Р Е Ш Е Н И Е № …..
Гр. София, 28.01.2021 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира
Кордоловска
мл. съдия : Мария Малоселска
като разгледа
докладваното от съдия З. Иванова гр. д. № 12482/2020 г. по описа на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, вр. с чл. 463 ГПК.
Образувано
е по частна жалба вх. № 30922/08.10.2020 г. от Г.В.Г. по изп. д. 20198440402309
и присъединените към него изпълнителни дела № 20198440402310 и 20208440400700,
всичките по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ, срещу протокол за разпределение
от 05.10.2020 г., изготвен на 05.10.2020 г. по реда на чл. 460 ГПК.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на разпределението. Твърди се,
че до момента ЧСИ не е представил изискуемите от закона сметки за извършените
разходи по изпълнителното производство за нито едно от образуваните
изпълнителни дела. От начина на посочването им в Протокола не бил ясен
началният момент, от който е започнало изплащането на главницата, дължима по
изп. дело № 2310/2019 г., което е от значение за размера на законната лихва.
Според жалбоподателката незаконосъобразно изцяло в нейна тежест са възложени всички
разходи по изпълнителното производство - адвокатският хонорар на взискателя и
начислените такси на ЧСИ. Поддържа, че разноските следва да се разпределят
съобразно равните квоти в съсобствеността притежавани от нея и другия
съделител, по чието искане е образувано и. д. № 20198440402309 за изнасяне имота
на делбения имот на публична продан. Сочи, че е оказвала пълно съдействие по
изпълнителното дело, като във връзка с проданта е освободила заеманата от нея 1/2
ид. ч. част на имота, а към м. февруари 2020 г. - целия имот.
Оспорва
и размера на изчисления дълг по и. д. № 20208440400700, образувано въз основа
на изпълнителен лист, издаден въз основа на определение № 52039 от 27.02.2019
г., с което Г.В.Г. е осъдена да заплаща на взискателя Н.В.М.сумата от 242, 50
лв. - наем за месечно ползване на 1/2 ид. ч. от делбения имот. Поддържа, че не е
осъдена да ползва имота до извършване на публичната му продан, нито да заплаща
наем на взискателя за времето, в което не е ползвала 1/2 ид. ч. от него, като ЧСИ
не се е съобразил с приложените документи (разписки за платен наем) към
представената молба вх. № 025381 от 21.08.2020 г. за плащан наем след
приключване на делбеното производство. Счита, че няма основание взискателят да претендира
получаването на наем за своята 1/2 ид. ч. от имота и за времето, в което жалбоподателката
не е била във владение на тази си част и не я е ползвала. В тази връзка твърди,
че с телепоща изх. № 51 от 15.11.2019 г. е уведомила взискателя, че 1/2 ид. ч.
от имота е освободена за негово ползване и на 19.11.2019 г. той е взел
ключовете пред двама свидетели в самия имот. Според жалбоподателката от определение
№ 308 от 24.04.2014 г. на ВКС следвало, че след влизане в сила на 24.09.2019 г.
на решение № 184814 от 06.08.2019 г. на СРС за извършване на делбата и уреждане
на сметките между съделителите, няма основание за образуване на изп. дело №
20208440400700, а отразената в протокола сума от 2 481, 58 лв., дължима след влизане
в сила на решението до приключването на публичната продан, не била предмет на
присъждане с горепосоченото решение. Предвид изложеното моли обжалваното
разпределение да бъде отменено и вместо това да се извърши ново в съответствие
със закона.
Взискателят
и втори съделител в изпълнителното производство Н. В. М., чрез адв. С. Павлов,
оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Поддържа, че в изпълнителното
производство не намира приложение нормата на чл. 355 ГПК и сторените от него
разноски за адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело следва да
се възстановят от жалбоподателя, още повече че се касаело за разноски по общо
три изпълнителни дела, образувани отделно и впоследствие обединени. Счита, че Г.Г.
дължи наем за ползване собствената му 1/2 ид. ч. от имота до ликвидиране на
съсобствеността между съделителите, като съдебният изпълнител не е компетентен
да извършва промени и корекции в издадения изпълнителен лист. Счита за
неотносимо цитираното в жалбата определение № 308 от 24.04.2014 г. на ВКС, в
което се разглеждал въпросът за началния момент на привременната мярка по чл.
