М О Т И В И

 

         по НОХД № 6425/12 г.по описа на ПРС-24н.с

 

         Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против М.А.Д. за това, че на 12.03.2012г. в гр.П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си в съучастие като извършител с неизвестен извършител е  причинил на А.Ц.С. ***, лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно -контузна рана в областта на главата, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като деянието е извършено по хулигански подбуди –престъпление чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

         Представителят на Държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение в пълен обем , като акцентира в  пледоариите си отделно на всеки от елементите на състава на престъплението ,съответно и доказателствата ,които го подкрепят .Като  предлага на съда да бъде  определено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства и съобразено с редукцията на чл.63 ал.1т.4 от НК.

         В настоящото производство за съвместно разглеждане не са предявени граждански искове и не са конституирани акцесорни страни.

         Подсъдимият  Д. не се признава за виновен по повдигнатото  му  обвинение,   дава обяснения за случая през призмата на своите възприятия и отношение към извършеното.

          Защитникът му -адв.Е. оспорва интерпретацията на  фактическата обстановка .Като  в пренията си  споделя ,че   обвинението не е доказано от обективна и субективна страна . Предвид съображенията  му счита ,че  следва -подс.Д.  да бъде оправдан изцяло по повдигнатото  му  обвинение.

         Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

               ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

 

             ПОДСЪДИМИЯТ М.А.Д. - роден на  *** ***, живущ ***, българин, български гражданин, ученик,  неженен, неосъждан, ЕГН **********

 

               На 12.03.2012 год. след обед на пл. „Ц.” в гр. П. се чествал 100-годишния юбилей на футболен клуб „Б. П.”. Във връзка със събитието се събрали много привърженици на футбола, фенове на отбора и други лица, които празнували. На това мероприятие присъствал и подсъдимия М.А.Д., който бил запален привърженик на футболния отбор. Същият се намирал в компания на други фенове на отбора. На посоченото събитие присъствал и свидетеля А.С. придружаван от свид. М.Б. и П.Т. .Около 19.30 часа – 20.00 часа хората започнали да си тръгват  като свидетелите А.С., М.Б. и П. *** в посока Ц. г.. След тях се движела група от футболни запалянковци, фенове на „Б. П.”, сред която група бил и подсъдимия Д.. Когато наближили А. с. гр. П. мобилния телефон на свид. С. сигнализирал за входящо повикване и след като го приел, разговарял със свид. П.Д.. Последният попитал С. къде се намират, за да ги настигне. Пострадалият обяснил на Д.,*** в посока Ц. г.. Във връзка с гореописаните мероприятия във връзка с охрана на обществения реди своите задължения изпълнявали полицейските служители П.И., А.П., Д.Ц., Т. Б. и Г.П.,***.

 Тъй като А.С., М.Б. и П.Т.  се движили разделено , а именно по напред вървели Б. и Т. , а зад тях на разстояние бил С.. По улицата и тротоарите се движели много хора ,включително и групичката , в която се движил Д.. В момента, в който тази групичка настигнала С., без каквато и да е причина, се нахвърлили върху него . Повечето от момчета, включително и Д. били със завързани шалове ,които носели на лицето си и с качулки ,като се виждали само очите им. Така бил облечен и Д. , а именно със светли дънки и тъмно яке с качулка. Д. съборил на земята С. и започнал да му нанася удари по главата с юмруци и ритници. Няколко лица от групата фенове ,с които бил Д.  също участвали в побоя. Като самоличността им останала неразкрита по време на разследването.

  Тези действия на Д. и останалите момчета били наблюдавани , от полицейските служители, които се намирали в непосредствена близост до инцидента, а именно свидетелите И., П., Ц., Б. и Г.П.. Последните като видели случващото  се устремили  към лицата, като успели да заловят на място  само Д., тръгнали да задържат и останалите извършители ,но те  избягали от местопрестъплението.  Наблизо бил и свидетеля Д., който междувременно бил пристигнал на мястото, където биели приятеля му С.. Д. бил отведен във ІІ РУП гр. Пловдив, където бил задържан за 24 часа, а впоследствие и за 72 часа с постановление на Районна прокуратура гр. Пловдив. Във ІІ РУП гр. Пловдив била установена самоличността му – М.А.Д. и съответно индивидуализиран с ЕГН и адрес.

