РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Карлово, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20225320101632 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищецът К. И. Н. с ЕГН ********** лично и със съгласието на своята
майка Н. П. П. с ЕГН **********, двамата от град К., ул. „Г.И.“ *** твърди,
че с решение по гр.д. № 6445/2014 г. постановено от Районен съд Бургас,
ответникът е осъден да плаща месечна издръжка в размер на 150.00 лева на
детето К. И. Н., чрез неговата майка и законен представител. До настоящия
момент тази издръжка не била променяна. С оглед променилата се
икономическа обстановка в страната, законодателството, както и нарасналите
разходи по отглеждането и възпитанието на детето, първоначалната издръжка
от 150.00 лева се явявала крайно недостатъчна, още повече, че детето било
ученик. Майката се грижела за отглеждането и възпитанието на сина им.
Купувала необходимите дрехи, учебни пособия и всичко необходимо за
неговото обучение. Всичко това довело и до увеличаване на разходите за
отглеждането и възпитанието му. Бащата не давал допълнителни парични
средства за неговото отглеждане, всички разходи ги поемала майката.
Ответникът бил в работоспособна възраст и като влаков машинист в Б.,
получавал заплата над 1200.00 лева, и можел да плаща по-висока издръжка на
сина си от първоначално определената в размер на 150.00 лева. Счита, че
ответникът може и следва да плаща месечна издръжка на сина им К. И. Н. в
размер на 500.00 лева считано от деня на подаване на исковата молба до
настъпване на законно основание за нейното променяне и изменение, т.е.
налице били основанията за увеличаване на първоначално присъдената
издръжка по гр.д. № 6445/2014г. на PC Бургас с 350.00 лева, от 150.00 лева на
500.00 лева, ведно със законната лихва, до настъпване на законното основание
1
за нейното променяне или прекратяване.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
определена с решение № 1760 от 24.09.2014 г. по гр. дело № 6445/2014 г. по
описа на РС - Бургас, влязло в законна сила на 24.09.2014 г., като я увеличи от
150.00 лева месечно на 500.00 лева месечно, считано от предявяване на иска –
15.12.2022 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане. Претендира за разноските по делото.
Ответникът И. К. Н. с ЕГН ********** от град К., област Б., ул.
„Х.Б.“ *** признава иска по основание, оспорва го по размер и сочи, че с
оглед финансовите му възможности, ежемесечните му разходи, в т. ч.
свързани с погасяване на кредит, притежаваното от него имущество и др.
обстоятелства, може да заплаща месечна издръжка на непълнолетното си дете
К. И. Н. в размер на 230 лева. Не оспорва следните обстоятелства, изложени в
исковата молба: че с решение № 1760/24.09.2014 г., постановено по гр. дело
№ 6445/2014 г. по описа на Бургаски районен съд, е осъден да заплащам
месечна издръжка за малолетното си дете К. И. Н., ЕГН **********, в размер
на 150.00 лева, считано от 01.09.2014 г. до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска; че от присъждането до момента
издръжката не е променяна. Оспорва твърдението на майката на ищеца, че не
прави никакви други разходи във връзка с отглеждането и възпитанието му,
както и че тя поема всички разходи за детето. Оспорва и твърдението, че не
участва по никакъв начин в неговото отглеждане и възпитание. Във връзка с
оспорване на иска и направеното възражение за прекомерност на
претендираната издръжка, заявява следните обстоятелства: Ищците не
изложили конкретни факти и обстоятелства, свързани с нуждите на детето и
разходи, които се правят за издръжката му. Основавали претендирания
размер от 500 лева, който бил много висок, единствено с промените в
икономическата обстановка в страната, както и с променената минимална
работна заплата, с оглед на която се определял минималният размер на
издръжката съгласно чл. 142, ал. 2 от СК. Исканата издръжка не била
съобразена с изискванията на чл. 142, ал. 1 от СК, съгласно който текст
размерът на издръжката се определял от нуждите на лицето и от
възможностите на лицето, което я дължи. Отделно от това, независимо, че
майката полагала ежедневните грижи за детето, съгласно нормата на чл. 143,
ал. 2 от СК тя също дължала издръжка. В тази връзка, майката не представила
по делото документ, удостоверяващ получаваните от нея доходи. Тъй като в
исковата молба не се излагали обстоятелства, свързани със специфични
нужди на детето, които да налагат извънредни разходи, счита, че за него са
необходими средства за покрИ.е на обичайните за възрастта му разходи.
