Решение по дело №1730/2024 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1281
Дата: 6 октомври 2024 г.
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20244520101730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1281
гр. Русе, 06.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520101730 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът В. Т. В. твърди, че във връзка с договор за банков кредит от
04.01.2008 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/08.10.2009 г., сключен между
него и Райфайзенбанк (България) ЕАД като кредитор, бил издаден в полза на
банката изпълнителен лист от 12.12.2011 г. на основание чл. 417 и 418, ал. 2 от
ГПК по Заповед за изпълнение на парично задължение № 7805/ 02.12.2011 г.
издадена по ЧГД № 10894/2011 г. по описа на РРС. С този изпълнителен
ищецът лист бил осъден да заплати на кредитора Райфайзенбанк (България)
ЕАД сумите: 10 630,80 лева главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2011 г. до изплащане на вземането;
изискуема лихва – 1658,97 лева за периода 25.12.2010 г. до 15.08.2011 г.;
902,85 лева – наказателна лихва за периода 25.01.2011 г. до 29.11.2011 г. и
разноски в размерна 263,85 лева – държавна такса и 513,85 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
По посочения изпълнителен лист на 13.02.2012 г. било образувано
изпълнително дело № 20128320400578 по описа на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 и
район на действие РОС.
На 27.03.2013 г. с Договор за цесия вземането било прехвърлено от
1
кредитора Райфайзенбанк (България) ЕАД на ответника, който бил
конституиран като взискател по изпълнителното дело с Постановление от
18.06.2013 г. на ЧСИ И.Х. с рег. № 832 и район на действие РОС.
С Постановление от 19.09.2018 г. по изпълнително дело №
20128320400578 по описа на ЧСИ И.Х., рег. 832, с район на действие РОС,
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. На ответника било
изпратено съобщение изх. № 23075/19.09.2018 г., което било получено на
27.09.2018 г. След тази дата същия не предприел действия по изпълнителното
дело, не изтеглил изпълнителния лист и не бил образувал ново изпълнително
дело. От постановлението за прекратяване – 19.09.2018 г. до момента на
подаване на настоящия иск – 26.03.2024 г. били изтекли повече от 5 години, в
които ответникът бездействал и вземането по издадения изпълнителен лист
бил погасено по давност.
Заявява, че с писмено уведомление от 27.12.2023 г., след изтичане на 5-
годишния срок уведомил ответника Фронтекс Интернешънъл ЕАД, че не
желае да заплати доброволно задължението си, като изискал от кредитора да
заличи данните по кредита в ЦКР към БНБ. Въпреки това искане, ответникът
отказвал да признае вземането за недължимо и да отрази промяната в ЦКР.
Тези недобросъвестни действия водели до значителни затруднения за ищеца
при кандидатстване за кредит или други дейности свързани с банките.
Иска да бъде признато за установено, че не дължи сумите 10 630,80
лева главница по договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2011 г. до изплащане на вземането; 1658,97 лева – изискуема лихва за
периода 25.12.2010 г. до 15.08.2011 г.; 902,85 лева – наказателна лихва за
периода 25.01.2011 г. до 29.11.2011 г. и разноски в размер на 263,85 лева –
държавна такса и 513,85 лева – юрисконсултско възнаграждение по
изпълнително дело № 20128320400578 по описа на ЧСИ И.Х., с рег. № 832, с
район на действие РОС, образувано по изпълнителен лист от 12.12.2011 г. на
основание чл. 417 и 418, ал. 2 от ГПК по Заповед за изпълнение №
7805/02.12.2011 г. издадена по ЧГД № 10894/2011 г. по описа на РРС поради
това, че същите били погасени по давност.
Ответникът Фронтекс Интернешънъл ЕАД признава предявения
иск.
Съдът, след като прецени, че ответникът е признал иска, намира,
2
че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК за постановяване на
решение при признание на иска.
Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен
акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от
хипотезиса на визирната правна норма, а именно: ответникът признава
основателността на обективно съединените искове; признатото право не
противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се
разпорежда.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото в
размер на 591.59 лв. държавна такса, и 1657.26. лв.- адвокатско
възнаграждение направени от ищеца са в тежест на ответника, тъй като съдът
намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК, /съдът приема, че е
налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.072004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като определя същото на 1657.26.
лв./
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Фронтекс
Интернешънъл ЕАД с ЕИК: ********* и седалище и адрес на управление:
гр.София 1303, бул. Тодор Александров 109-115, ет.6, Сграда ТАО, че В. Т. В. с
ЕГН ********** от ********, не дължи, поради изтичане на погасителната
давност сумите от: 10 630,80 лева главница по договор за кредит, ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2011 г. до изплащане на вземането; 1658,97
лева – изискуема лихва за периода 25.12.2010 г. до 15.08.2011 г.; 902,85 лева –
наказателна лихва за периода 25.01.2011 г. до 29.11.2011 г. и разноски в размер
на 263,85 лева – държавна такса и 513,85 лева – юрисконсултско
възнаграждение по изпълнително дело № 20128320400578 по описа на ЧСИ
И.Х., с рег. № 832, с район на действие РОС, образувано по изпълнителен лист
от 12.12.2011 г. на основание чл. 417 и 418, ал. 2 от ГПК по Заповед за
изпълнение № 7805/02.12.2011 г. издадена по ЧГД № 10894/2011 г. по описа на
РРСг.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл ЕАД с ЕИК: ********* и
3
седалище и адрес на управление: гр.София 1303, бул. Тодор Александров 109-
115, ет.6, Сграда ТАО, да заплати на В. Т. В. с ЕГН ********** от ********
сумата от 2248.85 лв. – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4