344, ал. 1 ГПК, а не докога продължава. Оспорва твърденията, че имотът е
освободен от Г.Г. към м. февруари 2020 г., като изтъква противоречието между
изложените в тази насока твърдения в частната жалба и посочено в отправената от
ЧСИ молба от 21.08.2020 г., че имотът е освободен през м. декември 2019 г. По
изложените съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му се
присъдят сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
По
делото са постъпили мотиви от ЧСИ С.Я., в които развива съображения за недопустимост
и неоснователност на жалбата. Сочи, че срокът за обжалване на разноските за Г.Г.
е започнал да тече от 06.11.2019 г. - датата на връчване на покана за
доброволно изпълнение с изх. № 051518/30.10.2019 г. по изпълнителното дело №
20198440402309 и изпълнителното дело № 20198440402310, като с изтичането му е
преклудирана възможността този въпрос да бъде пререшаван. В тази насока се
позовава на ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 на ОСГТК, на ВКС,
според което използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за
разноски”, включва и посочените в поканата за доброволно изпълнение разноски. Поради това счита в тази си част подадената
жалба за недопустима. Оспорва като
неоснователни твърденията на жалбоподателката Г.Г., че не са ѝ
представени сметки за извършените разходи по изпълнителното производство, като
поддържа, че в получената покана за доброволно изпълнение за всяко едно от
заведените изпълнителни дела точно и ясно са посочени дължимите такси и
разноски по производствата, както и банкова сметка, ***броволно. Също така
длъжникът е изисквал и получавал удостоверение за актуален дълг по изпълнителното
производство, в които също са упоменати дължимите суми, такси и разноски, като
в издадения протокол за разпределение подробно са описани начислените таксите и
разноски по изпълнението. Оспорва твърденията, че разноските по и. д. №
20198440402309 са възложени изцяло на Г.Г., като поддържа, че тези, начислени
във връзка с провеждане на публичната продан на процесния недвижим имот, са
разделени между страните съгласно квотите им на собственост. Изключение правят
таксите и разноски, които не са относими към самия делбен имот и те са
възложени изцяло в тежест на длъжника, включително и претендираното адвокатско
възнаграждение за завеждане на изпълнителното производство. Поддържа, че сумите
по изпълнителното производство са погасявани изцяло в съответствие с
изискванията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, още повече че този ред на погасяване се
прилага единствено, когато постъпилото вземане не е достатъчно за погасяване на
цялото задължение. Сочи, че размерът на законната лихва е определен правилно, доколкото
е изчислен база ПМС № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва, чрез използвания от счетоводството на съдебния изпълнител специализиран
счетоводен софтуер. Изложени са съображения, че видно от разпределението,
посочената в него главница в размер на 3 278, 57 лева по и. д. № 20198440402310
представлява описание на изпълнителните листа, за които е заведено и. д. №
20198440402310. Направеното уточнение в подадената молба за образуване на и. д.
№ 20198440402310 за извършено частично погасяване на дълга от взискателя е взето
предвид при извършване на рекапитулация на дълга по изпълнителното
производство.
Поддържа,
че при образуването на изпълнително дело № 20208440400700 взискателят е
посочил, че наема е плащан от длъжника за определен брой месеци, като е указал
от кой месец следва да бъдат събирани суми. Същите били съобразени с искането
на взискателя и потвърдени от длъжника чрез подадена молба с вх.№
025381/21.08.2020 г. Счита, че изтъкнатите в жалба обстоятелства, касаещи
напускане на жилището от длъжника са неотносими към дължимостта на наема за
ползване на делбения имот, като ЧСИ не притежава правомощия да изменя и
ревизира влязъл в сила съдебен акт, с който се създава подобно задължение. Моли
обжалваният протокол за извършено разпределение да бъде потвърден.