         Предвид възложената по  делото съдебномедицинска експертиза  при прегледа на А.Ц.С. е установена: разкъсно – контузна рана в областта на главата. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд, тъп предмет и е възможно по начин и време да се получат така, както се съобщава в предварителните сведения. Било е причинено  разстройство  на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

За да постанови присъдата си ,съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната фактическа обстановка. Същата според съда се доказа  от следните доказателства -частично от обясненията на подсъдимия ,депозирани в съдебна зала ,показанията на свидетелите - П.И., А.П., Д.Ц., Т. Б. и Г.П.  ,показанията на св.С., Б. ,Т. и Д. ,както  и от събраните по делото писмени доказателства: съдебно -медицинска експертиза ,социален доклад  от Агенция за социално подпомагане Дирекция“ Социално подпомагане „-П. ,справка за съдимост  -всички писмени доказателства,събрани по реда на НПК.Като съдът по- надолу ще обсъди ,в коя част и кои свидетелски показания възприема и съответно до каква степен възприема и кредитира и обясненията на  подсъдимия.Като настоящия съд  е длъжен да обсъди всички по отделно, а именно:

         Съдът кредитира показанията на  свидетелите- А.С.-пострадал,П.Д., П.Т. и М.Б. ,като същевременно  отчита обстоятелството ,че всеки от тях е свидетел на различен етап от събитията от значение по делото. На първо място ще бъдат обсъдени показанията на С..Същият е категоричен,че няма конфликт предхождащ случката било тази вечер,било по-рано ,който да е причина за нападението спрямо него и за нанасянето на телесните повреди.В показанията си описва както своето облекло,така и това на нападателите,както и предхождащите и последващи събития.Тоест хронологично и подредено описва ситуацията.Като съдът отчита ,че показанията са му праволинейни и ясни,поради което ги възприе и кредитира в тяхната цялост.Противоречие е налице ,досежно даденото от него описание на механизма на нанасянето на телесните повреди   и в коя част на тялото му  .Което доведе до прочитането на показанията му в тази част от досъдебното производство  ,на основание чл.281 ал.4вр.ал.1т.1 от НПК.Така приобщените свидетелските показания ,посредством прочитането им съда възприема ,като правилни,точни и отговарящи на действителността.Разминаването и неспомнянето на тези обстоятелства в съдебна фаза, не се дължи на нищо друго освен на факта,че  е изтекло време ,при което на пострадалия е повлияло осъзнаване на случката  , факта че двамата са фенове  от един отбор ,виждат се по мачове ,което до голяма степен е повлияло на спомена му.Твърденията ,че е бил заедно със свидетеля Д. по време на разпита и всъщност са описали спомена на Д., също не намери опора в свидетелските показания на последния,тъй като разпитите са били два на брой,като при втория , а именно такъв се явява този от дата 15.03.2012г всеки е бил сам и лично и непосредствено е споделил случилото се ,като именно там св.С. описва точно ,ясно и хронолично събитията на 12.03.2012г .Дали изтеклото време,дали факта,че са фенове на един и същ отбор,дали  уплаха или нещо друго мотивира С. да не си спомня тази конкретика ,съдът не може да бъде категоричен ,но е факт разликата в показанията му в досъдебната и съдебна фаза.Като съдът кредитира изцяло показанията му и след направената оценка ,както и посредством приобщаването им чрез прочитане възприема същите.Те си съвпадат и с показанията на Д. ,Б. и Т..Макар последните да не са били толкова близо до случващото се ,предвид разстоянието между тях и пострадалия въпросната вечер.Показанията на Д. също са подробни,ясни и хронологични, досежно лично възприетото ,разстоянието между него и боя му е попречило да види конкретно кой и къде удря С.,но е възприел,че същия е пострадал,като е решил да го придружи .Описва,че освен С. и той в патрулката е имало и едно момче в височина около 1,80-1,90 м с качулка,което полицаите отвели именно от мястото на боя.И при проведен разговор с приятеля му и пострадал –А.С.,последният му потвърдил,че мисли ,че той го е ударил.В показанията на този свидетел  съдът отчита,че се констатираха противоречия в показанията му от досъдебната фаза, което наложи протичането и приобщаването им в тази им, част ,но това се явява несъществено относно предмета на доказване,тъй като касаят факти,които  не променят фактическата обстановка.А,и след прочитането им свидетеля Д. потвърди прочетеното , а именно –че покрай него са минали няколко лица,които са сложили на лицата си шалове и качулки  и са викали на висок тон думите- „идват …идват. Твърди ,че не си спомня тези обстоятелствата и затова ги е пропуснал при разказа си,което съдът намира за напълно нормално, предвид изтеклото време и това,че това са детайли ,които могат да бъдат забравени от всеки един  свидетел.Свидетелката Б. ,също пресъздава случилото се на 12.03.2012г ,като  видно както от нейните показания ,така и от показанията на свидетеля Д. и Т. се е уплашила от случилото се и се разплакала. А и предвид възрастта й  , случката и е  повлияла  много емоционално уплашила се и това  е довело до неспомняне на определени  обстоятелства .Ето защо съдът възприема напълно нейните показания ,които бяха също приобщени в една част чрез прочитането им ,досежно механизма на телесните повреди причинени на С., а именно ,че четири-пет човека са ритали А.,докато той е бил приклекнал на земята.А в останалата част ,както пред съда ,така и пред дознателя св.Б. споделя,че не е видяла кой точно  бие А. и показанията й са еднопосочни и праволинейни и добронамерени.

