Р Е
Ш Е Н
И Е № 191
гр.Враца, 20.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на 12.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ИВАНОВА
при участието на секретаря МИГЛЕНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№88 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове от Н.Ц.К.,
ЕГН **********, в качеството на баща и законен представител на П.Н.К., ЕГН **********
и от Я.Н.К., ЕГН **********, действащ лично със съгласието на баща си Н.Ц.К.,
всички с адрес ***, представлявани по пълномощие от адв.Ж.Т. от АК-Кюстендил,
срещу ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.***.
В исковата молба се твърди, че на
08.12.2018г., около 08:10ч. на път ІІІ-101 Криводол-Враца, на км. 17+000,
разклон за с.Лиляче, обл.Враца е реализирано ПТП самокатастрофа с л.а. марка
"Форд", модел "Галакси" с рег.№ВР **** ВТ, собственост на Н.Ц.К.
и управляван от последния, който в нарушение на правилата за движение е
управлявал автомобила с несъобразена скорост, в резултат от което е настъпил
удар и е причинена смъртта на В.П.К..
Ищците считат, че отговорността за
настъпването на ПТП е на водача на автомобила "Форд Галакси, който е
нарушил правилата за движение, реализирал е ПТП, в пряка причинна връзка с
което е настъпилата смъртта на В.К.. Твърди се, че по данни от информационния център
на Гаранционен фонд процесният автомобил има сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите с ответното дружество със
срок на покритие от 22.05.2018г. до 21.05.2019г.
В исковата молба се твърди, че ищците
са депозирали при ответника писмена претенция на 07.01.2019г., по която е
образувана щета №********** и №**********. Ответникът е отговорил с писма
изх.№НЩ-523 и №НЩ-524 от 22.01.2019г. с искане за представяне на допълнителни
документи, в отговор на които ищците са изпратили такива, но са получили от
ответника отговори, имащи характера на отказ за изплащане на застрахователни
обезщетения.
Ищците твърдят, че със смъртта на
своята майка са загубили своята най-голяма емоционална и духовна опора,
негативните последици за тях са невъзстановими и са оставали дълбок и болезнен
отпечатък завинаги, предвид силната емоционална връзка, която са имали с майка
си, изживените страдания са неописуеми и болките жестоки. Твърдят също, че
негативните последици за тях са невъзстановими и ще оставят дълбок и болезнен
отпечатък завинаги, тъй като са загубили майка си в момент, в който са имали
най-голяма нужда от нейната подкрепа и любов, а изживяното за тях е истински
ужас и трагедия. Смъртта е настъпила нелепо, когато майката на ищците е била в
млада възраст, била е жизнена, дейна, отзивчива и като съпруга на свещеник е
обгрижвала духовно, емоционално и физически не само своето семейство. Твърди се
също, че и до настоящия момент ищците не са се отърсили от случилото се и
страдат от посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, често главоболие и тревожност и
наличните им здравословни проблеми се задълбочават. Преди произшествието ищците
са били контактни, радвали са се на сплотено семейство и на спокоен живот,
докато в момента са затворени и отчуждени, избягват срещи с други хора и
настъпилото събитие ще се отрази на целия им бъдещ живот.
По този начин обоснован правния интерес
от предявяването на искове за сумата 250 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за всеки от ищците поотделно, ведно със
законната лихва, считано от датата, на която изтичат 15-те работни дни по
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.
Чрез пълномощниците си адв.В.А. от САК
и адв.Ц.К. *** ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковете по основание и размер. Оспорва твърденията на ищците за притивоправност
на деянието, виновност на водача и наличието на причинно-следствена връзка
между деянието и настъпилите вреди, както и за наличие на основание на прекия
иск срещу застрахователя.
Ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата В.К., за която
се твърди, че в нарушение на чл.137а от ЗДвП е била без поставен предпазен
колан, с което сама се е поставила в риск. Според ответника е налице
изключителен принос на пострадалата, тъй като, предвид механизма на
произшествието, тя не би изпаднала от автомобила при неговото преобръщане и не
би била затисната от него, ако е била с поставен предпазен колан.
Ответникът оспорва законосъобразното
изготвяне на констативния протокол за ПТП и верността на съдържащите се в него
констатации.
