№ 243
гр. Б.С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ
при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело №
20231410101195 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв.Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, общ. С., обл. С. (столица),
представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Ц., срещу Д. М. Д., ЕГН: **********, с
адрес: с.П., общ.Б.С., ул.“Ш.“ №57, с които се иска да се признае за установено между
страните, че ответникът дължи на дружеството-ищец сумата в размер на 3 038,63 лева (три
хиляди тридесет и осем лева и 63 стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит №PLUS-16369431 от 05.09.2018г., ведно със законна лихва за период
от депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 24.02.2023г., до окончателно изплащане на
вземането, сумата в размер на 2 470,57 лева (двe хиляди четиристотин и седемдесет лева и
57 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.01.2019г. до 20.09.2022г.,
сумата в размер на 825,40 лева (осемстотин двадесет и пет лева и 40 стотинки),
представляваща обезщетение за забава за период от 20.02.2020г. до 17.02.2023г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение №270/12.04.2023 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
446/2023г. по описа на РС-Б.С., както и направените съдебни разноски по двете
производства/заповедно и исково/.
Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, ЕИК
*********, бил сключен Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от
05.09.2018г., по силата на който на ответника бил отпуснат кредит за потребителски цели в
размер на 3000 лв., от който била удържана сумата в размер на 270,50лв. за погасяване на
предишни задължения на ответника към дружеството-кредитор, както и стойността на
1
договорената между страните клауза за такса ангажимент в размер на 105 лв., съгласно която
кредитодателят се задължил да сключи договора при фиксиран лихвен процент в размер от
36.03%. Посочва, че ответникът усвоил сумата от 2 624,50 лв. чрез банков превод от
кредитодателя по посочена от нея банкова сметка. Сочи, че ответникът се задължил да върне
получената от кредитодателя сума, ведно с дължимите лихви върху нея, на 48 месечни
погасителни вноски, но вместо това преустановила плащанията към кредитодателя, като
падежът на първата дължима според договора, но неплатена вноска, настъпил на 20.01.2019
г. Посочва, че крайният срок за изпълнение на всички задължения по договора настъпил на
20.09.2022г. Поддържа, че доколкото ответникът не е платил уговорените погасителни
вноски в срок, същият е изпаднала в забава, с оглед което претендира заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите, формиращи претенцията за
главница. Излага, че на 02.12.2019г. е подписано Приложение № 1а към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., сключен между БНП Париба Пърсънъл
Файнанс“ ЕАД, ЕИК *********, и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, с
което са изкупени вземания, част от които и тези, претендирани в настоящото съдебно
производство. Тъй като ответникът не е изплатил задълженията си по Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г, ищецът подал заявление по
чл.410 от ГПК срещу него, по което е образувано ч.гр.д. № 446/2023 г. по описа на РС-Б.С.,
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и с
Разпореждане №940/10.08.2023г. на ищеца е указано да представи доказателства за
депозирана в срок искова молба, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.1 от ГПК се
предявяват настоящите установителни искове за съществуване на вземането.
Съдът е констатирал, че ищецът не претендира сумата над 825,40 лв. до пълния
присъден в заповедното производство размер от 1119,03лв., представляваща лихва за забава
за периода от 21.01.2019г. до 17.02.2023г., а същата е предмет на издадената заповед №
270/12.04.2023г. по ч.гр.д.№ 446/2023г. по описа на РС-Б.С., предвид което съдът с
Определение № 201/22.03.2024г. прекратил производството за сумата над 825,40 лв. до
пълния присъден размер от 1119,03лв. поради ненадлежно предявен иск, като обезсилил
Заповед за изпълнение №270/12.04.2023 по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023 г. по описа на
РС-Б.С. в посочената част. Определението не е обжалвано от ищеца, предвид което същото е
влязло в законна сила.
В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, се установило, че ответникът Д. М.
Д. не живее на посочените адреси и не пребивава в населените места, посочени в исковата
молба.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА се установило, че
постоянният и настоящ адрес на ответника е в с. П., ул.“Ш.“№57, общ. Б.С., обл. Враца.
Съдът е изискал служебна справка за регистрирани трудови договори на ответника, от която
е видно, че същият няма регистрирани действащи трудови договори на територията на
Р.България.