             Последната ,но не по важност група свидетели ,това са патрулиращите в близост полицейски служители –П. ,И.Б.,Ц. и П..Като всички описват наблюдаваното от тях събитие,разположението на пострадалото момче и поведението на другите ,които го бият.Като свидетелите са категорични ,че в групата на нападателите и биещите пострадалия С. е бил подсъдимия Д.,който участвал активно .Като при залавянето му опитал да избяга,но бил задържан от П. и И., а пострадалия го хванал Б..Показанията на свидетелите П. , бяха приобщени с прочитането им на основание чл.281 ал.4  вр .ал.1 т.2 от НПК относно това,как е бил облечен подсъдимия,като съдът отчита ,че това неспомняне не се явява съществено по отношение на предмета на доказване , а и не е спорно в настоящето дело.Предвид спецификата на ежедневната  работата на тези полицейски служители,то е напълно допустимо и възможно подобно неспомняне.Показанията на свидетелите Ц. и Б. ,също бяха приобщени посредством прочитането им в една част, а именно дали са наблюдавали лично удари нанесени в тялото на падналия на земята младеж.След прочитането на показанията им ,дадени в досъдебното производство ,а именно че лично са възприели как подсъдимия нанася удари в тялото на пострадалия, както Ц. ,така и Б. потвърдиха показанията си в тази им част ,дадени по дознанието ,като Б. посочи,че не помни и целта му е била да помогне на пострадалия,а св.Ц. посочва ,че изтеклото време е причина за липсата на спомен,тъй като  такива неща се случват и друг и бил свидетел на такива деяния. Ето,защо и след обсъждане на посочените показания,съдът ги кредитира с доверие,тъй като същите са съответни както помежду си,така и са в пълна подкрепа  с останалите  показания.

Съдът ,следва да обсъди и обясненията на подсъдимия Д.  .Същият не признава вината си,като единствено твърди,че пострадалия се е блъснал него,като  след това той го е бутнал и пострадалия е паднал на земята.Не признава да го е удрял ,ритал или да е имало друго физическо съприкосновение между тях.В тази им част обясненията се възприемат,но не  изцяло ,съдът не ги възприема  в частта  ,в която подсъдимия  отрича  да е удрял и ритал пострадалия,тъй като не  се припокриват с останалия  гласен доказателствен материал ,обсъден по-горе и възприет от съда.Според който ,той е удрял и ритал пострадалия .Относно тези обстоятелства съдът дава вяра на показанията на свидетелите -С., Т. ,Б. и полицейските служители, които изцяло в показанията си  са  последователни, логични, изложени пред съда без противоречия.Кредитира обясненията на подсъдимия Д.  в частта ,в  която същия обяснява,че не познава пострадалия и няма конфликти с него,както и  дава характеристични  данни за себе си,тъй като  в тази част  обясненията му съвпадат с останалия  доказателствен материал –гласен и писмен такъв.

