РЕШЕНИЕ
№ 1296
гр. София, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20221000501311 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260897/14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1395/2021 г. по описа на СГС, І
ГО, 28 с-в, частично е уважен предявеният от С. В. И., осъществяващ процесуални действия
по делото чрез неговата майка и законен представител А. А. М., срещу ЗД „Бул Инс” АД с
правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
14000 лв. (този иск е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от 40000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 03.08.2020 г., ведно със законната лихва от 20.10.2020 г.,
до окончателното й заплащане (тази акцесорна претенция е отхвърлена за периода от
03.08.2020 г. до 19.10.2020 г.).
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени всички
правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените
в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 21000 лв., като то трябва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 1/3,
тъй като ответникът е установил чрез пълно и главно доказване релевираното в
преклузивния срок възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно че
ищецът, който е бил оставен без надзор от неговите родители и дядо, чрез своето
1
противоправно поведение (внезапното е излязъл на пътното платно, като това място не е
било обозначено с пешеходна пътека – нарушение на диспозициите на уредените в чл. 113
ЗДвП и чл. 114 ЗДвП правни норми) е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за
настъпване на вредоносните последици.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в частта, в
която е отхвърлен осъдителният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал.
1 ЗЗД – за заплащане на С. В. И. на заместващо обезщетение за причинени неимуществени
вреди над присъдената сума от 14000 лв. до размера от 40000 лв., ведно със законната лихва
върху главното парично притезание от настъпване на процесното застрахователно събитие –
03.08.2020 г., до окончателното му заплащане. Въззивникът поддържа, че в обжалваната
част решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се
установява, че пострадалият е претърпял изключително тежки травматични увреждания,
които са съпроводени със значителни болки и страдания, поради което определеният размер
на заместващото обезщетение не отговаря на обществените критерии за справедливост,
установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, т.е. той не съответства на действително претърпените
болки и страдания от ищеца. Счита за необоснован правния извод на първоинстанционния
съд, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Въззиваемият-ответник е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на
въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.
Решението не е обжалвано от ответника в частта, в която искът с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ е уважен за сумата от 14000 лв., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г., до окончателното му
заплащане, поради което решението – в тази част, е влязло в законна сила и въззивният съд
не дължи произнасяне.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и е допустима, а разгледана по
същество, е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, I ГО, 28 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Както бе изяснено, въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, като дължи
произнасяне само в пределите на релевираните доводи във въззивната жалба, а служебно,
2
само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за
заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при
настъпване на процесното застрахователно събитие на 03.08.2020 г. – за сумата от 14000 лв.
(в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявеният
осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение и дали пострадалият пешеходец и лицата,
които осъществяват надзор, чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес на явленията и фактите в обективната действителност до
настъпване на процесния вредоносен резултат, респ. каква е степента на този принос.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца болки и страдания
вследствие на причинените му травматични увреждания, периодът за пълното
възстановяване, неговата възраст, причинените му неудобства и дискомфорт при социални
контакти, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, както и високият нормативно определен лимит на
обезщетението за настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано
лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от
броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна
норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
3
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП на ищеца С. В. И. е причинена контузия на лявата
теменна област и мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани на горната и долна устна (по
вътрешната, орална повърхност); двустранен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната
клетка); контузия в горния и средния дял на десния бял дроб; фисура (цепване) на черния
дроб в областта на 8-ми сегмент; хематом в областта на десния бъбрек; охлузвания на
колената и подбедриците. Установява се, че пострадалият първоначално е бил настанен в
детска реанимация и интубиран. На раните е извършена първична хирургична обработка,
като тези в областта на устната кухина са били зашити. На 04.08.20 г., по повод наличния
пневмоторакс в ляво и в дясно, оперативно е вкаран интеркостален катетър за дренаж. От
проведените контролна рентгеноскопия и графия на бял дроб и сърце на 20.08.2020 г. се
изяснява правнорелевантното обстоятелство, че двустранно белодробният паренхим е
разгънат, без рентгенови данни за инфилтративни засенчвания, хилусните сенки са
неуголемени и правилно структурирани, а диафрагмалните куполи са гладко и рязко
очертани, КДС са свободни, а медиастиналната сянка е разположена срединно, т.е.
