Р Е Ш Е Н И Е №226
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на шестнадесети май
през двехиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря ЛН.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр. д. . № 55
по описа за 2017 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
„M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № **, чрез пълномощника адв. С.Е. от САС, със съдебен
адрес:***, адв. С.Е., е обжалвало с
въззивна жалба решение № 517/08.11.2016 г. , постановено от Районен съд –
Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд, в частта му, в която
въззивното дружество е осъдено да заплати на И.Й.П. сумата от 8 537, 28 лева – обезщетение
за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г. , ведно със
законната лихва, считано от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както
и по сметка на ДнРС сумата от 341, 50 лева д.т. и 350 лева за възнаграждение за
в. л., а на Адвокатско дружество „Георгиева и партньори" за
извършеното на основание чл.38, ал.2 ЗА процесуално представителство на ищеца в
производството разноски съразмерно с уважената
част от иска на стойност 756, 86 лева. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като
постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснован.
Изложените доводи на първо място са в насока необосновано завишаване размера на
присъденото обезщетение, при несъблюдаване установения в чл.52 ЗЗД принцип за
справедливост. Приема се, че обезщетение в размер на 40 000 лева се
присъжда при фатален изход от трудовата злополука, а именно смърт на работника.
Твърди се също така, че районният съд не е съобразил всички конкретни
обстоятелства във връзка със състоянието на ищеца, които са от значение за
определяне размера на обезщетението. Не е било съобразено, че след увреждането
състоянието на пострадалия било почти напълно възстановено. Не бил съобразен
също така краткия период на възстановяване, както и обстоятелството, че
пострадалият е претърпял само веднъж болнично оперативно лечение.
Съдебно-медицинската експертиза дала заключение за стабилизирано след травмата
състояние на ищеца, което предполагало подобрение в бъдеще. Определеният от
ТЕЛК процент трайно намалена работоспособност – 52 % бил даден временно за срок
от една година, доколкото в бъдеще се очаквало подобряване на състоянието.
Съдът не бил отчел и факта, че П. не бил лишен от възможността да работи
занапред, за същия не била подходяща единствено работа, изискваща пълноценно
участие и на двете ръце. При определяне размера на обезщетението
първоинстанционният съд не бил отчел и оказаното от работодателя съдействие на
ищеца за приемането му в болница и получаване на адекватно лечение, към което
спадало и заплащането на дължащите се суми за възстановяване здравните права на
П.. Твърди се, че ищецът не е доказал други неимуществени вреди освен
понесените от него болки при самия инцидент и впоследствие при лечението му в
болница. Приема се, че ищецът е обезщетен за вредите с получената от него сума
на застрахователно обезщетение. На второ
място се твърди, че районният съд неправилно е определил степента на
съпричиняване от работника на вредоносните последици. Неизключването на
машината от работен режим представлявало неполагане на грижа, която и
най-небрежният би положил в подобна ситуация. Грубата небрежност се
потвърждавала и от обстоятелството, че ищецът самоволно е предприел действия по
отстраняване на повредата без такива да са му били възлагани, което действие
било в противоречие с установените правила за безопасност, както и че не е
уведомил прекия си ръководител, нито лицето по поддръжка, като се твърди, че
такова лице е имало в предприятието при възникване на повредата. Твърди се, че
работодателят в достатъчна степен е осигурил безопасността на работния процес
чрез приети нормативни актове и проведен инструктаж. Осигурил е поддръжка и
ремонт на машините, чрез назначени компетентни лица. Твърди се, че самата
машина е била в достатъчна степен обезопасена чрез поставянето на мрежа и
предупредителни табели. Приема се, че само самоволните действия на ищеца и
несъобразяването му с приетите правила за безопасни условия на труд са
причината за настъпилата злополука. Обективният принос на П. за злополуката се
определя на 90 %, като се иска с толкова да бъде намалено дължимото от
работодателя обезщетение. Приема се за неправилно и неуважаването на
претенцията на ответното дружество за прихващане със сумата, платена от
работодателя за лечение на ищеца, доколкото не ставало дума за имуществени
последици за ищеца, а за работодателя.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне
на предявения иск като неоснователен. Претендира се присъждане на сторените в
двете производства разноски.