С Разпореждане №235/14.02.2024г. съдът е допуснал правна помощ на ответника,
2
призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го представлява в исковия процес по гр.д.№
1195/2023г. по описа на РС-Б.С.. С Определиение № 122/22.02.2024г. на основание чл.26,ал.2
от ЗПП съдът назначил адв. Т. И. Н. от АК-Враца за особен представител на ответника Д.. В
срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, адв.Н. е депозирала писмен отговор, в който
оспорила депозираната искова молба по основание. Сочи, че не са ангажирани доказателства
във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски
кредит, както и за осъществената цесия.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, подадена е писмена
молба, в която са релевирани доводи по същество на спора.
Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който поддържа
възраженията направени в отговора на исковата молба. В хода на устните състезания
посочил, че няма контакт с ответника, като изразил становище, че иска е основателен.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 24.02.2023 г. ищецът е подал в Софийския районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу ответника. Образуваното ч.гр.д. №9900/2023 по описа на СРС
е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС-Б.С., където по образуваното ч.гр.д.
446/2023г. била издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на ответника в
настоящото производство по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е дал указания
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и е предявена настоящата искова молба. Предявеният
установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК е допустим, тъй като е предявен в указания
едномесечен срок и има за предмет същите вземания, за които е издадена заповед за
изпълнение.
В случая страните не спорят и между тях е признато за доказано и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, ЕИК
*********, и ответника Д. е сключен договор за потребителски паричен кредит
№PLUS16369431 от 05.09.2018г.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е оспорил
материалноправната легитимация на ищеца в качеството му на цесионер по сключен
договор за цесия с кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД да претендира
дължимата по договора сума. От събраните по делото писмени доказателства - Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и Приложение № 1а
от 02.12.2019г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключени
между БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, в качеството на цедент, и „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, в качеството на цесионер, се установява по делото, че заемодателят
БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу Д. М. Д. по
Договора за потребителски паричен кредит /пореден номер 398 от Приложението/. По
делото е представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да
3
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник /Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137
от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о. /. Към приложенията на исковата
молба е представено уведомително писмо по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера до
длъжника, което видно от приетите като писмено доказателство удостоверения за доставяне
същите не са получени от настоящия ответник. Въпреки посоченото, съгласно трайно
установената съдебна практика уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД/ Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС,
ІІ т. о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от
09.07.2014 г. , т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о. /, поради което следва да бъде направено
заключението, че извършената цесия е надлежно съобщена на ответницата. Ето защо и
ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД се явява материалноправно легитимиран да
претендира всички вземания от договорното правоотношение по Д. е сключен Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, в качеството на кредитор /заемател/, и Д. М. Д., в
качеството му на кредитополучател /заемополучател/.
От приетия като писмено доказателство по делото договор се установява, че на
05.09.2018 г. в гр.С. между „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД, в качеството му на
кредитор, и ответника в настоящото производство, в качеството му на кредитополучател, е
сключен процесният договор за потребителски паричен кредит, т.е. между страните е налице
облигационно правоотношение във връзка с предоставянето на потребителски кредит по
смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит. Ответникът не спори, че е усвоил
сумата по договора, същото се установява и от заключението по допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и безпристрастно дадено и
го кредитира с доверие. Ето защо ответникът има качеството на потребител по смисъла на
чл.9, ал.3 от Закона за потрбителския кредит /ЗПК/ и спрямо него е приложима специалната
защита на потребителя, регламентирана в Закона за защитна на потребителите /ЗЗП/ - арг. §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за
кредит съдът не е обвързан от посочените от ищеца основания, доколкото нормите,
уреждащи нищожността, са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид
действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна
проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за
потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл. 22 ЗПК. Съгласно
посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е
4
недействителен.
В договора са уговорени следните условия: размер на кредита за потребителски цели:
3000 лв., застрахователна премия – 806,40 лв., такса ангажимент – 105 лв., брой погасителни
вноски – 48, месечна погасителна вноска –137,36 лв., обща стойност на плащанията 6 593,28
лв., годишен процент на разходите – 45,81%, лихвен процент – 36,03%. Инкорпориран е
погасителен план, в който се съдържат номер на погасителната вноска, падежна дата на
погасителната вноска, размер на вноската и оставаща главница в лева.