В отговора се оспорва и твърдението на
ищците за търпените от тях болки и страдания и се сочат причините, поради които
застрахователят е отказал да им изплати застрахователни обезщетения.
Ответникът прави и възражение за
прекомерност на претендираните обезщетения, чийто размер според него не
отговаря на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Чрез пълномощника си ищците са
представили допълнителна искова молба, в която поддържат твърденията си.
Оспорват възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата при произшествието.
Ответникът е представил допълнителен
отговор, в който се излагат съображения във връзка с отказа за изплащане на
застрахователни обезщетения.
Предявените искове са с правно
основание чл.432, ал.1, вр. чл.380 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
От приложеното НОХД №237/2019г. по
описа на Окръжен съд-Враца се установява, че с влязла в сила Присъда №18/09.07.2019г. Н.Ц.К., ЕГН **********
е признат за виновен в това, че на 08.12.2018г., около 08:10ч. на път ІІІ-101,
км. 17+000, с посока на движение от гр.Криводол към гр.Враца, при управление на
собствения си автомобил марка "Форд", модел "Галакси", с
рег.№ВР **** ВТ, е нарушил правилата за движение по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като
не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал,
вследствие на което е предизвикал ПТП, при което по непредпазливост е причинил
смъртта на В.П.К.. В мотивите на
присъдата е прието за установено, че пострадалата К. е пътувала на
задната дясна седалка на автомобила. Прието е, че К. не е контролирал
непрекъснато ППС и, променяйки траекторията на движение на управлявания от него
автомобил с маневра заобикаляне на препятствие от ляво, е навлязъл частично в
лентата за насрещно движение, но след изпълнение на маневрата
"заобикаляне" рязко е завъртял волана надясно, вследствие на което е
загубил контрол върху управлението му, автомобилът се отклонил отново към
лентата за насрещно движение и под ъгъл около 10 градуса преминал през нея,
навлизайки по левия банкет. С предната си челна част МПС достигнало до
водосточната канавка, като се ударило във външната й стена и продължило
движението си по банкета въртеливо спрямо вертикалната си ос по посока на
часовниковата стрелка. При това движение с дясната си странична част автомобилът
достигнал до метална тръба, в която се ударил, изкъртил я, като едновременно с
това се завъртял през дясната си странична част и се установил в покой, обърнат
на дясна странична част и с насоченост на предна част в посока на осевата
линия, при което пътуващата на задната седалка пострадала изпаднала и се
установила под дясната страна на автомобила, от което получила несъвместими с
живота увреждания и починала. В присъдата е прието, че непосредствено преди ПТП
скоростта на движение на процесния автомобил е била 81.65км.ч., а причина за
смъртта на В.К. е тежка съчетана травма: открита черепно-мозъчна травма -
многофрагментарно счупване на костите на черепната кутия и лицевия череп с
деформация на същия, разкъсно-контузни рани в областта на главата, тежка
мозъчна контузия, гръдна травма - двустранно счупване на ребра с кръвоизлив в
гръдната кухина, белодробна контузия и др. и е в пряка причинно-следствена
връзка с установените увреждания.
От представените по делото
удостоверения за раждане и за съпруг/а и родствени връзки се установява, че
ищците са деца па починалата при произшествието В.К..
По делото е установено, че процесният
автомобил "Форд Галакси" е имал при ответника валидна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по полица №BG/02/118001513573 с покритие от
22.05.2018г. до 21.05.2019г.
Представени са писмени доказателства,
за това, че по молба на ищците и други правоимащи от 07.01.2019г. за изплащане
на застрахователни обезщетения при ответника е образувана щета №********** от
същата дата.
С исковата молба се представени писма
на ответното дружество от 22.01.2019г. и от 07.03.2019г., чието съдържание е
идентично, и с които на ищците е отказано изплащане на застрахователни
обезщетения с мотив, че същите не са представили влязъл в сила акт, доказващ
виновността на водача на процесния автомобил.