И.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
„Адвокатско дружество „Георгиева и партньори“, БУЛСТАТ *******, представлявано
от адвокат С.Е.С. – управител, със съдебен адрес:*** е обжалвал с въззивна
жалба решение № 517/
обезщетението, а само това, при което е налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането и то при субективно основание, изразяващо се в груба небрежност, а не обикновена такава. В тази връзка се позовава на установена от ВКС съдебна практика. По делото не било доказано, че от страна на пострадалия е проявена именно груба небрежност. От показанията на св. А.Д. се установявало, че машината се почиствала всеки ден докато работи, тъй като спирането й забавяло работния процес, като с този начин на почистване бил запознат и супервайзера, отговарящ за работниците, който не се противопоставял на тези действия. Приема се, че работникът не е нарушил и т.2.11 от Правилата за безопасна работа на труда, неинформирайки лицето по поддръжка за възникналото запрашаване на фотоклетката. От показанията на св. В.П. – брат на ищеца, се установявало че по това време в предприятието нямало такова лице. Въззивникът се позовава на изготвената СТЕ, според която е установено, че процесната машина разполагала със защитни системи за безопасна работа – 6 броя фотоклетки, като със задействането на сензорите се подавал звуков сигнал и машината се изключвала автоматично. Защитните механизми на машината били установени към момента на огледа от вещото лице през 2016 г., като не било сигурно дали същите са били налични и през 2014 г., когато е станала злополуката. Неоснователно също така било прието от решаващия съд, че ищецът е нарушил и т.2.12 от Правилата, доколкото в случая не се касаело за ремонт, а за почистване на машината. Не се споделя и извода на решаващия съд, че ищецът е нарушил инструкцията за работа с процесната машина, доколкото проведения му инструктаж за работа не е документиран в книгата за инструктаж, с което се приема, че е нарушен чл.11, ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Горното разколебавало извода, че инструкцията за работа е била доведена до знанието на П.. При установените факти, че трудовата злополука е настъпила в резултат на работата на ищеца с необезопасени машини и съоръжения и без да е проведен точен инструктаж за технологичните правила и правилата за безопасност при работа, се приема, че поведението на работника не можело да се приеме като проявена груба небрежност от негова страна. Твърди се, че пострадалия не е предвиждал възможността за настъпване на вредоносния резултат и не се е надявал лекомислено да предотврати вредоносния резултат, а това обстоятелство водело до извод за неналичието на предвидените в чл.201, ал.2 КТ предпоставки. Счита се също така, че съдът неправилно е определил размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди на 40 000 лева, който се приема за значително занижен с оглед действително претърпените болки и страдания, в каквато насока се развиват подробни доводи и се твърди, че обезщетението следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер. ИСка се отмяна на решението, в частта, в която искът е отхвърлен и вместо това искът да бъде уважен в пълен размер. Претендира се присъждане на разноски.
КнОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за правилно, в частта, в която искът с правно основание чл. 200 КТ е уважен до размер от 537, 28 лева и е отхвърлен за разликата над 8 537, 28 лева до предявения размер от 100 000 лева, поради което го потвърждава и за неправлино в частта, в която искът е уважен за разликата над 537, 28 лева до 8 537, 28 лева, поради което го отменя и отхвърля иска за разликата от 8 000 лева. съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно, въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства.
Не се спори, че страните са били
в трудово правоотношение възникнало по силата на трудов договор, по който
ищецът заемал длъжност „машинен оператор - изделия от бетон” в ответното ТД – негов работодател по смисъла
на §1 ДР на КТ, която длъжност заемал и към
Съставен е и
протокол за разследване на злополуката,в съдържанието на който е отразен
механизма на възникването й и обстоятелствата, при които е възникнала. На
Увреждането е наложило оперативно
лечение и непосредствено след възникване на травмата е извършена операция.
последвали са рехабилитационни процедури.