Видно от приложения по делото договор лихвеният процент по кредита е 36,03%, а
годишният процент на разходите /ГПР /– общите разходи за потребителя, настоящи и
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит възлиза
на 45,81%. Съгласно чл. 2 от сключения договор за потребителски паричен кредит размерът
на кредита за покупка н застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде директно платен на
застрахователя, посочен в застрахователния серификат. Посочената сума в поле
„Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения
брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна
вноска, посочена в „Месечна погасителна вноска“. Като писмено доказателство по делото е
приет Сертификат № PLUS16369431, издаден от застрахивателя „Cardif assurance vie
SA”France чрез клона си “Кардиф животозастраховане, клон България“, ЕИК *********, и
„Cardif assurance risques divers sa”France, чрез клона си „Кардиф общо застраховане, клон
България, ЕИК *********. В същия раздел от СЕФ са посочени свързани с договора разходи
– еднократна такса ангажимент в размер на 105 лв., която се удържа от размера на кредита.
Според чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 от ЗПК е посочено, че годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Съгласно легалните дефиниции в §1, т.1 и т.2 ДР от ЗПК „Общ разход по кредита за
5
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия (т. 1);
"Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите
разходи по кредита за потребителя (т. 2). Следователно в ГПР е необходимо да бъдат
включени всички разходи, тъй като той изразява общите други преки или косвени разходи,
комисионни и възнаграждения от всякакъв вид, които трябва да заплати длъжника, както и
по какъв начин е формиран.
Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Според чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,
т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съгласно чл.11, т.11 и т.12 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа: условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на
вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент от изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на
погасителен план за извършените и предстоящите плащания; погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва ясно, че
информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща промяна на лихвения
процент или на допълнителните разходи съгласно договора за кредит.
Съгласно чл. 2. от процесния договор размерът на кредита за покупка на застраховка
„Защита на плащанията“ е платим от кредитора директно по банкова сметка на съответния
застрахователя, посочен в застрахователния сертификат. Застрахователната премия /806,40
лв./ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на договорените погасителни вноски
/48/ и е включена в месечната погасителна вноска /137,36лв./, т.е. включена е в сумата за
връщане. В представения и приет като доказателство Сертификат № PLUS16369431, издаден
от застрахивателя „Cardif assurance vie SA”France чрез клона си “Кардиф
животозастраховане, клон България“, ЕИК *********, и „Cardif assurance risques divers
6
sa”France, чрез клона си „Кардиф общо застраховане, клон България, ЕИК *********, са
посочени реквизитите на процесния договор за потребителски кредит и
индивидуализиращите белези /име, ЕГН/ на кредитополучателя, поради което, съдът намира,
че застраховката е елемент от договора за кредит. Освен това вземането за застрахователната
премия е включено в погасителните вноски.
В случая при преценка на съдържанието на чл. 2 от Договор за потребителски паричен
кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г. в него се включва нарочна разпоредба как се плаща
застрахователната премия и липсва каквато и да било опция за факултативност на елемента
застраховка. Ето защо и разходът за застрахователната премия следва да бъде включен като
разход в ГПР съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК.
Съгласно чл.2 от процесния договор кредитополучателят заплаща такса ангажимент
/105 лв./, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент, таксата
се заплаща при усвояване на кредита, като се удържа от главницата. Страните не спорят, че
сумата от 105 лв. е удържана от главницата по кредита в размер на 3000лв., както и че е
удтржана сумата в размер на 270,50лв. във връзка с предишно облигационно
правоотношение между страните, като по този начин на кредитополучателя е преведена
сумата в размер на 2 624,50лв., което обстоятелство се установява и от приетото заключение
на вещото лице.