описанието е на една нормална белодробна находка. От абдоминалната ехография,
проведена също на 20.08.2020 г., се установява, че черният дроб не е уголемен и с
хомогенна структура, вътречернодробните жлъчни пътища са недилатирани, а жл. мехур е
неуголемен, с хомогенна структура. Слезката също е неуголемена. Бъбреците са със
запазени размери, паренхимна зона, запазен дренаж. Описана е овална течна зона 32/15 мм
в областта на десен бъбрек, по структура нерезорбиран травматичен хематом
(кръвонасядане). Липсва СПТ (свободно подвижна течност) в абдомена, както и плеврални
изливи. В областта на корема остатъчна находка от травмата е описаната формация в
областта на десния бъбрек. В тилната област на главата се виждат две зони с размери 3/3 см.,
в които липсва коса, което води до козметичен дефект. Вещото лице изяснява, че
пострадалият е търпял за период от около 2 месеца болки и страдания, като през първия те
са били с интензивен характер. Установява се правнорелевантното обстоятелство, че към
момента на прегледа не са налице оплаквания, като не се очаква и за в бъдеще да има
такива.
При обсъждане на СМЕ настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички
събрани по делото доказателства - медицинска документация и личен преглед на
пострадалия, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на свидетеля В. П., баща на пострадалия, се установява правнорелевантното
обстоятелство, че в резултат на ПТП неговият син е имал увреждания на белия дроб,
охлузвания на главата, по ръцете, краката – „Най-лоша беше травмата на белия дроб с
изливи, беше се наложило да бъде интубиран. Беше спрял да диша същата вечер – два пъти
в реанимацията. На третия или на четвъртия ден му бяха извадили тръбата”. Свидетелства,
4
че пострадалият имал страх да остане сам, събуждал се и плачел нощно време – „Имаше
моменти, в които се напикаваше вследствие на тази травма”. Преди спал самичък, докато
след процесното ПТП постоянно искал да спи между майка му и баща му.
Съдът приема за достоверни субективните възприятия на свидетеля, тъй като, преценени с
всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно
противоречиви, житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства, като субективните възприятия за последиците върху физическото състояние
и психиката на ищеца и преживените вследствие на инцидента болки и страдания са
непосредствени.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на делинквента
неимуществени вреди е в размер на 40000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди – в размер до 10,400 млн. лв., независимо от броя на пострадалите
лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена
към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици
от причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – средата на 2020 г., и наложилите се морални норми в
обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на
заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания (контузия на лявата теменна
област и мозъчно сътресение; разкъсно-контузни рани на горната и долна устна (по
вътрешната, орална повърхност); двустранен пневмоторакс (наличие на въздух в гръдната
клетка); контузия в горния и средния дял на десния бял дроб; фисура (цепване) на черния
дроб в областта на 8-ми сегмент; хематом в областта на десния бъбрек; охлузвания на
колената и подбедриците; заради изливите от белия дроб се наложило детето да бъде
интубирано, както и да бъде вкаран оперативно в ляво и в дясно интеркостален катетър за
дренаж;) на пострадал при невръстна възраст, като пълното възстановяване на
здравословното му състояние е продължило за период около 2 месеца (без остатъчни
негативни последици за здравословното му състояние в бъдеще), настоящата съдебна
инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и
страдания вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 40000 лв. Съдът, при
съобразяване с опитните правила, взема предвид и правнорелевантния факт, че при
настъпване на процесното ПТП пострадалият пешеходец неминуемо е изживял силен стрес
и уплаха при прякото съприкосновение с лекия автомобил.
Основателно се явява обаче своевременно наведеното – в отговора на исковата молба,
възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия
5
пешеходец (чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетите от СГС като компетентно изготвени първоначална и повторна САТЕ,
извършили анализ на събраните по делото доказателства, вкл. Протокола за оглед и
свидетелските показания на очевидците (дядото на пострадалото дете и делинквента), се
установява, че пътният участък, в който е настъпило процесното ПТП, се намира в
границите на населеното място. Лекият автомобил, управляван от застрахования при
ответния застраховател делинквент, се е движел по ул. „Работник” в гр. Сливница, с посока
от центъра на града към кръстовището на ул. „Работник” с ул. „Кооператор”. Навлизайки в
кръстовището, водачът на МПС е извършил маневра „влизане в завой наляво”, като именно
в този момент е настъпило процесното ПТП. Установява се, че преди този транспортен
инцидент малолетният пешеходец със своя дядо се е намирал върху затревената площ откъм
лявата страна на лекия автомобил. Но за да настъпи процесното ПТП, детето внезапно е
навлязло в платното за движение – на разстояние от 1,92 м. Водачът на МПС е имал
възможност да възприеме по-рано пострадалия пешеходец, навлизащ върху платното за
движение от затревената площ, когато отстоянието на автомобила до мястото на удара е
било 12,95 м., поради което е имал възможност да предотврати удара чрез спиране с
максимална интензивност при движение на пешеходеца с ходене (ходом) със скорост от 2,8
км./ч., респ. с бягане (бегом) със скорост от 5,8 км./ч. Делинквентът е имал възможност да
предотврати настъпване на процесното ПТП и ако е преминал по траектория – по-далеч от
лявата граница на платното за движение и намиращите се върху затревената площ отляво на
пътното платно за движение хора.
