Решение по дело №27/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на Т. З. А. от [населено място], [улица], ***, чрез пълномощник, срещу Национален осигурителен институт, град София. Претендират се имуществени вреди в размер на 200 лв., представляващи равностойността на заплатеното от лицето адвокатско възнаграждение по ДПЗС № **/*** г., за обжалване на Разпореждане № РО-5-08-01214142/28.10.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали пред директора на ТП на НОИ – Кърджали.

В ИМ се посочва, че с решение № 2153-08-562/ 09.12.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата на Т.А. срещу посоченото разпореждане. При съдебното оспорване на решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали с решение по адм.д. № 607/2022 г. АС – Кърджали е отменил това решение и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО.

Искането е да се осъди ответника да заплати на ищцата претендираната сума от 200 лв. ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане.

В съдебно заседание ищцата не се представлява. Представена е молба, в която е изложено становище за основателност на ИМ.

Ответникът – Национален осигурителен институт, град София, чрез упълномощен от управителя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на исковата молба. Представя и отговор по чл.131 от ГПК, в който оспорва ИМ като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава мотивирано заключение, че предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ е основателен, тъй като е осъществен фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ. С оглед на изложеното иска да се постанови решение, с което да се уважи предявения иск.

След обсъждане на събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От прието като доказателство адм.д. № 607/ 2022 г. на АС – Кърджали се установява, че на ищцата Т. А., в качеството й на член на орган на медицинската експертиза (ТЕЛК), е извършена частична ревизия по разходите на ДОО, приключила с Ревизионен акт за начет № РМ-5-08-01002569/14.09.2021 г., съставен от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали. С РА за начет са установени неправомерно изплатени суми за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за периода 14.08.2020 г. – 28.02.2021 г., в размер на *** лв., от които главница в размер на *** лв. и лихва в размер на *** лв. С Разпореждане №РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали г., на Т. А. е разпоредено, в качеството й на член на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ – [област], солидарно с останалите членове – С. С. К. и Ц. В. А., да внесе сумата по горния ревизионния акт за начет.

Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръковидителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали е било оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като е приложен ДПЗС № **/*** г. и пълномощно. С Решение № 2153-08-562/ 09.12.2022 г. директорът на ТП на НОИ – Кърджали е отхвърлил жалбата срещу оспореното разпореждане като неоснователна. По жалба, изхождаща от тримата членове на състава на ТЕЛК, в т.ч. и Т. А., подадена срещу посоченото решение е образувано адм.д. № 607/ 2022 г. на АС – Кърджали, който с Решение № 127/20.03.2023 г. е отменил Решение № 2153-08-562/ 09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. С окончателно Решение № 396/ 15.01.2024 г. по адм.д. № 3992/ 2023 г. на ВАС, постановеното от АС – Кърджали решение е оставено в сила.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че исковата молба е допустима поради твърденията, че ищцата неблагоприятно е засегната от действието на отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред АС - Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК (чл. 203 и сл.), като предявен пред съда по седалището на ищцата. Правилно е посочен и ответникът - НОИ, София, който, съгласно чл. 2, ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, е юридическо лице със седалище [населено място].

В законодателството липсва специален ред, по който страната при оспорване на административен акт по административен ред може да търси направените разходи по повод на оспорването, така както е налице специален ред за разпределяне и присъждане на разноските при съдебното обжалване на акта по чл. 117, ал.3 от КСО.

При липсата на друг специален ред за обезщетяване за страната, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, остава единствено възможността да се претендира възстановяване на направените разноски по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

При преценка основателността на иска съдът взе предвид следното: За да се ангажира отговорност по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, трябва да е налице отменен като незаконен административен акт и причинени вреди - щети или пропуснати ползи, които следва да се намират в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника лежи изцяло върху ищеца.

По отношение на първия елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ – отменен като незаконосъобразен по съответния ред административен акт, съдът приема, че същият е доказан. От приложеното адм.д. № 607/ 2022 г. на АС – Кърджали се установява, че е отменено Решение № 2153-08-562/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали.

Втората предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ – претърпени вреди, също е доказана. В настоящия случай ищцата претендира вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на посоченото по-горе в мотивите на решението разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали. Жалбата до горестоящия административен орган е изготвена от адв. Д. К., като е приложен ДПЗС № **/ *** г. Съгласно този ДПЗС Т. А. е заплатила в брой на адв. К. 200 лв. ДПЗС е придружен от пълномощно, сключен е преди подаване на жалбата до директора на ТП на НОИ – Кърджали. Ищцата е заплатила реално 200 лв. за обжалване на Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, поради което имуществото й е намаляло с тази сума.

Относно третият елемент от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ - пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и вредите, съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка между отменения незаконосъобразен административен акт и причинената вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар. Заради издаването на незаконосъобразното Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали ищцата е сключила договор с адвокат, който да осъществи професионално защитата й пред осигурителния орган - да извърши процесуални действия по отмяна на акта и по този начин да защити довереника си. Действително, адвокатската защита не е задължителна в хода на развиващо се ревизионно производство и при оспорване на разпореждането за възстановяване на сумите по ревизионен акт за начет по административен ред, но с оглед ангажиране на имуществената отговорност за възстановяване на нанесени щети на ДОО, в резултат на неправомерни действия на лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, тя е наложителна. Точно заради издаването на незаконосъобразния административен акт се е наложило ангажирането на специалист, който да извърши необходимите процесуални действия. По тези съображения съдът приема, че заплащането на адвокатски хонорар от ищцата за осъществяване на правна помощ в хода на производството по административно оспорване на разпореждането на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали е в пряка и непосредствена връзка с издадения (впоследствие отменен) административен акт. Налице са достатъчно данни, че правната услуга е реално извършена - жалбата срещу разпореждането е подадена и подписана от упълномощения адвокат; същата е подробна и мотивирана.

По изложените съображения съдът намира, че искът е основателен. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата 200 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди на същата, в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Настоящият състав на съда не споделя възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на претендираното обезщетение, тъй като е под минимума, предвиден в действащата към този момент редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн., ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в сила от 08.11.2022 г.). В случая, по аргумент от чл. 8, ал. 4 и чл. 8, ал. 1 от цитираната Наредба и предвид сумата по ревизионния акт за начет, разпоредена за възстановяване с отмененото разпореждане, относима се явява разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., според коят за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лв, възнаграждението е 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лв.

АС – Кърджали не споделя изложеното от ответника в отговора на исковата молба относно неоснователността й поради настъпила законодателна промяна в чл.120, ал.2 от КСО, изключваща присъждане на разноски при оспорване по административен ред на актовете, издавани от органи на НОИ. Съдът приема, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която урежда отговорността на държавата/ общините от незаконосъобразни актове, е специална по отношение на нормата на чл.120, ал.2 от КСО и предвид правилото, че специалния закон дерогира прилагането на общия, то следва да се вземе предвид именно нормата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

При този изход на спора е основателна претенцията на ищеца за присъждане на разноски по настоящото дело. Реално доказани са направени разноски в размер на 400 лв. съгласно ДПЗС с дата 17.01.2024 г. и 10.00 лв. - внесена държавна такса за предявяване на ИМ. На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, НОИ следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 410 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Съдът::

 

Р Е Ш И:

 

Осъжда Национален осигурителен институт, град София, да заплати на Т. З. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ***, сумата в размер на 200.00 лв. (двеста лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение), причинени от отменено по съответния ред Разпореждане № РО-5-08-01214142/21.10.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Осъжда Национален осигурителен институт, град София, да заплати на Т. З. А. с [ЕГН] и адрес: [населено място], [улица], ***, сумата от 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляващи направени деловодни разноски в настоящото производство.

Решението може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.