Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
05.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 263
по описа за 2020г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на ИА „Автомобилна администрация“, ОО
„Автомобилна администрация“ – Шумен, срещу Решение № 260010/26.10.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 97/2020г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 46-0000017
от 20.02.2020г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“,
гр.Шумен, с което на Д.А.Д. от с.Веселиново, за нарушение по чл.6, ал.1 от ЗАвП
и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 2000 (две хиляди) лева, като съдът е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева на основание чл.105, ал.1 от
ЗАвП за нарушение по чл.2, ал.1 от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен
превоз на пътници и товари на територията на Република България налага.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Счита, че
неправилно съдът е изменил правораздавателния акт, доколкото са били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на водача по реда на чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвП. Поради това отправя искане за отмяна на решение на районния съд и
за потвърждаване на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, Д.А.Д.,
депозира писмен отговор чрез адвокат Р.П.от Адвокатска колегия – Шумен, в който
излага своите съображения за неоснователност на касационното оспорване. В
съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се представлява от адвокат П.,
която поддържа изложеното в отговора и претендира присъждане на разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество,
касационната жалба се явява основателна по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 21.01.2020г. около 08.50 ч. извън населено
място на път ІІ-73, преди разклона за гр.Смядово в посока гр.Шумен, Д.Д.
управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № Н 1694 ВТ. В
автомобила заедно с него пътували от с.Веселиново към гр.Шумен и свидетелите М.Я.и
Н.Я.. На посоченото място Д. бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР –
Шумен – И.И., С.Х.и Х.Х..
При проверката
полицейските служители установили, че Д. възмездно превозвал посочените лица до
лечебно заведение в гр.Шумен. Тези обстоятелства били установени с писмени
сведения от пътниците. Във връзка с установеното водачът бил придружен от
полицейските служители до Областен отдел „Автомобилна администрация“ в гр.Шумен
за продължаване на проверката, която била от компетентността на административно
наказващия орган. След запознаване с материалите по преписката и извършване на
проверка в регистрите на ИААА, свидетелят К.К.установил, че Д. не притежава
лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България,
нито притежава удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови
превози на пътници. Поради изложеното длъжностното лице от ОО „АА“ приел, че на
процесните дата и място водачът Д. е осъществил административно нарушение по
чл.6, ал.1 от ЗАвП. За установеното на жалбоподателя на 21.01.2020г. бил
съставен АУАН.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав
приел, че на посочената в акта и в НП дата и място санкционираният субект е
извършвал възмезден превоз на двама пътници, без да притежава лиценз за
извършване на превоз на пътници на територията на Република България, нито
притежавал удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози
на пътници. Независимо от това, предходната инстанция счела, че водачът не би
могъл да бъде субект на нарушението, визирано от контролните органи, доколкото
същият няма качеството на превозвач по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗАвП – Д. не
е регистриран като търговец, като съдът посочил още, че по делото не било
установено, че управляваният от него автомобил е предназначен за тази цел, да
извършва обществен превоз на пътници. Въззивният съд обаче достигнал до извод,
че поведението на жалбоподателя разкрива белезите на неизпълнение на чл.2, ал.1
от Наредба № 33 от 3.11.1999г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България, поради което наложил на Д. предвидената в
чл.105, ал.1 от ЗАвП глоба, изменяйки оспореното пред него постановление.
Настоящият касационен съдебен състав
изцяло установената от районния съд фактическа обстановка, но не и решаващия
правен извод на съдебната инстанция, мотивирала изменението на процесното
наказателно постановление. При съвкупната преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателства се налага извод, че касаторът е извършил
вмененото административно нарушение по
чл.6, ал.1 от ЗАвП. Съгласно цитираната разпоредба обществен превоз на
пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване
на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за
извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността,
или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на
пътници, и документи, които се изискват от този закон. По същество по делото
няма спор, че на посочената в акта и в НП дата касаторът е превозвал като
пътници свидетелите М.Я.и Н.Я.. Установява се също, че за управляваното от
оспорващия МПС няма издаден лиценз на Общността и удостоверение за обществен
превоз на пътници или товари, както и, че същото не е включено в списък към
удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. По
този въпрос по същество не е и налице спор между страните, доколкото
оспорващият не твърди, нито ангажира доказателства, че притежава някой от
описаните документи. Касационната инстанция намира за напълно доказан и факта,
че превозът е бил извършван срещу заплащане. Това разбиране е съобразена с
писменото сведение на Н.Я., която е посочила, че водачът Д. взема за превоза на
всеки човек, колкото е цената на автобусния билет – 2.50 лева до гр.Смядово и
5.00 лева до гр.Шумен. Последната сочи, че и след приключване на въпросното
пътуване ще му заплатят по 10.00 лева на човек, като това ѝ е известно,
тъй като и друг път са заплащали тази цена за извършвания от оспорващия превоз.
Дори е уточнила, че с „ Д. ни излиза по-евтино“. Извършването на обществен
превоз на пътници се доказва по категоричен начин и от показанията на
разпитаните като свидетели в хода на съдебното производство полицейски
служители И.И. и С.Х., както и от показанията на свидетеля К.К., който, макар и
да не е очевидец на случилото се, възпроизвежда обстоятелствата, сведени му от
полицейските служители и възприети от представените от последните писмени
доказателства. Изложеното от тези свидетели следва да бъде възприето за
достоверен източник на правнорелевантна информация, доколкото кореспондира с
останалия доказателствен материал и не са налице основания твърденията им да не
бъдат ценени. В тази насока следва да се отбележи, че изложеното от Н.Я. в хода
на съдебното производство противоречи с изложеното от нея при извършване на
проверката, в хода на която тя е представила пред проверяващите своята версия
за осъществявания превоз, поради което показанията на Я., дадени пред районния
съд не следва да бъдат кредитирани в частта им, че тя и съпругът ѝ не са
имали уговорка за заплащане на превоза и са пътували, без да са заплатили
същия. От друга страна, в показанията си свидетелят М.Я.посочва, че срещу
превоза ще извърши строителни дейности в ползва на водача. Дори и да се приеме
тезата, че превозът на двамата пътници е бил с уговорката след това Я. да
извърши строителни дейности в обект на оспорващия, това обстоятелство не
променя направения от административния орган извод за наличие на превоз срещу
заплащане. В легалната дефиниция на понятието „обществен превоз“ законодателят
не е конкретизирал формите на заплащане, при които е налице обществен превоз,
поради което съдът приема, че под заплащане следва да се има предвид всяко
възмездно извършване на превоз, независимо дали заплащането се осъществява чрез
предоставяне на определена парична сума или друг вид насрещна престация. В
случая безспорно е налице възмездно осъществяване на превоза, дори и при
липсата на предоставяне на определена парична сума, предвид постигнатата между
свидетеля Я. и оспорващия договорка в замяна на осъществения превоз Я. да
извърши ремонт в полза на водача, без да му взема пари за труд.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдебният състав намира, че правилно е била ангажирана
отговорността на касатора по описания в акта и в НП нормативен ред, доколкото по
делото се установя, че Д. с описаното превозно средство е извършвал превоз на
пътници срещу заплащане, т. е. обществен превоз на пътници по смисъла на §1,
т.1 и т.3 от ДР на ЗАвтП, без по отношение на този автомобил да е налице
издаден лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на
Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или
товари и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на
пътници. Това поведение на водача подлежи на санкциониране по реда на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвП. В тази връзка съдът намира за неправилно решаващото
становище на районния съд, че извършваният от водача превоз на пътници не може
да се квалифицира като обществен такъв, доколкото той не е регистриран като
търговец и управляваното от него МПС не е специално конструирано и оборудвано
за извършване на обществен превоз. Съгласно §1, т.3 от ДР на ЗАвП (ред. преди
изм. с ДВ бр.60/2020г.), „превоз на пътници“ е дейност на физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу
заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни
превозни средства независимо дали са натоварени или не. Това означава, че само
субекти, отговарящи на тази дефиниция, могат да извършват превоз на пътници.
След като касаторът не е регистриран като търговец, а управляваното от него МПС
не е специално конструирано и оборудвано, това изключва възможността му да
извършва превоз на пътници срещу заплащане, респективно извършването на такъв
превоз влече след себе си необходимост от санкциониране на провинилото се лице
по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП. От тази гледна точка, касационният състав
намира, че районният съд неправилно е изменил атакуваното пред него НП, като в
нарушение на закона е преквалифицирал поведението на касатора.
По тези съображения касационният съд
намира депозираната касационна жалба за основателна, а решението, предмет на
касационна проверка, за неправилно и незаконосъобразно. Като такова то следва
да бъде отменено, а вместо него бъде постановено друг, с което отмененото от
районния съд наказателно постановление бъде потвърдено.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 260010/26.10.2020г. на
Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 97/2020г. по описа на съда
и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 46-0000017
от 20.02.2020г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна
администрация“ - гр. Шумен, с което на Д.А.Д. от с.Веселиново, за нарушение по
чл.6, ал.1 от ЗАвП и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.02.2021 г.