Въз основа на изложеното от страните в
производството и приложените писмени доказателства от ЧСИ, настоящият състав приема
следното :
По молба с вх. № 047004/22.10.2019 г. на
съделителя Н.В.М.е образувано изпълнително дело № 20198440402309, по описа на
ЧСИ С.Я., по изпълнителен лист от 02.10.2019 г., издаден по гр. д. № 82079/2017
г., по описа на СРС, с предмет извършване на делба, чрез публична продан, между
съделителите Н.В.М.и Г.В.Г., при равни квоти, на Апартамент № 55 с
идентификатор 68134.1002.134.1.55, находящ се в гр. София, р-н „Триадица“, ж. к.
„Иван Вазов“, ул. „*****, на VI-ти етаж, във вход „В“, ведно с прилежащите
зимнично помещение и съответните идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж, подробно индивидуализирани в изпълнителното основание. За
събиране са претендирани разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по
договор за правна помощ № 749962 от 18.10.2019 г. в размер от 480 лв. с ДДС.
Въз на молба с вх. № 047005/22.10.2019 г.
на Н.В.М., е образувано изпълнително дело № 20198440402310, по описа на ЧСИ С.Я.
срещу Г.В.Г., въз основа на представени три броя изпълнителни листове от
02.10.2019 г., издадени по гр. дело № 82079/2017, по описа на Софийски районен
съд, за събиране на сумите: 125 лв. – съдебни разноски за вещо лице; 55,60 лв.
– съдебни разноски за вещо лице по присъединените искове за извършени от ответницата
СМР в имота; 252, 98 лв. – мораторна лихва за периода 16.09.2017 г. –
26.02.2019 г. както и 2 878, 57 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на Н.М.за
периода 26.09.2017 г. – 26.02.2019 г. ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. до окончателното
плащане, като последната сума взискателят е посочил, че представлява остатък от
присъдените му 3278, 57 лв., от които са били погасени 400 лв.
С постановление от 29.10.2019 г.
образуваното изпълнително дело № 20198440402310 е присъединено за събиране към
изпълнително дело № 20198440402309, като е наложен запор върху банковите сметки
на длъжника, открити в „Обединена българска банка“ АД. Претендирани са за
събиране разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
помощ № 422719 от 18.10.2019 г. в размер от 540 лв. с ДДС.
На 06.11.2019 г. е връчена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 051518/30.10.2019 г. на Г.В.Г., с която е
уведомена за номера и годината на образуване на и. д. № 20198440402309 и и. д.
№ 20198440402310, дата и час на провеждане на насрочения опис и оценка на
недвижим имот. Посочено е, че размерът на задължението по изпълнителните дела
възлиза на 2878,57 лв. – главница, ведно със законната лихва от 26.02.2019 г.,
която към 30.10.2019 г. е била 197,50 лв.; договорна лихва от 252, 98 лв.; 180,
60 лв. – разноски по изпълнителен лист и разноски по и. д. 20198440402309, от
които 1 020 лв. – адвокатско възнаграждение, 228,10 лв. – обикновена такса и
412, 77 лв. пропорционална такса към 30.10.2019 г.
На 04.03.2020 г. е входирана молба с вх.№
009710/04.03.2020 г. от Г.Г., с която е направила възражение за начисления по
делото адвокатски хонорар.
С разпореждане от 09.03.2020 г.
депозираната молба с вх. № 009710/04.03.2020 г. от Г.Г. е оставена без
уважение. Няма данни разпореждането да е връчено на длъжника.
Въз основа на молба с вх. № 9695/03.03.2020
г. на Н.В.М., е образувано и. д. № 20208440400700 по описа на ЧСИ С.Я. срещу Г.В.Г.,
по изпълнителен лист от 02.10.2019 г., издаден по гр. д. № 82079/2017 г., по
описа на СРС, с което длъжникът е осъден да заплаща на взискателя месечен наем
от 242, 50 лв. за ползване собствената му 1/2 ид. ч. от процесния делбен имот
за периода от влизане в сила на определение № 52039 от 14.03.2019 г., а именно
14.03.2019 г., до окончателното извършване на делбата. Взискателят е посочил,
че определеното обезщетение е погасено само до м. август 2019 г. включително. Претендирани
са за събиране разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна помощ №749975 от 27.02.2020 г. в размер от 432 лв. с ДДС. С
постановление от 05.03.2020 г. изпълнителното дело е присъединено за събиране
към първо образуваното и. д. №20198440402309.
