РЕШЕНИЕ
№ 1244
гр. Пловдив, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „**********“ ЕООД против Решение №
1240/12.04.2022г., пост. по гр.д.№19114/2021 , ПдРС, с което е прието за установено по
отношение на жалбоподателя, по предявения от И. М. К. иск с правно основание чл.
124 ГПК, че клаузата на чл. 12, ал. 4 от Договор за кредит от 24.08.2020 г., е нищожна
като противоречаща на добрите нрави; като жалбоподателят е осъден на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД да заплати на И. М. К. сумата от 535,46 лв.,
представляваща недължимо заплатена неустойка за периода от 24.08.2020 г. –
24.08.2021 г., престирана при начална липса на правно основание по чл. 12, ал. 4 от
Договор за кредит от 24.08.2020 г., ведно със законната лихвa, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 01.12.2021 г., до окончателното й изплащанe, като са
присъдени и разноски.
Жалбоподателят „********“ ЕООД е обжалвала изцяло решението. Поддържа,
че изложените в мотивите на решението изводи са неправилни и противоречат на
задължителната практика на ВКС. Развива доводите си относно същността на добрите
нрави и в кои случаи съдът дължи преценка за относимост на този критерии, като
счита, че за да е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави е
необходимо наличие на толкова съществена нееквивалентност между правата на
1
едната страна и защитавания интерес на другата, която води до накърняване принципа
на справедливостта. Според жалбоподателя такава нееквилалентност би била налице
тогава, когато едната от насрещните престации е толкова незначителна, че практически
има нулева стойност. Счита, че изводите на съда в тази насока не кореспондират с
установената от самия него фактическа обстановка. Твърди, че вместо да извърши
цялостен анализ на всички доказателства по делото съдът е съпоставил единствено
двете престации, като така е достигнал до погрешни правни изводи. Оспорва изводите
и на приетата ССЕ относно оскъпяване на кредита с уговорената неустойка, като
поддържа, че при конкретните параметри няма как да се достигне до оскъпяване от над
200%. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова с което
отхвърли исковете. Претендира разноски за двете инстанции.
Постъпил е отговор от въззиваемия И. М. К., в който въззивната жалба се
оспорва. Излага доводи, че съдът е длъжен да провери договора за действителност
както с оглед нарушавате на добрите нрави, така и с оглед неравноправни клаузи,
доколкото се касае за потребителски договор, както и за нарушаване на императивни
правни норми. Счита, че процесната неустойка е загубила присъщата си обезщетителна
функция, т.к. е предвидено същата да се кумулира към погасителните вноски, поради
което и води до скрито оскъпяване на кредита. Сочи, че процесният договор е такъв за
потребителски кредит, носи белезите на такъв, поради което и следва намерят
приложение изискванията на ЗПК. Счита, че в случая е нарушен чл. чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, т.к. неустойката не е включена към разходите за кредита, респ. към определения
ГПР. Това води автоматично до недействителност на договора. Сочи и че липсата на
ясна и недвусмислена информация относно разходи по кредита води до заблуждаване
на потребителя относно цената на този кредит. Счита и че е нарушен чл.11, ал.1, т.11
от ЗПК, т.к. погасителният план не съдържа ясна информация за това какви плащания
следва да бъдат направени, какво включват те, каква е последователността на
плащанията и погашенията и в крайна сметка какво се погасява при всяко плащане. В
случая липсва разпределение от което да е видно при плащане какво се погасява, -
лихви, главница и разноски. Счита, че това е самостоятелно основание за обявяване на
недействителност на кредита. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
разноски.
Постъпила е частна жалба от „*********“ ЕООД против Определение №
5376/18.05.2022, пост. по същото дело, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателя за изменение на решението в частта за разноските. Сочи, че за да
определи възнаграждението на пълномощника на ищеца по реда на чл.38 от ЗА, съдът
се е обосновал с приложение на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004, но посоченият
текст е относим към друг вид дела – за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа. Оспорва и извода на съда, че се дължат две адвокатски възнаграждения ,
въпреки че осъдителният иск е предявен при условията на евентуалност. Освен това
2
материалният интерес по делото е един , както и е налице едно правоотношение, което
да бъде изследвано. Моли за намаляване на присъденото възнаграждение до
минимума от 300лв. Претендира разноски в това производство.