За доказване на твърденията за
претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка по
делото е изслушана специализирана съдебно-психологическа експертиза, чието
заключение не оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице-психолог се произнася, че
след смъртта на майката и при двете деца се открояват признаци на потисната
тревожност, склонност към натрупване на напрежение, преживяване на гняв, мъка и
скръб. Налице са данни за преживяно остро посттравматично стресово разстройство
с продължителност около три месеца след инцидента. Децата понасят много тежко
загубата на майка си и изпитват остра
липса, към момента на изследването те преживяват дълбока скръб и непримиримост
със загубата, но все още са в процес на приемане на случилото се. В
заключението се сочи, че и при двете деца са налице промени в психологичното и в
емоционалното им състояние и е налице риск от посттравматично стресово
разстройство в дългосрочен план. Според вещото лице е препоръчително на децата
да бъде оказана психотерапевтична подкрепа. В съдебно заседание вещото лице
пояснява, че рационално децата разбират случилото се, но емоционално още не са
го преработили и все още са в етап на шок, без да се ангажира с прогноза за
периода, който ще им е необходим за справяне с преживяното.
По делото е разпитана като свидетел А.Д.,
леля на ищците по майчина линия. Същата живее в София, но посещавала често дома
на покойната си сестра, която създала сплотено семейство и била на децата си не
само майка, но и приятел, тъй като те споделяли с нея всичко. След смъртта на
сестра си св.Д. останала при семейството във Враца около три седмици, през които децата
преминали от пълен шок към сълзи, спомени и постоянно говорене за майка си. За
непълнолетния Я. свидетелката споделя, че преди инцидента детето било много
общително, но след него станало затворено, изолирано, не желае да говори,
общува с много малко хора и още не е излязло от вцепенението си. За П. св.Д.
съобщава, че непрекъснато говори за майка си и за случилото се с нея, гледа
нейни снимки, плаче, прави й картички и й пише писма и стихотворения. Съобщава за
случай, в който П. й се обадила по телефона и й казала, че се почувствала зле и
напуснала учебен час, защото децата в класа били помолени да извикат майките
си. Свидетелката установява, че сестра й започнала работа едва в последната
година от живота си, тъй като била изцяло ангажирана и отдадена на грижите за
децата. Според нея, макар че заради майка си децата са мобилизирани и имат
добри оценки в училище, те вече не говорят за мечтите си, продължават да
страдат и мъката им става сякаш по-тежка.
За доказване на възражението на
ответника за принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат по делото е допусната и изслушана
специализирана съдебна автотехническа експертиза, чието заключение страните не
оспорват.
Вещото лице инж.В. се произнася, че
лекият автомобил "Форд Галакси" е фабрично оборудван с 4 броя
въздушни възглавници и с триточкови обезопасителни колани на всяка седалка.
Произнася се също, че при процесното ПТП въздушните възглавници не са се
задействали, тъй като автомобилът се е преобърнал. Констатацията на вещото ли
е, че в последния стадий на движение на лекия автомобил, обърнат по таван и
удар в дясната си странична част в метална тръба, инерционната сила, действаща
върху тялото на пострадалата, е била насочена почти перпендикулярно в посока
изхода на купето навън, при което тялото е изпаднало от купето на автомобила и
се е озовало под него при установяване на автомобила в покой на дясната му
странична част, под която е попаднало тялото на пострадалата. От тези
констатации вещото лице стига до извод, че по време на произшествието
пострадалата е била без поставен предпазен колан, а ако такъв е бил поставен,
тялото й не би изпаднало от автомобила.
Вещото лице по изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема от съда, сочи, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата не
са описани следи, сочещи на използване на предпазен колан. Изхождайки от това,
че травматичните увреждания, довели до смъртта на К., а именно тежка открита
черепно-мозъчна травма и гръдна травма, са настъпили в резултат от изпадането
на тялото от лекия автомобил и притискането му между неговия покрив и твърдата
земна повърхност, вещото лице се произнася категорично, че използването на
предпазен колан би предотвратило изпадането на тялото на пострадалата и
получаването на несъвместимите с живота травми и смъртта на лицето.
Разпитаният свидетел К.И. установява,
че пътувал от гр.Враца за с.***, когато видял обърнатия автомобил и спрял, за
да окаже помощ. Свидетелят установява, че водачът бил извън автомобила, под
който се виждала ръката на жена. С помощта на други минаващи катастрофиралият
автомобил бил обърнат и свидетелят видял жена на асфалта под него.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По делото е установено, че процесният
автомобил е имал при ответника валидна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и събитието е настъпило в срока на
покритие на застрахователната полица.