Извършена е публична продан на делбения имот
и с протокол за обявяване на наддавателни предложения от 21.08.2020 г. ЧСИ е
обявил за купувач М.И.Ч.за цена от 256 260 лв. Последната е разпределена с
обжалвания протокол за разпределение от 05.10.2020 г., като получената по
сметка на ЧСИ от публичната продан на делбения имот продажна цена от 256 260
лв. е разпределена, както следва:
I. Разноски по изпълнителното дело:
1. На ЧСИ С.Я. - 214,40 лева,
представляващи начислени обикновени и държавни такси по ТТР към ЗЧСИ по повод
изпълнението по и. д. № 20198440402309, към което са присъединени за събиране
и. д. № 20198440402310 и и. д. № 20208440400700.
2. На ЧСИ С.Я. – 5998,10 лева,
представляващи дължима пропорционална такса върху продажната цена по т. 24 от
ТТР към ЗЧСИ.
3. На ЧСИ С.Я. – 580,69 лева,
представляващи дължима пропорционална такса за събиране на вземането по и. д. №20198440402310
и и. д. № 20208440400700 по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
II. За взискателя Н.В.М.:
По изпълнително дело № 20198440402310:
1. По изпълнителен лист от 02.10.2019 г., издаден
по гр.д. № 82079/2017, по описа на Софийски районен съд, 77 състав, за дължими
суми, след частично погасяване на дълга, както следва: 2472,79 лева - главница,
ведно със законната лихва за периода от 01.10.2020 г. до окончателно изплащане
на вземането:
- главница от 2 472,79 лева - изцяло
погасена
2. По изпълнителен лист от 02.10.2019 г.,
издаден по гр.д. № 82079/2017, по описа на Софийски районен съд, 77 състав, за
дължими суми, както следва; 125 лева, представляващи разноски за вещо лице:
- главница от 125 лева - изцяло погасена
3. По изпълнителен лист от 02.10.2019 г.,
издаден по гр.д. № 82079/2017, по описа на Софийски районен съд, 77 състав, за
дължими суми, както следва: 55,60 лева
- представляващи разноски за вещо лице по присъединените искове за извършени
СМР в имота:
- главница от 55, 60 лева - изцяло
погасена
По изпълнително дело № 20208440400700 по
изпълнителен лист от 02.10.2019 г., издаден по гр. д. N° 82079/2017, по описа
на Софийски районен съд, 77 състав, за дължими суми, както следва: 242,50 лева,
представляващи месечно обезщетение за ползване на 1/2 ид. ч. от процесния
делбен имот за периода от влизане в сила на определението на съда - 14.03.2019
г. до окончателно извършване на делбата и 432 лева - адвокатско възнаграждение:
- главница от 2 481, 58 лева - изцяло
погасена
- адвокатско възнаграждение от 432 лева -
изцяло погасено
III. Рекапитулация
1. За ЧСИ С.Я. сума в общ размер на
6 793,19 лева, представляващи такси по ТТР към ЗЧСИ.
2. Полагаща се на взискателя Н.В.М.сума в
размер на 5 66,97 лева, представляващи вземания пo и. д. № 20198440402310
и и. д. № 20208440400700.