С ЕР на ТЕЛК № 2658/
Във връзка с необходимостта от провеждане на лечение в болнично заведение и при самото лечение от ответника са направени разходи от работодателят, като от заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че са заплатени дължими от ищеца здравни осигуровки за период от време предхождащ постъпването му на работа при ответника итова е било необходимо за възстановяване на здравноосигурителните му права, разходи за болнична потребителска такса, за транспорт и болничния му престой във връзка с процесната трудова злополука или общо разходите са в размер на 1090, 38 лева.
От ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” на ищеца са изплатени застрахователни обезщетения по застраховка „Трудова злополука” в размер на 99, 12 лева и на 15 63, 50 лева или общо 15 462, 72 лева.
Ищецът е запознат с Правила за осигуряване на безопасни условия на труд в „M.” АД, което се удостоверява с положения от него подпис.В т.2.11 е предписано правилото за използване на аварийните стоп-бутони при неизправности, застрашаващи нечие здраве, а в т.2.12 – забрана.за ремонт на машините в движение или от неупълномощени лица. По отношение на ищеца е провеждан начален и периодичен инструктаж по безопасност на труда, удостоверени с положени негови подписи в книгите за инструктаж.В т. 6 от Инструкция за работа с „автоматична линия за вадене на калъпи”, е преписано задължение на оператора при спиране на машината да натисне стоп-бутона на командното табло, да настрои машината на ръчен режим и да уведоми прекия си ръководител и лицата по поддръжката.
Приети са доказателства установяващи, че В.К. заема
длъжност „*********” в ответното ТД и е с работно време 07,
За установяване вида и тежестта на възникналото у ищеца увреждане на здравето в първоинстанционното производство е прието заключението на вещото лице д-р В.В., изготвил съдебно-медицинската експертиза. Посочено е, че при злополуката ищецът е получил конквасация на лявата предмишница, гривнена става и ръка – съчетана травма на меките тъкани и травма на костния скелет на ръката от вида на фрактури на кости и разрушаване на стави . Било е налице тежко нарушаване на анатомичната цялост на ръката с непосредствена опасност от ампутация;. В момента на травмата болката е била много силна, шокогенна; а впоследствие също са претърпял значителни болки с пиков и хроничен характер.Продължава да търпи болки с непостоянен характер. Търпял е битови неудобства. Здравословното състояние на ищеца е трайно увредено и предвид характера на остатъчните последици не могат да се очакват съществени промени на възможностите му за работа;. Според в. л. саналице трайни белези, деформация и хипертрофия на крайника.
В изготвеното заключение по назначената съдебно-техническа експертиза е отразено, че към момента на огледа автоматичната линия за вадене на камъни е обезопасена с предпазни мрежи, сензори за автоматично спиране и предупредителни табели. При натискане на стоп-бутона на дестакера той се изключва и се прекратява движението му.
По исканена страните в първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите Й.Д., А.Д., В.Г., Ц.Е., В.П. и К.Б..
Д.е съжителствала
с ищеца в периода след злополуката и има непосредствени впечатления за
състоянието му. Сочи, че непосредствено след травмата ищецът е бил изцяло
зависим от помощтта на друг човек в битовото си ежедневие, тъй като не можел да
си служи с лявата ръка и свидетелката изцяло го е обслужвала. Според
свидетелката ищецът не може да си служи с увредената ръка, не може да се
храни, не може да хваща нищо и др.
Ръката се нуждае от затопляне, за да не изпитва болки Постоянно се провеждат рехабилитационни
процедури, за да е поддържа ръката. Свидетелката сочи, че ищецът изпитва болки
и
Спаред св. Д.по време на работа често се налагало да се почистват фотоклетките, които се замърсявали при много прах и машинвата спирала да работи. Почистването се извършвало при включена машина, тъй като при изключване се губело много време. Това било установена практика. По време на инцидента бил на работа.
Св. В.Г. работел като началник-смяна в ответното ТД и сочи,, че при възникване на инцидента машината, на която работел ищецът била в автоматичен режим на работа. Според твърденнията му.нямало практика фотоклетките да се почистват, без да се спира машината. Операторът нямал задължение да почиства фотоклетките; Отрича ищецът да го е уведомил за спирането на машината.
