Р Е
Ш Е Н И Е
№…261………/10.08.2020г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен състав,в
открито заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година,в състав:
Председател:Красимир
Ненчев
членове: Димитър Бозаджиев
Мариана Димитрова
с участието на секретар Галина Младенова, като разгледа докладваното от
съдия Мариана Димитрова в.гр.дело №285 по описа на съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С Решение №1706 постановено на 19.12.2019г.
по гр.дело № 5146 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г. ,е прието за
установено по отношение на ответника Б.Д.Г., с ЕГН **********,
че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК ********* сумата от 500 лв. –
главница, представляваща неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 05.04.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №758 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 16.04.2018г. по ч.гр.дело
№1386/2018г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Искът за съществуване на
вземане над размера от 500 лева и до претендирания с исковата молба размер от
1159,18 лева е отхвърлен като неоснователен.Присъдени са в полза на ищеца разноски
в заповедното производство и в исковото производство, изчислени съразмерно на
уважената част от иска, в размер на
215,67 лева.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Профи кредит
България“ ЕООД чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Р.И., с която
същото се оспорва в отхвърл ителната му част. Излагат се съображения, че в тази
му част атакуваният акт е неправилен и необоснован. Твърди се,че заключението
на съда, че длъжникът по ДПК №
********** не дължи претендираното от дружеството дължимо договорно
възнаграждение в размер на 108.74 лв., е неправилно.Процесният договор отговарял на всички
законови императивни изисквания. В същия подробно са описани всички параметри,
задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език. Гражданско
задължение на всяко лице е прояви грижа на добър стопанин, да прочете договора,
запознавайки се подробно с неговото съдържание, ако не разбира част от него да
се обърне към кредитния експерт за разяснения и допълнително обяснение, да се
консултира за последиците от същия и от евентуално неизпълнение от негова
страна и едва тогава да го подписва.От
представения по делото кредитен договор било видно, че същият е сключен в
размер, идентичен със заявените от ответника параметри, посочени от същия в
Искане за отпускане на потребителски кредит. Преди сключването на процесния
договор, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр - веднъж с
отправеното Искане за отпускане на потребителски кредит и веднъж преди
сключването на самия кредитен договор. От него било видно, че дружеството в
качеството си на кредитор е предоставило преддоговорна информация във форма
съгласно Закона за потребителския кредит (ЗПК) и във формуляра са посочени
същите параметри, както в Договора за потребителски кредит. Ответникът е
посочил, че е получил екземпляр от него, изписал е имената си и се е подписал. Параметрите
на кредита са посочени в европейския формуляр, който е подписан от
кредитоискателя и който му е предоставен, втори път са посочени в договора за
потребителски кредит преди подписване на същия от кредитоискателя и от
кредитора. Изготвен е и връчен на ответника погасителния план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, който е връчен на ответника, ведно с Договора за
потребителски кредит.Въззивникът твърди,че сключеният договор за потребителски
кредит с ответника напълно отговаря на законовите изисквания и съдържа всички
изискуеми реквизити на ЗПК относно съдържанието на договора за потребителски
кредит. Към момента на подписване на процесния договор за потребителски кредит
от страна на ответника всички полета са попълнени.Кредитополучателят е получил
предоставената му в заем сума, съгласил се е с цената на кредита на
преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски Формуляр за
сравняване на различни предложения, така и със сключването на договора, към
който момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор, каквато възможност
му е дадена в чл. 7.1. от ОУ към договора.Твърди, че в процесния договор ясно е посочена методиката на формирания
годишен процент на разходите. Подобно изискване имало единствено при наличието на
референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, като в случая
била спазена и разпоредбата на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
В случая страните са уговорили глобален фиксиран размера на годишния лихвен
процент, като са го определили, че е 41,17 %. В договора ясно е посочен
процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.
С оглед на принципа за свобода на
договаряне и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор
за кредит с годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР в размер на 49.91 %.
Ответникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с
получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с
необективиране на желанието си да се откаже от сключения договор и с погасяване
на месечни вноски. Известен факт бил , че паричният ресурс на небанковите
институции е многократно по-скъп от този на банките с оглед на факта, че не
могат да осъществяват влогонабиране. Известен е фактът, че лихвите при
небанковите институции са по-високи с оглед риска, който поемат да отпуснат
финансов ресурс на кредитополучатели, които не могат да получат такъв от
банките поради различни съображения, водещи до ниска кредитоспособност. С оглед
на тези обстоятелства меродавна е пазарната цена на кредитите в сектора, а не
законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, определяща
максимален размер на ГПР, в чието изчисляване участват и дължимите от
потребителя лихви.Годишният процент на разходите по кредита, който изразявал
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит /чл. 19, ал.1 от ЗПК,
Обн., ДВ, бр.18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./ включва лихвите,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.Към момента,
предвиден за плащане на вноските, включващи и възнаградителната лихва, размерът
на законната лихва е бил 10 %, а петкратния й размер -
50 %. Т.е. в конкретния случай ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва по
просрочени вземания за целия период на кредита, следователно не е налице
нарушение на законовото изискване, както и на добрите нрави, като уговореният
размер на „оскъпяване" на заетите парични средства не противоречи на
добрите нрави, защото не злепоставя интереса на икономически по-слабата страна
в облигационното отношение. Искането е решението в обжалваната част да бъде
отменено като неправилно,а въззивната инстанция постанови ново решение, с което
да бъде прието за установено, че ответникът дължи уговореното между страните договорно
възнаграждение по процесния договор в размер на 108.74 лв.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
Във въззивното
производство страните не представят нови доказателства.
Във връзка с наведените във въззивната жалба пороци
на оспорения съдебен акт, от фактическа страна съдът установи следното:
Решението се обжалва в частта, с която
претенцията на ищеца по чл.422 от ГПК в размер на 108,74 лева-представляваща
неизплатено договорно задължение е отхвърлена като неоснователна.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок по чл.259,ал.1 от ГПК от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От данните по делото се установява,че на 24.05.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и ответника Б.Д.Г. като
кредитополучател,при следните параметри : Сума на кредита - 500 лв.; Срок на
кредита - 11 месеца; Размер на вноската по кредита – 55,34 лв.; Годишен процент
на разходите (ГПР) – 49,91%; Годишен лихвен процент - 41.17%; Лихвен процент на
ден: 0.11%; Дължима сума по кредита – 608,74 лв.; По избран и закупен пакет от
допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги –
550,44 лв.; Размер на вноската по закупен пакет от допълнителни услуги – 50,04
лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 1159,18
лв.; Общ размер на вноска – 105,38 лв.; Дата на погасяване: 20-ти ден от
месеца. Договорът е подписан от страните по него. Преди сключването на договора
на ответника е била предоставена преддоговорна информация, видно от приложения
формуляр – Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Съгласно
Декларации т.А към Договора за потребителски кредит неразделна част от него са
Общите условия, които са предадени при подписване на договора и с които
кредитополучателят внимателно се е запознал преди подписване на договора, няма
забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полага подписа си под
клаузите на този Договор за потребителски кредит и Общи условия.
Видно
от Декларации т.Г е, че кредитополучателят е декларирал, че му е предоставено
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. Декларирал е, че са
му дадени разяснения, които са му дали възможност да прецени доколко
предлагания договор за потребителски кредит съответства на неговите възможности
и финансово състояние, както и разяснение на преддоговорната информация,
основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието, което могат
да окажат върху тях, в това число последиците в случай на просрочени плащания,
а така също и разяснения на пакета от допълнителни услуги, които кредиторът
може да предостави на кредитополучателя по негово искане, въздействието, което
могат да окажат върху него, както и правата и задълженията на страните по тях.
На
24.05.2017г. ответникът е подписал и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, приложено по делото.
На
25.05.2017г. ищецът е превел на ответника по посочена от него банкова сметка ***.,
видно от приложения документ – преводно нареждане за кредитен превод от дата
25.05.2017г.