Моли при съобразяване размера на дължимата издръжка, съдът да вземе
предвид следните разходи, които ответникът прави и които имали значение
при определяне на финансовите му възможности: ответникът живеел в
собствено жилище в гр. К., община К., област Б., като за нуждите на
домакинството заплащал през отоплителния сезон за ел. енергия средно
месечно около 140 лева, за вода - 70 лева, за кабелна телевизия и интернет -
50 лева; тъй като местоработата му била в гр. Б., който бил на 20 км от гр. К.,
2
където ответникът живеел, ежедневно пътувал с личен автомобил, за който
месечните му разходи за гориво и за ремонти били около 150 лева, годишният
му разход за данък бил 150 лева, за застраховка „Г.О.“ -200 лева. Притежавал
½ ид. част от друг автомобил, за който годишните разходи за данък и
застраховка ГО били около 400 лева; изплащал паричен потребителски заем
по договор за кредит № ************** г., сключен с „***“ АД, на стойност
6000 лева, с месечна погасителна вноска в размер на 141.89 лева, както и
стоков кредит за закупуване на климатик по договор от 08.04.2023 г., сключен
с *** П. АД, на стойност 1249.99 лева, с месечна погасителна вноска в размер
на 113.63 лева; освен заплащаната издръжка за детето, му купувал дрехи,
обувки, маратонки и др. необходими вещи. Детето било при него през
ваканциите, както и през лятото по един месец, когато ежедневно му давал
пари - минимум по 10 лева.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за
разликата над 230 лева, до пълния предявен размер от 500 лева като
неоснователен. Претендира разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателства
удостоверение за раждане и заверен препис от решение № 1760 от 24.09.2014
г. по гр. дело № 6445/2014 г. по описа на Районен съд Бургас, че ответникът
И. К. Н. е баща на детето П. и с посоченото решение е прекратен бракът му с
майката на детето, Н. П. Н.а, с развод по взаимно съгласие. Родителите са се
споразумели майката да упражнява родителските права върху П., а бащата за
плаща издръжка в размер на 150.00 лева месечно, считано от 01.09.2014 г. до
настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване.
Решението на съда е влязло в законна сила на 24.09.2014 г. От справката за
трудовите договори на ответника (служебно изготвена от съда във връзка с
призоваването му) се установява, че същият е сключил трудов договор с
настоящия си работодател та 12.08.2022 г. От представеното удостоверение за
брутен доход се установява, че ответникът получава средно месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 2 140 лева, изчислено на база доходите
му за осем месеца през периода от м. август 2022 г. до м. март 2023 г.
Ответникът представя декларация за семейно и имотно състояние, в която
декларира, че живее на семейни начала с жена, че не притежава недвижимо
имущество, един автомобил и ½ ид. част от втори автомобил. Представен е по
делото погасителен план към договор за кредит, сключен между ответника и
банка на 21.04.2023 г., за срок от 4 години за сумата от 6000 лева, от който
погасителен план се установява, че месечната вноска, която ответникът
следва да плаща за погасяване на кредита е в размер на 141.89 лева.
Представен е документ, установяващ, че ответникът ползва кредитна карта с
кредитен лимит в размер на 4000 лева, от която е ползвана сума в размер на
1249.99 лева и първа погасителна вноска на 01.06.2023 г. От представеното
уостоверение се установява, че детето К. е ученик в *** клас през учебната
2022/2023 г. в СУ „Х.П.“ К., дневна форма на обучение и редовно посещава
учебни занятия. От представеното удостоверение за доходите на майката се
установява, че същата е получила брутно трудово възнаграждение в размер на
942 лева, изчислено на база пет месеца през периода от м. ноември 2022г. до
3
м. март 2023 г. От социалния доклад, изготвен от ДСП – К. се установява, че
за К. са осигурени добри битови условия, самостоятелна стая, обзаведена с
необходимите мебели и вещи. Основни грижи за него полага майка му,
подпомагана от партньора си. От социалния доклад, изготвен от ДСП – А. се
установява, че по описание на ответника, същият обитава жилище, състоящо
се от две стаи, трапезария с кухня с добри битови условия.
Във връзка с твърденията на страните съдът е изслушал свидетел.
В показанията си св. Г., съжителстващ на семейни начала с майката
сочи, че не познава ответника, не го е виждал. С Н. живеели заедно от една
година и тя имала дете, *** години, което живеело при свидетеля и той
помагал с каквото може. Бащата на детето вземал детето когато има
възможност. За К. се грижели майка му и свидетеля, а бащата пращал
издръжка и когато се видели, му давал пари. Купувал му яке, маратонки,
преди купувал дрехи по-рядко, сега купувал по-често. Н. в момента била
безработна, съкратили я от работа. Свидетелят не знаел какви доходи има
партньорката му и бащата на детето, за бащата знаел, че работи в ***.
