Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 10.03.2021г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ
състав, в закрито заседание на десети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Райна Стефанова
Членове: Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от
съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 2749
по описа за 2021г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 435 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. рег. № 085148/02.12.2020г. на Д.Н.Я. срещу разпореждане от 22.10.2020г. по изпълнително дело № 2013841040213 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което от Д.Н.Я., длъжник в производството, е била подадена молба вх. № 070794/06.10.2020г.
Жалбоподателят намира отказа за незаконосъобразен.
Оплакванията са, че липсва искане от страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия за период повече от 2 години, в който смисъл следва да се възприема тълкуването по Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Поне от 03.01.2015г. изпълнителното производство следва да се счита прекратено. Без значение са предприетите от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия. Без значение е и наложеният запор върху пенсията на първоначалния длъжник И.Д.Я., чрез който са били събирани суми до 01.07.2015г., от когато от НОИ е било преустановено превеждането на суми на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК, тъй като пенсията на длъжника е била под размера на минималната работна заплата, както и извършваните доброволни плащания от жалбоподателя след месец август 2015г., преди да бъде конституирана като длъжник като наследник по закон на И.Д.Я.
В жалбата са изложени съображения, че не са налице основания делото да се води пред ЧСИ Н.М.а съгласно редакцията на чл. 427, ал. 1 от ГПК към момента на образуване на изпълнителното дело, както и след изменението (обн. ДВ, бр. 86/2017г.). От страна на първоначалния взискател, а и на конституирания в последствие взискател „К.И.И.БГ“ ЕАД след цедиране на вземанията, не са заплащани авансово такси. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато не са заплатени дължими авансови такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83 от ГПК.
Жалбоподателят иска оспореното разпореждане да бъде отменено с прекратяване на изпълнителното производство, евентуално даване на указания на частния съдебен изпълнител производството да се прекрати, с присъждане на разноските по делото.
Взискателят „К.И.И.БГ“ ЕАД оспорва жалбата като недопустима (просрочена), а по същество и неоснователна, като се позовава на направените искания от взискателите за извършване на изпълнителни действия, предприетите от частния съдебен изпълнител такива действия по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, както и плащанията от НОИ по наложения запор върху пенсията на първоначалния длъжник и тези след юли 2015г.
Страната също иска присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В приложени мотиви частният съдебен изпълнител намира подадената жалба неоснователна. Като сочи извършените по делото изпълнителни действия, излага, че от образуването на изпълнителното производство до подаване на молбата, по която е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, няма двугодишен срок, в който да не са извършени изпълнителни действия. Отново се позовава на събирането на суми в резултат на запора върху пенсията на първоначалния длъжник, което трябва да бъде съобразено, както и извършваните след това до 2020г. доброволни плащания.
Съдът, като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:
Изпълнителното производство е било образувано по молба вх. № 002492/03.01.2013г. на „Профи кредит България“ ЕООД, въз основа на издаден изпълнителен лист по т.д. № 4965/2012г. на Софийския градски съд, ТО, VІ- 3 състав, срещу И.Д.Я. за сумата от 7 682. 09 лева, със законната лихва от 18.06.2010г. и 90 лева разноски в арбитражно производство. Изпълнителният лист е бил издаден по реда на чл. 51, ал. 1 от ЗМТА.
С молбата за образуване на делото на частния съдебен изпълнител Н.М. са били възложени всички действия по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, както и е било поискано налагането на запор в „Банка ДСК“ АД и пристъпване към принудително събиране на вземанията чрез предвидените в ГПК способи.
С разпореждане на частния съдебен изпълнител от 03.01.2013г. е бил насрочен опис на движимото имущество на длъжника, а на 15.01.2013г. – запор върху получаваната от него пенсия в НОИ, както и върху банковите сметки на длъжника в банки на територията на страната.
В резултат на наложения запор върху пенсията на длъжника до месец юни 2015г. ежемесечно са постъпвали суми, след което НОИ е отказал да извършва плащанията на основание чл. 446, ал. 1 от ГПК (писмо изх. № 18-00-1920 от 25.06.2015г. до частния съдебен изпълнител), но от името на длъжника доброволно са били плащани суми, което е било и след неговата смърт на 30.12.2018г., до 21.01.2020г.
Междувременно с молби на взискателя от 07.01.2016г. и 28.11.2017г. е било поискано извършването на опис на движимо имущество на длъжника.
След прехвърляне на вземането по изпълнителния лист с договор за цесия, по молба от 13.12.2018г., като взискател в производството по реда на чл. 429 от ГПК е било конституирано дружеството „К.И.И.БГ“ ЕАД, а при констатиране на смъртта и на първоначалния длъжник, като длъжник в производството е била конституирана включително Д.Н.Я. негова съпруга (разпореждане от 03.10.2019г.).
На 03.10.2019г. от частния съдебен изпълнител е бил насрочен опис на движими вещи.
С молба вх. № 070794/06.10.2020г. жалбоподателят е поискал да бъде постановено постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, след което служебно да се вдигнат всички запори и възбрани. Изложени са идентични съображения с тези по жалбата относно приложението на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, включително, че частният съдебен изпълнител няма компетентност да извършва изпълнителни действия срещу жалбоподателя, тъй като такава компетентност е изключена съгласно нормата на чл. 427 от ГПК.
Въз основа на молбата е било изложено и оспореното разпореждане за отказ да се прекрати производството по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
За разпореждането жалбоподателят е бил уведомен на 16.11.2020г. чрез пълномощник, и на 30.11.2020г., по пощата, е била подадена жалбата по делото.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата по делото е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК (изм. ДВ, бр.100 от 2019г.), срещу подлежащо на обжалване действие от длъжник съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (след изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), в сила към датата на произнасяне на съда по жалбата – отказ на съдебния изпълнител да прекрати принудително изпълнение.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
В случая няма период от две години след образуването на изпълнителното производство, който да обосновава прекратяването му по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като е било искано извършването на изпълнителни действия от взискател, предприемане на изпълнителни действия от частния съдебен изпълнител, както и събиране на парични суми в резултат на приложен изпълнителен способ - запор. Това е било с молбата за образуване на изпълнителното дело на първоначалния взискател от 03.01.2013г., когато е било поискано извършването на изпълнителни действия; налагането на запори от частния съдебен изпълнител от 15.01.2013г., включително върху вземането за пенсия на първоначалния длъжник към НОИ до постъпване на плащания от това трето задължено лице поне до юли 2015г.; исканията на първоначалния взискател за опис на движими вещи от 07.01.2016г. и 28.11.2017г.; както и насрочването на опис от частния съдебен изпълнител от 03.10.2019г.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не следва да бъдат съобразявани предприеманите от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, щом той е овластен по чл. 18 от ЗЧСИ да извършва такива действия. Това е смисълът на овластяването по посочената разпоредба- частният съдебен изпълнител да действа от името на взискателя, което изрично е посочено и тълкувателното решение. Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е поради бездействие на взискателя, при което не се извършват никакви изпълнителни действия и висящността на изпълнителното производство е безсмислено, което не е при овластяване на частния съдебен изпълнител и предприети от него изпълнителни действия.
Същото е за времето, когато в резултат на предприето изпълнително действие постъпват суми и предявеното за събиране вземане се удовлетворява. Няма основание изпълнителното производство в този случай да се прекратява, което е посочено и изрично в тълкувателното решение – действията са до постъпването на парични суми от продан или на плащания от трети задължени лица.
Тъй като неплащането на авансови такси от взискателя не е било основание за прекратяване на изпълнителното производство, посочено от жалбоподателя в молбата от 06.10.2020г., нито частният съдебен изпълнител е постановявал отказ за прекратяване на такова основание (чл. 433, ал. 1, т. 6 от ГПК), няма основание и за изрично произнасяне от страна на съда за такива обстоятелства, обосноваващи прекратяване на производството. Оплакванията на жалбоподателя в жалбата по делото в този смисъл са неотносими, както и неплащането на авансови такси няма връзка с основанието за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – то е поради непоискано извършване на изпълнителни действия като относим факт.
Същото е и по отношение на местната компетентност на частния съдебен изпълнител по чл. 427 от ГПК.
При изложеното подадената по делата жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Страните са поискали присъждане на направените по делото разноски.
При изхода на делото разноски се дължат на взискателя (чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК) – 50 лева юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалба вх. рег. № 085148/02.12.2020г. на Д.Н.Я., с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адресат адв. М.Д.Д., гр. Силистра, ул.“*******, срещу разпореждане от 22.10.2020г. по изпълнително дело № 2013841040213 на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с което е отказано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което от Д.Н.Я., длъжник в производството, е била подадена молба вх. № 070794/06.10.2020г.
ОСЪЖДА Д.Н.Я., с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адресат адв. М.Д.Д., гр. Силистра, ул.“*******, да заплати на „К.И.И.БГ“ ЕАД, с ЕИК *******и със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“*******, Бизнес център „*******, сумата от 50 лева (петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.