Решение по дело №3124/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 406
Дата: 8 декември 2021 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20211720103124
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Перник, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720103124 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Милена
Трохарова, срещу ЕМ. Л. В., с ЕГН: ********** и З. Л. В., с ЕГН: **********,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на
ищеца разделно, всеки по ½ от сумата от общо 512.01 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № 16, находящ се в *****, от които главница в размер на
450.01 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.вкл,, и 62 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата – като
се иска спрямо ответника ЕМ. Л. В. да бъде признато за установено, че дължи
сумата от 225 лева главница / ½ от 450.01 лева/ и сумата от 31 лева –
обезщетение за забава / ½ от 62 лева/, а спрямо ответницата З. Л. В. В. да бъде
признато за установено, че дължи сумата от 225 лева главница / ½ от 450.01
лева/ и 31 лева – обезщетение за забава / ½ от 62 лева/. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са
изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
06.04.1990 г., препис извлечение от акт за сключен граждански брак и писмо
от Община Перник, ведно с декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника З.
Л. В. е постъпил писмен отговор. В същия се посочва, че липсвало основание
за солидарно осъждане на ответниците за сумите, претендирани по делото. В
тази връзка се твърди, че между ответниците е допуснат развод още през 2001
г. – с решение по гр.д. № 487/2000 г. по описа на СГС. Поради това
ответницата твърди, че не е обитавала процесния имот през процесния
период.
На последно място ответницата посочва, че е заплатила на 30.09.2021 г.
претендираните от нея суми – за ½ част от задълженията за процесния имот.
По тези съображения и се иска делото да бъде прекратено спрямо З. Л. В.
евентуално исковете спрямо нея отхвърлени.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника
ЕМ. Л. В. е постъпил писмен отговор. В същия на първо място се твърди, че
действително ответникът сключил договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г.
Последният обаче не породил окончателно действие, доколкото ответникът
напуснал ЗТМ-Радомир през 1995 г., поради което и не бил работил там 10
години след сключване на договора за продажба. По тези съображения и
ответникът счита, че имал качеството наемател на имота, а не собственик. В
тази връзка се поддържа, че ангажираните от дружеството доказателства не
доказвали качеството собственик на процесния имот на ответника.
На следващо място се твърди, че ответникът действително бил в брак с
лицето З. Л. В., но двамата отдавна били разведени като бившата му съпруга
пребивавала в Черна гора. В тази връзка се твърди, че между З. Л. В. и ЕМ. Л.
В. било образувано дело за делба – гр.д. № 1256/2017 г. по описа на
Пернишкия РС. Последното приключило със съдебно решение като
процесният имот бил изнесен на публична продан. Поради това и ответникът
напуснал същия.
Излагат се подробни доводи, че ответникът бил във влошено
здравословно състояние, а освен това получавал и много ниска пенсия, което
не му позволявало да заплаща задължения към ищеца. В тази връзка
ответникът посочва, че през годините ищецът е водел срещу него множество
дела, но по всяко от тях съдебното решение било различно. Излага и
2
подробни негодувания срещу това обстоятелство. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат отхвърлени.
С отговора е представено копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г.,
както и разпореждане на НОИ за размер на пенсия.
В съдебно заседание, проведено на 15.11.2021 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете срещу
ответника. Поддържа, че от представените по делото доказателства се
установявало, че ответникът бил собственик на ½ идеална част от имота като
договорът за покупко продажба не бил развален. По отношение на
ответницата З. В. се твърди, че същата действително е заплатила своята ½
част от задълженията. Уточнява се, че това станало след образуване на
исковото дело, но ответницата била заплатила и дължимите от нея разноски.
С тези аргументи се иска претенциите спрямо ответницата да бъдат
отхвърлени поради плащане като същата не бъде осъждана за разноски.
Ответникът Е.В. не се явява в насроченото открито съдебно заседание,
за което е редовно призован. Не изпраща представител и не изразява
становище по делото.
От своя страна процесуалният представител на ответницата З. В.
изразява становище за отхвърляне на исковете респ. прекратяване на делото
спрямо същата с оглед извършеното плащане.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците
за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка
по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260738/18.03.2021
г. по ч.гр.д. № 1213/2021 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на
длъжника Е. В. лично, а на длъжника З. В. чрез пълномощник.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот на ответниците са
начислени следните суми, дължими за доставка на топлинна енергия –
главница в размер на 450.01 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.
вкл, и 62 лева – лихва за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., като същите
не са заплатени. Посочените суми кореспондират и на представеното по
делото извлечение от сметка. От страна на никого от ответниците не се
излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия,
законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им
изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.
От представено по делото копие от Договор за продажба на държавен
3
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г. се
установява, че на 06.04.1990 г. ответникът ЕМ. Л. В. е придобил
собствеността върху имот – ****. Договорът, видно от съдържанието на
същия, е сключен въз основа на заповед № 693/27.03.1990 г. на председателя
на ОбНС. Адресът на посочения имот се различава от адреса на
топлоснабдения имот по исковата молба, а именно апартамент № 16, находящ
се в *****. По делото обаче е представено и копие от декларация по чл. 14 от
ЗМДТ от 17.02.1998 г., подадена лично от ответника ЕМ. Л. В.. С нея
последният изрично е декларирал, че е собственик на ½ част от следния имот
апартамент № 16, находящ се в *****. Другият собственик на останалата ½
част съгласно декларацията е втората ответница З. Л. В.. От декларацията е
видно също, че ответникът Е. В. е посочил като документ, въз основа на който
е придобит имота, именно Договор за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г., сключен въз
основа на заповед № 693/1990 г. В тази връзка и се налага изводът, че имот:
**** и имот: апартамент № 16, находящ се в ***** представляват един и
същи имот, по отношение на който е извършена промяна в административния
адрес. По тези съображения и съдът намира, че до процесния имот е
доставяна топлинна енергия.
На следващо място видно от препис извлечение от акт за сключен
граждански брак ответниците З. Л. В. и ЕМ. Л. В. са сключили граждански
брак на 03.11.1974 г. В тази връзка предвид датата на сключване на
граждански брак и датата на придобиване на собствеността върху процесния
недвижим имот следва извод, че последният е придобит от ответниците по
време на брака им. Освен това и съгласно преписа извлечение от акт за
сключен граждански брак съпрузите нямат вписан режим на имуществени
отношения. Бракът на ответниците е бил прекратен с развод по силата на
съдебно решение № 134/21.05.2001 г.
Нито от процесуалния представител на ответницата, нито от ответника
са са наведени твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили
промени в собствеността върху имота или въобще във вещноправния му
статут, след придобиването му с Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г. и в частност
такива промени, касаещи процесния период. В тази връзка следва да се
отбележи, че твърденията на ответника от отговора са единствено за
неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора за продажба
на държавен недвижим имот, свързани с продължителността на трудовото
правоотношение. Няма данни, нито твърдения обаче договорът за продажба
на имота да е развален от правоимащото лице. Следва да се съобрази и
изминалия период от време от над 20 години от твърдяното напускане от
страна на ответника на предприятието ЗТМ Радомир, което същият твърди, че
препятства пораждане вещно правния ефект на договора. Не може да се
пренебрегне и фактът, че през 1998 г. ответникът е декларирал имота като
собствен, видно от декларацията по ЗМДТ. Относно твърдението, че имотът е
изнесен на публична продан след делба между ответниците, то от страна на
последните не се представиха доказателства такава публична продан да е
4
действително проведена. Поради това и съдът намира, че ответниците все
още притежават собствеността върху имота при съответните си идеални
части.
По делото липсва спор, а и от представени платежни нареждания се
установява, че на 30.09.2021 г. ответницата З. В. е заплатила на ищеца
претендираните от нея ½ част от процесните задължения, както и
припадащата й се част от разноските на ищеца.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 260738/18.03.2021 г. по ч.гр.д. № 1213/2021 г. на Пернишкия РС за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, като в
срока по чл. 414 от ГПК последните са депозирали възражение. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между ищеца и
ответника Е. В. предвид направеното възражение, че ответникът не е
собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
5
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 06.04.1990 г. и декларация по чл. 14 от
ЗМДТ/ следва извод, че ответниците имат качеството потребители на
топлинна енергия, доколкото са съсобственици на процесния имот, като
между тях и „Топлофикация-Перник“ АД е налице валидно облигационно
отношение. Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се
урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и
одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответника Е.В., че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същият заедно с бившата
си съпруга е съсобственик на топлоснабдения имот през процесния период,
като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази
връзка не бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и
конкретни възражения за промени във вещноправния статут на имота. В тази
връзка следва да се отбележи и че по делото действително се установява
/видно от договор за продажба на държавен недвижим имот и препис
извлечение от акт за сключен граждански брак/, че процесният имот е
придобит от ответника Е.В.. Сделката обаче е извършена през 1990 г. т.е. след
сключване на гражданския брак между двамата ответници на 03.11.1974 г.
Доколкото в препис извлечението от акт за сключен граждански брак не е
отбелязан режим на имуществени отношения и предвид приложимите
разпоредби на Семейния кодекс /СК/, действал към момента на придобиване
на имота, съдът приема, че процесният имот, закупен през 1990 г., е придобит
в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ между ответниците.
Посоченият брак е прекратен с развод едва на 21.05.2001 г. /решение №
134/21.05.2001 г./, което е довело до прекратяване на СИО върху процесния
имот и превръщането й в обикновена дялова съсобственост. Доколкото след
прекратяване на СИО всеки от съпрузите придобива по ½ част от
съвместното имущество, то и съдът намира, че правилно ищецът претендира
по ½ част от задълженията за процесния имот от всеки от ответниците.
Този извод не се променя от твърденията на ответника Е. В., че бил
неизправна страна по договора за продажба, доколкото това е въпрос на
вътрешни отношения между него и продавача имота и не е предмет на
настоящото дело, още повече че липсват всякакви данни и твърденията
договорът да е развален. Относно твърденията за изнасяне на имота на
публична продан, то доказателства такава да е проведена не се представиха
по делото, както не се представиха и доказателства за издаване на
6
постановление за възлагане на имота от съдебен изпълнител на трето лице.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника Е. В. не са въведени
други конкретни възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за
пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени
дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че
собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация,
въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.
На последно място съдът прегледа останалите цитирани от ответника
Е.В. дела относно имота и констатира, че диспозитивите на решенията
действително се различават. Това обаче се дължи на различна фактическа
обстановка и искания, отправени към ищеца, както и на обема събран по
всяко дело доказателствен материал.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в размер на 225 лева
за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл., следва да се приеме за
доказана по основание и размер, доколкото липсват и твърдения, а и
доказателства същата да е изцяло или частично заплатена от ответника Е. В..
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава действително е в
размер на 31 лева, считано от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г., както твърди
ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021 г. такава
давност не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
уважени в пълен размер срещу ответника Е.В..
7
Ответницата З.В. е извършила плащане на претендираните от нея
вземания в хода на процеса. Това обстоятелство подлежи на преценка по реда
на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете спрямо нея следва да бъдат
отхвърлени поради плащане след подаване на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила само ищцовата страна, като такива й се
дължат съобразно изхода на делото:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1213/2021 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 37.50 лева, от които 12.50 лева държавна такса и 25 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски от
общо 37.50 лева следва да му бъдат присъдени изцяло като бъдат възложени
на Е.В..
По разноските в производството по гр.д. № 3124/2021 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 62.50 лева, от които 12.50 лева държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени. В тази връзка на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер от 62.50 лева за сметка на ответника Е. В..
В съдебно заседание ищецът изрично заявява, че ответницата З. В. е
заплатила разноските съответни на частта от претендираните от нея
вземания.
Ответникът Е.В. не е направил искане за присъждане на разноски и не
представя доказателства да е извършил такива, а предвид изхода на делото
разноски не му се дължат.
Ответницата З.В. също не претендира разноски, но доколкото
независимо от извършеното плащане същата е станала повод с поведението
си за образуване на делото, то такива не й се дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че ЕМ. Л. В., с ЕГН: ********** и
адрес: *****, ап. 16, ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК:
8
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино,
ТЕЦ „Република“, сумата от общо 256 лева, представляваща ½ част от
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия в общ
размер от 512.01 лева за имот – апартамент № 16, находящ се в *****, от
които главница в размер на 225 лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020
г. вкл. / ½ от общата главница в размер на 450.01 лева/, и 31 лева
обезщетение за забава за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г. вкл. / ½ от
общия размер на обезщетение от 62 лева/, както и законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 17.03.2021 г. до окончателното плащане на сумата, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1213/2021 г. по описа на Пернишкия РС.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Топлофикация Перник“ АД с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“ против З. Л. В., с ЕГН: ********** и адрес: *****, ап. 16 за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от общо
256 лева, представляваща ½ част от стойността на доставена и ползвана, но
незаплатена топлинна енергия в общ размер от 512.01 лева за имот –
апартамент № 16, находящ се в *****, от които главница в размер на 225
лева за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. вкл. / ½ от общата главница в
размер на 450.01 лева/, и 31 лева – обезщетение за забава за периода от
09.01.2019 г. до 16.02.2021 г. вкл. / ½ от общия размер на обезщетение от 62
лева/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.03.2021 г.
до окончателното плащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1213/2021
г. по описа на Пернишкия РС поради извършено от ответницата плащане на
посочените суми след образуване на настоящото исково производство.
ОСЪЖДА ЕМ. Л. В., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата
от общо 37.50 лева, представляваща разноски в производството по ч.гр.д. №
1213/2021 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от общо 62.50 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1213 по описа за 2021 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9