Родителите на свидетеля помагали на семейството с каквото могат. Детето
миналото лято стояло през баща си един месец, свидетелят не бил сигурен
дали ходи при него през другите ваканции. От детето знаел, че баща му му
дава пари, когато се видят, но то не споделяло размера на сумите. Свидетелят
и майката на ищеца живеели в къща на отделен етаж. В къщата живели и
родителите на свидетеля. Той нямал собствени деца, а доходите му били
около 1 600.00 лева, брутно на месец. Родителите му били отделно
домакинство. Свидетелят не знаел Н. да има някакви заболявания, детето
също било здраво. Не знаел жилищните условия на бащата, детето казало, че
баща му живее с някаква жена. Понастоящем детето не посещавало
извънкласни форми на обучение. Майката напуснала работа преди месец,
биле регистрирана в Агенцията по заетостта и си търсела работа, доколкото
свидетелят знаел, получавала обезщетение в размер на 140.00 лева месечно.
Съдът изслуша родителите по реда на чл. 145 от ГПК.
Майката Н. П. сочи, че е била освободена от работа в срока на
изпитване по трудов договор, сключен с банка. Преди последната си
месторабота, майката на ищеца е работила като касиер в хипермаркет в град
Б.. Знаела, че ответникът живее с друго момиче, в отделно домакинство от
родителите на ответника. В един двор имало две къщи. Ответникът нямал
друго дете, и партньорката му също нямала свое дете. Майката получавала
обезщетение в размер на 18 лева на ден от Бюрото по труда.
Ответникът И. Н. сочи, че живее в двуетажна къща, обитава единия
етаж, а другия етаж и малката къща в същия двор ползват родителите му.
Домакинствата им са отделни. Ответникът живеел с партньорка, която
работела и получавала около 1400-1500 лева месечно. Ответникът ежедневно
пътувал до работното си място до К. или Б. с личен автомобил, защото
работното му време не позволявало да ползва обществен транспорт, трябвало
да се яви на работа в 03:00 часа през нощта.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
4
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице.
Съгласно нормата на член 143, ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са
трудоспособни и дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата
издръжка следва да бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142,
ал. 1 от СК: в зависимост от нуждите на детето и възможностите на
родителите. Нуждите на детето се преценяват като се вземе предвид
възрастта, здравословно състояние, разходите за облекло и храна, както и
разходи по обучението му. В настоящия процес са въведени доводи –
увеличена възраст на детето във връзка с което са нараснали нуждите му и
продължителен период от време, в който издръжката не е променяна. Не са
навеждани доводи за специални нужди на К., нито за някакво съществено
изменение в трудоспособността и възможностите на родителите да
осигуряват издръжка.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа изменение в нуждите на детето
във връзка с обичайния растеж през последните повече от осем години (към
датата на предявяване на иска). Понастоящем К. е *** години, ученик в ***
клас. По делото е установено от неоспорените показания на св. Г. (доведен от
ищеца), че ответникът участва с допълнителни средства извън присъдената
издръжка – дава джобни на детето, купува дрехи и обувки. Не се установява
друго допълнително участие на ответника при отделяне на средства за
издръжка за непълнолетния му син. Растежът винаги предопределя и повече
средства за издръжка за обичайните нужди, а в случая е налице значителен
период от време – над осем години, през който издръжката на К. не е била
променяна. Фактите, че нуждите са се увеличили от една страна са
обичайните такива във връзка с растежа, от друга – във връзка с внезапно
изменената икономическа обстановка в страната. От началото на миналата
година се наблюдава значително увлечение на стоки, включително тези от
първа необходимост във връзка с ръста на инфлацията, който е над
обичайния, сравнимо с предходни години. Дори установеното през 2023 г.
задържане на нивата на инфлацията или спад, в определени периоди, не
доведе до значително намаляване в цените на стоките от първа необходимост.
Тези два факта са достатъчни съдът да приеме, че искът е доказан по своето
основание. Действително, с гласните доказателства не се установиха
конкретни променени нужди на детето за период от около осем години, но
растежът предопределя и нарастването им. По отношение на здравословното
състояние на К. не се установяват специални нужди, нито такива, свързани с
обучението му и изискващи увеличени разходи в сравнение с тези на
връстниците му.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството не са доказани промените, които са настъпили с
доходите на родителите през изминалите осем години. Страните са се
задоволили да ангажират доказателства само за настоящите си доходи, а в
тежест на ищеца е било да установи именно изменение в обстоятелствата в
сравнение с предходно определената издръжка. Доходите на бащата
5
значително надвишават тези на майката – по времето, когато същата е
работила, а понастоящем майката е безработна и получава минимално
обезщетение от Бюрото по труда. Всеки от родителите живее с нов партньор,
т.е. има подкрепа при посрещането на разходите за домакинството си, никой
от тях няма задължения за издръжка към друго дете. При обсъждане на
въпроса за определяне възможностите на родителите да дават издръжка,
съдът не взема предвид разходите им за погасяване на кредити, защото
сумите от получените кредити са първоначално влезли в патримониума на
задълженото лице, т.е. разходвани са във връзка с негови нужди. Отделно,
дори съдът да отчете размера на вноската – около 142 лева по договор за
кредит и 113 лева по кредитна карта, доходите на бащата пак значително
надвишават тези на майката, и то сравнени с времето, когато е получавала
трудово възнаграждение. Социалните работници, изготвили доклада в К. не
сочат майката да се подпомага по ежемесечно по чл. 7 от Закона за семейни
помощи за деца, не е установено да е получила данъчни облекчения за
предходната година.