С влязла в законна сила присъда водачът
на автомобила, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, е
признат за виновен за извършено от него престъпление, в резултат от което по
непредпазливост е причинена смъртта на В.К., майка на ищците.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Ищците са деца на пострадалата при
произшествието В.К. и попадат в кръга на лицата по чл.493а, ал.3, вр. ал.1 от КЗ, имащи право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, и
имат качеството на увредени лица по смисъла на чл.478, ал.2 от КЗ.
От своя страна ответникът има
качеството на застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, който следва да покрие отговорността на
застрахования за причинените при произшествието вреди в условията на чл.493,
ал.1, т.1 от КЗ.
По делото е установено, че ищците са
изпълнили задължението си по чл.498, ал.1 от КЗ да отправят към застрахователя
писмена застрахователна претенция, което е сторено на 07.01.2019г. В
тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ ответникът не се е произнесъл окончателно
по претенцията на ищците.
Изложеното дава основание на съда да
приеме, че по делото е доказано правото на ищците по предявените от тях преки
искове по чл.432, ал.1 от КЗ да получат обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди от смъртта на майка им В.К..
От заключението на изслушаната по
делото психологическа експертизата и от събраните гласни доказателства съдът
достига до извода, че загиналата при произшествието е била грижовна и
всеотдайна майка, посветила се изцяло на семейството и децата си, на които е
била не само родител, но и близък приятел. Съдът приема, че емоционалната и
духовна връзка между майката и децата е била изключително силна и нейната
смърт, настъпила внезапно и в твърде млада възраст, е причинила на ищците
неимоверни болки и страдания. Вещото лице-психолог се произнася, че децата са
претърпели остро посттравматично стресово разстройство и към настоящия момент са
все още в състояние на шок и процесът на приемане на загубата още не е
приключил, като е налице и риск от посттравматично разстройство в дългосрочен
план, който обуславя необходимостта от оказване на психотерапевтична подкрепа.
Установено е, че децата скърбят за майка си и всяко от тях по свой начин,
описан по-горе в мотивите, преживява безвъзвратната загуба.
Специфичното при неимуществените вреди,
особено на тези от причинена смърт е, че те имат по-дълбоко проявление. При
определяне на техния размер е необходимо да се отчитат не само наличните, вече
настъпи вреди, а и тези с проявление напред във времето. Болките и страданията
от смъртта на най-близкия за децата човек - тяхната майка са изключително
интензивни както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за
духовна и материална подкрепа, за грижи и внимание, на каквито ищците са били
обект докато майка им е била жива. Ищците са загубили своята майка във възраст,
в която от една страна са в състояние да осъзнаят безвъзвратния характер на
загубата и да я изживеят на интелектуално и емоционално ниво, и от друга страна
- в която към съответния момент и в един дългосрочен план имат
естествената необходимост от нейната
обич, грижа и съвети, от духовната й и материална опора. Критерият на
справедливостта, заложен в нормата на чл.52 от ЗЗД, не е абстрактен, а
обусловен от общественото възприемане на справедливостта на даден етап от
развитието на обществото и от съществуващата икономическа конюнктура.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и с оглед на изложеното в предходния абзац съдът приема за справедливо по
критерия на чл.52 от ЗЗД за претърпените болки и страдания всеки от ищците да
бъде обезщетен със сумата 250 000лв.
Тук на разрешаване следва да поставен
въпроса за наличието на принос на пострадалата за настъпването на вредоносния
резултат, който е предмет на направеното от ответника възражение, основано на
твърдението за непоставен предпазен колан при произшествието.
Предвид установения от наказателния съд
механизъм на произшествието и заключенията на изслушаните по делото
автотехническа и медицинска експертизи, следва да се приеме, че смъртта на
пострадалата при произшествието В.К. е настъпила в резултат от изпадането й от купето
на лекия автомобил, след което тялото й е попаднало под него преди
преобръщането му на дясна странична част и е притиснато към асфалтовата настилка. В този смисъл са и
показанията на св.И., който е бил очевидец и е възприел непосредствено, че
тялото на К. е било изцяло под купето на преобърналия се автомобил. Вещите лица
по двете експертизи са категорични в констатациите си, че при произшествието К.
е била без поставен предпазен колан и ако такъв е бил поставен, тялото й не би
изпаднало автомобила, не би попаднало под него и леталният изход не би
настъпил.