Св. Ц.Е. е началник на производствения отдел в „M.” АД.Като разбрал за възникналия инцидент, както и невъзможността проблемът да се реши в болнично заведение в гр. Дупница проявил активност и проучил къде може да му проведено възможно най-доброто лечение. съдействал операцията и последващото болнично лечение да се извърши в Исул, както и добър в професионално отношение оператор, който да я извърши. Осигурил средства за заплащане на неплатените от ищеца здравноосигурителни вноски, след което операцията била проведена, от о тветното ТД осигурили и средства за превоз по повод провеждане на рехабилитационни процедури и др. Според свидетеля направили всичко необходимо , за а се проведе адекватното лечение.
Св. В.П. е брат на ищеца. И той
работел по време на инцидента в ответното ТД. Твърди, че само няколко работника
били на работа от по.рано в деня на инцидента. Според впечатленията му,
машината на която работел брат му имала доста зацапвания и се налагало почистване
на дестакера, като това се извършвало при включена машина от операторите. В
противен случай се губело много време, което водело до невъзможност да се
изпълняват зададените норми и работниците бивали глобявани Твърди, че по време
на инцидента нямало специалисти – електротехници на работа, тъй като идвали
по-късно – към 8,
В този смисъл са и показанията на св. Б. заемаща длъжност главен счетоводител” в „M.” АД. Служител в отдел „Човешки ресурси” контролира присъствието на служителите въз основа на изготвения месечен график, след като дойде на работа – в 8, 00 ч. Относно В.К. е отбелязано, че на 07.10.2014 г. е бил на работа, По принцип работното време е от 8, 00 ч., а при по-големи поръчки се организират и по-ранни смени.
С обжалваното решение предявеният иск с правно основание чл. 200 КТ за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат на процесната трудова злаполука. е уважен до размер от 8 537, 28 лева, като до пълния предявен размер от 100 000 лева е отхвърлен като неоснователен. Решението е обжалвано от ищеца в частта, н която искът е отхвърлен, а от ответника в частта, в която искът е уважен.
По въззивната жалба на ответника.
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, а разгледана по същество се явява частично основателна.
Пред районния съд е
бил предявен иск с правно основание чл.
200 от КТ за обезщетение за неимуществени вреди, по повод претърпените
от ищеца болки и страдания от установената с разпореждане № 46/17.02.2015
г. на ТП на НОИ - гр. Кюстендил, влязло в сила на 03.12.2015 г., по реда на чл. 55, ал. 1 от КСО трудова злополука, ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – 07.10.2014 г. до
окончателното издължаване.
Въззивният съд споделя извода на
първоинстанционния, че следва да се ангажира имуществената отговорност на
ответника по иска предвид установяване качеството му на
работодател,
както и характера на злополуката, която е призната за трудова по предвидения
законоустановен ред.
Обоснован
се явява определеният размер на обезщетението в размер на 40 000 лева,
съобразно всички релевантни за определяне размера на обезщетението по смисъла на
чл.52 от ЗЗД обстоятелства – вида и степента на увреждането –конквасация на
лява предмишница, гривнена става и ръка, което представлява сложна съчетана
травма на меките тъкани на крайника 0 кожа, мускули, сухожилия, кръвоносни съдове, нерви, както и
травма на ръката – фрактура на кости,
разрушаване на стави…и значителните затруднения, които са последвали от това за
ищеца .Самата травма е наложила извършване на хирургична интервенция, включително по спешност е извършена и
реплантация на дланта. Наложила са е рехабилитация, а възстановителният период
е бил продължителен, като само временната нетруспособност е траяла 13 месеца.
категорично установено е и от заключението на съдебно-медицинската експертиза и
събраните писмени доказателства, че здравословното състояние на ищеца е трайно
увредено. В резултат на това ищецът е в
невъзможност да си служи пълноценно с тази ръка. затрудненията му в битово и
всяко друго отношение продължават и ще продължават. Състоянието му е
консолидирано и в бъдеще не се очакват съществени промени. Като възможност съществува
единствено вероятност на намалеят болките, които изпитва Съобразена е и възрастта на пострадалия,
които е един млад човек, в най-трудоспособната си възраст / полагане на труд, а
и в житейски аспект/.