Предвид определените квоти на собственост
върху недвижимия имот, обект на публична продан по изпълнително дело №
20198440402309 – по 1/2 за всеки съсобственик и издаден изпълнителен лист от 02.10.2019 г., по гр. д. № 82079/2017, по описа
на Софийски районен съд, 77 състав, чрез който се изнася на публична продан
допуснатия до съдебна делба недвижим, всеки от съделителите получава продажна
цена от имота, както следва:
- за Н.В.М.сумата от 130 609,88 лева
- за Г.В.Г. сумата от 118 856,93 лева
При
така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирана
да обжалва разпределението страна и в законоустановения срок, поради което е
процесуално допустима. Доводите в обратен смисъл, развити от съдебния
изпълнител поради обстоятелството, че жалбоподателят не е обжалвал връчената му
на 06.11.2019 г. покана за доброволно изпълнение с изх. № 051518/30.10.2019 г.,
в която е посочен размера на разноските, е неоснователен, а и това
обстоятелство би могло да бъде взето предвид при разглеждане по същество на
жалбата. В случая жалбоподателката не възразява срещу размера на начислените
разноски, а единствено върху начина на тяхното разпределение между страните и
то само по отношение на тези от тях, които са направени по повод продажбата на
делбения имот. Отделно от това, няма данни разпореждането от 09.03.2020 г., с
което ЧСИ е оставил без уважение искането на Г.Г. да се преразпредели
възложеното само в нейна тежест адвокатско възнаграждение от 480 лв. да ѝ
е било надлежно връчено, поради което не може да се приеме, че е преклудирана
възможността контрол да бъде извършен в настоящото производство.
Относно изп. д. № 20198440402309, съдът
приема следното :
Публичната продан на допуснат до делба
неподеляем недвижим имот представлява особен случай на изпълнение върху
недвижим имот, насочено към ликвидиране на съсобствеността, а не към
осребряване на имущество с цел погасяване на парично вземане. В този смисъл
изпълнителният процес не цели удовлетворяване на определен взискател, а да се
гарантира правото на всеки съделител да получи такава част от събраната от
проданта сума, съответстваща на дела му в съсобствеността. Предвид това
извършването на разпределение е обусловено от необходимостта да се установят
полагащите се на всеки съделител суми след приспадане на съответно дължимите
такси и разноски. В случая не е налице същинско разпределение по смисъла
на чл. 460 ГПК, доколкото получената сума е достатъчна да покрие всички
вземания, поради което е безпредметно изследването дали са спазени привилегиите
по чл. 136 ЗЗД.
Отговорността за разноски е правото на
едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски
от страната, в чиято полза съдът е решил делото. С оглед изяснената по-горе
специфика на изпълнителния процес, образуван по повод продажбата на делбен
имот, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 355 ГПК според която, страните
в делбеното производство заплащат разноските, съобразно стойността на дяловете
им. Предвид обстоятелството, че в производство по съдебна делба всеки съделител
има двойно качество - на ищец относно своето право на делба и на ответник
относно правото на делба на другите съделители, то и не може да се приеме, че в
настоящия изпълнителен процес съделителите имат типичните качества на взискател
и длъжник, тъй като материалноправното им положение не съответства на това, при
което едната страна има неудовлетворено притезание спрямо другата. Поради това съдът
намира, че от разноските при проданта на недвижим имот не може да бъде
освободен никой от съделителите, включително и този от тях, по чиято молба е
образувано изпълнителното производство. Ето защо е основателно искането на
жалбоподателката всички разноски по повод ликвидирането на собствеността да
бъдат понесени поравно между нея и от втория съделител, а не да бъдат възложени
изцяло в нейна тежест.
Видно от посоченото на стр. 2 от
разпределението, по и. д. № 20198440402309 са постъпвали суми за погасяване на
разноски от Г.В.Г., както следва: на 22.11.2019 г. и 11.12.2019 г. са постъпили
съответно 395 лв. и 400 лв., от които 786, 10 лева са преведени към Н.М., с
които са погасени 400 лева - адвокатско възнаграждение, 150 лева – платен от взискателя
хонорар на вещо лице във връзка с извършване на опис на недвижим имот и
изготвяне на техническа експертиза и 236,10 лв. - авансово платени от Н.М.обикновени
такси по ТТР към ЗЧСИ.
По изложените съображения въззивният
състав намира, че разноските незаконосъобразно са възложени в тежест на Г.Г. и
следва да се понесат поравно между съделителите, с оглед притежаваните от тях
равни дялове в съсобствения недвижим имот.
Относно изп. д. № 20198440402310 съдът
намира следното :
Оплакването по т. 3 от жалбата за
неправилно изчисляване на законната лихва по и. д. №2310/2019 г. е основателно.