От приетото като доказателство заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът кредитира с доверие като безпристрастно и обективно дадено се установява, че ГПР,
посочен в Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г., е
изчислен в посочения размер от 45,81%, като в него са включени вноските за главница и
договорна лихва, както са дължими по погасителния план. Ако към ГПР се прибавят „такса
ангажимент“ в размер на 105лв. и застрахователна премия в размер на 806,40лв., се
формират допълнителни разходи в размер над 30%, като изчисленият ГПР след добавяне на
тези разходи според заключението на вещото лице е в размер на 59,3 %. Установява се, че
кредиторът при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, но не посочва изрично това. В случая
застрахователната премия и таксата ангажимент представляват разходи, които е следвало да
бъде включени в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. В този смисъл е и даденото
определение в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна н
а Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Доколкото в сключения договор за кредит ГПР е
посочен неправилно, съдът намира, че в случая е налице и нелоялна търговска практика от
страна на кредитната институция, „заблуждаваща“ по смисъла на европейското
законодателство. Ето защо съдът намира, че в случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че е нарушено изискването за посочване и
изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до
7
недействителност на целия договор на основание чл.22 от ЗПК, тъй като е изведено като
съществено условие на договора. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата
на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по него.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че изискването на чл.10, ал.1 от ЗПК
гарантира, че информацията ще бъде представена прозрачно и четливо, за да бъде достъпна
за потребителя и да се осуети използването на дребен шрифт, който поражда опасност важна
информация относно правата и задълженията на потребителя да бъде пропусната от него.
Ако договорът за потребителски кредит е с размер на шрифта по-малък от 12, то той е
недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. От представените като писмено доказателство
Сертификат Сертификат № PLUS16369431, издаден от застрахивателя „Cardif assurance vie
SA”France чрез клона си “Кардиф животозастраховане, клон България“, ЕИК *********, и
„Cardif assurance risques divers sa”France, чрез клона си „Кардиф общо застраховане, клон
България, ЕИК ********* и Общите условия към застраховката „Защита на плащанията“ е
очевидно и без нуждата от специални знания може да се направи извод, че същите се
различават от Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г.,
както по вида и формата си, така и по размера на шрифта. Видно е, че шрифтът в
документите, засягащи застраховката, е значително по-малък от този на договора. В самия
застрахователен сертификат се съдържат различни шрифтове, някои от тях дори по-малки и
прочитането на съдържанието на сертификата и общите условия не е леснодостъпно и
изисква взиране и полагане на усилия, което затруднява потребителя и осуетява
възможността му лесно и непосредствено да разбере в облигационни отношения с какво
съдържание се задължава. Ето защо съдът намира, че договорът е недействителен и на това
основание.
При това положение и при съобразяване на чл.23 от ЗПК съдът намира, че в случая
потребителят по Договор за потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г.
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи
по кредита. От приетото по делото заключение по ССчЕ съдът прави извод, че чистата
стойност на получената по договора сума е 2 895лв./ 270,50лв. – с които е погасено
предходно задължение, и 2 624,50лв – преведени по сметка на кредитополучателя/ и
нейното връщане дължи ответника. От заключението на вещото лице се установява, че Д. е
заплатил по кредита сумата в общ размер на 412,08лв., поради което и дължимият остатък е
2 482,92лв.
По изложените съображения искът с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415
ГПК, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
2 482,92лв., а в останалата част до пълния предявен размер – отхвърлен като неоснователен.
С оглед новелата на чл. 23 от ЗПК следва да се отхвърлят изцяло вземанията за
възнаградителна лихва.
По отношение на иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
8
По отношение на лихвата за забава от датата на подаване на заявлението, следва да се
съобрази актуалната съдебна практика, обективирана в Решение №129/30.07.2024г. по т.д.