Настоящата
инстанция намира, че така определеното обезщетение е адекватно на вида и
степента на увреждането, съобразено с прознозата за бъдещо развитие на
здравословното състояние и следва категоричен извод, че същото не е завишено.
Изложените
във въззивната жалба доводи за това, че същото е завишено, като дори неизвестно
на какво основание се прави и сравнение с размери на обезщетения
присъждани при разрешаване на казуси, при
които са настъпили най-тежките последици
– смърт на работник и служител, което е
неправилно. Цитирани са решения, постановени по дела разглеждани в по-отдалечен
период от време.
Абсолютно
невярно е твърдението, че състоянието на ищеца е напълно възстановено.
Неизвестно и въз основа на какви факти и
обстоятелства се основава същото, при положение, че както бе-посочено и по-горе
е установено трайно увреждане здравословното състояние на ищеца досежно
засегнатия крайник. Изтъква се във въззивната жалба, че периодът на
въстановяване бил сравнително кратък, при наличие на данни по делото в обратен
смисъл, както и това, че само веднъж се е наложило болнично оперативно лечение. Подобно измерване по някакъв количесвен признак /
брой манипулации/ е неуместно и не води до извод за някаква по-лека степен на
увреждане. В случая увреждането е достатъчно сериозно като вид и степен. Това, че определянето на
трайно намалената работоспосбонст в процентно отношение е само за една година
не води до извод, че състоянинето на ищеца е възстановено, каквото разбиране се
поддържа във въззивната жалба. Ищецът търпи и ще търпи трайно ограничения от битово естество и възможност за полагане
на труд, при невъзможност да си служи пълноценно с трайно увредената си лява
ръка.
В заключение
следва да се посочи, че обжалваното решение не страда от порок –
незаконосъобразност, не енарушена разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Оказаното
от работодателя / по-точно негови служители/ съдействие е обсъдено, като
положителна проява, като това обаче не следва да води до определяне на по-нисък
размер на обезщетение.
Направените от работодателя
разходи на парични средства в
горепосочения размер свързани с
лечението на ищеца ве следва да се прихващат с размера на определеното обезщетение,
тъй като с него се репарират неимуществени по вида си вреди, а не имуществени
такива. Предвид това правилен е и
изводът на първоинстанционния съд, че определеното обезщетение не следва да се
приспада с тази сума.
Основателни
са избожените доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт в
частта, в която искът е уважен досежно определяне степента на проявена груба
небрежност от ищеца.
Съгласно
практиката на Върховния касационен съд /решение № 348 от 11.10.2011 г. по гр.д.
№ 387/10 г. на ІV г.о.на ВКС , Решение № 499/11
от 09.01.2012 г.по гр.дело № 1577 / 2010 г.на ІV г.о.на ВКС, постановени
по реда на чл. 290 ГПК/, груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ е
неполагане на дължимата грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает
със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса
на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Изводите
на районния съд за проявена от страна на работника груба небрежност са
правилни, съобразени с доказателствата по делото. Неправилен е обаче изводът,
че съпричиняването на пострадалия е в размер на
40 %, поради което дължимото от работодателя обезщетение следва да бъде
намалено в такова процентно съотношение. Съдът не е отчел, че работата на
машината е била добре обезопасена; че на работника е бил проведен подробен
инструктаж за безопасна работа; че поставяйки ръката си на фотоклетката по
време, когато машината е в работен режим в нарушение на инструкциите за
безопасност и без това да е необходимо за изпълнение на работата му, работникът
не е положил грижата, която би положил и най-небрежният човек при изпълнение на
тази работа. Съдът не е отчел, че поведението на работника сочи сравнително
висока степен на съпричиняване на вредите, настъпили изключително в резултат на
проявената груба небрежност, поради което дължимото обезщетение от
работодателя, носещ професионалния риск за травматичното увреждане, следва да
бъде намалено със 60 %, което
съотношение съответства в по-пълна степен на съпричиняването от страна на
пострадалия.
