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за
изпълнение № 4564/12.06.2019 г., по ч.гр.д. № 8965/2019 г. по описа на ВРС, 21
състав.
Ищецът твърди,
че ответникът има качеството на небитов клиент с оглед обекта на потребление и
е присъединен на ниво ниско напрежение. Сочи, че съобразно ОУ и ЗЕ ищецът се е
задължил да снабдява с ел. енергия и да предоставя мрежови услуги на обект, находящ се в гр. * и представляващ бистро, собственост
на ответника, като в периода
от 11.10.2018 г. до 09.06.2019 г. е предоставил мрежови услуги, които не били
заплатени от ответника. Сочи, че стойността на така потребената
ел. енергия и цена за достъп възлизала на 407,63лв., а дължимата мораторна
лихва за периода от 11.10.2018 г. до 09.06.2019 г. – 15,26лв. При
тези съображения моли за уважаване на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
В открито
съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от
14.11.2020 г., в която чрез процесуален представител на ищеца заявява, че след
образуване на делото е извършено доброволно плащане от ответника, поради което
се моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, тъй като сторените в
хода на заповедното производство и в исковото такова са останали незаплатени.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който признава иска на основание чл. 237 от ГПК относно неговото
основание и размер. Сочи се, че на 27.09.2019 г. е заплатил цялото вземане
заедно с дължимите лихви. Намира, че с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като едва след запознаване с приложените към исковата
молба фактури е установил, че се претендира заплащане на достъп до
електроразпределителната мрежа.
В съдебно заседание ответникът не се
явява и не изпраща представител. Депозирана е писмена молба от 16.01.2020 г., с
която моли да не се присъждат разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на
делото.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед за изпълнение №
4564/12.06.2019 г., по ч.гр.д. № 8965/2019 г. по описа на ВРС, 21 състав, е разпоредено длъжникът С.Й.С. да заплати на „Е.Б.Е.” ЕАД сумата от 407,63 лева,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия
и мрежови услуги, доставени
за периода от 01.09.2018г. до 30.04.2019г. на обект с кл. № **********,***, ИТН: 4341422 на
основание Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“
ЕАД и чл. 98а от Закона за енергетиката, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 10.06.2019., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 15,26
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва за периода от 11.10.2018г. до 09.06.2019г.
В срока по чл. 414 ГПК длъжникът е
депозирал възражение срещу вземанията, предмет на заявлението по чл. 410 ГПК,
твърдейки че не дължи, тъй като през 2018 г. електроснабдяването в обекта е
преустановено.
Съгласно приложеното по делото
протоколно определение от 12.09.2012 г. по гр.д. № 1331/2011 г. на РС –
Несебър, ответникът е придобил собствеността върху имот, находящ се в гр. *.
Видно от приложените по делото доказателства
в периода 01.09.2018г. – 30.04.2019г. са издадени фактури, с които е остойностено количеството мрежови услуги, доставени
на обект с кл. № **********,***, ИТН: 4341422, възлизащо общо в размер на 407,63 лева.
Съгласно представения препис –
извлечение от сметка на абоната за незаплатените суми са издадени фактури за
периода от 01.09.2018г. – 30.04.2019г., включващи главница и обезщетение на за
забава за периода от 11.10.2018 г. до 09.06.2019 г. в размер на 15,26 лева.
Не е спорно между страните, а и с
представените към отговора на исковата молба доказателства – касови бонове, се
установява, че ответникът е представил доказателства за заплащане на цялата претендирана сума за главница от 407, 63 лева и лихва от 15,26 лева.
При така установената фактическа
обстановка и след като съобрази приложимия закон, съставът на Варненския
окръжен съд прави следните правни
изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на установителния иск е съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждане предполага
установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, че ответникът е потребител на ел. енергия и мрежови услуги, като титуляр на партида на имот, находящ се в гр. *, които отношенията са регулирани от публично известни Общи условия за предоставяне услуги на
потребители от ищеца, както
и стойността на доставените
и потребени от ответника мрежови услуги, изискуемостта на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците.
Не е спорно по делото, че ответникът
е титуляр на партида на посочения обект
в гр. *, поради което
и съдът намира, че С. е потребител ел. услуги. Основно задължение на ответника в качеството му на
потребител, съгласно Общите условия, е да заплаща
ползваните услуги, отчетени
по предвидения в цитираните Общи условия ред.
От коментираните по-горе писмени доказателства, съдът намира за установено, че ответникът е погасил задълженията
си към ищеца за процесния период с извършеното от
негова страната плащане на 27.09.2019г. При това положение и съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода
на спора, съдът намира, че
в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски, в това число и тези в рамките на заповедното производство. Това е така, тъй
като с поведението си С. е станал причина за иницииране на производството предвид извършените плащания на дълга след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК. Страната е имала възможност да узнае какви вземания се претендират от ищеца, доколкото фактурите датират от преди подаване на заявлението в съда, поради което
доводите в тази насока са неоснователни.
С оглед изложеното в полза на „Е.Б.Е.”
ЕАД следва да се присъди сумата от
75.00 лева, представляваща сбор от разноските по заповедното производство за
държавна такса в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от
50лева, както и 175 лева – държавна такса за настоящото производство от 75 лева
и юрисконсултско възнаграждение от 100 лева съобразно отправеното искане.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от М* срещу С.Й.С., ЕГН ********** с
адрес ***, иск за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца следните суми: сумата от 407,63 лева /четиристотин и седем лева и шестдесет и три
стотинки/, представляваща главница за незаплатена
ел. енергия и мрежови
услуги, доставени за периода
от 01.09.2018г. до 30.04.2019г. на обект с кл. № **********,***, ИТН: 4341422 на основание Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Б.Е.“ ЕАД и чл. 98а от
Закона за енергетиката, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2019., до
окончателното изплащане на задължението, сумата
от 15,26 лева /петнадесет лева и
двадесет и шест стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва за периода от 11.10.2018г. до
09.06.2019г., за които суми е издадена по реда на чл. 410 от ГПК Заповед за
изпълнение № 4564/12.06.2019 г., по ч.гр.д. № 8965/2019 г. по описа на ВРС, 21
състав, на основание чл. 422 вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН ********** с
адрес ***, да заплати на Е.Б.Е.”
ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от * сумата от 75.00 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни в заповедното
производство и 175 лева /сто седемдесет
и пет лева/, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: