Р Е Ш Е Н И
Е
№ 260507 26.10.2020 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретаря Ани Стоянова
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 1231/2020г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против И.И.П., ЕГН ********** *** за приемане за установено по отношение на ответника, че в качеството му кредитополучател по договор за паричен заем от 26.08.2017г. дължи на ищеца сумата от 7777.16 лева изискуема главница, сумата от 3481.34 лева договорна лихва за периода от 24.10.2017г. до 15.08.2019г., сумата от 2510.54 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 24.10.2017г. до 15.08.2019г., сумата от 1109.86 лева обезщетение за забава за периода от 25.10.2017г. до 29.09.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 28.08.2017г. ”Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключил с ответника договор за
паричен заем, по силата на който на П. е даден кредит от 8000 лева. Кредитът е
трябвало да се върне на 24 месечни вноски, до 15.08.2019г. Вноските по кредита
съставляват изплащане на главницата, ведно с ГПР. Срокът на договора е изтекъл
и кредитът не е обявен за предсрочно изискуем. Дължи се неустойка поради непредставяне на уговореното с
договора обезпечение. Ответникът е изплатил само 600 лева, с които са погасени
110.50 лева неустойка, 266.66 лева договорна лихва и 222.84 лева главница. В
последствие с договор за цесия от 01.10.2018г. вземането по кредита е било
продадено на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. До ответника е пратено писмо с
уведомление за цесията, но то не е връчено, ето защо се моли уведомлението за
цесия да й се връчи с исковата молба. С тези мотиви се претендира уважаване на
претенцията.
Искът е по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.99 ЗЗД,
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител е подал отговор в срока по
чл.131 ГПК, с който оспорва иска. Заявява, че клиентът не е уведомен за цесията
преди завеждане на делото. Уведомлението за цесията не може да се счита връчено
на ответника чрез особения му представител, тъй като не се касае за договорно
представителство. Оспорва се и размерът на претендираната
главница, а търсените лихви и неустойка се считат за нищожни на основание чл.26 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Възнаградителната
лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и е неморално висока.
Неустойката е нищожна, тъй като предвижда обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение, а именно недаване на обезпечение, от
което не произтичат вреди. Така с неустойката се цели само постигане на
неоснователно обогатяване на кредитора. Моли се исковете да се отхвърлят.
Като съобрази доказателствата по
делото и закона, съдът намира следното:
Исковете са неоснователни.
Бил е сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и И.И.П. договор за паричен заем № 3020915/26.08.2017г., по силата
на който кредиторът е предоставил на ответника сумата от 8000 лева, а той се е
задължил да му я върне, ведно с възнаградителна лихва
в размер на 40 % ГЛП. Според договора, ГПР е в размер на 49.02%. Така дължимата
сума по кредита възлиза на 11748 лева. Кредитът се погасява на 24 месечни равни
вноски, като всяка вноска е в размер на 489.50 лева, а датата на плащане на
първата вноска е 24.09.2017г. Крайният падеж на плащане на кредита е 15.08.2019г.
Следователно доказва
се наличието на облигационно правоотношение между посочените страни.
В исковата молба се
съдържа признание, че длъжникът е заплатил само част от дължимите суми.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал
доказателства да е заплащал в срок уговорените вноски на ищеца, поради което
следва да се приеме, че останалите суми, уговорени с договора, не са платени. Това
се доказва и от изготвената експертиза, според която са платени 600 лева, с
които са погасени изцяло първата вноска по погасителен план и частично
неустойката по втората вноска. Остават неплатени 7777.16 лева главница, 3481.34
лева лихва, 2510.54 лева неустойка и 7.32 лева разходи по събиране на
вземането. Към момента крайният падеж на договора е вече настъпил, поради което
всички суми са станали изискуеми.
Установява се по безспорен начин, че вземанията по кредита са прехвърлени с
приложение № 1/01.01.2018г. към рамков
договор за цесия от 16.11.2010г., сключен между “Изи Асет Мениджмънт“ АД и ищеца. В приложението към договора за
цесия фигурира ясно името на ответника и процесния договор за кредит, поради
което следва извод, че са прехвърлени в полза на новия кредитор именно
процесните вземания. Старият кредитор /цедент/ е
подписал пълномощно, с което е упълномощил новия кредитор /цесионер/
да уведомява от негово име на основание чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. В изпълнение на пълномощното,
новият кредитор, ищец по делото, е изпратил до длъжника уведомително писмо за
цесията. Няма данни уведомлението да е било връчено на ответника, поради което
БРС
намира, че то следва да се счита за връчено с връчване на
исковата молба на процесуалния представител на ответника в хода на исковото
производство – чл.235, ал.3 ГПК. Фактът, че ответникът се представлява от
особен представител не е пречка за връчване на уведомлението за цесията. Особеният представител
действа по делото от името
на ответника. Той може да
противопоставя на ищеца всякакви възражения, отблъскващи иска – както процесуални,
така и материалноправни /например възражение за давност/. След
като особеният представител може да релевира всякакви
възражения, логично е, а и равенството на страните в процеса го изисква той
да е адресат на заявления от
страна на ищеца, които са
материалноправни по същността си и водят до изменение
на спорното право, като тези
възражения могат да се вземат
от съда предвид
по чл.235, ал.3 ГПК. Разбира
се, особеният представител може да приема само
такива заявления на ищеца, които
са свързани с предмета на делото,
тъй като той има представителна
власт само за този спорен
предмет. Да се приеме друго
значи изцяло да се попречи
на ищеца да реализира правата
си като кредитор
и до голяма степен да се
обезсмисли фигурата на особения представител.
Нарушава се и равенството в процеса, след като ищецът
няма да може
да отправя заявления, свързани със спорното право
до представителя на ответната страна,
докато последната ще може чрез
същия този представител да отправя всякакви възражения и заявления. Ето защо БРС счита,
че няма пречка
съобщението за цесията да се
връчи на особения представител. В случая е налице такова връчване, поради което цесията
е произвела действие по отношение на
длъжника.
Независимо
от това, съдът намира, че в случая цесията е нищожна и не обвързва валидно
ответника. В тази връзка, в писмените бележки той е направил възражение, че договорът
за цесия е нищожен, понеже липсва изрично писмено съгласие на кредитора по ЗОЗ
за прехвърляне на вземането. Съдът намира, че възражението е основателно. Видно
е от съдържанието на договора за паричен заем, че в чл.14 е записано, че заемателят е уведомен за учредения върху вземането по
договора особен залог, вписван в ЦРОЗ към МП, като са посочени заложните
кредитори. Според чл.17, ал.3 ЗОЗ (Изм. –
ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.) залогодателят няма право да
се разпорежда, нито повторно да
залага заложеното вземане без съгласието
на заложния кредитор. В случая цесията на
вземането е извършена на 01.01.2018г., т.е. цесията
попада в обсега на новата редакция на чл.17, ал.3 ЗОЗ. Според закона, залогодателят няма право да се разпорежда със заложеното
вземане без съгласието на заложния кредитор. Нормата е императивна и
нарушаването й влече нищожност на разпоредителното действие. Цесията
представлява продажба на вземането, т.е. е вид разпореждане. Ето защо, за да е
валидна, следва заложният кредитор да е дал предварително съгласието си за
прехвърляне на вземането, но такова съгласие няма данни да е налице. Налага се
извод, че сключената цесия е нищожна, като противоречаща на ЗОЗ.
Следва да се подчертае, че действително
ответникът е направил възражение в този смисъл едва в писмените бележки, след
устните състезания, но БРС счита, че доколкото нормата на чл.17, ал.3 ЗОЗ е
императивна, то тя следва да се вземе предвид от съда при решаване на делото и
без да има изрично възражение, доколкото от съдържанието на договора е видно,
че вземането е обект на особен залог.
След
като цесията е нищожна, тя не е произвела материално-правно действие, поради
което не обвързва ответника и съответно спрямо него ищецът не е станал
кредитор. Само на това основание исковете трябва да бъдат отхвърлени, като
предявени от ищец, който не е кредитор на вземането.
Независимо от горното, дори и да се приеме, че цесията е валидна, БРС намира, че вземането за неустойка не се дължи на друго основание. Според чл.4, ал.1 заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, а именно: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с Изи Асет Мениджмънт АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има-кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 “Редовен“ или 2. Банкова гаранция с бенефициер заемодателя със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. Според чл.4, ал.2 страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения срок, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2621.04 лева. Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските се добавя сума в размер на 109.21 лева.
В случая в чл.4 от договора формално е уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на ответника, но БРС намира, че фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица условия, които са комулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок, поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов договор, за сравнително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези комулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то БРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция. Налага се извод, че и двете опции по чл.4 от договора всъщност не дават възможност на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са много трудно изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни части, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка, както и предвид размера й от 2621.04 лева, БРС счита, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
По изложените съображения исковете се преценяват за неоснователни. Както беше установено, цесията е нищожна и не обвързва длъжника. Отделно вземането за неустойка също не се дължи на посочените допълнителни основания.
Следва решение, с което исковете се отхвърлят изцяло.
По изложените съображения, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С., представлявано от Д.Б.Б. против И.И.П., ЕГН ********** *** за приемане за установено по
отношение на ответника, че в качеството му кредитополучател по договор за
паричен заем № 3020915 от 26.08.2017г. дължи на ищеца сумата от 7777.16
лева /седем хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и шестнадесет
стотинки/ изискуема главница, сумата от 3481.34
лева /три хиляди четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и четири
стотинки/ договорна лихва за периода от 24.10.2017г. до 15.08.2019г., сумата от
2510.54 лева /две хиляди петстотин и
десет лева и петдесет и четири стотинки/ неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 24.10.2017г. до 15.08.2019г., сумата от 1109.86 лева /хиляда сто и девет лева и
осемдесет и шест стотинки/ обезщетение за забава за периода от 25.10.2017г. до
29.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, които вземания са
присъдени със заповед за изпълнение № 3752/04.10.2019г.
на БРС по ч. гр. дело № 8096/2019г.
ОТХВЪРЛЯ искането на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* за присъждане на
разноските в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
А.С.