Този неправилен извод за съотношението в приноса на пострадалия се отразил и при определяне размера на обезщетението, което работодателят следва да заплати.
Определяйки общия размер на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че следва да бъдат съобразени както претърпяните от пострадалия болки и страдания по време на злополуката и последвалото я оперативно лечение, така и настъпилите в живота му трайни негативни последици - загуба на работоспособност 52% в една относително млада възраст; тежки неудобства в ежедневния бит във възстановителния период, нарушен захват и невъзможност за извършване на фини движения; промяна в психиката поради необратимостта на увреждането и изживените в нелека степен физически и емоционални страдания. Ценени в тяхната съвкупност всички изброени обстоятелства дават основание да бъде възприет определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение от 40 000, което намалено при условията на чл. 201, ал. 2 КТ съобразно приноса на пострадалия за увреждането със 60%, следва да бъде намалено със сумата от 24 000 лева. Остава сума в размер на 16 000 лева. Тази сума следва да бъде намалена и със сумата получена от ищеца
като застрахователно обезщетение в размер на 15 462, 72 лева или обезщетението, което следва да бъде присъдено е в размер на 537, 28 лева.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която искът е уважен д оразмер от 537, 28 лева и отменено в частта, в която искът е уважен над този размер до размер от 8 537, 28 лева и вместо това отхвърлен за разликата от 8 000 лева.
По въззивната жалба на ищеца.
въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Решението на ДнРС в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 8 537, 28 лева до предявения размер от 100 000 лева е правилно, а изводите, че е необосновано присъждане на обезщетение в по-висок размер са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция предвид правомощията й по чл. 272 ГПК, като по този начин е спазен и принципа за справедливост съобразно който се определя обезщетението занеимушествени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД.
Относно справедливия размер на обезщетението, респективно начина му на редуциране предвид установеното съпричиняване в горепосоченото процентно съотношение и получено застрахователно обезщетение следва да се имат предвид гореизложените мотиви в настоящето решение и не се налага същите да бъдат преповтаряни.
Не могат да бъдат споделени доводите изложени във въззивната жалба, че в случая се касае до обикновена небрежност. Проявеното от ищеца поведение е израз на груба небрежност. Обосновано, подробно и правилно в обжалваното решение са посочени допуснатите от негова страна нарушение на установени правила за безопасност на кнокретно извършваната от ищеца работа с процесната машина. Това, че по съображения за негубене на време е имало порочна практика на работниците да нарушават установените правила не е основание за изключване на проявената в случая груба небрежност.събрани са надлежни и неоспорени доказателства установяващи проведен инструктаж, разработена инструкция за работа с машината доведена до знанието му и поставена на видно място и най-същественото вслучая, че самият ищец не е отричал и не отрича за е запознат с правилата за безопасна работа с машината, които е следвало да спазва. Подобно отричане, а също така и на обстоятелствата, при които трудовата злополука е възникнала липсват и при проведената процедура по КСО за установяването й.
Не могат да бъдат сподели и доводите за това, че искът бил уважен в изключително занижен размер. определоното от съда обезщетение е справедливо в съотвествие с изискванията на чл. 52 ЗЗД, както неколкоратно бе посочвано.Съобразени са всички факти и обстоятелства релевантни при определяне обезщетение за неимуществени вреди по справедливост. Отчетено е, че състоянието е стабилизирано и в бъдеще не се очакват усложнения, влошаването му и други неблагоприятни последици.
Решението на ДнРС е правилно в частта, в която искът е отхвърлен над присъдения размер до пълния предявен размер от 100 000 лева и следва да бъде потвърдено.
Правилно е уважена и претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума, която се дължи от момента на увреждането до окончателното заплащане на сумата.