Въззиваемата страна И. М. К. е оспорил частната жалба като поддържа, че
липсват основания за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
Поддържа че в производството са предявени и разгледани два иска, поради което и се
дължи възнаграждение именно по всеки един от тях. Позовава се на съдебна практика.
В случай че се уважи жалбата поддържа, че не следва да се определя ново
възнаграждение и за това производство, като прави и евентуално възражение за
прекомерност.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник по делото, останал недоволен от постановеното съдебното решение, откъм
съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
Жалбоподателят е ответник в производството пред първоинстанционния съд,
сезиран с обективно кумулативно съединени искове за обявяване на недействителност
на клауза за неустойка в потребителски договор и за осъждането на кредитора да
заплати недължимо платени суми по клаузата за неустойка в договор за кредит.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е
налице сключен договор за кредит, че в същия има клауза за заплащане на неустойка,
която клауза е недействителна като противоречаща на добрите нрави поради това че
излиза извън присъщата си обезпечителна и обезщетителна функция, поради което и
противоречи на добрите нрави. Постановил е и осъждане на кредитора да върне
получените суми по тази клауза като недължимо платени при начална липса на
основание. Присъдил е и разноски за два иска.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по искове,
които са допустими и подсъдни са на този съд, произнесъл се е в законен състав и в
рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.
Настоящата инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно по
следните съображения:
От фактическа страна е категорично установено, че е налице сключен между
3
*******ЕООД и И. М. К. договор за кредит №35447/24.08.2020г.. УЕсловията по
кредита са кредитора да предостави на кредитополучателя сумата от 715,81евро или
тяхната левова равностойност в заем за срок от 12 месеца, като погасителните вноски
следва да се в размер на 73,25 евро съобразно погасителен план. Договореният лихвен
процент е 39,72%, а ГПР – 42,36%. В чл.12 от договора е посочено задължение на
заемателя в тридневен срок да осигури трето физическо лице, което да поеме
солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими вноски,
лихви и разходи и неустойки. Третото лице трябва лично за посети офис на
дружеството и да подпише договор за встъпване в дълг, солидарно със заемателя, като
същото подлежи на предварителна проверка от заемодателя и следва да отговаря на
следните условия : - да е дееспособно, да има навършени 25 години, да има минимален
осигурителен брутен доход в размер на 1500лв., валидно трудово правоотношение от
поне 6 месеца пред сключване на договора, стабилна кредитна история, за не е активен
потребител на други заемни продукти на дружеството или поръчител по друг активен
заем. Съгл чл.11, ал.4 от договора при неизпълнение на горепосоченото задължение се
дължи неустойка в размер на 432,46евро, като същата се дължи на части, платими на
12 вноски, включващи главница и лихви.
По делото е приета ССЕ, неоспорена от страните, който се възприема от съда
като компетентна, обективна и задълбочено изготвена. Същата установява, че
процесната клауза за неустойка оскъпява кредита с 265,05%.
При така установените факти по делото се констатира, че размера на
договорената неустойка почти се равнява на размера на отпуснатите заемни средства.
При това положение може да се направи извод, че размерът на неустойката е
значителен и излиза извън присъщите й функции. Следва да се вземе предвид и факта,
че с оглед заложените в договора условия, при които същата ще бъде начислявана, то е
почни сигурна дължимостта й. Видно от самата договорка в чл.11,
кредитополучателят е задължен в срок от три дни от подписване на договора да
предостави обезпечение на кредитора и то да отговаря на посочени параметри.
Изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение само по себе си не е
свързани с изпълнение или неизпълнение на главното задължение – за връщане на
заема. В случая дори уговорката не е за обезпечение чрез поръчителство, а за намиране
на втори солидарен длъжник, който в тридневен срок да встъпи в дълга. Така
уговорената неустойка не гарантира изпълнение на същинското задължение, а в случая
е договорена като гаранция на задължението за предоставяне на обезпечение и то в
размер почти равен на главното задължение. При това положение не може да се
приеме, че договореното има обезпечителна и обезщетителна функции. Размерът на
това обезщетение е необосновано висок, т.к. не е съизмерим с евентуални вреди за
кредитора. По своята същност това обезщетение представлява скрито възнаграждение ,
което ще облагодетелства неоснователно търговеца. Така кредитополучателят като
4
потребител е поставен в неравноправно положение спрямо търговеца, договорен е
необосновано висок размер на неустойка, която не цели да гарантира изпълнение на
задължението , а да доведе до допълнително възнаграждение за кредитора. Посочената
договорка съставлява неравноправна клауза, която е нищожна на осн. чл.146, ал.1 от
ЗЗП.
Нищожността на процесната договорка се извлича и от противоречието й с
добрите нрави, съгл. чл.26, ал.1 от ЗЗД. Съгл. разясненията, дадени в ТР№
1/15.06.2010г.,т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС, добрите нрави са морални норми, които не
са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или следват от тях. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай, като се
преценява характерът и размерът на задълженията, обезпечени с нея. Преценява се и
дали изпълнението на задължението е обезпечено е други правни способи, както и
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнението на задължението (съществено или за незначителна негова част),
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди и др. Процесната неустойка излиза извън своите
обезпечителни функции, т.к. неизпълнението на задълженията с оглед на което е
договорена / осигуряване на поръчител/, само по себе си не води до вреди за кредитора.
Същността й, както вече бе коментирано, е да му осигури допълнително
възнаграждение, което при това е прекомерно с оглед размера на предоставения
кредит.
Така, предвид изложеното съдът намира, че договорката в чл.11 от сключения
между страните договор за заем е нищожна и предявеният иск за прогласяване на тази
нищожност следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на втория иск – за връщане на даденото по тази клауза при
начална липса на основание, по делото се установява от приетата ССЕ, че
заемополучателят е заплатил на кредитора си сумата от 535,46лв. за неустойка по
договора. Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание,
при начална липса на такова / на осн. чл.55, ал.1, предл първо от ЗЗД/. Платеното
подлежи на връщане. Така предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
До същите фактически и правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд
в обжалваното решение, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на адв. Е. И.,
пълномощник на въззиваемата страна И. К., сумата от 600лв., за оказана правна помощ
и съдействие на осн. чл.38 от ЗАдв. / по 300лв. за всеки от двата кумулативно
съединени иска/.
5
По частната жалба
В подадената частна жалба се оспорва Определение № 5376/18.05.2022, пост. по
същото дело, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение
на решението в частта за разноските. Оспорва се извода на съда, че се дължи
възнаграждение за два иска, като се поддържа, че предявените искове са съединени при
условията на евентуалност.
Настоящата инстанция намира извода на първоинстанционния съд, че се дължи
възнаграждение за два иска за правилен, доколкото са налице кумулативно съединени
искове. Определеното възнаграждение е в минимални размери, поради което и
правилно е определен общия размер на задължението за разноски. Неоснователно и
оплакването, че съдът е посочил неправилно основание за дължимост на адвокатското
възнаграждение, доколкото размерът от 300лв. е минималният по Наредба №1/2004
МРДВ – чл.7, ал.2, т.1.
Постановеното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1240/12.04.2022г., пост. по гр.д.№19114/2021 ,
ПдРС.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5376/18.05.2022, пост. по гр.д.№19114/2021 ,
ПдРС.
ОСЪЖДА ********** ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. *************, представлявано от С. А. да заплати на адв. Е. И. АК-П.,
с личен № **********, сума в размер на 600лв., за осъществена безплатна адвокатска
защита по реда на чл.38А от ЗАдв. на И. М. К., ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6