Според посоченото от жалбоподателя удостоверение за актуален дълг №26390 от
19.08.2020 г., в него е отразено, че върху главницата от 2 878, 57 лв. (която е претендирана от взискателя при
образуване на изп. дело като неплатен остатък от присъдените 3 278, 57 лв.) е
начислена законна лихва за периода 26.02.2019 г. – 19.08.2020 г. в размер на
492, 61 лв. Чрез лихвен калкулатор на интернет адрес https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
съдът констатира, че
така определения размер на лихвата съответства на законната лихва, начислена
върху посочената в изпълнителния лист главница от 3 278, 57 лв., а не на
претендирания за събиране от взискателя остатък от 2 878,57 лв., върху който
законната лихва за същия период е в размер на 432, 50 лв. Следователно
съдебният изпълнител незаконосъобразно е начислявал законна лихва върху
частично погасена главница преди образуване на и. д. № 2310/2019 г.
На следващо място, на стр. 3 от
разпределението е посочено, че по и. д. № 2310/2019 г. на 08.01.2020 г. са постъпили
350 лв., от които 288, 05 лева са преведени към взискателя, 32, 40 лева
погасени обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, а на 13.08.2020 г. и 11.09.2020 г.
са постъпили съответно 45 лв. и 1455 лв., от които 1 359, 20 лв. са преведени
към взискателя, а с остатъка са погасени такси по т. 26 и т. 31 от ТТР към
ЗЧСИ.
Липсват мотиви, както и данни по
изпълнителното дело, по какъв начин с горепосочените суми, преведени на
взискателя, е погасяван дълга на длъжника. По и. д. № 2310/2019 г. са заявени за
събиране три нелихвоносни вземания (252, 98 лв., 125 лв. и 55, 60 лв.) и едно
лихвоносно (главница от 2 878, 57 лв.), както и адвокатско възнаграждение, но от
разпределението не може да се направи извод с коя сума кое от вземанията е
погасено и най - вече лихвоносната главница от 2 878, 57 лв., кога е погасявана
частично, каква законна лихва се е дължала до момента на всяко от
погасяванията. В този смисъл за настоящия състав е обективно невъзможно сам да
извърши коректно каквито да и да било преизчисления. Следва да се отбележи, че
на стр. 5, т. II от
разпределението е посочено, че остатъкът от главницата към момента на
разпределението е в размер на 2 472, 79 лв., което показва, че тя е била
частично погасявана в хода на изпълнителното производство, но не е ясно в каква
поредност спрямо останалите вземания.
Предвид горното въззивният състав намира,
че ЧСИ е следвало: 1) да начисли законна лихва само върху заявената за събиране
главница от 2 878, 57 лв.; 2) изрично да посочи с преведените на взискателя
суми кое точно задължение е погасявано; 3) да посочи от така превежданите към
взискателя суми, на кои дати е погасявана частично главница, тъй като това
обстоятелство е пряко относимо към преценката на съда, а и на длъжника, дали
размерът на законните лихви е правилно изчислен; 3.) да посочи размер на
начислената законна лихва до датата на всяко частично погасяване на главницата;
4) да посочи какъв е остатъкът по главницата след всяко частично погасяване и
какъв е общият размер на погасената законна лихва към момента на изготвяне на разпределението.
С оглед горните изчисления относно
законната лихва и ако бъде установено, че действително дължимият размер на
законната лихва е по-малък от събрания от съдебния изпълнител размер на
законната лихва, това обстоятелство следва да се отчете при преизчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Относно изп. дело № 20208440400700
настоящият състав приема следното:
Основателни са оплакванията на
жалбоподателката за неправомерно изчислени суми по изп. дело № 20208440400700,
представляващи обезщетение за ползване на делбения имот до извършването на
публичната му продан.
Съдебният изпълнител е обвързан от
посочените в изпълнителния лист размер на месечния наем - 242, 50 лв. и период
- от влизане в сила на определението (14.03.2019 г.) до окончателното
извършване на делбата. Сумите, които следва да бъдат заплащани между
съделителите, уреждат отношенията им по повод ползването само по време на
висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка
досежно ползването. Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК,
въз основа на който е издаден изпълнителния лист от 02.10.2019 г., послужил за
образуване на и. д. № 700/2020 г., има действие и значение само за делбеното
производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред и само до приключване на делбеното производство. Въззивният
състав намира освен това, че моментът на окончателното извършване на делбата, който
се има предвид според разпоредбите на чл. 344, ал. 2 ГПК е този, в който влиза
в сила решението за извършване на делбата - в този смисъл определение № 598 от 02.07.2020 г. по гр. д. № 1261/2020 г., ІІІ г. о. на ВКС,
определение по ч. гр. д. № 4389/18 г. на І г.о. на ВКС, решение по гр. д. №
2067/16 г. на ІІ ГО на ВКС и т. н., които се споделят от настоящия състав.
С молбата за образуване на изпълнително
дело № 700/2020 г. взискателят Н.М.е посочил, че са му изплатени месечните
наеми до м. август 2019 г. включително и следователно такива са дължими от 15.09.2019
г. до влизане в сила на решението за извършване на делба - 24.09.2019 г. (видно от посочената дата в изпълнителен лист от
02.10.2019 г. по изп. д. № 2309/2019 г.). Незаконосъобразно ЧСИ е начислявал по
изпълнителното дело наем за периода
25.09.2019 г . – 21.08.2020 г.
Отделно от изложеното, с молба вх. № 25381
от 21.08.2020 г. длъжникът е посочил, че наемът за м. септември 2019 г. е
заплатен на взискателя, за което е приложил четири разписки от „Easy pay“, за наредени в периода 02.08.2019 г. - 08.10.2019 г.
суми за наем. От своя страна Н.М.е депозирал становище с вх. № 26715 от
01.09.2020 г., в т. 3 от което е признал, че е получил обезщетението за дължим
наем за м. септември 2019 г., но едва на 28.08.2020 г., тъй като не е бил
уведомен за него.
Следователно дължимият по изпълнителния
лист месечен наем е бил преведен на взискателя още преди образуваното от него изпълнително дело № 700/2020 г. (02.03.2020
г.), като е било спорно в кой момент е настъпил погасителния ефект, с оглед оспорването
на Н.М., че не е бил уведомен за превода за м. септември 2019 г. С оглед
ангажираните доказателства по изпълнителното дело, към момента този спорен
въпрос не може да бъде изяснен нито от ЧСИ, нито от съда, поради което при
връщане на делото, изпълнителният орган следва да даде срок на длъжника, в
който да представи доказателства, че Н.М.е узнал за преведения му за м.
септември 2019 г. наем преди образуването на и.д. № 20208440400700. След това
ЧСИ дължи преценка дали са налице предпоставките за прекратяване на и. д. № 700/2020
г. и приложението на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, като при отрицателен извод
разноските по изпълнителното дело следва да се преизчислят спрямо дължимата
сума за наем за м. септември 2019 г.
След съобразяване на всички констатирани
нередовности при извършване на разпределението и по трите изпълнителни дела,
ЧСИ следва да изчисли реално дължимите разноски от двамата съделители,
включително - таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, както и да преизчисли полагащите им се
суми, получени от продажбата на делбения имот. Доколкото по делото липсват приложени
сметки по чл. 79 от ЗЧСИ, такива следва да бъда изготвени и връчени на
задължените лица, съобразно изискването на закона, в какъвто смисъл има
изложени оплаквания в жалбата.
Воден от горното въззивният състав намира, че възраженията срещу разпределението
са основателни и то следва да се отмени. Като съобрази констатираните непълноти
и пропуски при извършване на разпределението, настоящият състав приема, че то
не може да се извърши от съда, а делото следва да се върне на ЧСИ за извършване
на ново разпределение на получената сума, съобразно изложеното в мотивите на решението,
в какъвто смисъл е и направеното от жалбоподателя искане в жалбата.
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, по частна
жалба вх. № 30922/08.10.2020 г. от Г.В.Г. протокол за разпределение от
05.10.2020 г., изготвен по реда на чл. 460 ГПК по изп. д. 20198440402309 и
присъединените към него изпълнителни дела № 20198440402310 и 20208440400700,
всичките по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 на КЧСИ и ВРЪЩА делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение
в съответствие с мотивите на решението.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва, на основание чл. 463, ал. 2 ГПК, пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.