С обжалваното решение
ответникът е осъден да запати д. т. по сметка на ДнРС съразмерно с размера, до
който искът е уважен, а предвид
потвърждаване на обжалваното решение в частта, в която искът е уважен до по-нисък размер, то дължимата д. т. е 50
лева съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират в съдилищата
по ГПК, поради което решението на ДнРС следва да бъде потвърденов частта, в
която е присъдена д. т. до 50 лева и отменено в частта, в която е присъдена д.
т. за разликата над 50 лева до 341. 50 лева.
Предвид изложените съображения, то по този начин следва да се разреши и въпроса за дължимите
на всяка от страните разноски по водене на делото в първоинстанционното
производство. С обжалваното решение съразмерно по-високия размер, до който искът
е бил уважен по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение
в размер на 756, 86 лева. Съразмерно с уважения размер, за който решението се
потвърждава, то дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА е в
размер на 300 лева, до който размер
решението следва да бъде потвърдено и отменено в частта за присъдената
разлика над 300 лева до 756, 86 лева. Предвид отхвърляне на иска и за разликата
от 8 000 лева с настоящето решение, то на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на
ответника освен присъдената сума като разноски в първоинстанционното
производство следва да се присъди и сумата от още 362, 90 лева. решението следва да бъде
потвърдено и в частта, в която ответникът е осъден да заплати сумата от 350
лева разноски за възнаграждения за в. л.
По разноските във
въззивното производство.
Предвид неоснователността
на въззивната жалба на ищеца, то не се дължат разноски за въззивното
производство.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба на ответника, то за въззивното производство му се дължат разноски в размер на 3481, 91 лева. Същият е представил списък по чл. 80 ГПК за разноски в общ размер на 3 715, 75 лева за въззивното производство, от които 170, 75 лева и 15 лева д. т. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 530 лева. От насрещната страна по тази въззивна жалба е направено възражение за прекомерност размера на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящата инстанция приема същото за неоснователно, тъй като предмет на разглеждане във въззивното производство са две въззивни жалби с различен материален интерес и направените от ТД разноски за адвокатско възнаграждение за защита по въззивната жалба на насрещната страна са съобразени с минимален размер на адвокатско възнаграждение определен по реда на чл. 7, ал.2, т. 4 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения .
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТРЪЖДАВА решение № 517/08.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която „M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № **, със съдебен адрес:***, адв. С.Е., е осъдено да заплати на И.Й.П. с адрес *** сумата до размер от 537, 28 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата., както и в частта, в която предявеният от И.
- 6 -
Й.П. с адрес *** против „M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ №** иск с правно основание чл. 200 КТ е отхвърлен за разликата над 8 537, 28 лева до предявения размер от 100 000 лева, както и в частта, в която „M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № **, със съдебен адрес:***, адв. С.Е. е осъдено да заплати по сметка на ДнРС сума в размер до 50 лева д. т. и 350 лева за възнаграждения за в. л., а на Адвокатско дружество” Георгиева и партньори” за извършеното на основание чл. 38, ал. 2 ЗА процесуално представителство на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска сумата до размер от .300 лева.
ОТМЕНЯВА решение № 517/08.11.2016 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.д. № 556/ 2016 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която „M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № **, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Е., е осъдено да заплати на И.Й.П. с адрес *** сума за разликата над 537, 28 лева до 8 537, 28 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, в която е осъдено да заплати по сметка на ДнРС сума за разликата на 50 лева до 341, 50 лева д. т., а на Адвокатско дружество” Георгиева и партньори” за извършеното на основание чл. 38, ал. 2 ЗА процесуално представителство на ищеца разноски съразмерно с уважената част на иска сума за разликата над 300 лева до 756, 86 лева. И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДЯВЕНИЯТ от И.Й.П. с адрес *** против „M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № ** иск с правно основание чл. 200 КТ за сумата от 8 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 07.10.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2014 г. до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен.
ОСЪЖДА И.Й.П. с адрес *** да заплати на „M.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Н.M.“ № **, чрез пълномощника адв. С.Е. от САС, със съдебен адрес:***, чрез адв. С.Е. сумата от 362, 90 лева представляваща разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от иска в първоинстанционното производство, както и сумата от 3 481, 91 лева. представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: