№ 332
гр. гр. Добрич , 30.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети юли, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Георги М. Павлов
Калиптен Ибр. Алид
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
частно гражданско дело № 20213200500467 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 и сл. от ГПК и е образувано по частна жалба на
„Водоснабдяване и канализация Добрич“АД – гр.Добрич, чрез упълномощения
юрисконсулт, срещу определение №265/28.04.2021г. по гр.д.№1015/2021г. на Добричкия
районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Изложени са доводи за неправилно прекратяване на производството по предявения от
частния жалбоподател иск по чл.422 от ГПК, свеждащи се до това, че непроизнасянето на
заповедния съд по възражението на длъжника по чл.414а от ГПК не е основание за
прекратяване на производството по иска за установяване съществуването на вземането, за
което е издадена заповедта за изпълнение. Настоява се за отмяна на обжалваното
определение и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и е допустима.
Насрещната страна З. АС. АС. от с.Л., общ.Добричка, не е представила отговор по жалбата.
След като обсъди частната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд намира
следното:
Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК на „Водоснабдяване и канализация Добрич“АД
по ч.гр.д.№3227/2020г. на ДРС срещу длъжника З. АС. АС. е издадена заповед
№260698/18.12.2020г. за изпълнение на парично задължение в размер на 500 лева,
съставляващи стойност на незаплатени услуги по фактура №16614/13.02.2018г. и на парично
1
задължение в размер на 135.15 лева, съставляващи законна лихва за периода от 13.03.2018г.
до датата на подаване на заявлението.
Заповедта е връчена на длъжника на 29.12.2020г. и с вх.№260008/04.01.2021г. същият е
възразил срещу нея.
Възражението е на образец по чл.414а от ГПК със съдържащия се в образеца текст
„изпълнил съм задължението си по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от
връчването й“, както и допълнително длъжникът е написал „всеки месец съм си плащал
задълженията и няма основание да бъда съден за неплатени задължения към ВиК – Добрич“;
към възражението са приложени две фактури, от м.ноември и м.декември 2020г., както и
касова бележка за плащане на сумите по двете фактури в общ размер на 26.64 лева.
По разпореждане №261926/02.02.2021г. на заповедния съд препис от възражението на
длъжника е връчен на заявителя, който в срока по чл.414а ал.3 от ГПК е депозирал
становище, че задължението, за което е издадена заповедта, не е изпълнено, а представените
от длъжника документи касаят погасяването на други негови задължения.
С разпореждане от 20.03.2021г. заповедният съд дал на заявителя указания по чл.415 ал.1 т.1
от ГПК да предяви иск за установяване съществуването на вземането си, за което е издадена
заповедта, вкл. срока, в който трябва да изпълни това и последиците от неизпълнението му.
В изпълнение указанията по чл.415 ал.1 т.1 от ГПК заявителят „Водоснабдяване и
канализация Добрич“АД е депозирал искова молба с вх.№1138/01.04.2021г., с която
предявил срещу длъжника З. АС. АС. иск по чл.422 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение. По исковата молба е образувано
гр.д.№1015/2021г. на ДРС, производството по което е прекратено с обжалваното сега
определение.
Първоинстанционният съд е обърнал внимание на факта, че заповедният съд не се е
произнесъл по възражението по чл.414а ал.3 от ГПК и е приел, че неразрешаването на
въпроса по възражението на длъжника по чл.414а от ГПК, прави установителния иск по
чл.422 от ГПК недопустим.
Определението е неправилно. Подаденото с вх.№260008/04.01.2021г. от длъжника
възражение по ч.гр.д.№3227/2020г. на ДРС е по чл.414а от ГПК, но, с оглед допълнително
вписаното изявление на длъжника, формулярът инкорпорира и възражение по чл.414 от
ГПК.
Подаденото в срок възражение на длъжника по чл.414 от ГПК изисква заповедният съд да
извърши действията по чл.415 от ГПК /разпореждането от 20.03.2021г./ и е предпоставка за
допустимост на предявения от заявителя иск по чл.422 от ГПК.
Верно е, че подаденото от длъжника възражение по чл.414а от ГПК изисква заповедният съд
2
изрично да се произнесе по него. В осъществената в случая хипотеза на чл.414а ал.4
изр.второ от ГПК заповедният съд би трябвало да постанови нарочен съдебен акт, с който да
приеме или да не приеме възражението, като, ако го приеме, заповедният съд би трябвало и
да обезсили заповедта. В случая заповедният съд по ч.гр.д.№3227/2020г. на ДРС не се е
произнесъл по чл.414а ал.4 от ГПК, заповедта за изпълнение не е обезсилена, срещу нея е
депозирано възражение по чл.414 от ГПК и при тези обстоятелства искът по чл.422 от ГПК е
допустим. Верно е, че съществува възможност обстоятелствата и да се променят при бъдещо
произнасяне по чл.414а ал.4 от ГПК на заповедния съд, но евентуалното значение на една
такава промяна за иска по чл.422 от ГПК ще трябва да се съобрази, след като тя бъде
осъществена.
От изложеното следва, че частната жалба е основателна. Обжалваното прекратително
определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №265/28.04.2021г., с което е прекратено производството по гр.д.
№1015/2021г. на Добричкия районен съд и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3