Заключението   на експертизата- съдебно -медицинска   такава  във връзка с телесните увреждания на С. се възприема от страните без възражения ,компетентно изготвена е  и съдът я кредитира, тъй като е обективна ,постановена е от  лице с необходимите знания в своята област- а именно съдебна медицина и не на последно място ,защитена  в съдебна зала .Становището на вещото лице е,че С. е получил травматично увреждане ,описано в СМУ 242 от същата година , а именно разкъсно –контузна рана на  в лява теменно –тилна област  на главата с цепковидна форма.Това увреждане може да се получи както от удар с обувка, с пръстен ,ако лицето е паднало на терен при съприкосновение с по изпъкналата част на земята.Като един такъв удар е достатъчен ,за да се получи такава рана,а  може и да има повече от един удар ,а само един от тях да е причинил раната.Като според експерта и съответното нараняване е причинена телесна повреда от вида на такава по чл.130 ал.1 от НК.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 

При така доказаната фактическа обстановка по категоричен начин се налага извода, че с поведението си обективно и субективно подсъдимия М.Д. е извършил  престъпление чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.4 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна с действията си подсъдимият М.Д. е реализирал съставомерните признаци на престъплението  ,като съвместно с други лица ,останали неизвестни до приключване на делото е причинил лека телесна повреда на С.,която се  изразява , извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето. Тъй като с активни действия - а именно удари  с крака обути в обувки е причинил на А.С. телесна повреда ,като по-горе съответно са описани като вид .Тоест доказано е по безспорен начин, както авторството ,така и конкретния механизъм на причиняване на телесната повреда, както  и  характер- а именно лека .Като на А.С. е било причинено -  контузна рана в областта на главата, довела до разстройство на здравето.Всичко това  е установено от събраните по делото доказателства –писмени и гласни  ,които  са пряка и непосредствена последица  от съвместните действия на М.Д. и неговите съучастници.

Подвикванията –„ето ,ги ето ги“,слагането на шалове и качулки на лицата ,внезапното нападение ,без причинно изненадващо ,непровокирано от пострадалия по никакъв начин и цялостното поведение и действия през въпросната нощ и цялостната агресия и арогантност, насочена срещу С.,която реално не е приключила ,дори и след  идването на полицията ,което наложило слагането на белезници е реализирал съставомерните признаци на престъпление в квалификацията „по хулигански подбуди“.По делото не се установи между подсъдимия и  пострадалия да има лични отношения ,предхождащи посочената дата. Липсва личен мотив, това е потвърдено и от свидетелските показания. Въпросната нощ поведението на подс.Д.   изразява явно неуважение към обществото. В настоящия казус  избраното от подсъдимия поведение е било мотивирано от стремежа му при открито пренебрегване на обществения порядък и неуважение към обществото да извърши действия ,с които да покаже себе си ,да се саморазправи  с пострадалия .Тези действия, агресия ,незачитане на личността и обществения ред,доказват хулиганските му подбуди. По този начин подс.Д.  открито пренебрегва  обществения порядък  и  показва неуважение към с действията си цели  да покаже себе си, да се саморазправя ,да демонстрира личното си превъзходство. Цялостното поведение описано по –горе  красноречиво говори, че телесните  увреждания са извършени с цел саморазправа. Поради което съдът ,счита за правилна правната квалификацията ,че телесните  повреди са  извършена от подс.Д.   е извършена  по “хулигански подбуди”.

         Характерното е че в инкриминираната нощ- хулиганските действия са съпроводени с посегателство срещу личността , а именно телесния интегритет –телесната повреди.  Самото деяние станало достояние на голям кръг от хора,като е било съпроводено с уплаха и притеснение от възприелите го /св.Д. ,Св.Б. и св.Т./.

Подсъдимият  Д.   е действал при форма на вина пряк умисъл- съзнавал е противообществения характер на своите действия и това ,че при бутане и  последващо падане на земята на пострадалия  и удари с крак ,обут в обувки ,това би довело до причиняване телесни повреди , които ще доведат до причиняване  болка и страдание на пострадалия ,който в този момент се намира на земята и не може по никакъв начин да отвърне на нападението. Извършеното от Д.  е напълно осъзнавано ,а и  в  непосредствена близост един до друг са били именно –той и останалите неизвестни по делото съучастници. Всичко това  е установено от събраните по делото доказателства –писмени и гласни   ,както и  са пряка и непосредствена последица  единствено от така посочените по-горе действия. Д. е съзнавал, че с действията си допринася за крайния резултат и цели същия -да увреди именно С.. То съдът счита, че  са налице безспорни доказателства, относно авторството на тези телесни увреждания ,както и причинно –следствената връзка между действията на   подсъдимия Д.  и получените  увреждания. Доказано е активно поведение с конкретни  действия от страна  ,както на Д. ,така и другите съучастници – в нанасяне на удари  с крак в тялото и главата на пострадалия,,които  действия са в  причинно-следствена връзка между конкретното им поведение и конкретно получените увреждания ,поради което и се  вмени във вина извършване на престъпление. Съответно ,напълно е доказан и общността на умисъла ,доказан в цялостното активно поведение на съучастници ,преди ,по време и след случката. В тази част от обвинението / по чл.20ал.2от НК/- а именно съучастие при съизвършителство  е доказан общността на умисъла ,тъй като престъпния резултат е настъпил в резултат на тяхното общо поведение и активни действия .За това се съди  от съвкупността на всички доказателства- преки и косвени такива.

Преди съдът да обсъди  наказанието  ,което е наложил на подс.М.Д.,то е длъжен да обсъди отделните акценти в пледоарията на адв.Е. по отношение на неговия  подзащитен. А, именно според адв.Е. не се доказват хулиганските мотиви и участието на неговия подзащитен в деянието. Противното на това  беше описано по-горе и не се налага преповтарянето му отново. Доказани са както съставомерните белези на деянието –“хулигански подбуди”,така и реалното активно участие на подс.Д. в нанасянето на телесна повреда на пострадалия .Поради ,което и съдът не може да възприеме  за основателни доводите на защитата. А и практиката на ВКС е единна  ,че при съизвършителство всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО :

 

Съдът , като взе в предвид принципа на законноустановеност на наказанието  в чл.36 от НК  , всички доказателства по делото ,личността на извършителя  , съдебно минало ,възраст и прецени санкцията ,предвидена за престъплението  определи по следния начин наказанието :В  закона към датата на извършване на същото е предвидено наказание лишаване от свобода до три години . Предвид разпоредбите на чл.60 и чл.36 от НК и съответно след преценка на конкретния случай, личността на  дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства съдът прецени ,че са налице разпоредбите на  чл. 54 от НК ,при  превес на смекчаващите вината обстоятелства .Подс.Д.  е с чисто съдебно минало ,като е освобождаван от наказателна отговорност , за подобен вид деяние,което се явява лоша данна за него и не се отразява на настоящата квалификация,ученик е, баща му е починал, отглежда се от майка си ,със сравнително добри характеристични данни и добро процесуално поведение,непълнолетен е към  датата на извършване на деянието ,като на всичко  това противостои проявената агресия ,изразяваща се в незачитането на телесната неприкосновеност . Предвид всичко описано ,съдът определи на подс.М.  Д. , именно след преценка на тези обстоятелства наказание и след редукцията по чл.63 ал.1т.4 от НК ,при която наказанието става  “лишаване от свобода”  до две години. Съдът определи същото при минимума в закона ,съгласно чл.39 от НК .Като съдът прецени ,че така  определеното наказание на подсъдимия М.Д.  най –пълноценно ще обезпечи постигането на генералната и индивидуална превенция по чл.36, ал.1 от НК. Тъй като е обективно възможно приложението на чл.69, ал.1 от НК,Д.  не е осъждан, определеното наказанието е в размер до три години, относно изпълнението на същото , а и за целите му  в дадения случай не е  необходимо подсъдимият да го изтърпи реално. Затова и съдът отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години.

Предвид писмената информация по делото, че  Д. е бил задържан за 24часа ,по реда на ЗМВР  на дата 12.03.2012г.,то на основание чл.59 ал.1вр.ал.1т.1 от НК съдът му приспадна изтърпяната част от наказанието .

Според преценката на съда именно така определеното наказание се явява съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца ,поради което е справедливо и би изиграло своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо него .

          С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК –подсъдимия М.Д. със съгласието на законния си представител В.К.Д. беше  осъден да заплати направените по делото разноски  в размер на 45 лева, по сметка на ВСС.

По изложените съображения ПРС – ХХIV н.с. постанови присъдата си.

 

 

 

                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

ЙТ

 

 

 

 

.