№630/2023г. на първо Т.О. на ВКС, съгласно която При приложение на разпоредбата на чл.23
ЗПК, имаща за цел транспониране на чл.23 от Директива 2008/48/ЕО, след признаване на
договор за потребителски кредит за недействителен, на основание чл.22 ЗПК, съдът следва
да извърши сравнение при обстоятелствата по делото между сумите, които кредиторът би
получил като възнаграждение по договора за потребителски кредит, при условие, че беше
спазил изискванията, посочени в чл.22 ЗПК, със сумите, които би получил, като се приложи
чл.23 ЗПК. Ако при сравнението се окаже, че сумата, която кредиторът би получил в
резултат от приложение на чл.23 ЗПК, е от полза за кредитора, компенсира го или санкцията
за кредитора е отслабена, разпоредбата на чл.86 ЗЗД не се прилага. 36,03%, а годишният
процент на разходите /ГПР /– общите разходи за потребителя, настоящи и бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит възлиза на 45,81
Възнаграждението, което би получил ищеца, при прилагане на ГЛП от 36,03% и ГПР
от 45,81% върху предоставената за ползване сума е 2 607,24 лева. Законната лихва се
начислява в размер от 10,00%, ерго -
сумата, която кредиторът получава в резултат от приложение на чл. 23 ЗПК, не е в негова
полза. Приложената санкция, поради неизпълнение на изискванията на ЗПК при сключване
на договора, има реално възпиращ ефект и би мотивирала кредитора да измени практиката
си при сключването на договори за потребителски кредит и да изпълнява стриктно
задълженията си по силата на Директива 2008/48/ЕО и на националното законодателство,
което я транспонира. Санкцията за кредитора се явява и ефективна и пропорционална,
предвид което дължимостта на лихвата за забава следва да се признае.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За основателността на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на
ответника в забава, които обстоятелства се установиха по делото от събраните по делото
доказателства. Съгласно инкорпорирания в договора погасителен план последната
погасителна вноска по кредита е била дължима на 20.07.2022г., поради което и след тази
дата потребителят е изпаднал в забава по отношение на призната за дължима главница в
размер на 2 482,92лв. и дължи мораторна лихва. Ищецът претендира лихва за забава за
периода от 20.02.2020г. до 17.02.2023г., като предвид гореизложеното следва да му бъде
присъдена лихва за забава за периода от 21.07.2022г. до 17.02.2023г., която изчислена по реда
на чл. 162 от ГПК с електронна програма, с която съдът разполага, по отношение на
признатата за дължима главница е в размер на 150,92лв. и до тази сума искът с правно
основание 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а за разликата до пълния
предявен размер от 825,40 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изхода на спора право на разноски в настоящото производство имат и двете
страни.
9
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции, а
именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 72,54лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по съразмерност, и в размер
на 674,10 лв. - платена държавна такса, юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен
представител на ответника и за вещо лице в исковото производство по съразмерност.
Ответникът е защитаван от особен представител, поради което не му се дължат
разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във
вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, че Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.П.,
общ.Б.С., ул.“Ш.“ №57, ДЪЛЖИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, общ. С.,
обл. С. (столица), представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Ц., сумата в размер на
2 482,92лв. /две хиляди четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и две стотинки/,
представляваща незаплатена главница /остатък от чистата стойност/ по Договор за
потребителски паричен кредит №PLUS16369431 от 05.09.2018г, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК -24.02.2023г., до окончателно изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над присъдената сума от 2 482,92лв. до
пълния предявен размер от 3 038,63 лева (три хиляди тридесет и осем лева и 63 стотинки),
както и относно сумата в размер на 2 470,57 лева (двe хиляди четиристотин и седемдесет
лева и 57 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.01.2019г. до
20.09.2022г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №270/12.04.2023 по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 446/2023г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415 ГПК, във
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.П., общ.Б.С., ул.“Ш.“ №57,
ДЪЛЖИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., кв.Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, общ. С., обл. С. (столица),
представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Ц., сумата в размер на 150,92лв. /сто и
петдесет лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода
от 21.07.2022г. до 17.02.2023г. върху присъдената главницата 2 482,92лв., като ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва над присъдената сума от 150,92лв. до пълния предявен размер от
825,40 лева, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение №270/12.04.2023 по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 446/2023г. по описа на РС-Б.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
10
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Д. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: с.П.,
общ.Б.С., ул.“Ш.“ №57, ДА ЗАПЛАТИ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., кв.Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15,
ет.6, общ. С., обл. С. (столица), представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Ц., сумата
в размер на 746,64лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и четири стотинки/
- представляваща разноски по съразмерност по исковото и по заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от
уведомяването на страните по делото.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните,
като на ответника препис от решението да се връчи чрез особения представител.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 446/2023г.
по описа на РС-Б.С..
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
11