От
приложеното и неоспорено извлечение по кредитната сметка на ответника е видно,
че същият не е правил плащания по договора. На 20.05.2018г. е изтекъл срока на договора.Получаването на сумата по
договора за кредит в размер на 500 лева не е оспорено.
Изпълнението на поетото от
заемодателя задължение да предостави паричната сума не се спори по
делото,поради което следва да се приема,че в правната сфера на ответника е
възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума.
Като потребител ответникът разполага със защитата срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи
служебно.
Според
нормата на чл.19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Не този
извод следва от уговорките в споразумението за закупуване на допълнителен пакет
услуги. Настоящият състав намира, че съдържанието на т.н. допълнителен пакет
услуги, по същество не представлява реално предоставени допълнителни
възможности или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да
се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да бъде обосновано
възнаграждение в размер дори по-висок от предоставената в заем сума. Следва да
се държи сметка, че съобразно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на
допълнителните услуги, ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната
воля на кредитора, което само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за
допълнителни ползи или преференции на кредитополучателя. Това се отнася и за
услугата "приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит", тъй като изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане и
изплащане на кредит в случай, че не бъде избран допълнителен пакет. Доколкото
договорът е двустранен, всяка една от услугите представлява част от процеса на
първоначално и последващо договаряне между страните, съответно всяка от тях е
длъжна добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права
и вменени задължения. Парично компенсиране на едната страна по договора и то в
размер, надхвърлящ предоставената в заем сума, е неоправдано и създава
предпоставки за неоснователно обогатяване.
Съгласно
разпоредбите на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 ЗПК се ограничава свободата на
договаряне от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия, при които
освен обявената договорна лихва и обезщетение за забава, на потребителя се
възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен
длъжник не може да се включва в ГПР, именно защото размерът им зависи от
конкретните разноски, направени поради неизпълнението. Но както бе посочено
по-горе, тези разходи не представляват реално предоставяне на блага/полза,
преференция/ за потребителя. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор, дава основание съдът да квалифицира тази
клауза като противна на създадената потребителска уредба и на добрите нрави,
като уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо
до нищожност на клаузата и пряко противоречаща на чл.10а, ал.2 ЗПК. Клаузите от
споразумението за допълнителни услуги са нищожни и като неравноправни по
смисъла на чл.143 от приложимия Закон за защита на потребителите тъй като
поставят в неравностойно положение икономически слабата страна в
правоотношението.
Наред с
изложеното следва да се има предвид и следното:
С исковата молба по реда на
чл.422 от ГПК е претендирана само сумата 1 159,18 лв. като неизплатено
парично задължение по Договора за потребителски кредит , като в заявлението по
чл.410 от ГПК изрично е посочено,че се претендира : главница в размер на
1 159,18 лева и законна лихва в размер на 6,61 лева за периода от 21.07.2017г. до 19.09.2017г. ,
т.е следва извода ,че главницата и възнаграждението за допълнителен пакет се
претендират като глобална сума. Липсва изрично претендиране на договорно
възнаграждение в размер на 108,74 лев,или пък насочване ,че същото е включено в
сумата от 1 159,18 лева,дори напротив. Посочено,че тази сума представлява
сбора на непогасените вноски по погасителен план, включващи непогасена главница
и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихва за забава и
такси.
От изложението във въззивната жалба безспорно се установява, че договорното
възнаграждение представлява възнаградителна лихва, която е самостоятелна
претенция за акцесорно вземане, каквато не е заявена в заповедното производство
и не е предмет на издадената заповед. Липсата на идентичност с предхождащото установителния иск
заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение, води до
недопустимост на заявените във въззивната жалба доводи, които съдът не следва
да обсъжда.Съобразно разрешението по т.11б от ТР №4/2013г. на ОСГТК въвеждането
на друго основание, от което произтича вземането, различно от това по заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез осъдителен иск, какъвто в случая не е
предявен.
Решението като правилно следва да се потвърди.
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1706 постановено на 19.12.2019г.
по гр.дело № 5146 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2018г.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател :
членове: