Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Добрич, …08.04...2020 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и първи февруари
две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА ВЕЛИКОВА
секретар
Геновева Димитрова
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 446 по
описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, град С.,
с която против Л.Г.Р. с ЕГН ********** *** и Н.А.Р. с ЕГН **********, по реда
на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК е предявен иск за установяване вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2367/25.10.2018г.
по ч.гр.д. № 4282 по описа на ДРС за 201 г., а именно:
- 2000 лева, представляващи част
от задължение за главница, цялото в размер на 13928,87 лева, по договор за потребителски
кредит от 13.12.2007г., сключен между
„Юробанк България” АД и Л.Р., и Н.Р.,
ведно със законната лихва за забава от подаване на заявлението - 24.10.2018г.
до окончателното му плащане, което вземане
с договор за цесия от 18.01.2016г. е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
ЕИК *********;
- 2739,43 лева, представляващи
договорна лихва, начислена за периода от 13.12.2007г. - 18.01.2016г.
Претендират се сторените
разноски.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства: твърди се наличие на възникнало облигационно
правоотношение между длъжниците и „Юробанк България” въз основа на сключен
между тях договор за потребителски кредит от 13.12.2007г., по силата на който
заемодателят е предоставил в заем на заемателите – ответници по делото, сумата
от 15000 лева, при задължение на последните да върнат заетата сума на 120
месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 236,98 лева, при краен падеж –
13.12.2017г. Твърди, че ответниците не са изпълнили поетото договорно
задължение, като непогасен е остатък в размер на 16668,30 лева, от които
13928,87 лева – главница и 2739,43 лева - договорна лихва. Претендираното
вземане е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
18.01.2016г., сключен между кредитора и ищеца по делото, като последният е
уведомил длъжниците за извършената цесия. Въз основа на заявление на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД е образувано ч.гр.д. № 4282/2018 г. по описа на ДРС, по което
съдът е издал заповед за парично изпълнение по чл. 410 от ГПК. Заповедта е
връчена на ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на
заявителя е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Претендират се разноските в
заповедното и в исковото производство.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответниците не представят отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се
явяват.
Исковете са с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 4 и сл. от
Закона за потребителския кредит. Предявени са като установителни по реда на чл.
415 от ГПК след успешно проведено производство по чл. 410 от ГПК, връчена
заповед по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в срока, предвиден в разпоредбата на
чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Ищецът прави искане за
постановяване на неприсъствено решение против ответника.
Налице са предпоставките по чл.
238, ал. 1 от ГПК и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК: 1. Ответниците, след
като препис от исковата молба им е връчен по реда на чл. 46 от ГПК, не са
представили в срок отговор на исковата молба, 2. ответниците не са се явили в
първото заседание по делото и не са направили искане за разглеждането му в тяхно
отсъствие, 3. ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, 4. на
страните са указани последиците от неспазване на срокове и неявяване в
заседание, 5. исковете вероятно са основателни, с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
С оглед горните констатации,
съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответниците.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
В резултат от изхода на спора и
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответниците следва да заплатят на
ищеца разноските в заповедното производство в размер на 94,78 лева и разноските
в исковото производство в размер на 94,79 лева.
Водим от гореизложеното,
Добричкият районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, че Л.Г.Р. с ЕГН ********** *** и Н.А.Р. с ЕГН **********, дължат солидарно
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, град С., следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2367/25.10.2018г. по
ч.гр.д. № 4282 по описа на ДРС за 201 г., а именно:
- 2000 лева, представляващи част от задължение за
главница, цялото в размер на 13928,87 лева, по договор за потребителски кредит
от 13.12.2007г., сключен между „Юробанк
България” АД и Л.Р., и Н.Р., ведно със
законната лихва за забава от подаване на заявлението - 24.10.2018г. до
окончателното му плащане, което вземане
с договор за цесия от 18.01.2016г. е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с
ЕИК *********;
- 2739,43 лева, представляващи договорна лихва, начислена
за периода от 13.12.2007г. - 18.01.2016г.
ОСЪЖДА Л.Г.Р. с ЕГН ********** *** и Н.А.Р. с ЕГН **********,
да заплатят на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, град С., разноските в заповедното
производство в размер на 94,78 лева и разноските в исковото производство в
размер на 94,79 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
СЪДИЯ :