Решение по дело №1018/2020 на Районен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

09.08.2021г.

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен

съд

състав

На

14.07.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Мариана Гунчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Росица Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдия Гунчева

Гр.д.

дело номер

1018

по описа за

2020

година.

Производството е по чл. 422 от ГПК.

В исковата си молба ЕТ „Митев-Велин Митев“ гр.Кърджали сочи, че извършил на ответника услуга по монтаж и демонтаж на нов тръбен  път на климатична техника  по негова устна заявка. Видът на извършената услуга , както и стойността на услугата в размер на 240.00 лева с ДДС били описани в издадената фактура № ********** от 23.05.2018г.. Изрично във фактурата било записано , че фактурираното било извършено на 23.05.2018г. и било приета лично от управителя на ответното дружество без забележки. Страните договорили падеж на плащане във фактурата – до края на 2018г., а именно на 31.12.2018г.. Длъжникът не оспорил задължението за заплащане на стойността на услугата , но въпреки това не я заплатил, нещо повече – направил възражение по издадената заповед като твърдял, че същата не му била представена в срок , което на практика не било оспорване на задължението , а точно обратното – признаване на задължението по извършената услуга и представената фактура , която била подписана лично от управителя на длъжника.  Моли да се постанови решение, с което да се признае за установено спрямо ответника дължимостта на процесната сума, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, както и направените такива по ч.гр.д.№ 542/2020г. на РС-Кърджали.

Ответникът „Стилмед-СА“ ЕООД гр.Кърджали с управител Л.Ч. оспорва иска.

Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:

От приложеното ч.гр.д. № 542/2020г. по описа на КРС се установява, че със Заповед № 233/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът „СТИЛМЕД – СА“ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“Христо Ботев“ №46, вх. „А“, ет.2, ап.7 да заплати на кредитора ЕТ „Митев-Велин Митев“ с ЕИК ********* със собственик Велин К. Митев със седалище и адрес на управление гр.Кърджали , ул.“Отец Паисий“ №7, представляван от адв. Д.В.К. *** следните суми: 240.00 лева – главница , представляваща незаплатена сума за извършена услуга по демонтаж и монтаж на нов  тръбен път на климатична техника, описана и приета съгласно фактура № **********/23.05.2018г., с уговорена във фактурата дата на плащане – 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски от 25.00 лева – внесена държавна такса и 100.00 лева – адвокатско възнаграждение. В указания срок длъжникът е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на процесната сума с изложени съображения, че фактурата не им била представена в законоустановения срок , като копие от фактурата им било представено през 2020г.. В изпълнение на разпореждане на съдията- докладчик, ищецът депозира иск за установяване на присъденото вземане в едномесечния срок от получаване на възражението , поради което иска е допустим , а относно неговата основателност съдът съобрази следното:

От приетото заключение по назначената съдебно-графологична експертиза се установява , че върху фактура № **********/23.05.2018г. ръкописният текст „Л.Ч.“ срещу получател, както  и дати на получаване на стоката и възникване на данъчното събитие , не са написани от Л.Б.Ч.. В процесната фактура няма положен подпис от Л.Ч..  Ето защо по откритото производство по оспорване на истинността на процесната фактура № **********/23.05.2018г. в частта за положен срещу получател ръкописен текст „Л.Ч.“ и дати на получаване на стоката и възникване на данъчното събитие , следва да се признае за неистинска.

От заключението на вещото лице по назначената ССчЕ се установява , че процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца , същата е включена в дневник за продажби  за данъчен период за месец май 2018г.  под пореден номер 109 и данните са подадени в ТД на НАП – Пловдив  на 04.06.2018г.. Дължимият ДДС е деклариран и платен. При ответника процесната фактура не е осчетоводена и ответникът не е ползвал данъчен кредит по фактурата. И двете счетоводства се водят редовно.

При тази фактическа обстановка , съдът намира иска за недоказан и като такъв за неоснователен. Ищецът не проведе пълно и главно доказване на обстоятелството за наличие на  сключен между страните договор за демонтаж и монтаж на нов тръбен път , както се твърди в исковата молба. Представената по делото фактура не може да бъде основание за възникване на някакво задължение спрямо ответника. Такъв се явява договора между страните за извършването на определени работи и дейности, от който да се установи вида на услугата, дата и мястото на  извършване, и договорената цена. Ищецът не ангажира доказателства в този смисъл, въпреки изрично дадените му указанията с доклада по делото относно обстоятелствата , които са в негова тежест за доказване.  Действително , представената по делото фактура като отговаряща на изискванията на чл. 6, ал.1 от ЗСч за наличието на задължителните реквизити е валидна, но същата сама по себе си не обуславя възникването на процесното парично задължение.  Ответникът не ангажира никакви гласни доказателства или писмени такива  за реалното извършване на описаните във фактурата дейности, дали същите са приети и дали има възражения при тяхното приемане. Съдебно-счетоводната експертиза установи единствено надлежното осчетоводяване на фактурата в счетоводството на ищеца.  При тази фактическа обстановка , съдът намира иска за недоказан, което води до единствения извод за неоснователност на исковата претенция, което налага да се постанови решение, с което същата да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, следва ищеца да заплати на ответника сторените по делото разноски от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение и 250.00 лева – внесена депозит за вещо лице.

Водим от изложеното , съдът

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКА  фактура № **********/23.05.2018г. в частта, в която е изписан ръкописния текст „Л.Ч.“ срещу получател, както  и дати на получаване на стоката и възникване на данъчното събитие , за които се установи , че не са написани от Л.Б.Ч..

ОТХВЪРЛЯ  предявения от ЕТ „Митев-Велин Митев“ с ЕИК ********* със собственик Велин К. Митев със седалище и адрес на управление гр.Кърджали , ул.“Отец Паисий“ №7, представляван от адв. Д.В.К. *** против „СТИЛМЕД – СА“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“Христо Ботев“ №46, вх. „А“, ет.2, ап.7  иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 , ал.1 от ГПК за признаване на установено дължимостта на сумата от  240.00 лева – главница , представляваща незаплатена сума за извършена услуга по демонтаж и монтаж на нов  тръбен път на климатична техника, описана и приета съгласно фактура № **********/23.05.2018г., с уговорена във фактурата дата на плащане – 31.12.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.07.2020г. до окончателното й изплащане,  за която сума е издадена Заповед № 233/31.07.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК  по ч.гр.д. № 542/2020г. по описа на КРС , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА ЕТ „Митев-Велин Митев“ с ЕИК ********* със собственик Велин К. Митев със седалище и адрес на управление гр.Кърджали , ул.“Отец Паисий“ №7, представляван от адв. Д.В.К. *** да  ЗАПЛАТИ  на  „СТИЛМЕД – СА“ ЕООД  с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Кърджали, бул.“Христо Ботев“ №46, вх. „А“, ет.2 сторените по делото разноски от 360.00 лева – адвокатско възнаграждение и 250.00 лева – внесена депозит за вещо лице.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                           Районен съдия: