№ 2516
гр. Варна, 04.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501289 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. ЛЮБ. ЛЮБ., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.С., ул.“Г.“ №**, ет.*, против Определение №260228 от 01.03.2023г. постановено по
гр.д.№251/2020г. на РС Варна, с което е отхвърлена молба за изменение на постановеното
по същото дело Решение №262763 от 05.11.2021г., в частта за разноските, като в полза на
пълномощникът на ответната страна бъде присъден пълният претендиран размер от 360лв.
на дължимото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от 3А.
С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че съдът неправилно е определил
дължимото адвокатско възнаграждение при условията на чл.6, ал.3 от Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, която се отнася до
действия които не включват процесуално представителство. Поддържа се, че правилният ред
за присъждане на хонорара е при условията на чл.7, ал.7 във вр. с ал.2, т.2 от Наредбата,
защото се касае за процесуално представителство, защита и съдействие в производство за
издаване на заповед за изпълнение, като така изчислено възнаграждението възлиза на 360лв.
Развити подробни съображения, защо претендираното възнаграждение се дължи при
посоченият от страната ред, включително поради факта, че заповедното производство е
двустранно и с позоваване относима съдебна практика. Моли се въззивният съд да отмени
определението и да присъди възнаграждение в пълният претендиран размер.
Ответникът по частната жалба, не е подал отговор.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
1
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това
са следните:
Производството по гр.д.№251/2020г. на РС Варна има за предмет специалният иск по
чл.422 от ГПК за установяване на вземането по заповед за изпълнение издадена по ч.гр.д.
№12373/2020г. на РС Варна, след подадено банкетно възражение от страна на длъжника.
Тук е мястото да се посочи, че обстойно декларативно изложените във възражението,
съображения от длъжника за това, че е материално затруднено лице по смисъла чл.38, ал.1,
т.2 от ЗА, не засягат по никакъв начин съществото на спора.
Изходът от исковото производство е негативен за ищеца, тъй като претенцията му е
отхвърлена изцяло, като в съответствие с т.12 на ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът е
присъдил разноски в полза на ответника, като дължимите такива за заповедното
производство, са определените при условията на ал.6 от НМРАВ в размер на 50лв.
След подадена молба от длъжника-ответник по реда чл.248 от ГПК,
първоинстанционния съд, е постановил атакуваното определение, като е отхвърлил молбата
за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане в полза на
процесуалният представител на ответника на пълния претендиран адвокатски хонорари в
размер на 360лв. за заповедното производство, дължим при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА.
При тези данни настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е
правилно, като съображенията за това, са следните:
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не
предвижда ред за определяне на размер на минималните хонорари платими от длъжник в
заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно.
Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е необходим
етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е
необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за
претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен
че не е задължително, не изисква и подготовка или обосновка. При евентуално подаване на
възражение, обичайната последица е преливане /развитие/ на заповедното производството в
исков процес, в границите, на който ответника-длъжник развива защитата си, респективно
ползва пълноценно адвокатска помощ. Ето защо и при липса на изрична норма в Наредба
№1/2004г., възнаграждението за ангажирането на адвокатска помощ в заповедното
производство, следва да се определи по аналогия измежду дейностите, които са най-близки
като обем и съдържание. Според настоящият състав на съдът защитата при подаване на
възражение по чл.414 от ГПК е най-сходна по смисъл и обем с действията описани в чл.6,
т.5, пр.последно от НМРАВ-съставяне на други молби, за което се дължи възнаграждение в
размер на 50лв.
2
Доводите на ответника по жалбата, че въпросното възнаграждение подлежи на
определяне по правилото на чл.7, ал.7 от НМРАВ, са неоснователни, тъй като същото касае
производството по издаване на заповед за изпълнение, а не по подаване на възражение и
защото както вече се посочи, е налице съществена разлика между дейността в двете
хипотези. По принцип защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява
чрез подаване на частна жалба-чл.419 от ГПК, искане за спиране-чл.420 от ГПК и
възражение-чл.414 от ГПК, все действия, с които не се извършва същинска защита срещу
заявеното от молителя материално право. Поради тази причина сторените разноски по повод
извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита от
молителя материален интерес. Той има значение единствено при определяне на разноските,
сторени от заявителя, предвид разписаното правило в горецитираната правна норма. Едва с
отговора на исковата молба по чл.422 от ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си
доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява
същинската отбрана срещу заявеното материално право.
Неоснователни са оплакванията, респективно неотносима е посоченото от
жалбоподателя съдебна практика, че е недопустимо определяне на по-ниско възнаграждение
от претендираното, без противната страна да е направила искане за това. Определянето на
възнаграждение за предоставена правна помощ е особена хипотеза, при която хонорара се
определя не според заплатения или уговореният такъв между страна и пълномощник, а от
съда според приложимата хипотеза визирана в НМРАВ.
По изложените съображения, подадената частна жалба се явява неоснователна и като
такава следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение частната жалба на М. ЛЮБ. ЛЮБ., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Г.“ №**, ет.*, против Определение
№260228 от 01.03.2023г. постановено по гр.д.№251/2020г. на РС Варна, с
което оставена без уважение молбата му за допълване на постановеното по
същото дело решение, в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4