При така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства въззивният съд достига
до правния извод, че в цялостния съпричинителен процес между фактите и явленията в
обективната действителност основен принос за настъпване на процесния застрахователен
риск се явява виновното противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято
деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период от ответното
застрахователно дружество със сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”.
Но ответникът установи по несъмнен начин, че противоправното поведение на пострадалия
малолетен пешеходец и лицето, което не е осъществило необходимия надзор – неговият
дядо, е в пряка причинно-следствената връзка с настъпването на вредоносния резултат.
В процеса на доказване в настоящото исково производство бе доказано, че детето на 2-
годишна възраст е навлязло внезапно на пътното платно, като неговият дядо не е
осъществил достатъчно надзор върху него, за да предотврати това навлизане. По този начин
6
е нарушена диспозицията на правната норма, уредена в чл. 113, ал. 2, предл. 2 ЗДвП, във вр.
с чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която предписва, че преди да навлязат на платното за движение,
пешеходците следва да се съобразят с приближаващите се ППС. Лицето, което е
осъществявало надзор върху малолетното дете, е могло и е било длъжно да не допуска само
детето на пътното платно, при все че е имал достатъчно видимост към приближаващия лек
автомобил. Напротив, дядото на малолетния пешеходец, макар и да е чул приближаващ
автомобил, е останал с гръб към детето и МПС, поради което виновно не е осъществил
нужния надзор, за да предпази пострадалия.
По същество в този смисъл е и формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС с
Решение № 12 от 14.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 194/2021 г., I т. о., ТК – „Правилно въз
основа на събраните доказателства /приетата в първоинстанционното производство съдебна
– автотехническа експертиза и показания на разпитаните свидетели/ и установената въз
основа на тях фактическа обстановка въззивният съд е приел, че детето Х. Т. и неговите
родители са допринесли за настъпване на ПТП – детето е предприело пресичане на пътното
платно при нарушаване на правилата за движение на пешеходци, установени в разпоредбата
на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, към която препраща ал. 2 – за пресичане на пешеходци по
двулентови двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма
пешеходна пътека, които са длъжни преди да навлязат на платното за движение, да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства, а приносът на
родителите се състои в нарушение на задължението по чл. 125, ал. 3 СК да осигуряват
постоянен надзор по отношение на своето малолетно дете. При осъществяване на дължимия
родителски контрол, придружаване на детето да пресече пътното платно и спазване на
правилата за движение на пешеходците, включително съобразяване с разстоянието на
приближаващото се МПС и с неговата скорост на движение, не биха възникнали условия за
настъпване на процесното ПТП. Обстоятелствата, че управлявалата МПС неправоспособна
водачка Д. А. е имала възможност да спре и да заобиколи детето, включително при
скоростта й на движение – 43,7 км/ч, не води до отпадане на задължението на пешеходците
да спазват правилата за движение по пътищата, нито на задължението на родителите по чл.
125, ал. 3 СК”.
При преценка степента на приноса на противоправното поведение на пострадалия и лицето,
което не е осъществило надзор върху него, за настъпване на процесния противоправен
резултат (тежките травматични увреждания) следва да се вземе предвид правнорелевантното
обстоятелство, че първопричината за настъпване на всички вредоносни последици
представлява противоправното поведение на делинквента, който не е преценил правилно
пътната обстановка и вследствие на предприетата маневра „завой наляво”, се е достигнало
до процесния пътен инцидент. При така изяснените правнорелевантни факти, при
съобразяване с казуалния принос на всички участници в процесното ПТП, и настоящият
съдебен състав достига до правния извод, че ищецът (и неговият дядо, неосъществил
дължимия надзор върху детето) чрез своето противоправно поведение е допринесъл в
съвкупния съпричинителен процес с 1/3 за настъпване на процесните травматични
7
увреждания, тъй като значителен принос (в съотношение 2/3) представлява
несвоевременната реакция на делинквента, поради което претендираното заместващо
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 40000 лв. следва
да бъде намалено с 1/3, т.е. с 13333,33 лв., като то възлиза на сумата от 26666,67 лв. (40000
лв. – 13333,33 лв.).
Следователно, първоинстанционното решение трябва да бъде отменено в частта, в която
предявеният от С. В. И. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 14000 лв. до 26666,67 лв., като въззивната инстанция
трябва да го уважи до този размер.
Макар и въззивната жалба в частта, в която се претендира заплащане на законна лихва от
момента на увреждането до окончателното заплащане на дължимото заместващо
застрахователно обезщетение, да е бланкетна (изразяваща общо недоволство), и въззивният
съд да не е длъжен да се произнесе по нея – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, само за пълнота на
изложението трябва да се изясни, че по отменения КЗ застрахователят отговоря за
дължимата от делинквента законна лихва (от момента на настъпване на увреждането –
застрахователното събитие) – арг. чл. 227, т. 2 КЗ (отм.), във вр. с чл. 223, ал. 2, изр. 2 КЗ
(отм.), а по действащия КЗ застрахователят дължи законна лихва, за която отговаря
делинквентът, считано 1) от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или 2) от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна – чл. 429, ал. 3
КЗ. Съгласно правната норма, уредена в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихвите за забава, дължими от делинквента, поради което по
силата на чл. 497, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законната лихва за собствената си забава
върху размера на застрахователното обезщетение, включваща и лихвата за забава на
делинквента, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ (не повече от 3 месеца от
предявяване на т. нар. застрахователна претенция по чл. 380 КЗ). В този смисъл е и
практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК - напр. Решение № 128/04.02.2020 г.
на ВКС, ТК, I отд. по т.д. № 2466/2018 г.
Установява се, че т. нар. застрахователна претенция - за заплащане на дължимото
застрахователно обезщетение, е отправена от ищеца до ответното застрахователно
дружество на 20.10.2020 г. (л. 11 от кориците на първоинстанционното дело), поради което
от този момент се дължи и законната лихва, в какъвто смисъл за законосъобразните правни
доводи на СГС.
При този изход на спора определението, обективирано в обжалваното решение, с което са
присъдени в полза на ответника съдебни разноски, следва да бъде отменено над сумата от
713,95 лв. до присъдения размер от 978,50 лв., представляваща сторените в
първоинстанционното производство съдебни разноски - на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. В
полза на ищеца трябва да бъдат присъдени допълнително съдебни разноски пред СГС в
8
размер на сумата от 173,95 лв., а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. С. К. Н.-К. от
САК допълнително сумата от 245,08лв. за осъщественото безплатно процесуално
представителство на ищеца пред СГС, както и сумата от 435,31 лв. – за осъщественото
безплатно процесуално представителство пред САС (съобразно уважената и отхвърлената
част от въззивната жалба). На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на
въззиваемия (съобразно отхвърлената част от въззивната жалба) трябва да се присъдят
съдебни разноски пред САС в размер на сумата от 879,34 лв. с ДДС, представляваща
уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред
въззивния съд.
Тъй като въззивникът-ищец е бил освободен от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса, ответникът трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
83, ал. 2 ГПК да заплати дължимите държавни такси за разглеждане на иска от двете
съдебни инстанции, а именно в размер на още 506,67 държавна такса – в полза на СГС, а
253,34 държавна такса съдебни разноски в полза на САС.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260897/14.03.2022 г., постановено по гр. д. № 1395/2021 г. по
описа на СГС, І ГО, 28 с-в, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от С. В. И., ЕГН **********, осъществяващ
процесуални действия по делото чрез своята майка и законен представител А. А. М., ЕГН
**********, с адрес гр. ***, ул. „***” № ***, срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД над сумата от 14000
лв. до размера от 26666,67 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 03.08.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до
окончателното й заплащане, както и в частта, в която С. В. И. е осъден на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД сумата над 713,95 лв. до присъдения размер от
978,50 лв. – съдебни разноски, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 да заплати на С. В. И., осъществяващ процесуални
действия по делото чрез своята майка и законен представител А. А. М., по иска с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 12666,67 лв.
(общо за 26666,67 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 03.08.2020 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва от 20.10.2020 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на С. В. И.,
9
осъществяващ процесуални действия по делото чрез своята майка и законен представител А.
А. М., допълнително сумата от 173,95 лв. – съдебни разноски пред СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на адв. С. К.
Н.-К. от САК допълнително сумата от 245,08лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство пред СГС, както и сумата от 435,31
лв. – адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. В. И., осъществяващ процесуални
действия по делото чрез своята майка и законен представител А. А. М., да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС” АД сумата от 879,34 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗД „БУЛ ИНС” АД
да заплати в полза на бюджета на СГС допълнително 506,67 държавна такса, а в полза на
бюджета на САС – сумата от 253,34 държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10