По данни на НСИ за първото тримесечие на 2023 г., средната
работна заплата в район Югозападен е в размер на 1543 лева, в област Б. – 14
55 лева, т.е. ответникът получава над средната работна заплата на наетите
лица по трудово и служебно правоотношение, както спрямо целия район, така
и спрямо област Б.. За същия период, средната работна заплата на наетите
лица по трудово и служебно правоотношение в район Южен Централен е в
размер на 1501 лева, а за област Пловдив – 1606 лева, т.е. майката на К.
получава доходи значително под средните за местоживеенето си. По делото
не са установени други източници на доходи на родителите. Не се твърди и
установява родителите на К. да имат разходи над обичайните, свързани с
влошено здравословно състояние, намалена работоспособност или по друга
причина. При определяне на средствата за издръжка, която бащата следва да
плаща на детето си, следва да се отчете обстоятелството, че майката полага
непосредствените грижи за детето, които винаги са свързани повече отделяни
средства за ежедневни разходи.
Съдът отчита и настъпилите нормативни промени в размера на
минималната работна заплата за страната през изминалия период от време.
Понастоящем минималният възможен размер на издръжката считано от
01.01.2023 г. възлиза на 195.00 лева.
При това положение съдът приема нарасналите нужди на П. за
установени и доказани във връзка с обичайния растеж за изминалите около
осем години към датата на предявяване на иска. Съдът взема предвид факта,
че ответникът полага, макар и инцидентно и допълнителни грижи за сина си
извън предходно определената издръжка.
Като взе предвид конкретните нужди на детето, съдът счита, че са
необходими и възможни средства в размер на 550 лева месечно, от които
бащата следва да заплаща сумата от 300 лева, а разликата да се поеме от
майката. За да определи конкретния размер на увеличението, съдът взе
предвид, че с постановление Постановление № 268 на МС от 21.09.2022 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2023 г., е определен,
считано от 1 януари 2023 г. размер на линията на бедност за страната 504
лева. В случая родителите и в частност бащата, получават доходи, които
6
позволяват за детето им да бъдат отделяни средства около линията на
бедност, и предвид факта, че доходите на бащата са значително по-високи, и
над средните, то съдът следва да определи по-голям дял от издръжката за
бащата. Поради изложеното искът следва да се уважи до размера от 300 лева,
като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 500 лева, искът
следва да се отхвърли като неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
Ищцата претендира разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК, поради което съдът следва да й присъди разноски
съразмерно с уважената част от иска в размер на 214.89 лева. Ответникът
претендира разноски и такива му се следват съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 285.71 лева. При това положение съдът следва да осъди
ищеца да заплати на ответника разноски по компенсация в размер на 71.42
лева.
На основание член 78, ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената
издръжка в размер на 216.00 лева, изчислена като 4% върху увеличението за
36 месеца.
На основание член 242, ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 1760 от 24.09.2014 г. по гр. дело № 6445/2014 г. по
описа на РС - Бургас, влязло в законна сила на 24.09.2014 г., която И. К. Н. с
ЕГН ********** от град К., област Б., ул. „Х.Б.“ *** заплаща на
непълнолетното си дете К. И. Н. с ЕГН **********, действащо лично и със
съгласието на своята майка Н. П. П. с ЕГН **********, двамата от град К., ул.
„Г.И.“ ***, като я УВЕЛИЧАВА от 150.00 (сто и петдесет) лева на 300.00
(триста) лева месечно, считано от подаване на исковата молба – 15.12.2022 г.
до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на
плащане до окончателното плащане, като за разликата над 300.00 лева до
пълния предявен размер от 500.00 (петстотин) лева месечно, отхвърля иска
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА К. И. Н. с ЕГН **********, действащо лично и със
съгласието на своята майка Н. П. П. с ЕГН **********, двамата от град К., ул.
„Г.И.“ *** да заплати на И. К. Н. с ЕГН ********** от град К., област Б., ул.
„Х.Б.“ *** разноски по компенсация в размер на 71.42 лева (седемдесет и
един лева чтиридесет и две стотинки).
ОСЪЖДА И. К. Н. с ЕГН ********** от град К., област Б., ул. „Х.Б.“
*** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на КрлРС
държавна такса върху увеличението в размер на 216.00 (двеста и
шестнадесет) лева.
7
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, в двуседмичен срок от съобщаването му.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
8