Съпричиняващо вредата по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД е всяко поведение на пострадалия, дори когато то не
съответства на предписаното от закона, но чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за настъпването на вредите. При преценката за наличие
на съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита не
само факта на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение, но и дали настъпилият резултат е в пряка причинна връзка с него.
С оглед на изложеното по-горе относно
механизма на произшествието и причините за смъртта на К., съдът приема, че в
конкретния случай от нейна страна не просто е налице неспазване на изискването
на чл.137а от ЗДвП. Конкретното проявление на неглижирането на законовото
изискване е изпадането на тялото й от автомобила и попадането му под него и под
цялата му тежест, което не би настъпило, ако пострадалата е била с поставен
колан. Това дава основание за извода, че нарушението на законовото изискване е
в пряка причинна връзка с настъпването на вредоносния резултат и приносът на
пострадалата следва да бъде определен в цифрово изражение като 50 процента.
Предвид приетия принос на пострадалата
за настъпването на смъртния резултат, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД
определените като справедливи обезщетения за претърпените от ищците
неимуществени вреди следва да бъдат намалени наполовина, като ответникът бъда
осъден да заплати на всеки от тях сумата 125 000лв.
За определяне на началния момент, от
който върху определените обезщетения следва да бъде присъдена законна лихва,
съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ
застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и заплатил в срок считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; 2. изтичането на срока
по чл.496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
Както бе посочено по-горе,
застрахователните претенции са предявени от ищците на 07.01.2019г., а мотивът
на ответника да откаже изплащане на застрахователни обезщетения се свежда до
непредставянето на влязъл в сила акт, доказващ отговорността на водача,
управлявал застрахованото МПС.
С оглед на това, че влезлият в сила акт
/очевидно по разбирането на застрахователя такъв се явява присъда/ не е предвиден
в чл.106, ал.3 от КЗ и това, че в случаи като разглеждания отговорността на
застрахователя възниква в случай на деликт, който може и да не покрива от
обективна и субективна страна престъпен състав, съдът приема, че законната
лихва върху обезщетенията следва да бъде присъдена в условията на чл.497, ал.1,
т.1 от КЗ, а именно от 29.01.2019г.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса
върху уважената част от исковете в размер на 10 000лв., както и направени за
сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 150лв. Върху
отхвърлената част от исковете всеки от ищците дължи държавна такса в размер на
5 000лв. и направени за сметка на бюджета на съда разноски за психологическа
експертиза в размер на 75лв.
Съразмерно с уважената част от исковете
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Ж.Т. от АК-Кюстендил
възнаграждение за адвокатска защита по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 6 530лв.
Съразмерно с отхвърлената част от
исковете всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение в размер
на 3 600.25лв. Съдът намира за неоснователно възражението на пълномощника на
ищците по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
тъй като същото е договорено и заплатено от ответника в минималния размер по
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** да заплати на П.Н.К., ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител Н.Ц.К., ЕГН ********** и на Я.Н.К., ЕГН
**********, действащ лично и съгласието на баща си Н.Ц.К., всички с адрес *** сумата
125 000лв. за всеки от ищците поотделно, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В.П.К., ЕГН **********,
загинала при ПТП на 08.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от
29.01.2019г. до окончателното изплащане на сумите. ОТХВЪРЛЯ исковете в
останалата част като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.*** да заплати в полза на
Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 10 000лв., както и направени за
сметка на бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 150лв.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН **********,
малолетна, чрез нейния баща и законен представител Н.Ц.К., ЕГН **********, и Я.Н.К.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си Н.Ц.К., да заплатят
в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса върху отхвърлената част от исковете
в размер на 5 000лв. и направени за сметка на бюджета на съда разноски за
експертиза в размер на 75лв. - всеки от тях поотделно.
ОСЪЖДА ЗД"Бул Инс"АД, ЕИК ***
да заплати на адвокат Ж.В.Т. от АК-Кюстендил, с адрес ***, офис 7А адвокатско
възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 6 530лв.
ОСЪЖДА П.Н.К., ЕГН **********,
малолетна, чрез нейния баща и законен представител Н.Ц.К., ЕГН **********, и Я.Н.К.,
ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на баща си Н.Ц.К.,***"АД,
ЕИК *** направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
в размер на 3 600.25лв. всеки от тях поотделно.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: